Джеф Лангъм, победителят от Световното първенство по бради 2013 Previous

Джеф Лангъм, спечелилият от Световното състезание по бради 2013

Дали поради генетиката, дали поради външни фактори, само че някои хора просто не могат да си пуснат брада. Нормално е в такива случай да завиждаме (благородно или не), когато забележим мъж с лице, цялостно с косми, да се разхожда все едно всичко в живота му е наред, тъй като има брада. Но лицевото окосмение, става известно, има много богата и постоянно тревожна история.

Григорий Распутин с и без брада

Брадите биват разновидни по цвят, форма и даже пол – както знаем, въпреки и рядко, само че някои дами също имат бради най-често по хормонални аргументи. Днес на погонотрофията, терминът за развъждане на брада, се гледа като на напълно обикновено нещо в обществото ни. Преди обаче това не всеки път е било по този начин и в разнообразни интервали от предишното брата се е облагала с налог, била е знак за протест против църквата и даже е могла да те убие.

Крал Хенри VIII, който през 1535 година вкарва налог върху имането на брада (един от няколко през историята), с цел да го направи знак на висок обществен статус и благоприятни условия.

Зевс

Брадите били на почин в древногръцкото общество като една хубава брада била знак на мъдрост и познание. Поне до момента в който Александър Велики не идва и не трансформира това поради потребностите на армията. Той заповядва всички бойци да се обръснат с предлога, че в непосредствен пердах врагът може да се възползва от дългите им бради. С робите – противоположното: до този миг те са били задължени да се бръснат, само че Александър ги принуждава да си пуснат бради.

С времето брадите още веднъж пристигнали на мода, само че някои владетели им се противопоставяли. През 1698 Петър I Алексеевич подрежда всичките му придворни да се обръснат и даже самичък обръсва някои от тях. Тези, които желали да запазят брадата си, трябвало да заплащат такса от 100 рубли на година, както и да носят орден (по-скоро значка) с надпис „ брадата е смешно бижу “. Както отбелязахме под фотографията му, Хенри VIII прави същото към 150 години по-рано.

За благополучие на британските свещенослужители техните лица към този момент били чисти като знак на безбрачието им. Затова и когато протестантска реформация почнала през 16 век, протестантски свещеници си пускат бради в символ на заклеймяване на старите порядки. И колкото по-дълга брадата, толкоз по-силно заклеймяването. Това доста комфортно съвпаднало с царуването на Елизабет I, която сходно на татко си Хенри VIII, също наложила налог върху брадите. Той обаче не бил налаган доста старателно.

Амиш със брачната половинка си, очевидно женени от доста време