Притча за двата избора
Джери работеше като управител в ресторант. Той правеше усещане с лъчезарния си тип. Всеки път, когато някой го попиташе по какъв начин е, той заявяваше, че не може да бъде по-добре. Колегите му толкоз доста обичаха общуването с него, че когато той напусна ресторанта, те го следваха и в идващите заведения за хранене, където той избираше да работи. Този негов неотслабващ оптимизъм продължаваше да прави усещане.
Все отново Джери един път изясни за какво постоянно е ухилен и привлекателен:
- Когато заран се събудя, постоянно си споделям, че имам два избора - да съм в положително въодушевление или да оставя да ме завладеят отрицателни страсти. Винаги предпочитам да прекарам деня в положително въодушевление. Когато ме сполети неволя, още веднъж си споделям, че имам два избора - да се усещам като жертва или да се поуча от станалото. Разбира се, избирам поуката. Ако някой реши да се жалва, също имам две благоприятни условия - да изслушам отрицателните му излияния или да му напомня за хубавите неща в живота. В този случай отново се спирам на позитивната страна, тъй като всичко в нашия живот се върти към персоналните ни избори. Всеки самичък взема решение за себе си по какъв начин да реагира в избрана обстановка. Освен това ти решаваш дали ще позволиш на другите да ти скапват настроението или не.
Ненадейно обаче с Джери се случи случай. Той не запомнил отворена задната врата в ресторанта, където работеше. Така в заведението нахълтали нарушители, които се пробвали да ограбят сейфа. Те били въоръжени и стреляли по Джери. Той бързо бил откаран в болница, само че положението му било притеснително.
Няколко месеца по-късно Джери реши да опише за случилото се:
- Когато патронът ме улучи, осъзнах, че имам два избора. Трябваше да реша дали желая да пребивавам или да умра. Избрах първото. Когато се озовах с колата за спешна помощ, погледнах лекарите и се изплаших. Гледаха ме все едно съм труп. Тогава взех решение, да се засилвам. Когато здравната сестра ме попита към какво съм алергичен, отвърнах:Към патрони! В този миг всички се развеселиха. Тогава ги помолих да се отнасят с мен като с жив човек, а не като с мъртвец.
Джери съумя да преодолее тази компликация. Но това се случи освен поради бързата интервенция на лекарите, а и поради неговия безконечен оптимизъм. Благодарение на Джери хората си дават сметка, че човек може или да се любува на живота, или да го ненавижда. Защото това е нещо, което си е твое и което никой няма право да ти отнеме.
Разказана от Франси Балтазар-Шуорц
