Джънк фууд“ в буквален превод от английски означава храна-боклук. Да, това

Нима всекидневно не гледаме куп реклами за „ пресни и сочни бургери с нежно месо “, „ свежи зелени салати “, „ хрупкави и прясно приготвени картофки “? Нима не се сблъскваме с големи билборди, показващи обработени с фотошоп хлебчета, сандвичи, пилешки хапки и все такава богата палитра от красиви картинки? На външен тип може би наподобяват вкусни, но запитвали ли сте се какво действително ядем?

Е, днес ще ви представя 10 истини за „ джънк фууд “-а, които са научно потвърдени и доказани.

1. Скритата захар в продуктите

Много хора ревизират какъв брой захар се съдържа в даден артикул преди да го сложат в пазарската кошница. В списъка със съставки съставените елементи са изброени в низходящ ред по количество, като понякога с малък шрифт (не случайно!) е упоменато съществуването на скрита захар. Другата специфичност тук е, че производителите на храни постоянно слагат разнообразни видове захар, когато сформират етикетите. Например продуктът може да съдържа преработен сок от тръстика или сироп от царевица, които на етикета са с различни имена, само че значат едно и също – захар.

Нека не загатваме диетичната Cola без захар, която е по-вредна даже от обикновената. Вместо захар в нея се слага сурогат – нормално аспартам, който не въздейства по никакъв начин позитивно върху организма ни. Диетичната Cola ни работи като класическата, само че с една разлика. След като изпием една чаша от напитката, организмът ни дава отговор с огромно количество секретиран инсулин. Когато той не „ открие “ захарта, с която трябва да се оправи, се отсрочва като мазнини.

2. За „ безглутеновите “ храни

Напоследък най-новата маркетингова наклонност е именно етикетът „ gluten free “. Истината: употребата на храни, лишени от всякакъв глутен, може даже да ви навреди (освен ако не страдате от глутенова непоносимост). Факт е, че вместо глутен поставят всякакви други нездравословни съставки, а цената е доста по-висока. Замислете се: по-добре „ естествена “ глутенова храна, отколкото такава без глутен, само че с куп заместители, овкусители и подобрители, нали?

3. С мирис на плодове

На пазара постоянно срещаме артикули като минерална вода с усет на портокал, малина, лимон и така нататък Не, водата не съдържа цял портокал в себе си. Сладкият вкус идва от добавената захар, за която вече споменахме, а плодовият мирис – от добавени химикали.

Темата за натуралните сокове в супермаркетите и тяхното наличие е необятна. Да вземем за образец портокаловия сок. Производителите изцеждат плода и оставят концентрата, който се поставя във варел, а срокът му на валидност е 24 месеца. Този варел лети приблизително 15 000 км, с цел да доближи до България. За изработката на самият сок, в 1 л течност се поставя 10% концентрат, долива се с вода и към този микс се прибавя Е321, с цел да придобие цвят. Нека не забравяме, че за спомагателен аромат и усет се прибавят още Е-та, глюкозен сироп или захар, до момента в който стигнем до заветния миг, в който полученото вещество (защото това не е естествен сок) ще се разпродава в супермаркетите. И ще го пием.

4. Без мазнини?

Срещаме много артикули, върху опаковката, на които написа „ Без мазнини “, „ Ниско съдържание на мазнини “, „ Намалени мазнини “ и прочие Това няма по какъв начин да е правилно, защото, в случай че се отстранен напълно мазнините в един артикул, усетът му се трансформира и дори изчезва. Както можете сами да се досетите, неналичието на мазнини се компенсира с прибавяне на овкусители, захар и куп други детайли от Менделеевата таблица.

А като стана дума за мазнини, би трябвало да се означи, че когато продуктът съдържа по-малко от 0.5 грама трансмазнини на порция, производителите имат право да поставят етикет „ без трансмазнини “. Техен синоним е „ хидрогенирани мазнини “. В случай, че видите подобен надпис върху етикета на някой артикул, по-добре се откажете от него.

5. За калориите…

Много хора наблюдават калориите на даден продукт и ги пресмятат преди да го закупят. Проблемът тук идва от обстоятелството, че на етикета e посочен броят калории за една порция, само че реално количеството на продукта е за повече порции. Така много от потребителите остават подлъгани. Ако изчислявате броя калории, умножете посоченото им съдържание и захарта по броя на порциите, с цел да откриете реалната калорийна сума.

6. Пълнозърнест = здравословен?

От доста време насам е наложена на потребителите тезата, че пълнозърнестите храни са допустимо най-здравословните. Действително, в случай че би трябвало да избираме между цялото зърно и рафинираното, по-добре е да изберем цялото. Това обаче не потвърждава изказванието, че пълнозърнестото е по-здравословно.

Проблемът с модифицираните храни от зърнени култури е, че зърната не постоянно са цели, както голяма част от производителите настояват. Те са смлени на тънко брашно и попадайки в организма усилват кръвната захар толкова, колкото я усилват и рафинираните зърна.

Да не приказваме, че за изработката на „ диетични “ „ черни “ хлябове или такива с „ няколко типа зърна “, се употребява химически мая. Той съдържа течен регулатор на киселинността, който удължава микробиологичният период на валидност и придава кисел усет на крайния артикул. Казано по различен метод – доста неща има в хляба, които не би трябвало да са там. Особено в диетичните.

7. Укриване на съставките

Повечето хора заобикалят да четат съставките на етикета заради простата причина, че не ги схващат. Производителите са наясно с този факт и поради това избират да напишат мононатриев глутамат (който може да бъде изписан с Е621) или карагенан (Е407). Все отново би трябвало продуктът да върви на пазара, нали? Заради това би трябвало добре да се осведомяваме за това, което ядем.

8. „ Органичните “ артикули

Въпросните продукти спадат към „ еко “ „ био “ „ без глутен “ „ без мазнини “ и други подобни храни, чиито етикети подвеждат потребителите. Ако попаднете на „ органична “ захар, имайте поради, че това не е нищо повече от висококачествена обикновена захар. Както загатнах при пълнозърнестите храни, това, че на етикета написа „ органично “, не значи, че е най-здравословно.

9. Хрупкавото прелъщение

Разбира се, че става дума за чипса – обичана храна на доста хора. Но освен фактът, че е пържен, го прави толкоз нездравословен. Какво всъщност се съдържа в пакетчето, ухаещо на картофи? Почти никакви картофи.

Съставките на чипса нормално са ориз, пшеница, царевица, така наречен „ люспици от картофи “, както и редица овкусители, оцветители, Е-та и така нататък Те се смесват в хомогенна примес, наподобяваща тесто, след което пресовани и пържени в неизвестно каква лой.

Това, което малко хора знаят обаче е, че чипсът съдържа рисковата съставна част акриламид, който се появява, откакто сместа се третира шоково с висока температура. Тя може да отключи злокачествени процеси в организма.

10. Здравословни съставки

Много популярен маркетингов трик от страна на производителите е да натъртват, че продуктите им съдържат здравословни съставки и работят удобно на организма. Но това, че една храна съдържа няколко здравословни съставки, не означава, че в нея няма и куп химични и изкуствени субстанции. Монетата има две страни, нали?

Обикновено тази тактичност се ползва в детските храни и питиета. С великански шрифт е написано богатото съдържани на витамини, но показва ли се видно (подчертавам ВИДНО) съдържанието на изкуствените подсладители например?

Трябва да бъдем много деликатни в избора на храна, особено за деца и подрастващи.