Джеймс Дж. Брадок добавя инициала Дж.“ (J.) в името си

Джеймс Дж. Брадок прибавя инициала „ Дж. “ (J.) в името си самичък. Въпреки че в действителност се споделя Джеймс Уолтър Брадок, той мечтае да следва стъпките на първенци по бокс като Джеймс Дж. Корбет и Джеймс Дж. Джефрис. Въпреки че въпреки всичко победи като със международната купа в тежка категория, неговият житейски път не е нищо друго с изключение на пъкъл.

Със замайващ връх през средата на 20-те години на предишния век Брадок се изкачва по пътя си към борбата за купата на фантазиите си. Само месеци преди срутва на фондовия пазар през 1929 година обаче той губи значим дуел, който би го отвел до там – и счупва дясната си ръка на няколко места. Тези пострадвания като че ли в никакъв случай не заздравяват.

Вече незает като войник, Джеймс Брадок живее в мазе в Ню Джърси със брачната половинка си и трите си деца. Работи на доковете, поддържа питейни заведения и мести мебели, с цел да изхранва фамилията си. Той обаче дължи пари на всички – от хазяина до млекаря – и може да си разреши единствено самун и картофи; една зима даже му стопират тока.

Брадок прекарва години, молейки мениджъра си Джо Гулд да му даде още един късмет за купата. Най-накрая този късмет идва – на 13 юни 1935 година, когато първенецът в тежка категория Макс Баер се съгласява да отбрани купата си. В една от най-големите изненади в историята на бокса, Брадок детронира Баер, получава славата, която толкоз желае, и се трансформира в легенда.

Нека проследим историята на този мъж!

Джеймс Уолтър Брадок е роден на 7 юни 1905 година в Хелс Кичън в Ню Йорк. Родителите му Елизабет О’Тул и Джоузеф Брадок са имигранти от ирландски генезис. Малкият поема първия си мирис на 48-ма улица – единствено на една пресечки от Медисън Скуеър Гардън, където светът в последна сметка ще научи името му.

Семейството се реалокира в Северен Берген, Ню Джърси, след раждането на сина им. Той е един от общо седем братя и сестри, само че има по-големи упоритости от тях – Брадок мечтае да посещава университета Нотр Дам и да играе футбол. Но треньорът Кнут Рокне в последна сметка не го взема. Така той твърдо се концентрира върху бокса.

Джеймс Брадок организира първата си аматьорска борба на 17 и става експерт три години по-късно. На 13 април 1926 година 72-килограмовият от междинна категория се качва на кръга в Амстердам Хол в Юниън Сити, Ню Джърси, и се бие с Ал Сетъл. По това време спечелилият нормално се избира от спортни публицисти. Битката им приключва наедно.

По-късно критиците означават, че той не е най-умелият боксьор, само че има желязна брадичка, която понася продължителни удари и изтощава съперниците му. Брадок непрестанно се издига в бокса, изграждайки връх от 33 победи, 4 загуби и 6 равенства до ноември 1928 година – когато изненадващо нокаутира Тъфи Грифитс в победа, която зашеметява почитателите на спорта.

Джеймс обаче губи идната си борба, само че печели идващите три. Сега той е на един мач от багра с Джийн Тъни за купата. Трябва обаче първо да победи Томи Логран. За страдание, освен загуби дуела на 18 юли 1929 година, само че и чупи костите на дясната си ръка – контузия, поради която ще прекара идващите 6 години, борейки се не за купата, а за живота си.

Тълпата на Уолстрийт при краха от 1929 година

Въпреки че Джеймс Брадок губи с дребна разлика, множеството критици считат, че това е единственият му късмет за купата. Гипсът на ръката на боксьора служи като увещание за това разбиране, както и за възходящата компликация на Гулд да откри друга борба на Брадок. В последна сметка обаче американската стопанска система се трансформира в най-големия му противник.

Инвеститорите на Уолстрийт изтъргуват 16 милиона акции на Нюйоркската фондова борса за един ден, като хиляди вложители губят всичко – защото милиарди долари изчезват.

Брадок към момента не го знае, само че скорошната му загуба е единствено първата от 20 през идващите четири години. Той също се дами за жена на име Мей Фокс през 1930 година и прекарва всеки час, пробвайки се да обезпечи трите си дребни деца. Когато чупи ръката си в борба с Ейб Фелдман на 25 септември 1933 година, той се отхвърля от бокса.

Джеймс-Младши, Хауърд и Розмари Брадок не познават нищо друго с изключение на бедността. За татко им животът в тясното мазе в Уудклиф, Ню Джърси, въобще не е живот. Отчаян за пари, той постоянно върви до локалните докове, с цел да си откри работа. Когато съумява, печели по 4 $ дневно.

Останалото време прекарва в разчистване на изби, алеи и частни домове. През зимата на 1934 година обаче не може да заплаща нито наема си, нито даже на млекаря. Когато токът му е спрян, един от правилните му другари му дава 35 $, с цел да свърже двата края. Брадок употребява парите по предопределение, само че обстановката му не се усъвършенства.

През идващите 10 месеца разчита на държавна помощ – до момента в който не се появява лъч светлина, когато боецът Джон Грифин обезверено търси някое локално име, с цел да се бият. По знамение, Брадок го нокаутира в третия рунд. После побеждава Джон Хенри Люис – а откакто чупи носа на Арт Ласки, си връща възможностите за купата.

Брадок (вляво) и Джо Гулд (в центъра), до момента в който се образоват като офицери за армията във Форт Слокъм, Ню Йорк

Договорите за борбата за купата в тежка категория са финализирани на 11 април 1935 година Джеймс Брадок и Джо Гулд би трябвало да си поделят 31 000 $, в случай че мачът изкара повече от 200 000 $. Макар че сигурно това е привлекателна оферта, Брадок е най-заинтересован от успеха. За негово благополучие, защитаващият купата Макс Баер го счита за елементарно победим съперник.

Самият дуел в Медисън Скуеър Гардън на 13 юни не стартира добре за Брадок, който е 3 години по-възрастен от Баер и получава мощен церемониал от удари; в последна сметка той поддържа форма единствено от работата си на доковете. Но знае по какъв начин да понесе удар – желязната му брадичка в никакъв случай не помръдва и най-после Баер се уморява.

Така, за потрес на всички фенове, Брадок печели 12 от 15 рунда и става международен първенец в тежка категория с единомислещо решение на съдиите.

Както е показано и във кино лентата на Рон Хауърд от 2005 година, „ Късметлията “, той се издига от безпаричен докер до национална звезда. През 1937 година губи купата си от Джо Луис, само че Брадок живее пълностоен живот. През 1942 година се причислява към армията и служи в Тихия океан, а откакто се връща, работи за построяването на моста Веразано.

Докато Джими Брадок е считан за народен воин до гибелта си на 69-годишна възраст на 29 ноември 1974 година, същинската премия за него е, че в този момент той е в същата лига като своите идоли – с битката си против Баер, нормално описвана като „ най-голямата изненада след провалянето на Джон Съливан от Джим Корбет. “