Джон Ъпдайк (18 март 1932 - 27 януари 2009) е

Джон Ъпдайк (18 март 1932 - 27 януари 2009) е създател на над 20 романа, десетки разкази, стихотворения, есета, литературна рецензия и записки. Чрез поредицата си от четири книги – „ Заеко, бягай ", „ Заека се завръща ", „ Заека богат " и „ Заека се укроти ", създателят споделя за радостния и разтревожен живот на междинния американец от втората половина на 20-и век. Има две награди „ Пулицър ". Нека си напомним мисли за нещата от живота от разнообразни негови книги.Мечтите се сбъдват. Без тази опция природата не би ни надарила със способността да мечтаем.Според остарялото предписание на викингите - това, което не можете да задържите, не е ваше.Бъди себе си. Господ не желае дървото да стане водопад и цветето да стане камък. Господ подарява всеки от нас със специфичен гений.Чувствата са необичайно нещо: те пораждат в момент и изчезват за момент, само че забележете - те са по-устойчиви от метала.Какъв е смисълът да си американец, в случай че няма Студена война?Без обич умираме или в най-хубавия случай живеем осакатени. Мъжете не обичат да вземат решения, те желаят Бог или дамите да вземат решения вместо тях.Скучната брачна половинка е част от брачния контракт, само че мъжът не може да понесе скучна държанка. Глупавата добрина постоянно поражда интелигентна свирепост. Всички работим неуморно за огромната цел да забравим всичко, което знаем. Зашиваме ябълката назад към дървото. Опитът да превърнеш другарството в секс е типична женска неточност.Мъжът може да бъде и просто мъж. Романтизмът сближава хората, само че единствено реализмът им оказва помощ да живеят дружно. Пътуването отсрочва гибелта - това е метод да си купите живот против благи. Доброто и злото не падат от небето. Ние ги сътворяваме. Животът е пъкъл, само че този пъкъл е хубав. Просто би трябвало да си визиите живота си, какъвто го желаете - и той ще се сбъдне. Най-тъжната от всички загуби, които времето ни носи, е загубата на способността да се радваме откровено на нещо.