Селото, забранено за мъже
Джейн споделя, че е била изнасилена от трима мъже, облечени в униформи на гурки. Името гурка се употребява за обозначаване на бойци от индийската, непалската и английската войска. Тя пасе козите и овцете на брачна половинка си и носи дърва, когато е нападната. " Чувствах се толкоз засрамена и не можех да приказвам за това с други хора. Те направиха ужасни неща с мен ", споделя Джейн.
В последна сметка споделя на майката на брачна половинка си, че е болна, тъй като ѝ се постанова да изясни пострадванията и депресията си. Дават ѝ обичайната медицина, която обаче не оказва помощ. Когато се взема решение и с болежка признава на брачна половинка си за изнасилването, той я пребива грубо с бастун. Така че Джейн взема решение да избяга. За неин шанс намира точното място, където да остане с децата си.
Джейн е гражданин на Умоджа ( " единение " в превод от суахили), село в пасищата на Самбуру в Северна Кения, заобиколено от ограда от тръни. Селото е учредено през 1990 година от група от 15 дами, оживели след обезчестяване от локални английски бойци. Населението на Умоджа сега е по-голямо и непрекъснато пораства, защото постоянно идват други дами, избягали от детски брак, женско генитално осакатяване, домашно принуждение и обезчестяване - всички те са културни правила измежду Самбуру.
Ребека Лолосоли е създателят на Умоджа и матриарх на селото. Тя е в болница и се възвръща от побой от група мъже, когато й хрумва концепцията за общественост единствено за дами. Побоят е опит да й се даде урок, че се е осмелила да приказва с дамите в селото си за техните права. Самбуру са тясно свързани с племето Масаи, като приказват и сходен език. Те нормално живеят в групи от пет до 10 фамилии и са полуномадски скотовъдци. Тяхната просвета е надълбоко патриархална. На селските събрания мъжете седят във вътрешен кръг, с цел да разискват значими селски въпроси, до момента в който дамите седят извън, единствено понякога им е разрешено да изразят мнение.
Новата атракция, която ще направи Занзибар още по-привлекателен
Впечатлени сме, несъмнено
Първите членове на Умоджа идват от изолираните села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Оттогава броят на дамите и девойките, които чуват за убежището, непрестанно пораства. Те идват и се учат по какъв начин да търгуват, да отглеждат децата си и да живеят без боязън от мъжко принуждение и дискриминация. През 2015 година в Умоджа към този момент има 47 дами и 200 деца. Въпреки че жителите живеят извънредно спестовно, тези предприемчиви дами и девойки имат постоянен приход, който обезпечава храна, облекла и заслон за всички.
Ръководителите на селото ръководят къмпинг на километър край реката, където отсядат групи сафари туристи. Много от тези туристи и други, преминаващи през околните естествени резервати, също посещават Умоджа. Жените взимат скромна входна такса и се надяват, че щом влязат в селото, посетителите ще си купят бижута, направени от тях в занаятчийския център.
Една от неповторимите характерности на общността Умоджа е, че някои от по-опитните поданици образоват и образоват дами и девойки от близките села в Самбуру по въпроси като ранни бракове и осакатяване на дами. Богато украсените бижута с мъниста са значим признак на културата на Самбуру. Момичетата получават първите си колиета от татко си на гала, известна като " шиене на мъниста ". Бащата избира по-възрастен мъж " боец ", с който дъщерята ще подписа краткотраен брак по това време. Бременността е неразрешена, само че и контрацептивите са недостъпни. Ако момичето инцидентно забременее, тя е принудена да направи аборт, осъществен от други дами в селото.
" Баща ми ме замени за крави, когато бях на 11 години ", споделя пред Guardian едно от девойките от селото. " Съпругът ми беше на 57. " Така тя заобикаля от брачна половинка си единствено след един ден брак през 1998 година и търси леговище в Умоджа.
Да живееш три години с племето Ментауай
Когато първобитните стартират да търсят смяна
Джудиа, която в този момент е на 19 година, идва в Умоджа на 13-годишна възраст, откакто бяга от вкъщи си, с цел да не бъде продадена за брак. " Всеки ден се разсънвам и се усмихвам на себе си, тъй като съм заобиколена от помощ и поддръжка ", споделя момичето.
През 2003 година група дами от Умоджа се срещат с юристи от Leigh Day, основана в Обединеното кралство адвокатска процедура, която организира ежемесечна интервенция в близкия Archers Post, с цел да работи с локални поданици, които са ранени от бомби, оставени от английската войска.
Жените разкриват тайните за изнасилванията си в интервал на цели 30 години. Повечето дами оповестяват за случаи на групово обезчестяване от бойци, които ги атакуват, когато са на открито да събират дърва или да носят чиста вода. Мартин Дей, сътрудник в Leigh Day, е един от юристите, към които дамите се обръщат. Дей и екипът му събират редица истински документи, като полицейски и медицински отчети.
Дори откриват няколко деца от смесена раса, появили се вследствие на половите похищения на бойците. Дей рапортува откритията си на Кралската военна полиция. Въпреки това същата стига до мнението, че всеки един от тези записи е бил фалшифициран. " Те не направиха ДНК инспекции на децата от смесена раса, под предлог, че е голям броят на хипотетичните бойци (между 65 000 до 100 000 войници), които са били в Кения през този 30-годишен интервал ", споделя Дей.
Когато Кралската военна полиция завършва следствието си, Дей желае събраната от него и сътрудниците му публична документи назад, само че му дават отговор, че е изчезнала. Документите по този начин и не са открити повече, с което за жалост се поставя завършек на следствието на случаите.
34-годишната британка, която живее на лодка по каналите на Англия
Колко коства това наслаждение
Много от дамите в селото през днешния ден споделят, че не могат да си показват да живеят още веднъж с мъж, откакто са прекарали време в Умоджа. Точно като 34-годишната Мери, която е продадена на 80-годишен мъж за стадо крави, когато е на 16 години. " Не желая в никакъв случай да напущам тази подкрепяща общественост от дами ", безапелационна е тя.
В последна сметка споделя на майката на брачна половинка си, че е болна, тъй като ѝ се постанова да изясни пострадванията и депресията си. Дават ѝ обичайната медицина, която обаче не оказва помощ. Когато се взема решение и с болежка признава на брачна половинка си за изнасилването, той я пребива грубо с бастун. Така че Джейн взема решение да избяга. За неин шанс намира точното място, където да остане с децата си.
Джейн е гражданин на Умоджа ( " единение " в превод от суахили), село в пасищата на Самбуру в Северна Кения, заобиколено от ограда от тръни. Селото е учредено през 1990 година от група от 15 дами, оживели след обезчестяване от локални английски бойци. Населението на Умоджа сега е по-голямо и непрекъснато пораства, защото постоянно идват други дами, избягали от детски брак, женско генитално осакатяване, домашно принуждение и обезчестяване - всички те са културни правила измежду Самбуру.
Ребека Лолосоли е създателят на Умоджа и матриарх на селото. Тя е в болница и се възвръща от побой от група мъже, когато й хрумва концепцията за общественост единствено за дами. Побоят е опит да й се даде урок, че се е осмелила да приказва с дамите в селото си за техните права. Самбуру са тясно свързани с племето Масаи, като приказват и сходен език. Те нормално живеят в групи от пет до 10 фамилии и са полуномадски скотовъдци. Тяхната просвета е надълбоко патриархална. На селските събрания мъжете седят във вътрешен кръг, с цел да разискват значими селски въпроси, до момента в който дамите седят извън, единствено понякога им е разрешено да изразят мнение.
Новата атракция, която ще направи Занзибар още по-привлекателен
Впечатлени сме, несъмнено
Първите членове на Умоджа идват от изолираните села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Оттогава броят на дамите и девойките, които чуват за убежището, непрестанно пораства. Те идват и се учат по какъв начин да търгуват, да отглеждат децата си и да живеят без боязън от мъжко принуждение и дискриминация. През 2015 година в Умоджа към този момент има 47 дами и 200 деца. Въпреки че жителите живеят извънредно спестовно, тези предприемчиви дами и девойки имат постоянен приход, който обезпечава храна, облекла и заслон за всички.
Ръководителите на селото ръководят къмпинг на километър край реката, където отсядат групи сафари туристи. Много от тези туристи и други, преминаващи през околните естествени резервати, също посещават Умоджа. Жените взимат скромна входна такса и се надяват, че щом влязат в селото, посетителите ще си купят бижута, направени от тях в занаятчийския център.
Една от неповторимите характерности на общността Умоджа е, че някои от по-опитните поданици образоват и образоват дами и девойки от близките села в Самбуру по въпроси като ранни бракове и осакатяване на дами. Богато украсените бижута с мъниста са значим признак на културата на Самбуру. Момичетата получават първите си колиета от татко си на гала, известна като " шиене на мъниста ". Бащата избира по-възрастен мъж " боец ", с който дъщерята ще подписа краткотраен брак по това време. Бременността е неразрешена, само че и контрацептивите са недостъпни. Ако момичето инцидентно забременее, тя е принудена да направи аборт, осъществен от други дами в селото.
" Баща ми ме замени за крави, когато бях на 11 години ", споделя пред Guardian едно от девойките от селото. " Съпругът ми беше на 57. " Така тя заобикаля от брачна половинка си единствено след един ден брак през 1998 година и търси леговище в Умоджа.
Да живееш три години с племето Ментауай
Когато първобитните стартират да търсят смяна
Джудиа, която в този момент е на 19 година, идва в Умоджа на 13-годишна възраст, откакто бяга от вкъщи си, с цел да не бъде продадена за брак. " Всеки ден се разсънвам и се усмихвам на себе си, тъй като съм заобиколена от помощ и поддръжка ", споделя момичето.
През 2003 година група дами от Умоджа се срещат с юристи от Leigh Day, основана в Обединеното кралство адвокатска процедура, която организира ежемесечна интервенция в близкия Archers Post, с цел да работи с локални поданици, които са ранени от бомби, оставени от английската войска.
Жените разкриват тайните за изнасилванията си в интервал на цели 30 години. Повечето дами оповестяват за случаи на групово обезчестяване от бойци, които ги атакуват, когато са на открито да събират дърва или да носят чиста вода. Мартин Дей, сътрудник в Leigh Day, е един от юристите, към които дамите се обръщат. Дей и екипът му събират редица истински документи, като полицейски и медицински отчети.
Дори откриват няколко деца от смесена раса, появили се вследствие на половите похищения на бойците. Дей рапортува откритията си на Кралската военна полиция. Въпреки това същата стига до мнението, че всеки един от тези записи е бил фалшифициран. " Те не направиха ДНК инспекции на децата от смесена раса, под предлог, че е голям броят на хипотетичните бойци (между 65 000 до 100 000 войници), които са били в Кения през този 30-годишен интервал ", споделя Дей.
Когато Кралската военна полиция завършва следствието си, Дей желае събраната от него и сътрудниците му публична документи назад, само че му дават отговор, че е изчезнала. Документите по този начин и не са открити повече, с което за жалост се поставя завършек на следствието на случаите.
34-годишната британка, която живее на лодка по каналите на Англия
Колко коства това наслаждение
Много от дамите в селото през днешния ден споделят, че не могат да си показват да живеят още веднъж с мъж, откакто са прекарали време в Умоджа. Точно като 34-годишната Мери, която е продадена на 80-годишен мъж за стадо крави, когато е на 16 години. " Не желая в никакъв случай да напущам тази подкрепяща общественост от дами ", безапелационна е тя.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ