МИ6 действително изпраща агент с името Джеймс Бонд сред комунистите
Джеймс Албърт Бонд от Девън идва във Варшава, Полска национална република, през февруари 1964 година със брачната половинка си и 6-годишния си наследник, с цел да заеме длъжността секретар-архивист при военното аташе в английското посолство. По време на престоя си там той прави няколко пътувания до североизточна Полша, където придружавайки висшите чиновници на локалната станция на Тайната разследваща работа на Англия (СИС, MИ6), с цел да събере информация за военните уреди там. Като империалистически посланик, Бонд автоматизирано е подложен под наблюдаване от Отдел II (Контраразузнаване) на Министерството на вътрешните работи, чийто чиновници означават неговата словоохотливост, нерешителност и афинитет към дамите. Те не записват изключително доста информация: в границите на 10 месеца мъжът изпраща фамилията си назад вкъщи, а няколко седмици по-късно самичък си потегля.
Сградата на МИ6
Нашият Джеймс Бонд наподобява е чиновник на ниско равнище на Министерството на външните работи, претрупан със задачата на елементарен архивист; и фамилен човек, който не може да се раздели със брачната половинка и сина си, когато е назначен зад Желязната завеса. Но белким няма и по-задълбочен пласт, в който той е младши офицер от разузнаването, който персонално събира информация за полската войска. Което наподобява напълно правдоподобно, тъй като западното разузнаване е надълбоко заинтригувано от такава активност близо десетилетие по-рано, когато опцията комунистически сили да обхванат в Западна Европа е изглеждала плашещо действителна. Тогава чиновниците на Разузнавателна служба на Великобритания във Варшава постоянно пътуват до провинцията, с цел да вършат фотоси, да чертаят карти и да събират всякаква информация за армейските елементи и полигоните им. Те се интересуват и от железопътните линии: съгласно мнението на Съвместния комитет за разузнаване, изразено в тяхната записка от 26 януари 1955 година, нищо друго с изключение на нуклеарно бомбардиране на 50 основни възела в Полша не може да обезврежда подвижността на Червената войска.
Но доникъде на 60-те години обстановката някак се възстановява и комунистическата атака към този момент не съставлява непосредствена опасност. Естествено, чиновниците на разузнаването в Полша се интересуват от капацитета на армията както постоянно, само че избират да разчитат на добре ситуирани източници, в сравнение с персонално да вършат фотоси на армейските казарми – и по този начин пътуванията им до провинцията се трансформират повече в занимания за свободното време, в сравнение с в сериозен шпионаж. Такава е сцената, на която сър Ричард Уайт, шефът на Разузнавателна служба на Великобритания по това време, позволява изпращането на оперативника от ниско равнище с високопрофилно име. По това време блокбъстърите на Йън Флеминг съществуват към този момент повече от десетилетие и е разумно, че даже комунистите са ги чели, а в случай че не, най-малко са гледали филмите с Шон Конъри. Затова Джеймс Албърт Бонд идва в Полша осветлен като коледна елха и безусловно притегля вниманието; даже отдел II или Вътрешната военна работа в действителност да не имат вяра в тази явна ловкост, въпреки всичко не могат да си разрешат да пренебрегват индивида и да подценен наблюдението му.
И може би това е трети пласт от идентичността на Джеймс Албърт Бонд: да играе роля на димна завеса или заслон, която ще принуди комунистите да реалокират активи или най-малко да реалокират по-ефективните си екипи да следят архивиста какви подвизи прави във варшавските питейни заведения и пътувания до провинцията, оставяйки по-тромавите оперативни служащи да работят по случаи, лица или места, които сър Ричард възприема като доста по-чувствителни. Добре осведоменото мнение твърди, че процесът на организация на разследващите служби в комунистическа Полша не е бил приключен преди средата на 60-те години на предишния век – и може би през 1964 година контраразузнаването не е било напълно щиковано във връзка с занаята си, или най-малко е било още задоволително несръчно, с цел да разреши на Разузнавателна служба на Великобритания да вложи рационални очаквания в интервенцията на 007. Няма да е първият път – и сигурно не и последният – в който се употребява дезинформация, с цел да заблуждават ловците на шпиони.
Може в никакъв случай да не разберем дали Варшава е просто безпроблемен епизод в кариерата на млад разузнавач, или сър Ричард Уайт е възнамерявал комунистите да слагат Бонд под строго наблюдаване. Единственото нещо, което наподобява много несъмнено, е, че до момента в който Иън Флеминг е трансформирал шпионажа в художествена литература, английското разузнаване е трансформирало фантастиката в шпионаж.
