Джейми Кат Калън е американска писателка. От дете тя е

Джейми Кат Калън е американска писателка. От дете тя е очарована от мистериозния сексапил и изтънченост на французите. Научава доста за техния метод на живот и светоглед от баба си, която е французойка. Именно тя я въодушевява да замине за Париж, където се среща с доста дами и мъже, взема десетки изявленията, усъвършенства езика си и събира задоволително материал, с цел да напише няколко книги, измежду които са „ Бонжур, благополучие! “, „ Французойките не спят сами “, „ Парижката школа по сексапил “ и др. Джейми списва и начин на живот рубрики в известни списания. За себе си твърди, че е обезсърчителен романтик и обича всичко френско.
Кога разбрахте, че желаете да станете публицист?
Винаги съм обичала да пиша и от дребна знаех, че ще бъда публицист. Когато бях на шест-седем години, започнах да пиша къси стихчета и писма на майка ми. Тя имаше здравословен проблем и желаех да я развеселявам по някакъв метод. Мисля, че по тази причина не преставам да пиша – с цел да насърчавам и въодушевявам дамите през днешния ден.
Кой или какво ви оказваше най-силно въздействие през годините?
Ами Париж, несъмнено! Докато растях, баба ми, която е с френско-американски генезис, ми разказваше доста за Франция, за френската кухня, градинарството и какъв брой са значими вярната стойка и умеенето да танцуваш. Прекарах едно лято в нейния дом и това промени живота ми вечно. Следобедите постоянно заспивах на дивана в хола и се събуждах пред картина на „ Мулен Руж “, мислейки си: „ Ех, един ден ще го посетя! “.
В средата на 70-те години живях една година в Париж, откакто приключих лицей, идващото ми посещаване беше чак през 2005 година Но и до през днешния ден намирам голямо ентусиазъм в този град.
Другото мое ентусиазъм е брачният партньор ми. Той е толкоз друг от мен – спокоен, спокоен, крепко стъпил на земята. И от него постоянно узнавам нещо ново.
В книгите си пишете за френския метод на живот и най-много за французойките. Кои са най-големите разлики, които откривате сред дамите във Франция и дамите в другите страни?
Французойките живеят за сегашния миг. И на мен доста ми подхожда концепцията, че щастието е тъкмо пред нас – в простичките, ежедневни моменти. Ние единствено би трябвало да отворим очи, с цел да го забележим. Освен това французите не считат, че „ времето е пари “. За тях времето си е време и в случай че решиш, може да го прекараш, пиейки кафе в продължение на часове. Друго забавно нещо, което виждам у дамите във Франция, е, че те нямат дума за „ кокетничене “, тъй като за тях да водиш благи диалози със занимателни и умни закачки, е метод на живот. Това е типично държание, без значение дали си в магазина, поздравяваш съседа или водиш договаряния. И съгласно мен по този начин животът носи доста повече приятност.
А какво обичате най-вече във Франция?
Мистериозността. Мисля, че тайните градини са добра метафора за Франция. Влизаш в един парк и той е прелестен. Има симпатични жълти и червени цветя и наситенозелена трева. Но когато завиеш зад ъгъла, виждаш дребна пътечка, която те води до шадраван с красива статуя, а зад него съзираш забавна беседка... Връзката ми с Франция е точно такава – не стопира да ме изненадва, а тайните й ме държат постоянно очарована и безпределно заинтригувана.
Разкажете ни нещо, което хората не знаят за вас.
Мога да изсвирвам на концертина. Не доста добре, само че въпреки всичко умея. И боготворя да танцувам.
Имате ли някакви ритуали, преди да започнете да пишете?
Обикновено мързелувам, разпръсквам се и си изгубвам времето. Разглеждам Фейсбук, ревизирам си хороскопа, имейла... Докато в един миг стартира да се усещам отговорна и вземам решение да отворя документа и да стартира да пиша. Първо едно изречение, по-късно второ – и внезапно се оказва, че са отлетели няколко часа в писане.
Какъв съвет бихте дали на създатели, които занапред стартират кариерата си?
Открийте своя неповторим глас, само че не спирайте да четете книги, които резонират с вас. Тайната на писателския ви път се крие вътре във вас. Запитайте се какво кара сърцето ви да препуска по-бързо. Именно там би трябвало да вложите силата си. Баща ми постоянно споделяше: „ Забавлявай се! “. И въпреки че може да звучи като нещо доста простичко, точно този съвет ме е водил постоянно. Преди да стартира нов план, се запитвам: „ Това ще бъде ли занимателно? “. И в случай че усетя, че съм разчувствана, че пулсът ми се забързва и се усещам заинтригувана, знам, че в действителност ще е занимателно, и това е задоволително да кажа: „ Да! “.
Кой е най-важният урок, който сте научили до момента?
Научих се да си давам време, да не бързам и да се любувам на пътуването.