Джеймс Литъл нахлу в Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г., за да попречи на Конгреса да удостовери победата на Джо Байдън над Доналд Тръмп. По-късно той се призна за виновен, но не се разкайва, като настоява, че е участвал в „патриотичен“ протест, който е бил отвлечен от антифа, Black Lives Matter и полицията на Капитолия като част от „нагласа“ за хващане в капан на поддръжниците на Тръмп. В светлината на престъпното му поведение и продължаващата липса на разкаяние, американският окръжен съдия Ройс Ламбърт осъди Литъл на 60 дни затвор и три години изпитателен срок. Той обжалва, като твърди, че това наказание е незаконосъобразно. В петък Апелативният съд на САЩ за окръг Колумбия се съгласи с 2-1 гласа, отменяйки присъдата му.
Решението на окръга на окръг Колумбия на пръв поглед е победа за Литъл и други подобни него. Това хвърля изненадващ ключ в стратегията на Министерството на правосъдието за наказателно преследване на бунтовници от ниско ниво, като същевременно лишава съдиите от възможността да налагат престой зад решетките, последван от дългосрочен надзор. Но решението, ако бъде потвърдено, може да се окаже Пирова победа за известен брой обвиняеми от 6 януари, на които то привидно е от полза. Това е така, защото премахването на гъвкавостта на разделната присъда може да доведе до повече време в затвора, а не до по-малко – обратното на това, което Литъл и неговите колеги бунтовници търсят. Все пак решението може да бъде катастрофа за Министерството на правосъдието, което разчиташе на възможността за разделно изречение, когато вземаше много решения, за да предложи споразумения за признаване на вината на хората, които щурмуваха Капитолия на 6 януари. Ако тези присъди сега бъдат отменени, десетки - може би стотици—от бунтовниците на 6 януари по същество ще бъдат освободени от куката за престъпленията си.
Little е само един от приблизително над 2000 души, които нахлуха в Капитолия на САЩ на 6 януари; като него всеки човек, който влезе в сградата без разрешение, наруши федералния закон. Досега Министерството на правосъдието казва, че е извършило повече от 1106 ареста. Точните престъпления на всеки обвиняем обаче се различават по тежест, факт, отразен в обвиненията, повдигнати от отдела. Някои, като Гордите момчета, заговориха и ръководиха нападението, което доведе до присъди за бунтовнически заговор. Други помогнаха да се пробие физически Капитолия или да се нападнат неговите служители на реда, което доведе до сериозни обвинения в престъпления. Но голям брой бунтовници попречиха на преброяването на избирателните гласове, като нахлуха и останаха в сградата, без да участват в открити актове на насилие или вандализъм.
DOJ обвини много от тези лица в незаконно парадиране или демонстриране в Капитолия, така нареченото дребно нарушение. Федералните съдии често са осъждали тези бунтовници на разделна присъда затвор и пробация - обикновено кратък срок на лишаване от свобода, последван от по-дълъг изпитателен срок. АП изчислява, че повече от 80 бунтовници, около 12 процента от всички обвиняеми за 6 януари досега, са получили разделени присъди за това престъпление, като се очакват още. Съдиите предпочитат тази присъда, защото налага кратко, пряко наказание (лишаване от свобода), както и по-дълго, по-малко натрапчиво ограничение на свободата (пробация), намалявайки шансовете обвиняемият да участва в нов бунт или друго политическо насилие. Повечето съдии от федералния окръжен съд в DC заключиха, че федералният закон позволява тази присъда; единственият друг съд, който разглежда въпроса, Апелативният съд на САЩ за 4-ти окръг, обяви, че подобна присъда е „безспорно“ разрешена. четене на закона в петък. Мнението на мнозинството, написано от съдия Джъстин Уокър (назначен от Тръмп) и към което се присъедини Джудит Роджърс (назначен от Бил Клинтън), е трудно за следване и по-трудно за преглъщане. Той се върти около федералния статут, който ограничава пробацията до определени обвиняеми. (Повечето обвиняеми получават „освобождаване под наблюдение“, а не пробация, въпреки че разликата не е от значение тук.) Уставът казва, че обвиняемият може да бъде осъден на пробация, освен ако „е осъден едновременно на лишаване от свобода за същото или различно нарушение, което не е дребно.“ Последните шест думи са ключови: те казват на съдилищата, като правило, да не налагат пробация, ако обвиняемият е осъден на затвор, но че това правило не се прилага за дребни нарушения. Уокър се противопостави на това заключение, като отдели думата същото от останалата част на изречението. Според него съдът може да наложи затвор и пробация за две различни дребни нарушения, но не и за „едно и също“ дребно нарушение. Това е истински проблем за федералните прокурори, които разчитат в голяма степен на споразумения за признаване на вина, включващи единственото обвинение за незаконна демонстрация в Капитолия. Най-малко 967 обвиняеми са били обвинени в влизане или оставане на ограничена територия на Капитолия, въпреки че много от тези случаи включват и други обвинения.
Както съдия Робърт Уилкинс, назначен от Барак Обама, отбеляза в несъгласие, мнозинството тълкуването има предимство пред „естествения и общ прочит на законовия текст“. Уставът казва на съдилищата, че не е необходимо да „избират наказание или реабилитация за дребни нарушения“; те могат да наложат и двете чрез „кратка присъда затвор“ плюс пробация. Тълкуването на Уокър, пише Уилкинс, принуждава съдиите да нарушат „основния мандат“ на закона за наказанията, създавайки необяснимо несъответствие, което противоречи на ясното намерение на Конгреса.
Единственото отдалечено правдоподобно оправдание за това отклонение от текста би било прилагане на „правилото за снизхождение“, което гласи, че двусмислен наказателен закон трябва да се тълкува в полза на снизходителността. Това може да е случаят с Литъл, който вече излежа 60-дневната си присъда и сега ще поиска от Ламбърт да прекрати пробацията си. За други обвиняеми обаче решението няма да доведе до по-меки резултати. Това е така, защото съдиите, които не могат да приведат пробацията в кратък престой в затвора, могат вместо това да изберат по-дълги присъди затвор. (Ламбърт, подобно на колегите си от окръжния съд на окръг Колумбия, изказа гласно за необходимостта от време в затвора, за да си извлече урок за последствията от политическото насилие.) В случая на Литъл това би било шест месеца затвор, а не 60 дни .
Освен това, Министерството на правосъдието няма да предлага повече споразумения за признаване на вината с еднократно преброяване и разделно изречение; сега има всички стимули да настоява за две или повече обвинения, за да запази възможността за затвор и пробация. В резултат на това ще бъде много по-малко вероятно прокурорите да се задоволят със сделка за признаване на вината само по обвинението за незаконна демонстрация в Капитолия. Те имат много по-голям стимул да осигурят поне две обвинения, така че съдиите да могат да налагат пробация в допълнение към времето в затвора. И множеството обвинения, разбира се, дават възможност на съдиите да издават по-дълги присъди.
Възможно е цялата окръг на окръг Колумбия да отмени решението на Уокър, ако бъде помолен да се произнесе en banc, въпреки че това изобщо не е неизбежно. Роджърс е идиосинкратичен юрист, но тя се накланя наляво и другите либерали от окръга на окръг Колумбия може да приемат гласа й, че позицията на мнозинството има заслуги. Ако съдът в пълен състав не действа, Върховният съд може да реши да влезе в блатото на присъдата от 6 януари или да избегне проблема, принуждавайки Министерството на правосъдието да приеме поражението си и да прецизира стратегията си. Това ще доведе до по-строги споразумения за обвинения по множество обвинения и, много вероятно, до по-дълги присъди затвор за бунтовници на ниско ниво. Което означава, че въпреки привидната победа на Little, най-големите губещи тук може да са самите обвиняеми от 6 януари.
Вижте коментарите
