Как се сбъдва една авиокосмическа мечта
Джоди Дейвис, инженер в НАСА, описа за провокациите пред екипа, работил по основаването и изпращането на уред до Марс, както и по плана за телескопа WFIRST
На 13 години Джоди Дейвис схваща, че има специалност – тази на авиоскосмическия инженер, съчетаваща двете неща, които най-вече харесва – Космоса и конструирането. Тогава твърдо взема решение, че ще стане инженер в НАСА (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)
Техническата страна на инженерната и научната активност e единствено една дребна част от крайния резултат и триумфа. Всъщност, на работата в екип, съдействието и общуването се пада главният дял от напъните в този тип действия – към 75%, до момента в който чисто техническата част се мери с останалите 25%. И в никакъв случай не е прекомерно късно да стартира построяването на отборен дух на съдействие и да се работи по развиването на лидерски умения.
Така накратко Джоди Дейвис, авиокосмически инженер в център за полети „ Годам ” в НАСА, заключи най-важните уроци, които e научила от работата си по някои от най-значимите планове в актуалната просвета. Тя бе гост-лектор на конференцията DevReach 2019, проведена от софтуерната компания Progress в залите на Sofia Event Center. Уменията, които Дейвис е усвоила в хода на научната и техническата си работа, могат да бъдат приложени и в други действия и специалности. „ Принципите са едни и същи и могат да се употребяват на всички места ”, акцентира тя.
Джоди Дейвис показа пред публика от над 1000 души моменти от 15-годишната си кариера на инженер в американската галактическа организация. В прочувствен, само че и изцяло наличен за публиката теоретичен жанр, тя описа за провокациите пред екипа, работил по основаването и изпращането на уред до Марс, както и по плана за телескопа WFIRST.
Още на 13 години Дейвис мечтаела да стане авиокосмически инженер . Впечатлена от работата на своя чичо – проектант, който проектирал къщи, тя се запалила също по конструкторската активност. Освен това била запленена и от Космоса. След като гледала кино лентата „ Аполо 13 ”, Дейвис схваща, че има специалност – тази на авиоскосмическия инженер, съчетаваща двете неща, които най-вече харесва – Космоса и конструирането. Тогава твърдо решила, че ще стане инженер в НАСА.
Докато учи в гимназията, Дейвис получава и удостоверение за авиопилот. След това става бакалавър по авиокосмическо инженерство в Авиационния университет Ембри-Ридъл, след това пази и магистърска степен по механично и авиоинженерство от Университета във Вирджиния. Именно в университетите схваща на процедура какво е работа в екип . Като част от екип, конструиращ телескоп, който трябвало да бъде изпратен до противоположната страна на Луната за измервания, Джоди стартира да осъзнава, че не става дума единствено за нейната работа, а за екипна работа и другарство сред всички членове в екипа.
„ Не се колебайте да приемате провокации, с цел да откриете себе си и границите на опциите си ”, бе посланието на Джоди Дейвис към аудиторията на DevReach 2019 (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)
След това Дейвис работи по разнообразни планове на НАСА, първият от които е изпращането на сондата Касини-Хюйгенс с задача за изследване на Сатурн и спътниците му – взаимен план с Европейската галактическа организация.
Трите основни фактора в техническите действия през днешния ден, съгласно нея, са: нововъведенията , без които няма да успеем да преодоляваме препятствията; другата позиция на всеки един, без значение на обучение и подготовка, пол, раса и така нататък, тъй като тя дава по-добър краен резултат; и водачеството в техническата сфера – не просто мениджмънт, а интегрален метод, който да въодушевява целия екип. И тъкмо това предизвикателство е нейната съществена мотивация за професионално развиване в НАСА и до момента.
В началото на кариерата си Дейвис управлява план по преструване на кацането на апарата Curiosity на повърхността на Марс , задачата на който е да се избегнат рисковете от вероятно несполучливо кацане в действителни условия. Аеродинамично моделиране, атмосферно моделиране, калкулации, свързани с масата и така нататък – авансово се моделира всичко, което би могло да повлия на траекторията на кацането и да попречи то да е сполучливо. Тогава Джоди схваща какво е да е бъде началник на екип, освен това на екип в изискванията на мощен стрес, когато може да се види най-хубавото, само че и най-лошото у хората. „ Това ми отвори очите – разбрах, че обичам освен техническата страна на специалността си, само че и да работя с хората; освен да ги управлявам, само че и да ги предизвиквам ”, показа тя.
Следващото предизвикателство за нея е приземяването на апарата Curiosity на Марс , което се случва през 2012 година Задачата се оказва комплицирана, тъй като апаратът е с размерите на дребна кола, тежи почти един звук и би трябвало да кацне от височина 125 км при скорост 6км/ч, а на височина 12 км скоростта доближава 400 км/ч! Самото приземяване е трябвало да се извърши в границите на 45 минути. На борда на спускаемия уред е имало камера, тъй че екипът на НАСА да получава фрагменти от самото приземяване, действителни фотоси, въпреки и не с съвършено качество.
още по тематиката
И когато целият екип се радва неописуемо на сполучливото приземяване, Дейвис следи хората, които 10 години са работили дружно по плана и си дава сметка за смисъла и смисъла на екипната работа.
Следващото професионално ходило пред Джоди Дейвис е работата по конструирането на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб ” (JWST). Тя управлява част от работата по механическата интеграция и проби на телескопа. Конструирането на JWST продължава 18 години. Той е основан, с цел да помогне на учените да търсят нови галактики, да изследват зараждането им, а също да изследват Големия гърмеж с концепцията да стигнат безусловно до минути преди гърмежа, състоял се преди 13,5 милиарда години. През 2021 година Джеймс Уеб ще бъде изпратен в далечния Космос, с цел да търси обитаеми планети, сходни на нашата Земя.
Последното предизвикателство пред Джоди е позицията й на заместник-инженер по основаването на системите за натоварване на широкоъгълния инфрачервен телескоп WFIR ST (Wide Field Infrared Survey Telescope). Макар и да не е инженер-оптик по обучение, тя непрестанно задавала въпроси и се съветвала с сътрудниците си, с цел да стигне до най-хубавото инженерно решение. „ Напълно умишлено избрах да изляза от зоната си на комфорт, с цел да предизвикам себе си, въпреки да ми беше доста мъчно ”, показа Джоди Дейвис.
Обхватът на ъгъла на виждане на инфрачервеното поле на WFIRST е 200 пъти по-голям от това на телескопа Хъбъл. През 2026 година апаратът ще бъде изпратен на разстояние 1 милион благи от Земята, с цел да обезпечи изображения с висок контрастност, измервания на екзопланети, проучване на характерностите на атмосферата им и дали е допустимо да има живот на тях. Ще се изследват още скоростта на разширение на Вселената и така наречен тъмна материя. Телескопът разполага с 10 ТВ потенциал за запис на спектрографски данни и опция за непосредствено предаване на данни и фотоси към наземната станция.
Джоди Дейвис управлява своя екип като част от НАСА, само че работи и с външни сътрудници като сътрудниците си от Европейската галактическа организация, университети и частни компании. Опитът я е научил, че когато един водач работи с колектив, най-важното е да поддържа връзка с всички, с цел да се получи оптимално решение. „ Създаваме инсталация за 3 милиарда $, по тази причина не можем да си позволим несъответствия в работатата на обособените модули ”, сподели тя.
През 2016 година Дейвис изкачва Килиманджаро в Танзания , най-високия връх на Африка, дружно с още трима сътрудници от НАСА. Те изследват персонално чувствата в сериозна среда – тежко физическо натоварване при липса на О2, с цел да схванат по какъв начин реагират хората в условия на стрес. А също да се научат по какъв начин да употребяват най-хубавото от най-лошите обстановки.
„ Не се колебайте да приемате провокации, с цел да откриете себе си и границите на опциите си, да знаете до каква степен можете да стигнете. Никога не е късно да придобиете лидерски умения и да ги развиете ”, се обърна към присъстващите в умозаключение Джоди Дейвис.
На 13 години Джоди Дейвис схваща, че има специалност – тази на авиоскосмическия инженер, съчетаваща двете неща, които най-вече харесва – Космоса и конструирането. Тогава твърдо взема решение, че ще стане инженер в НАСА (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)
Техническата страна на инженерната и научната активност e единствено една дребна част от крайния резултат и триумфа. Всъщност, на работата в екип, съдействието и общуването се пада главният дял от напъните в този тип действия – към 75%, до момента в който чисто техническата част се мери с останалите 25%. И в никакъв случай не е прекомерно късно да стартира построяването на отборен дух на съдействие и да се работи по развиването на лидерски умения.
Така накратко Джоди Дейвис, авиокосмически инженер в център за полети „ Годам ” в НАСА, заключи най-важните уроци, които e научила от работата си по някои от най-значимите планове в актуалната просвета. Тя бе гост-лектор на конференцията DevReach 2019, проведена от софтуерната компания Progress в залите на Sofia Event Center. Уменията, които Дейвис е усвоила в хода на научната и техническата си работа, могат да бъдат приложени и в други действия и специалности. „ Принципите са едни и същи и могат да се употребяват на всички места ”, акцентира тя.
Джоди Дейвис показа пред публика от над 1000 души моменти от 15-годишната си кариера на инженер в американската галактическа организация. В прочувствен, само че и изцяло наличен за публиката теоретичен жанр, тя описа за провокациите пред екипа, работил по основаването и изпращането на уред до Марс, както и по плана за телескопа WFIRST.
Още на 13 години Дейвис мечтаела да стане авиокосмически инженер . Впечатлена от работата на своя чичо – проектант, който проектирал къщи, тя се запалила също по конструкторската активност. Освен това била запленена и от Космоса. След като гледала кино лентата „ Аполо 13 ”, Дейвис схваща, че има специалност – тази на авиоскосмическия инженер, съчетаваща двете неща, които най-вече харесва – Космоса и конструирането. Тогава твърдо решила, че ще стане инженер в НАСА.
Докато учи в гимназията, Дейвис получава и удостоверение за авиопилот. След това става бакалавър по авиокосмическо инженерство в Авиационния университет Ембри-Ридъл, след това пази и магистърска степен по механично и авиоинженерство от Университета във Вирджиния. Именно в университетите схваща на процедура какво е работа в екип . Като част от екип, конструиращ телескоп, който трябвало да бъде изпратен до противоположната страна на Луната за измервания, Джоди стартира да осъзнава, че не става дума единствено за нейната работа, а за екипна работа и другарство сред всички членове в екипа.
„ Не се колебайте да приемате провокации, с цел да откриете себе си и границите на опциите си ”, бе посланието на Джоди Дейвис към аудиторията на DevReach 2019 (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)
След това Дейвис работи по разнообразни планове на НАСА, първият от които е изпращането на сондата Касини-Хюйгенс с задача за изследване на Сатурн и спътниците му – взаимен план с Европейската галактическа организация.
Трите основни фактора в техническите действия през днешния ден, съгласно нея, са: нововъведенията , без които няма да успеем да преодоляваме препятствията; другата позиция на всеки един, без значение на обучение и подготовка, пол, раса и така нататък, тъй като тя дава по-добър краен резултат; и водачеството в техническата сфера – не просто мениджмънт, а интегрален метод, който да въодушевява целия екип. И тъкмо това предизвикателство е нейната съществена мотивация за професионално развиване в НАСА и до момента.
В началото на кариерата си Дейвис управлява план по преструване на кацането на апарата Curiosity на повърхността на Марс , задачата на който е да се избегнат рисковете от вероятно несполучливо кацане в действителни условия. Аеродинамично моделиране, атмосферно моделиране, калкулации, свързани с масата и така нататък – авансово се моделира всичко, което би могло да повлия на траекторията на кацането и да попречи то да е сполучливо. Тогава Джоди схваща какво е да е бъде началник на екип, освен това на екип в изискванията на мощен стрес, когато може да се види най-хубавото, само че и най-лошото у хората. „ Това ми отвори очите – разбрах, че обичам освен техническата страна на специалността си, само че и да работя с хората; освен да ги управлявам, само че и да ги предизвиквам ”, показа тя.
Следващото предизвикателство за нея е приземяването на апарата Curiosity на Марс , което се случва през 2012 година Задачата се оказва комплицирана, тъй като апаратът е с размерите на дребна кола, тежи почти един звук и би трябвало да кацне от височина 125 км при скорост 6км/ч, а на височина 12 км скоростта доближава 400 км/ч! Самото приземяване е трябвало да се извърши в границите на 45 минути. На борда на спускаемия уред е имало камера, тъй че екипът на НАСА да получава фрагменти от самото приземяване, действителни фотоси, въпреки и не с съвършено качество.
още по тематиката
И когато целият екип се радва неописуемо на сполучливото приземяване, Дейвис следи хората, които 10 години са работили дружно по плана и си дава сметка за смисъла и смисъла на екипната работа.
Следващото професионално ходило пред Джоди Дейвис е работата по конструирането на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб ” (JWST). Тя управлява част от работата по механическата интеграция и проби на телескопа. Конструирането на JWST продължава 18 години. Той е основан, с цел да помогне на учените да търсят нови галактики, да изследват зараждането им, а също да изследват Големия гърмеж с концепцията да стигнат безусловно до минути преди гърмежа, състоял се преди 13,5 милиарда години. През 2021 година Джеймс Уеб ще бъде изпратен в далечния Космос, с цел да търси обитаеми планети, сходни на нашата Земя.
Последното предизвикателство пред Джоди е позицията й на заместник-инженер по основаването на системите за натоварване на широкоъгълния инфрачервен телескоп WFIR ST (Wide Field Infrared Survey Telescope). Макар и да не е инженер-оптик по обучение, тя непрестанно задавала въпроси и се съветвала с сътрудниците си, с цел да стигне до най-хубавото инженерно решение. „ Напълно умишлено избрах да изляза от зоната си на комфорт, с цел да предизвикам себе си, въпреки да ми беше доста мъчно ”, показа Джоди Дейвис.
Обхватът на ъгъла на виждане на инфрачервеното поле на WFIRST е 200 пъти по-голям от това на телескопа Хъбъл. През 2026 година апаратът ще бъде изпратен на разстояние 1 милион благи от Земята, с цел да обезпечи изображения с висок контрастност, измервания на екзопланети, проучване на характерностите на атмосферата им и дали е допустимо да има живот на тях. Ще се изследват още скоростта на разширение на Вселената и така наречен тъмна материя. Телескопът разполага с 10 ТВ потенциал за запис на спектрографски данни и опция за непосредствено предаване на данни и фотоси към наземната станция.
Джоди Дейвис управлява своя екип като част от НАСА, само че работи и с външни сътрудници като сътрудниците си от Европейската галактическа организация, университети и частни компании. Опитът я е научил, че когато един водач работи с колектив, най-важното е да поддържа връзка с всички, с цел да се получи оптимално решение. „ Създаваме инсталация за 3 милиарда $, по тази причина не можем да си позволим несъответствия в работатата на обособените модули ”, сподели тя.
През 2016 година Дейвис изкачва Килиманджаро в Танзания , най-високия връх на Африка, дружно с още трима сътрудници от НАСА. Те изследват персонално чувствата в сериозна среда – тежко физическо натоварване при липса на О2, с цел да схванат по какъв начин реагират хората в условия на стрес. А също да се научат по какъв начин да употребяват най-хубавото от най-лошите обстановки.
„ Не се колебайте да приемате провокации, с цел да откриете себе си и границите на опциите си, да знаете до каква степен можете да стигнете. Никога не е късно да придобиете лидерски умения и да ги развиете ”, се обърна към присъстващите в умозаключение Джоди Дейвис.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ