Една година президент Байдън: По-малко популярен и в безпътица
Джо Байдън завършва първата си година като президент с две победи и голям брой неуспехи Шансовете президентът да прокара който и да било от огромните си законопроекти през тази година са ниски Разединението на страната се задълбочава без значение кой е президент
Година откакто постави клетва като правоприемник на Доналд Тръмп, главният плюс, който Джо Байдън акцентира за себе си в личните си речи, е точно, че не е Тръмп. Макар този мотив да беше главната причина някогашният вицепрезидент на Обама да завоюва изборите през 2020 година с рекорден брой гласове, неговата тежест избледня дотолкоз, че сега междинното утвърждение на Байдън е 42% - или толкоз, колкото беше рейтингът на Тръмп през по-голямата част от президентството му. И също като своя предходник година след встъпването си в служба Байдън, наподобява, се интересува единствено от това по какъв начин да усили контрола над партията си, до момента в който се държи с всички останали - в тази ситуация болшинството американци - като с врагове. Ироничното е, че това освен не сплотява Демократическата партия, от която е част, само че и подвига още повече възможностите тя да загуби болшинствата си в Конгреса през ноември.
Списъкът с успехите на Байдън през първата му година е къс, въпреки и величествен като суми: 1.9 трлн. $ за справяне с ковид и 1.2 трлн. $ за възобновяване на инфраструктурата на страната. Икономиката се възвърне от корона рецесията и безработицата понижа. Списъкът със загубите обаче е надалеч по-дълъг.
Реклама
Огромната част от ударите по президента пристигнаха в границите на по-малко от месец. Умерено настроените сенатори в Демократическата партия на процедура сложиха завършек на очакванията за големи фискални пакети и по-сериозни законодателни промени преди изборите, а Върховният съд на Съединени американски щати разгласи за противоконституционна заповедта на президента частните компании да изискват наложителна имунизация от чиновниците си. Инфлацията в страната е 7%, рекордна стойност за последните над 40 години, като отговорност за това носи главно Федералният запас поради всеобщото отпечатване на пари, само че и държавното управление, поради големите фискални пакети без индикаторите да сочат, че стопанската система е в рецесия. Пътят пред Байдън ще става все по-сложен, а самият той - евентуално все по-непопулярен.
Разглеждането на първата година от мандата му в елементи хвърля повече светлина за какво президентството на Джо Байдън наподобява в обърканост.
Одобрение на Джо Байдън през първата му година като президент Източник: FiveThirtyEight Между най-умерените и най-крайните
Дори огромните фискални пакети на Джо Байдън - тези за справяне с ковид от края на март 2021 година и инфраструктурната договорка за 1.2 трлн. $, подписана като закон от президента през ноември, идват с някои разяснения. Коронавирус пакетът беше признат по специфични правила в Сената, без никаква поддръжка от републикански сенатори, а за потребността от възобновяване на инфраструктурата се приказва от години. Първоначалният проект на Байдън за 2.3 трлн. $ в тази посока беше срязан съвсем на половина, със съществени промени, тъй че за проекта да гласоподават и републикански сенатори.
Тези два законопроекта, наподобява, изчерпаха политическия капитал на Байдън да прокарва концепциите си през Сената. Проблемът е на първо място в неговата лична партия - на поддръжка от републиканците по този начин или другояче президентът не може да разчита, по същия метод, по който Тръмп не можеше да разчита на демократите.
Реклама
Пречките пред Байдън се оказаха две: най-радикалните и най-умерените гласове в партията. От една страна, младите демократи сходно на гласоподавателите си подлагат на критика Байдън, че не прави задоволително. От друга, някои от по-старите и опитни сенатори имаха проблем точно с размаха, с който Байдън планираше разноските на федералното държавно управление. Един от тях, Джо Манчин от Западна Вирджиния, е най-хубавият образец за това.
Манчин е нещо като артефакт, останал от времето, когато терминът закостенял демократ към момента е съществувал. Той е повода проектът на Байдън за 3.5 трлн. $, в който влизат всевъзможни разноски - от справяне с климатичните промени до по-достъпни жилища - да се трансформира в проект за 1.75 трлн. $. Малко по-късно Манчин се трансформира в повода и вторият проект да не събере задоволително гласове, с цел да бъде гласуван.
" Не мога да гласоподавам за нещо, което не мога да обясня на хората от Западна Вирджиния ", сподели тогава Манчин. Неговата позиция, че в пакета са вкарани всевъзможни и рядко свързани логичен разноски, му навлече рецензии и от Белия дом, и от останалите демократически сенатори, само че те се сблъскват със суровата действителност, че точно този прагматизъм разрешава на партията изобщо да има представител от един от най-червените щати в страната.
За Байдън това е голяма загуба, тъй като възможностите партията да има болшинство в Сената през 2023 година стават все по-малки с всеки минал ден, а за някои гласоподаватели на демократите остава въпросът какъв е смисълът партията им да има президент и болшинства в Камарата на представителите и Сената, в случай че от това не произлиза нищо.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Ритейл 2 Енергетика 3 Свят 1 Политика 2 Градове 3 Политика 1 Градове 2 Ритейл 3 Политика Реклама Афганистан: преломната точка Рейтингът на Джо Байдън беше релативно постоянен в първите шест месеца от ръководството му, сред 52 и 55% утвърждение съгласно осреднените данни на FiveThirtyEight. Сривът в доверието към президента пристигна по време на изтеглянето на войските на Съединени американски щати от Афганистан и светкавичното завладяване на страната назад от талибаните.Освен че по този метод остави на ислямисткия режим военна техника за десетки милиарди долари, платени с пари на американски данъкоплатци, администрацията на Джо Байдън не съумя да даде отговор на въпроса какъв е крайният извод от най-дългата война в историята на страната и защо тъкмо са се борили стотиците хиляди бойци, изпратени в Близкия изток. Войната не беше стартирана от Байдън, само че беше продължена по време на осемгодишния му мандат като вицепрезидент, а преди този момент беше подкрепяна от него като сенатор.Непрекъснатият медиен поток от неприятни вести от Афганистан и трагичните подиуми от Кабул и летището в града способстваха за бързия срив в доверието към Байдън до към 42%. Някои социологически изследвания, като тези на Quinnipiac University и Rasmussen дават даже по-ниски оценки - надлежно 33 и 37% в средата на януари, до момента в който никое от тези в горния указател не дава повече от 47% утвърждение. Има филибъстър, няма филибъстър
Друг проблем за Байдън пристигна от сенатор Кирстен Синема, която също има умерена позиция по някои фискални въпроси и такива във връзка с законодателни процедури. В края на 2021 година и началото на 2022 година усили опитите си да прокара федерален закон, който Байдън показва като най-голямото уголемение на цивилен права за последните 50 години. Само по себе си това е пресилване - главната цел на законопроекта е да обезсили щатските закони, признати в голям брой щати с републиканско ръководство, където бяха затегнати условията за гласоподаване.
Демократите показват тези промени като удар по демократичния развой на гласоподаване в страната, само че множеството от ограниченията по-скоро биха учудили европейските жители по какъв начин в действителност се гласоподава в Съединени американски щати. Основен проблем на демократите да вземем за пример е, че републиканските щати желаят да се гласоподава с персонален документ, на който има фотография - нещо, без което в Европа по този начин или другояче не може да се гласоподава. Тези промени са подбудени от вярата на републиканците, че Байдън е откраднал успеха от Доналд Тръмп през 2020 година, както и от позицията, че единствено американски жители би трябвало да гласоподават в Съединени американски щати - а не всички, които се намират на територията на страната в деня на гласоподаване, както е в този момент.
По време на тирада при започване на януари Байдън още веднъж показа законопроекта като исторически, само че хиперболата пристигна допълнително на някои сенатори - в частност Синема и Манчин. " Искате да бъдете на страната на Мартин Лутер Кинг или на Джордж Уолъс? Искате да бъдете на страната на Джон Люис или Бул Конър? Искате да бъдете на страната на Ейбрахъм Линкълн или Джеферсън Дейвис ", попита реторично от сцената Байдън. В търсене на мощ в реториката си, Байдън прибегна до прийом, който най-малко на думи не харесва - разделяне на положителни и неприятни, сходно на " вярната " и " неверната " страна на историята, обичан израз на Барак Обама.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Година откакто постави клетва като правоприемник на Доналд Тръмп, главният плюс, който Джо Байдън акцентира за себе си в личните си речи, е точно, че не е Тръмп. Макар този мотив да беше главната причина някогашният вицепрезидент на Обама да завоюва изборите през 2020 година с рекорден брой гласове, неговата тежест избледня дотолкоз, че сега междинното утвърждение на Байдън е 42% - или толкоз, колкото беше рейтингът на Тръмп през по-голямата част от президентството му. И също като своя предходник година след встъпването си в служба Байдън, наподобява, се интересува единствено от това по какъв начин да усили контрола над партията си, до момента в който се държи с всички останали - в тази ситуация болшинството американци - като с врагове. Ироничното е, че това освен не сплотява Демократическата партия, от която е част, само че и подвига още повече възможностите тя да загуби болшинствата си в Конгреса през ноември.
Списъкът с успехите на Байдън през първата му година е къс, въпреки и величествен като суми: 1.9 трлн. $ за справяне с ковид и 1.2 трлн. $ за възобновяване на инфраструктурата на страната. Икономиката се възвърне от корона рецесията и безработицата понижа. Списъкът със загубите обаче е надалеч по-дълъг.
Реклама
Огромната част от ударите по президента пристигнаха в границите на по-малко от месец. Умерено настроените сенатори в Демократическата партия на процедура сложиха завършек на очакванията за големи фискални пакети и по-сериозни законодателни промени преди изборите, а Върховният съд на Съединени американски щати разгласи за противоконституционна заповедта на президента частните компании да изискват наложителна имунизация от чиновниците си. Инфлацията в страната е 7%, рекордна стойност за последните над 40 години, като отговорност за това носи главно Федералният запас поради всеобщото отпечатване на пари, само че и държавното управление, поради големите фискални пакети без индикаторите да сочат, че стопанската система е в рецесия. Пътят пред Байдън ще става все по-сложен, а самият той - евентуално все по-непопулярен.
Разглеждането на първата година от мандата му в елементи хвърля повече светлина за какво президентството на Джо Байдън наподобява в обърканост.
Одобрение на Джо Байдън през първата му година като президент Източник: FiveThirtyEight Между най-умерените и най-крайните
Дори огромните фискални пакети на Джо Байдън - тези за справяне с ковид от края на март 2021 година и инфраструктурната договорка за 1.2 трлн. $, подписана като закон от президента през ноември, идват с някои разяснения. Коронавирус пакетът беше признат по специфични правила в Сената, без никаква поддръжка от републикански сенатори, а за потребността от възобновяване на инфраструктурата се приказва от години. Първоначалният проект на Байдън за 2.3 трлн. $ в тази посока беше срязан съвсем на половина, със съществени промени, тъй че за проекта да гласоподават и републикански сенатори.
Тези два законопроекта, наподобява, изчерпаха политическия капитал на Байдън да прокарва концепциите си през Сената. Проблемът е на първо място в неговата лична партия - на поддръжка от републиканците по този начин или другояче президентът не може да разчита, по същия метод, по който Тръмп не можеше да разчита на демократите.
Реклама
Пречките пред Байдън се оказаха две: най-радикалните и най-умерените гласове в партията. От една страна, младите демократи сходно на гласоподавателите си подлагат на критика Байдън, че не прави задоволително. От друга, някои от по-старите и опитни сенатори имаха проблем точно с размаха, с който Байдън планираше разноските на федералното държавно управление. Един от тях, Джо Манчин от Западна Вирджиния, е най-хубавият образец за това.
Манчин е нещо като артефакт, останал от времето, когато терминът закостенял демократ към момента е съществувал. Той е повода проектът на Байдън за 3.5 трлн. $, в който влизат всевъзможни разноски - от справяне с климатичните промени до по-достъпни жилища - да се трансформира в проект за 1.75 трлн. $. Малко по-късно Манчин се трансформира в повода и вторият проект да не събере задоволително гласове, с цел да бъде гласуван.
" Не мога да гласоподавам за нещо, което не мога да обясня на хората от Западна Вирджиния ", сподели тогава Манчин. Неговата позиция, че в пакета са вкарани всевъзможни и рядко свързани логичен разноски, му навлече рецензии и от Белия дом, и от останалите демократически сенатори, само че те се сблъскват със суровата действителност, че точно този прагматизъм разрешава на партията изобщо да има представител от един от най-червените щати в страната.
За Байдън това е голяма загуба, тъй като възможностите партията да има болшинство в Сената през 2023 година стават все по-малки с всеки минал ден, а за някои гласоподаватели на демократите остава въпросът какъв е смисълът партията им да има президент и болшинства в Камарата на представителите и Сената, в случай че от това не произлиза нищо.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Ритейл 2 Енергетика 3 Свят 1 Политика 2 Градове 3 Политика 1 Градове 2 Ритейл 3 Политика Реклама Афганистан: преломната точка Рейтингът на Джо Байдън беше релативно постоянен в първите шест месеца от ръководството му, сред 52 и 55% утвърждение съгласно осреднените данни на FiveThirtyEight. Сривът в доверието към президента пристигна по време на изтеглянето на войските на Съединени американски щати от Афганистан и светкавичното завладяване на страната назад от талибаните.Освен че по този метод остави на ислямисткия режим военна техника за десетки милиарди долари, платени с пари на американски данъкоплатци, администрацията на Джо Байдън не съумя да даде отговор на въпроса какъв е крайният извод от най-дългата война в историята на страната и защо тъкмо са се борили стотиците хиляди бойци, изпратени в Близкия изток. Войната не беше стартирана от Байдън, само че беше продължена по време на осемгодишния му мандат като вицепрезидент, а преди този момент беше подкрепяна от него като сенатор.Непрекъснатият медиен поток от неприятни вести от Афганистан и трагичните подиуми от Кабул и летището в града способстваха за бързия срив в доверието към Байдън до към 42%. Някои социологически изследвания, като тези на Quinnipiac University и Rasmussen дават даже по-ниски оценки - надлежно 33 и 37% в средата на януари, до момента в който никое от тези в горния указател не дава повече от 47% утвърждение. Има филибъстър, няма филибъстър
Друг проблем за Байдън пристигна от сенатор Кирстен Синема, която също има умерена позиция по някои фискални въпроси и такива във връзка с законодателни процедури. В края на 2021 година и началото на 2022 година усили опитите си да прокара федерален закон, който Байдън показва като най-голямото уголемение на цивилен права за последните 50 години. Само по себе си това е пресилване - главната цел на законопроекта е да обезсили щатските закони, признати в голям брой щати с републиканско ръководство, където бяха затегнати условията за гласоподаване.
Демократите показват тези промени като удар по демократичния развой на гласоподаване в страната, само че множеството от ограниченията по-скоро биха учудили европейските жители по какъв начин в действителност се гласоподава в Съединени американски щати. Основен проблем на демократите да вземем за пример е, че републиканските щати желаят да се гласоподава с персонален документ, на който има фотография - нещо, без което в Европа по този начин или другояче не може да се гласоподава. Тези промени са подбудени от вярата на републиканците, че Байдън е откраднал успеха от Доналд Тръмп през 2020 година, както и от позицията, че единствено американски жители би трябвало да гласоподават в Съединени американски щати - а не всички, които се намират на територията на страната в деня на гласоподаване, както е в този момент.
По време на тирада при започване на януари Байдън още веднъж показа законопроекта като исторически, само че хиперболата пристигна допълнително на някои сенатори - в частност Синема и Манчин. " Искате да бъдете на страната на Мартин Лутер Кинг или на Джордж Уолъс? Искате да бъдете на страната на Джон Люис или Бул Конър? Искате да бъдете на страната на Ейбрахъм Линкълн или Джеферсън Дейвис ", попита реторично от сцената Байдън. В търсене на мощ в реториката си, Байдън прибегна до прийом, който най-малко на думи не харесва - разделяне на положителни и неприятни, сходно на " вярната " и " неверната " страна на историята, обичан израз на Барак Обама.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ