Антон Гицов: Ястребът Петков е дилетант във външната политика и подлага на риск сигурността ни
ДЖО БАЙДЪН И КИРИЛ ПЕТКОВ ЗА РУСКО- УКРАИНСКИЯ КОНФЛИКТ
Антон Гицов
Вече няма рационален човек, който да има вяра че Русия ще се отдръпна от завзетите Крим и Донбас - районъ в който са ситуирани Донецката и Луганската области. И Крим, и Донбас са заселени преобладаващо с етническо съветско население, чиито ползи Русия обикновено се усеща задължена да защищава.
Тези области, след разпада на Съветския съюз дълги години бяха част от Украйна, и проблеми сред Русия и Украйна по техния статут нямаше.
Крим можеше да остане в Украйна, в случай че след преврата, сбъднат с американска интервенция през 2014 година, в страната не беше открит проамерикански режим, който стартира да работи за влизане на Украйна в НАТО, цел която дори беше вкарана в украинската конституция през 2019 година
За Русия породи опасността черноморският и боен флот да бъда изхвърлен от базата му в Севастопол и там да се настанят американски и натовски флотилии. Такава опасност за националната и сигурност Русия, а и никоя друга страна при сходна опасност не би приела.
Донецката и Луганската области можеше да останат в Украйна, в случай че Украйна не се беше отказала да съблюдава Минските съглашения, които даваха опция за отбрана на ползите на съветското население там.
Отделно влизането на Украйна в НАТО създаваше действителна опасност покрай границите с Русия да бъдат ситуирани натовски бази, отстоящи единствено на 500 клм. от Москва и откъдето всяка точка на Русия би могла да бъде атакувана от ракетни системи, в това число с нуклеарно оръжие.
Наличието на бази на НАТО в Украйна не значи, че безусловно такива удари може един ден да бъдат нанесени против Русия, което би довело до международна война, допустимо с приложимост на нуклеарно оръжие. Но евентуалната заплаха е налична и тя би даде опция на Съединени американски щати и НАТО да организират политика по отношение на Русия от позиция на силата. Това Русия не може да одобри.
Когато през 1962 година Съветския съюз конфигурира в Куба стартови площадки за атомни ракети, това не означаваше, че Москва възнамерява да нападна която и да е точка от територията на Съединени американски щати с такива ракети, само че създаваше опция с Вашингтон да се договаря от позиция на силата. Това американският президент Кенеди не можеше да допусне и заплаши да окупира Куба, в случай че ракетите не бъдат изтеглени. Стигна се до договаряния, Москва изтегли ракетите, а Вашингтон направи сходни отстъпки във връзка с въоръженията си в свои бази в Турция.
Съединени американски щати и НАТО се надяваха, че вследствие на жестоките наказания наложени против Русия и голяма финансова и военна помощ за Украйна, Русия ще признае проваляне и ще се отдръпна от Украйна и от завзетите територии и участието на тази страна НАТО ще бъде още веднъж сложено на дневен ред.
Но към този момент стана ясно, че Русия слага националната си сигурност и тази на съветското население в Крим и Донбас над всичко, и че твърдостта и решимостта на Путин и съветското държавно управление в това отношение е подкрепена от голямото болшинство на съветския народ, а това е народ, който е преживявал философски в историята си сходни събития.
Това се проумява към този момент от авторитетни американски и други западни политици и анализатори. Патриархът на американската дипломация, прочут като ястреб в далечното минало, само че реалист- Кисинджър, изрази мнение в Давос, че Киев би трябвало да седне на масата на договаряния и да одобри, колкото и да е мъчително териториални отстъпки.
И в Съединени американски щати, и в Европа, където цените на енергийни и други артикули неудържимо порастват, към този момент осъзнават, че глобите против Русия са с двуяко острие и си задават въпроса, коства ли си да подложат на срив стопанските системи си поради упоритостите на украинският президент Зеленски, който би могъл от дълго време да постави завършек на войната, в случай че вместо упоритости за победа на бойното поле беше се съгласил на мирни договаряния и съглашения в интерес и на двете страни.
Тези дни, дори американският президент Байдън към този момент е наясно, че Украйна не може да победи в тази война и Русия няма да отстъпи, без значение от голямата финансова и военна помощ за Украйна в размер на десетки милиарди долари, които ще бъдат прахосани на вятъра, и смени тона.
На 3 юни той съобщи, че съгласно него за преустановяване на войната в Украйна ще е належащо реализирано посредством договаряния съглашение. Запитан дали Украйна би трябвало да отстъпи част от територията си на Русия, с цел да се постави завършек на войната и да се откри мир в района, Байдън съобщи, че политиката му продължава да бъде такава, че Съединените щати няма да вземат никакви решения за Украйна без Украйна. " Това е тяхна територия сподели той- и няма да им споделям какво би трябвало и какво не би трябвало да вършат ".
С това изявление Байдън ясно споделя на Зеленски: Ние те поддържаме, само че не имаме вяра, че ще спечелиш войната, и нашата поддръжка има граници, финансови, военни и други, тази поддръжка не може да продължава постоянно и ти би трябвало да седнеш на масата на договаряния и да бъдеш подготвен на взаимни отстъпки.
А каква е българската позиция? Официална българска позиция, за това по какъв начин би трябвало да бъде завършен руско- украинския спор, такава съгласувана и утвърдена от Министерския съвет и Народното събрание, няма.
Вече е известно, че в България има няколко разнообразни центъра на външна политика. Един подобен е президенството, обикновено е президентът да има право на лично мнение, което може и да се разминава с това на държавното управление.
Основният център обаче е експертният външнополитически орган в Министерския съвет- Министерството на външните работи, което има задачата да разрабоотва, обосновава и формулира външната политика на страната. Но министърът на външните работи Теодора Ганчовска ясно даде да се разбере, че нейното министерство е пренебрегнато, и че министър председателят Кирил Петков и неговите съветници организират своя външна политика.
Това фрапиращо и плачевно положение на нещата се отразява и в публични заявки на българския министър председател във връзка с руско- украинския спор и за това по какъв начин може да се постави завършек на войната.
Тези дни той сподели по въпроса на интернационалния конгрес " Глобсек " в Братислава: " Единственото решение на войната е Русия да напусне изцяло територията на Украйна и по този въпрос не би трябвало да има компромис ".
Това което Петков споделя, като свое персонално мнение, което се пробва да наложи и на западните сътрудници, е че решението за прекъсване на войната не е както споделя американският президент Байдън посредством договаряния и съглашение, а посредством твърда позиция на западните страни, че компромис, т.е. договаряния, които да включват териториално въпроси, са неприемливи.
Не е ясно по какъв начин крайният " ястреб " Петков формулира своите външнополитически тези. Но е ясно, че региона на въшната политика той е аматьор, който се пробва да играе роля, за която не е квалифициран. И че с някои свои решения той подлага на риск националната сигурност на страната ни.
Едно от тях е решението му да размени по- преференциалният съветски газ с нерешителен и неизбежно по- безценен американски полутечен газ, друго е да не спрои АЕЦ " Белене ", макар, че имаме разполагаем два платени съветски реактора, създавайки по този метод действителна опасност за бъдещето на българската енегргетика. Прокараното от него и партията му решение за воено-техническа помощ на Украйна, не е нищо друго с изключение на принос за продължение на тази унищожителна война и също заплашва нанционалната ни сигурност.
Уж няма да предоставяме наши тежки въоръжения за украинската войска, само че украинските танкове, които ще се ремонтират у нас и ще се връщат в Украйна всъщност не вършат разлика сред това, дали от нас към Украйна ще потеглят наши или ремонтирани украински танкове- и едните и другите ще съставляват наше присъединяване във войната против Русия.
Затова и България е към този момент в листата на Русия като неприятелска страна. Една от аргументите, заради които през 1944 година Съветския Съюз разгласи война на България беше, точно поради военно-техническата помощ, която България оказваше на нацистка Германия, израз на която беше ремонтът на немски военни кораби в български морски пристанища. Ако опитите Русия да бъде сложена на колене, докара да ответна военна реакция отвън границите на Русия, български цели може да станат обект на ракетни офанзиви. Не осъзнава ли българския министър председател, накъде води България със своята персонална русофобска външна политика.?
Един ден, рано или късно, ще има договаряния и ще се реализира мир в Украйна. Светът ще отдъхне, глобите постъпенно ще бъдат анулирани, Русия ще се върне още веднъж като мечтан или по- скоро нужен сътрудник на международните пазари. Ще се възстановяват взаимоизгодните икономическите връзки сред Русия и европейските страни, чиито артикули ще се завърнат на съветския пазар, рууският газ, нефт и зърнени артикули също ще се завърнат на техните пазари.
С министър председател като Кирил Петков, България мъчно ще възвърне в това отношение своите обичайни връзки с Русия. В региона на външната политика, той дори не е самообразован, на самоукът може да му липсва обучение, само че той се учи, разсъждава и сверява часовника си с тези, които имат опит. Като най- проамериканският министър председател, който България е имала през последните три десетилетия, освен това намерено стартиран от Вашингтон, той би трябвало да сверява часовника си с " началниците ", както в миналото споделяше Бойко Борисов и да не прави изказвания, които са в очевидно несъгласие с тяхното мнение по това по какъв начин би трябвало да завърши войната в Украйна.
Защото има една сентенция " Прекаленият светец и богу не е мил ".
Антон Гицов
Вече няма рационален човек, който да има вяра че Русия ще се отдръпна от завзетите Крим и Донбас - районъ в който са ситуирани Донецката и Луганската области. И Крим, и Донбас са заселени преобладаващо с етническо съветско население, чиито ползи Русия обикновено се усеща задължена да защищава.
Тези области, след разпада на Съветския съюз дълги години бяха част от Украйна, и проблеми сред Русия и Украйна по техния статут нямаше.
Крим можеше да остане в Украйна, в случай че след преврата, сбъднат с американска интервенция през 2014 година, в страната не беше открит проамерикански режим, който стартира да работи за влизане на Украйна в НАТО, цел която дори беше вкарана в украинската конституция през 2019 година
За Русия породи опасността черноморският и боен флот да бъда изхвърлен от базата му в Севастопол и там да се настанят американски и натовски флотилии. Такава опасност за националната и сигурност Русия, а и никоя друга страна при сходна опасност не би приела.
Донецката и Луганската области можеше да останат в Украйна, в случай че Украйна не се беше отказала да съблюдава Минските съглашения, които даваха опция за отбрана на ползите на съветското население там.
Отделно влизането на Украйна в НАТО създаваше действителна опасност покрай границите с Русия да бъдат ситуирани натовски бази, отстоящи единствено на 500 клм. от Москва и откъдето всяка точка на Русия би могла да бъде атакувана от ракетни системи, в това число с нуклеарно оръжие.
Наличието на бази на НАТО в Украйна не значи, че безусловно такива удари може един ден да бъдат нанесени против Русия, което би довело до международна война, допустимо с приложимост на нуклеарно оръжие. Но евентуалната заплаха е налична и тя би даде опция на Съединени американски щати и НАТО да организират политика по отношение на Русия от позиция на силата. Това Русия не може да одобри.
Когато през 1962 година Съветския съюз конфигурира в Куба стартови площадки за атомни ракети, това не означаваше, че Москва възнамерява да нападна която и да е точка от територията на Съединени американски щати с такива ракети, само че създаваше опция с Вашингтон да се договаря от позиция на силата. Това американският президент Кенеди не можеше да допусне и заплаши да окупира Куба, в случай че ракетите не бъдат изтеглени. Стигна се до договаряния, Москва изтегли ракетите, а Вашингтон направи сходни отстъпки във връзка с въоръженията си в свои бази в Турция.
Съединени американски щати и НАТО се надяваха, че вследствие на жестоките наказания наложени против Русия и голяма финансова и военна помощ за Украйна, Русия ще признае проваляне и ще се отдръпна от Украйна и от завзетите територии и участието на тази страна НАТО ще бъде още веднъж сложено на дневен ред.
Но към този момент стана ясно, че Русия слага националната си сигурност и тази на съветското население в Крим и Донбас над всичко, и че твърдостта и решимостта на Путин и съветското държавно управление в това отношение е подкрепена от голямото болшинство на съветския народ, а това е народ, който е преживявал философски в историята си сходни събития.
Това се проумява към този момент от авторитетни американски и други западни политици и анализатори. Патриархът на американската дипломация, прочут като ястреб в далечното минало, само че реалист- Кисинджър, изрази мнение в Давос, че Киев би трябвало да седне на масата на договаряния и да одобри, колкото и да е мъчително териториални отстъпки.
И в Съединени американски щати, и в Европа, където цените на енергийни и други артикули неудържимо порастват, към този момент осъзнават, че глобите против Русия са с двуяко острие и си задават въпроса, коства ли си да подложат на срив стопанските системи си поради упоритостите на украинският президент Зеленски, който би могъл от дълго време да постави завършек на войната, в случай че вместо упоритости за победа на бойното поле беше се съгласил на мирни договаряния и съглашения в интерес и на двете страни.
Тези дни, дори американският президент Байдън към този момент е наясно, че Украйна не може да победи в тази война и Русия няма да отстъпи, без значение от голямата финансова и военна помощ за Украйна в размер на десетки милиарди долари, които ще бъдат прахосани на вятъра, и смени тона.
На 3 юни той съобщи, че съгласно него за преустановяване на войната в Украйна ще е належащо реализирано посредством договаряния съглашение. Запитан дали Украйна би трябвало да отстъпи част от територията си на Русия, с цел да се постави завършек на войната и да се откри мир в района, Байдън съобщи, че политиката му продължава да бъде такава, че Съединените щати няма да вземат никакви решения за Украйна без Украйна. " Това е тяхна територия сподели той- и няма да им споделям какво би трябвало и какво не би трябвало да вършат ".
С това изявление Байдън ясно споделя на Зеленски: Ние те поддържаме, само че не имаме вяра, че ще спечелиш войната, и нашата поддръжка има граници, финансови, военни и други, тази поддръжка не може да продължава постоянно и ти би трябвало да седнеш на масата на договаряния и да бъдеш подготвен на взаимни отстъпки.
А каква е българската позиция? Официална българска позиция, за това по какъв начин би трябвало да бъде завършен руско- украинския спор, такава съгласувана и утвърдена от Министерския съвет и Народното събрание, няма.
Вече е известно, че в България има няколко разнообразни центъра на външна политика. Един подобен е президенството, обикновено е президентът да има право на лично мнение, което може и да се разминава с това на държавното управление.
Основният център обаче е експертният външнополитически орган в Министерския съвет- Министерството на външните работи, което има задачата да разрабоотва, обосновава и формулира външната политика на страната. Но министърът на външните работи Теодора Ганчовска ясно даде да се разбере, че нейното министерство е пренебрегнато, и че министър председателят Кирил Петков и неговите съветници организират своя външна политика.
Това фрапиращо и плачевно положение на нещата се отразява и в публични заявки на българския министър председател във връзка с руско- украинския спор и за това по какъв начин може да се постави завършек на войната.
Тези дни той сподели по въпроса на интернационалния конгрес " Глобсек " в Братислава: " Единственото решение на войната е Русия да напусне изцяло територията на Украйна и по този въпрос не би трябвало да има компромис ".
Това което Петков споделя, като свое персонално мнение, което се пробва да наложи и на западните сътрудници, е че решението за прекъсване на войната не е както споделя американският президент Байдън посредством договаряния и съглашение, а посредством твърда позиция на западните страни, че компромис, т.е. договаряния, които да включват териториално въпроси, са неприемливи.
Не е ясно по какъв начин крайният " ястреб " Петков формулира своите външнополитически тези. Но е ясно, че региона на въшната политика той е аматьор, който се пробва да играе роля, за която не е квалифициран. И че с някои свои решения той подлага на риск националната сигурност на страната ни.
Едно от тях е решението му да размени по- преференциалният съветски газ с нерешителен и неизбежно по- безценен американски полутечен газ, друго е да не спрои АЕЦ " Белене ", макар, че имаме разполагаем два платени съветски реактора, създавайки по този метод действителна опасност за бъдещето на българската енегргетика. Прокараното от него и партията му решение за воено-техническа помощ на Украйна, не е нищо друго с изключение на принос за продължение на тази унищожителна война и също заплашва нанционалната ни сигурност.
Уж няма да предоставяме наши тежки въоръжения за украинската войска, само че украинските танкове, които ще се ремонтират у нас и ще се връщат в Украйна всъщност не вършат разлика сред това, дали от нас към Украйна ще потеглят наши или ремонтирани украински танкове- и едните и другите ще съставляват наше присъединяване във войната против Русия.
Затова и България е към този момент в листата на Русия като неприятелска страна. Една от аргументите, заради които през 1944 година Съветския Съюз разгласи война на България беше, точно поради военно-техническата помощ, която България оказваше на нацистка Германия, израз на която беше ремонтът на немски военни кораби в български морски пристанища. Ако опитите Русия да бъде сложена на колене, докара да ответна военна реакция отвън границите на Русия, български цели може да станат обект на ракетни офанзиви. Не осъзнава ли българския министър председател, накъде води България със своята персонална русофобска външна политика.?
Един ден, рано или късно, ще има договаряния и ще се реализира мир в Украйна. Светът ще отдъхне, глобите постъпенно ще бъдат анулирани, Русия ще се върне още веднъж като мечтан или по- скоро нужен сътрудник на международните пазари. Ще се възстановяват взаимоизгодните икономическите връзки сред Русия и европейските страни, чиито артикули ще се завърнат на съветския пазар, рууският газ, нефт и зърнени артикули също ще се завърнат на техните пазари.
С министър председател като Кирил Петков, България мъчно ще възвърне в това отношение своите обичайни връзки с Русия. В региона на външната политика, той дори не е самообразован, на самоукът може да му липсва обучение, само че той се учи, разсъждава и сверява часовника си с тези, които имат опит. Като най- проамериканският министър председател, който България е имала през последните три десетилетия, освен това намерено стартиран от Вашингтон, той би трябвало да сверява часовника си с " началниците ", както в миналото споделяше Бойко Борисов и да не прави изказвания, които са в очевидно несъгласие с тяхното мнение по това по какъв начин би трябвало да завърши войната в Украйна.
Защото има една сентенция " Прекаленият светец и богу не е мил ".
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ