Джо Байдън искаше Китай да бъде червената нишка на отминалата

Джо Байдън искаше Китай да бъде алената нишка на отминалата среща на върха на НАТО в Брюксел, само че щеше да се окаже единствено неин воден знак. Това написа в собствен разбор за френския всекидневник La Tribune Жоел Рюе, ръководител на мозъчния концерн The Bridge Tank. Ако китайската теория на администрацията на Съединени американски щати към момента не е нормализирана, в случай че политиката на Европейския съюз (ЕС) към Китай се развива в очакване на нова публична позиция, поредицата от срещи на върха от последните дни, от Г-7 до срещата на върха Европейски Съюз / Съединените щати, минавайки през тази на НАТО, послужи като експериментален опит за значителен диалог... само че който може би реализира единствено доближаване на формите, с най-малък избор на разнообразни настройки във връзка с стила или даже съответния резултат от съдействието с Китай. Там, където Джо Байдън искаше да наложи корав дневен ред против Китай, Еманюел Макрон всякога внасяше нюанси по време на тези срещи на високо ниво - нюанси, които няколко европейски фигури в Германия и Италия от този момент трансфораха в заявления за последователност и европейска стратегическа автономност. Дебат, който изкристализира, само че не се структурира Ясно е, че като предложения страни от " индо-тихоокеанския район " (Индия, Австралия, Южна Корея, Южна Африка), в стопански клуб, сплотяващ, с изключение на Япония, страните от НАТО и Европейски Съюз, английското председателство на Г-7 искаше освен да бъде предвестител на политическа смяна, която да префигурира " Д10 " на демокрациите - сплотяващ план, безценен за Борис Джонсън - само че и да даде опция на американците да обсъдят позицията си във връзка с Китай. НАТО, учредена като отговор на руската и в този момент съветска опасност, загрижена от няколко години от участието на Турция, ненадейно пробуди китайските упоритости и Съединени американски щати забиха гвоздея в полемиката си с Европейски Съюз, мобилизирайки въпроса за правата на индивида в услуга на систематичното съревнование, а в реалност на софтуерната конкуренция. Г-7 беше необятно рекламиран и по този метод беше коментиран в пресата като Г-7 на " възобновените срещи " (където Тръмп разсъни загатна за " противника " ЕС), само че също по този начин и на Г-7 " против Китай ". И въпреки всичко финалното официално съобщение е предпазливо; за 27 страници Китай се загатва единствено 3 пъти, против 15 за Африка като цяло и 5 за съответни африкански страни, като се лимитира до споменаване на към този момент познати тематики - Хонконг, Синдзян, Южнокитайско море, Тайван - без налагане на наказания или повдигане на към този момент въведени наказания. Интерес съставлява споменаването на нарушавания на правата на индивида, там където до момента Комисията е споменавала по-скоро " насилствения труд ", да вземем за пример по време на кардиналното съглашение за капиталов контракт сред Европейски Съюз и Китай. В този смисъл Комисията в Г-7 се приведе в сходство с позицията на Европейския парламент по това досие. Но водачите му са нюансирани: по време на изявлението си в края на срещата на върха Еманюел Макрон изиска от Европейски Съюз такава позиция: " нито васализация на Китай, нито координиране с позицията на Съединени американски щати по този въпрос ". Съюз без Китай би имал своите предели Париж, само че и Германия, желаят да запазят отворени своите дипломатически канали с Пекин и да не зависят от тези на Вашингтон. Този метод се припокрива с доста прагматичния метод на фондация " Отворено общество " на Джордж Сорос, която е доста проамерикански настроена и сериозна към Китай. Нейният мотор е да пази и изнася демокрацията, само че директорката й напомни преди няколко дни по време на показване на Института Аспен, че " Европа не желае да бъде топка сред двете сили. Трябва да посрещнем световните провокации с Китай, тъй като в случай че той не е на масата, нито едно трайно решение не може да бъде дейно. Съюз на демокрации без Китай бързо ще покаже своите предели. Китай не може да бъде държан надалеч от полемиките: даже без да е на масата за договаряния, той постоянно ще участва посредством своята тежест и въздействие, когато става въпрос за интернационалните въпроси, отнасящи се до бъдещето. Европейски Съюз би трябвало да поеме ролята на модератор, отворен за полемика, защото той е укрепил връзките си с Китай и връзките му по никакъв метод не наподобяват на логиката на съревнование, която работи със Съединени американски щати ". Изглежда, че Елисейският замък е склонен с метода, припомняйки дружно с Германия загрижеността за стратегическата автономност на Европа, там където президентът Макрон изрази отхвърли си от " автоматизирано привеждане в сходство с Вашингтон, по-специално в конфликта с Пекин ". Той желае " нашите сътрудници да признаят тази нова европейска обстановка и да знаем по какъв начин да изградим ново партньорство със Съединените щати, (...), с цел да можем и ние да имаме своя път, ценностна общественост, само че и самостоятелност, когато става въпрос за нашата тактика във връзка с Китай ". Той приказва за Европа, " която би трябвало да построи рамката на стратегическата си автономност по стопански, индустриални, софтуерни и военни въпроси ". Китай не е наш зложелател (НАТО) На този финален аспект беше обърнато по-специално внимание по време на срещата на върха на НАТО, в отсъствието на индо-тихоокеанските посетители на Г-7 - район, в който Франция има своя лична военна теория и сега построява икономическия й вид. Стратегическото развиване на НАТО, която от една година приготвя новата си теория, е ясно. Там, където Русия заемаше най-вече място в дебата, където организацията се снабдява с визия и принадлежности за киберсигурност, Китай нахълта във вътрешния спор след избора на Байдън. Но и тук позицията на Макрон не се разграничава доста от тази на Байдън: в случай че последният смята, че в декларацията попада " опасност за сигурността от страна на Китай ", макар че Франция не е била " за ", френският президент прикани " да не се бъркат задачите ": " НАТО е военна организация, а предметът на нашите връзки с Китай не е единствено боен. НАТО е организация (...), която се отнася до Северния Атлантик, Китай няма нищо общо със Северния Атлантик ", сподели той на конференция. " И по тази причина мисля, че е доста значимо да не се разпиляваме и да не отклоняваме връзките с Китай. " От своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че " не Китай е нашият съперник и нашият зложелател ". Официалното официално съобщение от срещата на върха гласеше: " Декларираните от Китай упоритости и уверено държание съставляват систематични провокации пред интернационалния ред, учреден на правила и в области, значими за сигурността на Алианса ". Но без да се прецизира нищо съответно. За какви интернационалните упоритости се загатва? За възходящото му присъединяване в Организация на обединените нации, представящо възходящата му роля в света, само че носещо и неговите модели? Териториални искания в Китайско море? Инициативата " Един пояс, веднъж "? Нищо не е равнозначно и би било добре да се посочи, най-малко за обрисуване на ясни граници на различия, дипломатически диалог и съдействие, тъй като даже администрацията ще се изгуби там. Това обяснение е належащо също по този начин, защото е изискване за даване на съответни и надеждни решения за южните страни - реципиенти, към които са ориентирани отговорите на икономическите аспекти на китайския план и които се обезсмислят от декларациите на Г-20 за напредък и парична поддръжка от конференцията на МВФ-ЕС-Африка на 18 май 2021 година в Париж. Само 80 милиарда са обещани от Г-7 на африкански компании, в подтекст, в който този континент не съумява да стигне до 100-те милиарда, обещани годишно от Севера за финансиране на битката с климатичните промени, което е малко спрямо към този момент изплатените трилиони от BIS. Американски напън върху европейските компании Но срещата на върха ЕС-САЩ беше тази, която върна на масата главния въпрос - технологиите и обвързвания с тях суверенитет. И не е несъмнено, че макар отхвърли на Тръмп да усили налозите в аеронавтиката, европейското доверие ще бъде налице и също така, че реализирането на предизвикването за съгласуваност по този въпрос ще бъде реализирано основно в Европа. Ключов миг на срещата на върха е основаването на Съвет за търговия и технологии на високо ниво сред Европейски Съюз и Съединени американски щати (TTC), конгрес за съгласуване на техните подходи по основни търговски, стопански и софтуерни проблеми на международно равнище " въз основата на споделени демократични полезности и задълбочаване на търговията ". В този случай може да буди изненада фактът, че глобализацията се основава повече на либерализация, в сравнение с съгласуваност, по-скоро на търговията, в сравнение с технологиите и вложенията, само че ние в действителност се намираме в поствоенен китайски свят и колкото и на този стадий това да е неопределено, то е структуриращо за бъдещето. Това в действителност е конкуренция, подкрепена от страните на софтуерния фронт, който се обрисува. Технологичната съгласуваност е от главно значение, експлицитният избор тук е, че координацията би трябвало да се прави на основата на демокрацията; и затова имплицитно не с властнически режими. Този метод на държавно равнище обаче оставя два въпроса нерешени. В допълнение към обстоятелството, че някои европейски страни с съображение биха могли да преценяват, че да вземем за пример в екологичните технологии битката с изменението на климата може да включва държавно съдействие с Китай, американският метод касае ли самите софтуерни компании, които биха желали да имат партньорства? На този стадий европейската промишленост не има намерение да се оправи без него и не им е ясно, че американските им сътрудници следват предписанията. От друга страна, всички играчи свидетелстват за страхотния американски напън върху европейските компании в това отношение. В по-общ проект срещата на върха Европейски Съюз / Съединени американски щати също приключва в средата на брода по въпросите за въглеродния налог по границите или цената на въглерода, т.е по структуриращите условия за устойчивата промяна на европейската стопанска система. Без троянски кон Какво можем да заключим от това наблюдаване? Че страните и участниците желаят да продължат да дискутират поредно и предмет по предмет с Китай... и още повече със Съединените щати? Ще има и други срещи на върха и на повърхността ще изплуват две гледни точки: - Първо, че Северноатлантическият пакт не се е преоткрил изцяло и хипотезата, че политиката на координиран съюз, в случай че в миналото е съществувала напълно, може да не се върне. Част от Европа желае да напредва по стратегическата автономност, индустриалните и икономическите играчи са привикнали с либерализацията, даже в случай че всички осъзнават нуждата от избран способ в софтуерния продан. Европа не желае никакви троянски коне, нито китайски, нито американски, това е може би поуката от банкрута на капиталовото съглашение с Китай, както и от половинчатия триумф на американските оферти, на техните разсъждения върху технологиите и всичко останало. И колкото повече един бранш от време на време изпреварва различен, толкоз повече се изживява като стандарт за техническа мощ. - Несъмнено ще е належащо да се появи спорен метод; близкото бъдеще ще покаже дали Съединени американски щати могат да водят по едно и също време климатично партньорство с Китай и намерено софтуерно съревнование, в това число зелени технологии; това е малко евентуално и рационален път може да бъде ясното изтъкване на стратегически субекти, съставни елементи, софтуерни стратегии, лист с точни стратегически ползи, на равнище фина гранулираност, сходно на това, че има подробна номенклатура на артикули и услуги, търгувани в интернационалната търговия. Държавите сигурно ще реализират прогрес по тези описи, без значение дали са обществени или не, само че в този случай обсегът на общите заявления на срещите на върха е по-скоро неразбираем, в сравнение с дава пътища за прогрес. Във връзка с това не би трябвало да се подценява ролята на многостранните и търпеливи договаряния, от време на време трудоемки механически, само че които също постановат избрана въздържаност по тематиката. Китай се появи на картата на НАТО Но Съединени американски щати на Джо Байдън напредват постепенно; иницииран е нов метод към съдружниците, който ще се възползва от противоположната връзка за разбор. Европа има нови детайли, с които би трябвало да се въоръжи или не, с тъкмо избран периметър на стратегическата си автономност и на инструментите и тяхното финансиране. Армин Лашет, който е апетитен за правоприемник на Ангела Меркел, неотдавна уточни, че Китай е " колкото сътрудник, толкоз и стратегически противник ", категорично недоверчив към студената война, подета от Америка, което допуска, че тази скептична позиция е необятно публикувана в Европа. Италия, която тази година ръководи Г-20, посредством външния си министър, разгласи желанието си да форсира съдействието си с китайската самодейност " Един пояс, веднъж " в региона на енергетиката, съдействието в трети страни, промишлеността, макар че се придържа към " контрапроекта ", дефиниран от Г-7. Индо-Тихоокеанският район чака обещания, които нито Обама, нито Тръмп са съумели да му дадат, до момента в който Африка е внимателна, а Китай безспорно следи и проучва. Съществува цяла стратегия за глобализация, която не е единствено за възобновяване след Тръмп, само че и за предефиниране на еволюцията на света през периода; това са детайли от усъвършенстваната теория на Блинкън. Можем ясно да забележим, че тя ще оразмерява, само че не и подравнява. Едно е несъмнено - Китай несъмнено се появи на картата на Северноатлантическия пакт.