На кой прилича „украинската майка“?
Джеки Стоев, ваятел и най-много брачен партньор на пиарката на Кирил Петков – Диана Дамянова, провокира някакъв явно поръчан скандал с „произведението“ на Неделчо Костадинов „Викът на украинската майка“, който конфигурира пред паметника на Съветската войска.
„Майката“ на въпросния Костадинов изумително наподобява на… доцент Мангъров, антиваксър №1 на България. Освен това е платена от самата Диана Дамянова, чиято организация обслужва Кирил Петков против неразбираемо какъв брой пари.
Ето репортаж на Свободна Европа за абсурда. Колегите обаче не са забелязали удивителната и кощунствена аналогия сред „украинската майка“ на Костадинов и озъбеното лице на доцент Атанас Мангъров, антиваксър, член на проруската АБВ.
Полицейски кордон загражда пространството пред Паметника на руската войска , където нормално деца вършат трикове със скейтборд и BMX. Причината обаче не е следващият митинг против продължаващото наличие на най-големия паметник в София, а един „концептуален жест“ към жертвите на съветската военна експанзия в Украйна , почнала на 24 февруари.
След началото на войната, скулпторът Неделчо Костадинов завършва своята творба „Викът на украинската майка“ . По думите му миниатюрата изобразява вцепенена от смут стара жена, която крещи против съветските окупатори.
Затова в четвъртък вечерта тя алегорично беше сложена против фигурата на въоръжения с шмайзер руски боец, който от десетилетия се извисява в небето над София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на починалия им непосредствен другар и колега Георги Пенков-Джони .
Скулптурата беше краткотрайно поставена на фундамент сред уредите за скейтборд трикове, покрай бул. “Цар Освободител ”. Охраняващите събитието служители на реда не желаеха то да се организира по-близо до руския монумент, който към момента е „пазен“ от проруски деятели и представители на пропутинския мотористки клуб „Нощни вълци“.
Идеята на Костадинов е да предложи на Столичната община да вземе решение там за непрекъснато да бъде поставена по-голяма статуя “Викът на украинската войска ”, която да е висока най-малко към два метра, с цел да противостои на руския боец.
Скулпторът Неделчо Костадинов със своята творба.
Творбата му обаче напълно не беше призната еднопосочно. Вече втори ден доста хора се възмущават от естетическите качествата на миниатюрата. Появиха се и обвинявания към създателя, че той е употребявал своя остаряла концепция, която няма общо с войната в Украйна, само че в този момент я показва, с цел да притегли внимание.
Повод за тези съмнения стана обява във Facebook профила на самия Костадинов от края на април 2020 година В нея има фотоси на схема и миниатюра, която наподобява идентична с показаната в четвъртък в центъра на София.
В тази връзка скулпторът сподели пред уеб страницата „Площад Славейков„, че изложената преди ден миниатюра е нова и е отлята преди две седмици със средства, обезпечени от рекламната организация на Диана Дамянова . По думите му цената на статуята е 2000 лева
„Създаването на статуя е дълъг развой. В последна сметка аз съм създателят и аз дефинирам по кое време е завършена“, разяснява Костадинов пред онлайн изданието в петък.
Колкото до естетическите забележки към женската фигура, той означи, че „истината е грозна и няма друга истина“. „Като създател аз диря красивото в грозното. Самото положение, което тази статуя изобразява, е красиво като сила и лъчение. И най-красивият човек, когато изпадне в положение на завист и яд, става противен.“
Скрийншот от Facebook профила на Неделчо Костадинов.
Подобен коментар направи и журналистът, учител от Софийския университет и медиен експерт Георги Лозанов-Гого . По време на представянето на скулптурата в четвъртък той означи, че е прочел редица разногласия за художествените достолепия на миниатюрата на Неделчо Костадинов.
Според Лозанов творбата обаче не е „художествен факт, който би трябвало да бъде толкоз естетически обсъждан – това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, изключително тези, които са склонни да го не помнят, че там, където влезе руски режим, индивидът става жертва“.
„Жертвите носят страдалчество. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието“, заключи Гого Лозанов. В тази връзка той уточни, че запазването на Паметника на руската войска в София е „проява на българския Стокхолмски комплекс“.
„По този метод да те притегля личният ти окупатор. И освен да не възразяваш, освен да се примиряваш, а да го величаеш и да търпиш тая форма на негово мощно наличие над всичко останало в софийското небе“, сподели някогашният ръководител на Съвета за електронни медии в къса тирада.
Лозанов напомни, че през 1989 година доста хора са имали „наивната надежда“, че руският режим ще си тръгне по кротичък метод, само че „след 30 години той е подготвен да се върне – с малко изменени лица, само че общо взето със същия метод на ръководство, със същата принуда върху човека“.
Христо Илиев-Чарли, Джеки Стоев и Неделчо Костадинов (отляво надясно)
„И то, да се върне не по кротичък метод, а с война и проливане на човешка кръв. Затова, безусловно разумно, против този монумент тука би трябвало да стоят жертвите на руската войска.“
Колегата му Иво Инджев определи оставянето на Паметника на руската войска на мястото му след 1989 година като „десетилетна инспекция на настройките на българина да скланя главица пред шмайзера“.
„И след тази подготовка от десетки години, която се оказа толкоз сполучлива, ние през днешния ден не би трябвало да се учудваме на безусловно бездушното отношение на толкоз огромни елементи от нашия народ, за жалост, към страданието на украинците.“
Инджев добави, че руският паметник е в действителност „паметник на лъжата“, тъй като в основата му в три фрази са изречени три неистини.
„Няма руска войска 1944 година Тя се появява на картатата на света през 1946 година с декрет на Сталин, до тогава се назовава Червената войска на служащите и селяните. Това е формалното ѝ наименование. Там написа, че е на руската войска, каквато през 1944 година не е имало. Пише, че е „от признателния български народ за освобождението“. Окупацията е наречена избавление ”, сподели журналистът, добавяйки: „И кой тъкмо е бил признателен – признателни са тези, които те поставят на власт, а не българският народ.“
„Вземете паметника на Левски, на Христо Ботев, на Кирил и Методи. Да ги сложим спрямо този монумент. И трите, събрани дружно на височина, са 10 пъти по-малки от оня монумент“, сподели при започване на представянето на миниатюрата Джеки Стоев , а Христо Илиев добави, че е „срамно“ да се приказва за това на „бул. „Руски“.
По време на събитието прозвучаха песни на Васко Кръпката, който обезпечи озвучаването, Буги Барабата, Георги Минчев и Богдана Карадочева.
Докато присъстващите говореха, в подножието на руския монумент че чуваше барабан. За малко на представянето на скулптурата „Викът на украинската майка“ се появи и депутатът от проруската партия „Възраждане“ Николай Дренчев , който стоеше зад полицейския кордон.
„Лично за мен статуята зад тила ми няма естетически достолепия или най-малко аз не разбирам по никакъв метод това изкуство. Ако аз бях украинец, не бих се радвал да видя подобен монумент на украинската майка или жена“, копментира пред телевизия „България он ер“ Дренчев, който е някогашен боен водач.
След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата назад в ателието си. До напрежение с проруски деятели не се стигна.
„Майката“ на въпросния Костадинов изумително наподобява на… доцент Мангъров, антиваксър №1 на България. Освен това е платена от самата Диана Дамянова, чиято организация обслужва Кирил Петков против неразбираемо какъв брой пари.
Ето репортаж на Свободна Европа за абсурда. Колегите обаче не са забелязали удивителната и кощунствена аналогия сред „украинската майка“ на Костадинов и озъбеното лице на доцент Атанас Мангъров, антиваксър, член на проруската АБВ.
Полицейски кордон загражда пространството пред Паметника на руската войска , където нормално деца вършат трикове със скейтборд и BMX. Причината обаче не е следващият митинг против продължаващото наличие на най-големия паметник в София, а един „концептуален жест“ към жертвите на съветската военна експанзия в Украйна , почнала на 24 февруари.
След началото на войната, скулпторът Неделчо Костадинов завършва своята творба „Викът на украинската майка“ . По думите му миниатюрата изобразява вцепенена от смут стара жена, която крещи против съветските окупатори.
Затова в четвъртък вечерта тя алегорично беше сложена против фигурата на въоръжения с шмайзер руски боец, който от десетилетия се извисява в небето над София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на починалия им непосредствен другар и колега Георги Пенков-Джони .
Скулптурата беше краткотрайно поставена на фундамент сред уредите за скейтборд трикове, покрай бул. “Цар Освободител ”. Охраняващите събитието служители на реда не желаеха то да се организира по-близо до руския монумент, който към момента е „пазен“ от проруски деятели и представители на пропутинския мотористки клуб „Нощни вълци“.
Идеята на Костадинов е да предложи на Столичната община да вземе решение там за непрекъснато да бъде поставена по-голяма статуя “Викът на украинската войска ”, която да е висока най-малко към два метра, с цел да противостои на руския боец.
Скулпторът Неделчо Костадинов със своята творба. Творбата му обаче напълно не беше призната еднопосочно. Вече втори ден доста хора се възмущават от естетическите качествата на миниатюрата. Появиха се и обвинявания към създателя, че той е употребявал своя остаряла концепция, която няма общо с войната в Украйна, само че в този момент я показва, с цел да притегли внимание.
Повод за тези съмнения стана обява във Facebook профила на самия Костадинов от края на април 2020 година В нея има фотоси на схема и миниатюра, която наподобява идентична с показаната в четвъртък в центъра на София.
В тази връзка скулпторът сподели пред уеб страницата „Площад Славейков„, че изложената преди ден миниатюра е нова и е отлята преди две седмици със средства, обезпечени от рекламната организация на Диана Дамянова . По думите му цената на статуята е 2000 лева
„Създаването на статуя е дълъг развой. В последна сметка аз съм създателят и аз дефинирам по кое време е завършена“, разяснява Костадинов пред онлайн изданието в петък.
Колкото до естетическите забележки към женската фигура, той означи, че „истината е грозна и няма друга истина“. „Като създател аз диря красивото в грозното. Самото положение, което тази статуя изобразява, е красиво като сила и лъчение. И най-красивият човек, когато изпадне в положение на завист и яд, става противен.“
Скрийншот от Facebook профила на Неделчо Костадинов. Подобен коментар направи и журналистът, учител от Софийския университет и медиен експерт Георги Лозанов-Гого . По време на представянето на скулптурата в четвъртък той означи, че е прочел редица разногласия за художествените достолепия на миниатюрата на Неделчо Костадинов.
Според Лозанов творбата обаче не е „художествен факт, който би трябвало да бъде толкоз естетически обсъждан – това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, изключително тези, които са склонни да го не помнят, че там, където влезе руски режим, индивидът става жертва“.
„Жертвите носят страдалчество. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието“, заключи Гого Лозанов. В тази връзка той уточни, че запазването на Паметника на руската войска в София е „проява на българския Стокхолмски комплекс“.
„По този метод да те притегля личният ти окупатор. И освен да не възразяваш, освен да се примиряваш, а да го величаеш и да търпиш тая форма на негово мощно наличие над всичко останало в софийското небе“, сподели някогашният ръководител на Съвета за електронни медии в къса тирада.
Лозанов напомни, че през 1989 година доста хора са имали „наивната надежда“, че руският режим ще си тръгне по кротичък метод, само че „след 30 години той е подготвен да се върне – с малко изменени лица, само че общо взето със същия метод на ръководство, със същата принуда върху човека“.
Христо Илиев-Чарли, Джеки Стоев и Неделчо Костадинов (отляво надясно) „И то, да се върне не по кротичък метод, а с война и проливане на човешка кръв. Затова, безусловно разумно, против този монумент тука би трябвало да стоят жертвите на руската войска.“
Колегата му Иво Инджев определи оставянето на Паметника на руската войска на мястото му след 1989 година като „десетилетна инспекция на настройките на българина да скланя главица пред шмайзера“.
„И след тази подготовка от десетки години, която се оказа толкоз сполучлива, ние през днешния ден не би трябвало да се учудваме на безусловно бездушното отношение на толкоз огромни елементи от нашия народ, за жалост, към страданието на украинците.“
Инджев добави, че руският паметник е в действителност „паметник на лъжата“, тъй като в основата му в три фрази са изречени три неистини.
„Няма руска войска 1944 година Тя се появява на картатата на света през 1946 година с декрет на Сталин, до тогава се назовава Червената войска на служащите и селяните. Това е формалното ѝ наименование. Там написа, че е на руската войска, каквато през 1944 година не е имало. Пише, че е „от признателния български народ за освобождението“. Окупацията е наречена избавление ”, сподели журналистът, добавяйки: „И кой тъкмо е бил признателен – признателни са тези, които те поставят на власт, а не българският народ.“
„Вземете паметника на Левски, на Христо Ботев, на Кирил и Методи. Да ги сложим спрямо този монумент. И трите, събрани дружно на височина, са 10 пъти по-малки от оня монумент“, сподели при започване на представянето на миниатюрата Джеки Стоев , а Христо Илиев добави, че е „срамно“ да се приказва за това на „бул. „Руски“.
По време на събитието прозвучаха песни на Васко Кръпката, който обезпечи озвучаването, Буги Барабата, Георги Минчев и Богдана Карадочева.
Докато присъстващите говореха, в подножието на руския монумент че чуваше барабан. За малко на представянето на скулптурата „Викът на украинската майка“ се появи и депутатът от проруската партия „Възраждане“ Николай Дренчев , който стоеше зад полицейския кордон.
„Лично за мен статуята зад тила ми няма естетически достолепия или най-малко аз не разбирам по никакъв метод това изкуство. Ако аз бях украинец, не бих се радвал да видя подобен монумент на украинската майка или жена“, копментира пред телевизия „България он ер“ Дренчев, който е някогашен боен водач.
След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата назад в ателието си. До напрежение с проруски деятели не се стигна.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ