Тя акцентира, че италианската страна няма право да се опасява от историческата истина и би трябвало ясно да отхвърля всеки опит за отказване или омаловажаване на осъществените закононарушения
Премиерът на Италия Джорджа Мелони отдаде респект на хилядите италианци, убити след Втората международна война от режима на Йосип Броз Тито, както и на тези, принудени да изоставен родните си места в Истрия и Далмация. Поводът е отбелязването на Деня на паметта - публична дата в Италия, отдадена на жертвите на фойбите (кланетата) и на изселването на италианското население от териториите, минали под ръководство на Югославия.
„ Стотици хиляди италианци избраха да изоставят всичко, вместо да се откажат от своята еднаквост “, съобщи Мелони.
Тя акцентира, че италианската страна няма право да се опасява от историческата истина и би трябвало ясно да отхвърля всеки опит за отказване или омаловажаване на осъществените закононарушения. „ Паметта не е ненавист, а правдивост. Тя е основата на споделена историческа памет, която сплотява и укрепва националната общественост и проправя пътя за идващите генерации “, съобщи министър председателят.
Мелони означи, че Италия носи историческа отговорност тази памет да бъде съхранена и предадена. Като знак за тази позиция тя уточни множеството възпоменателни начинания, проведени и тази година от държавното управление, измежду които и „ Влакът на паметта “, който ще премине от Северна до Южна Италия, алегорично възпроизвеждайки пътя на тези, които са избрали да останат италианци макар насилственото заточение.
„ Италия в никакъв случай повече няма да разреши тази история да бъде изопачавана, отричана или заличавана. Това не е история на една гранична зона или на обособена общественост. Това е история на цяла Италия. История на всеки от нас “, сподели още Мелони.
Денят на паметта в Италия е отдаден съответно на жертвите на фойбите – убийства и изтезания без съд и присъда, осъществени от югославски партизански формирования и тайната полиция ОЗНА - както и на изселването на италианците от Истрия и Далмация след Втората международна война. В интервала сред 1943 и 1954 година сред 200 000 и 350 000 души напущат тези територии, минали под ръководството на комунистическа Югославия. По-голямата част от изселилите се са етнически италианци, само че измежду тях има и словенци и хървати, избрали да запазят италианското си поданство. Освен насилието, емиграцията е ускорена и от последвалите национализация, конфискация и административен напън.
По време на диктатурата на Тито след 1945 година Югославия бе осеяна с хиляди концентрационни лагери - от Триглав (Словения) до Гевгелия (Македония). В Словения в всеобщи гробове са заровени над 150 хиляди души, избити от режима на Тито, който е определян като седмия максимален деспот в света след Втората международна война. В Хърватия и до през днешния ден не е ясна точната цифра на убитите, в това число дами и деца. Същата е ориста на съперниците на режима в Сърбия, където съгласно най-скромните оценки са избити над 55 хиляди етнически сърби - съперници на властта.
В Босна и Херцеговина се намира един от най-зловещите концлагери за македонските българи - Добой, където умира част от интелигенцията на Македония. В самата Македония избиването на елита, на политическите съперници и на македонски патриоти стартира още през есента на 1944 година с ликвидирането на хиляди хора без съд и присъда. В пандиза „ Идризово “ и лагера „ Отешево “ на Преспанското езеро намират гибелта си стотици македонски българи, в това число персони с леви убеждения и някогашни членове на Вътрешна македонска революционна организация. Сърбия и Македония са единствените някогашни югорепублики, които и до през днешния ден не са разсекретили архивите на ОЗНА (Отдел за отбрана на народа - югославската политическа полиция директно след Втората международна война), УДБА (Управление за държавна сигурност – репресивната загадка работа на Тито) и Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) (Контраразузнавателна работа на Югославската национална армия). | БГНЕС
Премиерът на Италия Джорджа Мелони отдаде респект на хилядите италианци, убити след Втората международна война от режима на Йосип Броз Тито, както и на тези, принудени да изоставен родните си места в Истрия и Далмация. Поводът е отбелязването на Деня на паметта - публична дата в Италия, отдадена на жертвите на фойбите (кланетата) и на изселването на италианското население от териториите, минали под ръководство на Югославия.
„ Стотици хиляди италианци избраха да изоставят всичко, вместо да се откажат от своята еднаквост “, съобщи Мелони.
Тя акцентира, че италианската страна няма право да се опасява от историческата истина и би трябвало ясно да отхвърля всеки опит за отказване или омаловажаване на осъществените закононарушения. „ Паметта не е ненавист, а правдивост. Тя е основата на споделена историческа памет, която сплотява и укрепва националната общественост и проправя пътя за идващите генерации “, съобщи министър председателят.
Мелони означи, че Италия носи историческа отговорност тази памет да бъде съхранена и предадена. Като знак за тази позиция тя уточни множеството възпоменателни начинания, проведени и тази година от държавното управление, измежду които и „ Влакът на паметта “, който ще премине от Северна до Южна Италия, алегорично възпроизвеждайки пътя на тези, които са избрали да останат италианци макар насилственото заточение.
„ Италия в никакъв случай повече няма да разреши тази история да бъде изопачавана, отричана или заличавана. Това не е история на една гранична зона или на обособена общественост. Това е история на цяла Италия. История на всеки от нас “, сподели още Мелони.
Денят на паметта в Италия е отдаден съответно на жертвите на фойбите – убийства и изтезания без съд и присъда, осъществени от югославски партизански формирования и тайната полиция ОЗНА - както и на изселването на италианците от Истрия и Далмация след Втората международна война. В интервала сред 1943 и 1954 година сред 200 000 и 350 000 души напущат тези територии, минали под ръководството на комунистическа Югославия. По-голямата част от изселилите се са етнически италианци, само че измежду тях има и словенци и хървати, избрали да запазят италианското си поданство. Освен насилието, емиграцията е ускорена и от последвалите национализация, конфискация и административен напън.
По време на диктатурата на Тито след 1945 година Югославия бе осеяна с хиляди концентрационни лагери - от Триглав (Словения) до Гевгелия (Македония). В Словения в всеобщи гробове са заровени над 150 хиляди души, избити от режима на Тито, който е определян като седмия максимален деспот в света след Втората международна война. В Хърватия и до през днешния ден не е ясна точната цифра на убитите, в това число дами и деца. Същата е ориста на съперниците на режима в Сърбия, където съгласно най-скромните оценки са избити над 55 хиляди етнически сърби - съперници на властта.
В Босна и Херцеговина се намира един от най-зловещите концлагери за македонските българи - Добой, където умира част от интелигенцията на Македония. В самата Македония избиването на елита, на политическите съперници и на македонски патриоти стартира още през есента на 1944 година с ликвидирането на хиляди хора без съд и присъда. В пандиза „ Идризово “ и лагера „ Отешево “ на Преспанското езеро намират гибелта си стотици македонски българи, в това число персони с леви убеждения и някогашни членове на Вътрешна македонска революционна организация. Сърбия и Македония са единствените някогашни югорепублики, които и до през днешния ден не са разсекретили архивите на ОЗНА (Отдел за отбрана на народа - югославската политическа полиция директно след Втората международна война), УДБА (Управление за държавна сигурност – репресивната загадка работа на Тито) и Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) (Контраразузнавателна работа на Югославската национална армия). | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ