Джефри Сакс свидетелства на срещата на Съвета за сигурност на

Джефри Сакс свидетелства на срещата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 20 ноември 2023 по покана на китайското председателство. Под видеото има превод на речта му на български език.

Господа Президент, посланици, Генерален секретар, госпожо президент на НБР Русеф, изтъкнати дипломати, дами и господа. Днешната намира се организира по време на няколко огромни войни. В свидетелството си ще се спра на четири – Украинската война, която стартира през 2014 година с насилственото събаряне на президента на Украйна Виктор Янукович, Израелско-Палестинската война, която се възобновява непрекъснато от 1967 година насам, Сирийската война, която стартира през 2011 година и Сахелската война, която стартира през 2012 година в Мали, а в този момент се разпростря из цялата област Сахел. Тези войни може да наподобяват мъчно разрешими, само че не са. В реалност бих предположил, че и четирите войни могат да бъдат завършени бързо посредством съглашение в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Една от аргументите е, че огромните войни би трябвало да бъдат подхранвани извън, с външни финанси, както и с външно въоръжаване. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации може да вземе решение да потуши тези ужасни войни като възпре външното финансиране и въоръжаване. Това ще изисква съглашение сред великите сили. Другата причина, заради която тези войни могат да свършат бързо е, че те са вследствие на стопански и политически фактори, които могат да бъдат позволени посредством дипломация, вместо посредством война. Разрешавайки пораждащите ги политически и стопански фактори, Съветът за сигурност може да сътвори условия за мир и стабилно развиване. Нека прегледам всяка от тези четири войни в резюме.

Войната в Украйна има две съществени политически аргументи. Първата е опитът на НАТО да се разшири до Украйна, макар навременните и непрекъснати възражения на Русия. Русия счита наличието на НАТО в Украйна за сериозна опасност за сигурността на Русия. Втората политическа причина е етническото разделяне сред Източна и Западна Украйна, частично по лингвистични и частично по религиозни оси. След свалянето на президента Янукович през 2014 година етнически съветските райони се отделиха от държавното управление след преврата и приканиха за отбрана и автономност. Споразуменията от Минск 2, подкрепени от сегашния Съвет с резолюция 2202, призоваваха районната автономност да бъде включена в конституцията на Украйна, само че споразуменията в никакъв случай не бяха приложени от Украйна, макар поддръжката от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

Икономическата причина за войната е резултат от обстоятелството, че стопанската система на Украйна е обърната както към Запада и Европейския съюз, по този начин и на Изток, към Русия, Централна Азия и Източна Азия. Когато Европейски Съюз се опита да контракти съглашение за свободна търговия с Украйна, Русия изрази угриженост, че нейните лични търговия и вложения в Украйна ще бъдат подкопани, ако не се подписа тристранно съглашение сред Европейски Съюз, Русия и Украйна, с цел да се подсигурява, че украинско-руските търговия и вложения ще продължат да се развиват, наред с комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Украйна – това е добре познато събитие в комерсиалните договаряния. За жал, Европейски Съюз очевидно не беше подготвен да договаря с Русия за сходно тристранно споразумяване и конкурентната източно-западна ориентировка на украинската стопанска система в никакъв случай не беше позволена. Този Съвет може да приключи войната бързо, като позволи породилите я политически и стопански аргументи. На политическия фронт петте непрекъснати страни членки на Съвета за сигурност би трябвало да се съгласят да разширят гаранциите за сигурност на Украйна, като в същото време се съгласят, че НАТО няма да се уголемява в Украйна и по този метод разрешат загрижеността на Русия от разширението на НАТО. Съветът би трябвало също да работи за реализиране на трайно управническо решение за украинските етнически разделения.

В стопански проект има две съображения – едното е в политиката, а другото във финансите. В политическо отношение в най-висш интерес на Украйна е да се причисли към Европейския съюз, като в същото време поддържа отворена търговия и финансови връзки с Русия и останалите страни от Евразия. Търговската политика на Украйна би трябвало да е инклузивна, а не разграничителна, и да разрешава на Украйна да бъде витален стопански мост сред изтока и запада на Евразия. Във финансово отношение Украйна ще има потребност от финансиране за възобновяване и за нова физическа инфраструктура, като железопътна мрежа, възобновима сила, 5G и рационализация на пристанищата. Както описах нагоре, предлагам на Съвета за сигурност да сътвори нов Фонд за мир и развиване, с цел да подкрепи активизирането на финансиране в помощ на Украйна и на други военни зони да загърбят войната и да се извърнат към възобновяване и продължително стабилно развиване.

По същия метод можем да разгледаме войната в Израел и Палестина. Тук войната също може да бъде завършена бързо от Съвета с използването на множеството резолюции на Съвета за сигурност, направени в течение на няколко десетилетия, призоваващи за завръщане към границите от 1967 година и преустановяване на заселническите дейности на Израел в окупираните територии, както и използване на решението за две страни, в това число на резолюции 242, 338, 1397, 1515 и 2334 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Ясно е, че Израел и Палестина са неспособни да реализират съглашения съгласно тези резолюции на Съвета за сигурност и хардлайнерите от двете страни неведнъж са разочаровали медиаторите, които търсят мир въз основа на решението за две страни. За това съгласно мен е извънредно време Съветът за сигурност на Организация на обединените нации да наложи своите решения, прилагайки заслужено и трайно решение, което е в интерес както на Израел, по този начин и на Палестина, вместо да разрешава на хардлайнерите от двете страни да пренебрегват волята на този Съвет и по този метод да заплашват световния мир. Моите рекомендации са този Съвет неотложно да признае страната Палестина в границите на дни или седмици и да приветства Палестина като пълновръстен член на в Обединените народи, със столица в Източен Йерусалим и със върховен надзор над ислямските свети места. Съветът би трябвало да даде мироопазващи сили главно от прилежащите арабски страни, с цел да се подкрепи обезпечаването на сигурността в Палестина. Този излаз е преобладаващата воля на интернационалната общественост и демонстрираният интерес и на Израел, и на Палестина, без значение от гласовитите възражения на твърдите реакционисти от двете страни на разделянето. Политическата тактика би трябвало да бъде съпроводена от икономическа тактика. Главното е новата суверенна страна Палестина да бъде стопански витална и аз ще дам няколко образеца по какъв начин това може да бъде реализирано. Но най-много Израел и Палестина би трябвало да станат част от интегриран резистентен проект за развиване за Източното Средиземноморие и Близкия Изток, който поддържа климатичната резистентност и прекосяването на района към зелена сила.

По сходен метод Съветът може да приключи войната в Сирия. Сирийската война избухна през 2011 година, когато няколко районни сили и Съединените щати сплотиха старания, с цел да смъкват държавното управление на сирийския президент Башар ал-Асад. Тази надълбоко неправилна интервенция за промяна на режима се провали, само че тя отприщи продължителна война с големи кръвопролития и съсипия, в това число на антични места и обекти на културно завещание. Съветът би трябвало да обясни, че всичките пет непрекъснати страни членки и страните в съседство на Сирия са в цялостно единодушие, че всевъзможни опити за промяна на режима са към този момент непрестанно завършени и че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации има намерение да работи тясно със сирийското държавно управление за възобновяване и развиването. В икономическо отношение най-хубавото, на което Сирия може да се надява, е да стане тясно интегрирана с Източното Средиземноморие и близкоизточния район, изключително посредством построяването на физическа инфраструктура, свързваща Сирия с Турция и Близкия Изток и средиземноморските страни.

Войната в Сахел има сходни аргументи – тъкмо както районни сили и Съединените щати се пробваха да смъкват режима на Башар ал-Асад през 2011 година, силите на НАТО желаеха да смъкват режима на Муамар Кадафи и, пробвайки се да го създадат, мощно надвишиха разпоредбите на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която беше оторизирала отбраната на либийското цивилно население, само че сигурно не беше оторизирала водена от НАТО промяна на режима. Насилственото събаряне на либийското държавно управление бързо се популяризира в бедните страни от района на Сахел. Бедността направи тези сахелски страни извънредно уязвими от въоръжени групировки и милиции. Резултатът беше принуждение, което продължава и до през днешния ден, и голям брой преврати, които съществено осуетяват опциите за икономическо възстановяване. Страните от Сахел съставляват естествено обединяване за районни стопански вложения в инфраструктура. Целият район незабавно се нуждае от вложения в електрификация, цифров достъп, вода и хигиенични уреди, както и в железопътния и пътния превоз, обществените услуги и най-много образованието и опазването на здравето. Тъй като Сахел е измежду най-бедните райони на света, в случай че не и най-бедният, държавните управления са извънредно неспособни да финансират нужните вложения. Тук също, евентуално повече в сравнение с във всеки различен район, Сахел се нуждае от външно финансиране, с цел да направи преход от война към мир и от последна беднотия към стабилно развиване.

Всички пет непрекъснати членки, както и целият свят, понесоха съществени последствия от продължаването на тези войни. Всички страни заплащат цената във тип на финансово задължение, икономическа неустойчивост, риск от тероризъм и риск от по-всеобхватна война. Съветът за сигурност е в позицията да предприеме решителни дейности за преустановяване на войните, точно тъй като е ясно, че ползата на всички членки на Съвета за сигурност, и най-много на всички пет непрекъснати членки, е тези продължителни войни да бъдат доведени до техния край, преди да ескалират в още по-опасни спорове. Съветът за сигурност е претрупан със обилни пълномощия от Хартата на Организация на обединените нации и когато има решимостта на своите членове, той може да разполага миротворци и даже армии, в случай че е належащо. Той може да постанова стопански наказания на страни, които не се подчиняват на резолюциите на Съвета за сигурност. Той може да дава гаранции за сигурност на страните. Той може да прибягва към Международния углавен съд, с цел да спре военни закононарушения. Накратко, Съветът за сигурност е в положение да наложи своите резолюции, в случай че реши да го направи. В името на световния мир, дано Съветът в този момент избере да завърши тези войни. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации може също да укрепи своя инструментариум, ангажирайки се в икономическо създаване на мира, наред с нормалните решения по отношение на граници, мироопазващи сили, наказания и други сходни. Вече няколко пъти съм споменавал концепцията за основаване на нов Фонд за мир и развиване, който Съветът за сигурност може да употребява, с цел да сътвори положителна динамичност за стабилно развиване и да работи с други вложители, като Световната банка, МВФ, районните банки за развиване, като НБР и други, за взаимни вложения в построяването на мир. Бих предложил три ориентира за сходен фонд. Първо, да бъде финансиран от огромните сили, посредством прекачване на част от техните военни разноски за световно миротворство. Съединени американски щати да вземем за пример в този момент харчат жестоко 1 трилион $ годишно за оръжие. Китай, Русия, Индия, Саудитска Арабия са идващите по разноски, чиято обща стойност на разноските се равнява на половината от тази на Съединени американски щати. Ако приемем, че тези страни понижат военните си разноски единствено с 10% и пренасочат спестените средства към Фонда за мир и развиване – единствено това ще освободи 160 милиарда $ на година. Второ, Фондът би трябвало да натъртва на районната интеграция. Това е наложително за постигането на мир, както и за сполучливото развиване. На Украйна ще се помогне да се интегрира както на Запад, по този начин и на Изток. На Израел, Палестина и Сирия ще се помогне да се интегрират в мрежата на източното Средиземноморие и Близкия Изток. На страните от Сахел ще се помогне да разчупят изолацията си и неналичието на услуги посредством мрежа от инфраструктура. Трето, Фондът за мир и развиване ще си партнира с други финансови потоци, като китайския Път и Пояс, Глобалния портал на Европейски Съюз, световното партньорство за инфраструктура и вложения на Г-7 и засилени заеми от Бретънудските институции и районните банки за развиване, както Генералният секретар прикани. Интересното е, че Фондът за мир и развиване може да бъде притежател на по-големи капиталови партньорства, свързващи Китай, Европейски Съюз, Съединени американски щати и Г-7, което също би било принос към мира, освен към прекратяването на днешните войни, само че и към усилване на съдействието сред огромните международни сили.

Точно на отсрещната страна на улицата е стената на Исаия с визионерските думи на огромния юдейски оракул от 8 век прочие Хр. „ Ще изковат мечовете си в рала и копията си в сърпове. Народ против народ няма да подвига меч и към този момент няма да се учат на война “. Време е да почетем думите на Исаия като прекратим тези безполезни и разрушителни войни, орежем военните разноски и превърнем спестеното в нови вложения в обучение, опазване на здравето, възобновима сила и обществена грижа. Като американец съм горделив, че най-великият ни президент Франклин Делано Рузвелт беше визионерът, който планува установяването на тази велика институция. Твърдо имам вяра в потенциала на Обединените народи и на този Съвет за сигурност да пазят мира и да промотират устойчивото развиване. Когато всички 193 страни членки на Организация на обединените нации, или 194 с участието на Палестина, стартират да живеят съгласно Хартата на Организация на обединените нации, ние ще имаме нова световна епоха на мир и стабилно развиване.

Благодаря ви!

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова