Джак Пимблет, парапланерист: Полетите ми носят щастие и действат като медитация
Джан Пимблет е парапланерист и е измежду участниците, които ще се впуснат в съревнование в Сопот. От през днешния ден някои от най-хубавите в света ще се съревновават в конкуренцията Red Bull Acro Cross по концепция на по концепция на международния рекордьор в акробатичния парапланеризъм Веселин Овчаров. Пред " Дневник " Пимблет описа за това какво го притегля в парапланеризма и кое е обичаното му място за полети.
Кога направихте първите си стъпки в парапланеризма?
- Баща ми ме заведе за пръв път на полет, когато бях на три или четири години. Бях захласнат в желанието си да извозвам цялото си време с него. Така че беше въпрос на време да ме вземе с него някой път. Заради обсебването ми по-късно го придружавах при всеки полет, до момента в който не започнах да упражнявам. Направих първия си полет на 11 години.
Какво ви сграбчи в спорта?
- Грабна ме чистата независимост. Никъде другаде няма такова възприятие. Има толкоз доста неподозирани благоприятни условия, които липсват в живота на хората, като да бъдеш в облаците и да летиш с птиците.
Като млад изобщо не получаваш доста благоприятни условия да имаш цялостна независимост. Където и да отидеш да си играеш с другари, твоите родители се грижат за теб и те би трябвало да те отведат там. Когато искаш да направиш нещо, родителите ти би трябвало да са наоколо. В моя случай татко ми ми разреши да се усещам изцяло свободен.
Какво ви дават полетите в небето?
- Полетите ми носят благополучие, приятност и работят като медитация. Много са нещата, поради които взех решение да последвам пристрастеността си, само че най-много прибавя огромна прочувствена стойност към живота ми.
Как наподобява свободата от високо?
- Свободата може да се появи под формата на доста и разнообразни неща. Например да върша неща, които други хора не са постигнали в живота си, да не се преценявам с избран график.
Парапланеризмът ми дава всичко. Той ми разрешава да хвърча с птиците в небето, а в този момент когато е към този момент моя работа, съставлява всичко за мен. Това е метод да спечелвам пари, да не пъдя периоди. Излизам и си лягам, когато желая. Ако на следващия ден желая да отида да хвърча, ще го направя. Привилегиите са огромни и такива, каквито човек с обикновено работно време от 9 до 5 не получава.
Какви са главните разлики сред акробатичния парапланеризъм и другите дисциплини?
- Акробатичният парапланеризъм наподобява на гимнастиката. В този спорт би трябвало да сте физически квалифициран и да изпълнявате предни и задни салта, завъртания и всевъзможни други съчетания.
По същия метод ние се въртим и имаме цялостната независимост да комбинираме разнообразни маневри. Буквално се усещам като гимнастик в небето.
От друга страна, в дисциплината крос кънтри водачът употребява топли въздушни маси, които се издигат и той набира височина, след които с гладко придвижване полита към мечтаната точка и това може да го повтаря неведнъж, с цел да преодолява огромни дистанции.
В акро кроса имаме композиция сред двете дисциплини, което ще бъде необикновено прекарване.
Как се справяте с заплахите и страха?
- Осмислянето на нещата е единственият метод, който ми разрешава да се оправя. През целия си живот съм се страхувал от височини, само че някак осъзнах, че оборудването ме подсигурява изцяло.
Има устройства, които в незабавни случаи отварят авариен парашут, в случай че нещо се обърка. В допълнение упражнявам в продължение на 6 години без да спирам. Знам, че имам опита и уменията, с цел да се оправя с сложни обстановки и в случай че парапланерът се разпадне, мога да го консолидирам.
Преосмислям всички страхове или мисли, че ще падна или ще се приземя върху дърво. Анализирам тези рискове, като знам, че владея опит и познания и тогава съм подготвен да полетя.
Как упражнявате душeвността си?
- Чета доста книги. Това е нещо, което започнах да упражнявам от няколко години и след много полети. Когато бях на 18-19 години, не летях по метода, по който бях привикнал и бях надалеч от най-хубавото си равнище.
Трябваше да прочета доста за логиката на психиката, с цел да схвана повече за съзнанието си. Положителната настройка ми оказа помощ да се върна към най-хубавите ми дни. Сега имам техники, с които се увещавам, че заслужавам да хвърча по метода, по който го върша, и че упражнявам доста, с цел да мога да се показва на най-високо равнище и да покажа на тълпата и съперниците на какво съм кадърен.
Къде е мястото на риска в парапланеризма?
- Разбира се, че има граници, които не си разрешавам да преминавам. Ако имах бариери, които постоянно преминавам или си разрешавам да съм оттатък безвредната граница, може доста бързо да си навлека неприятности.
Да бъда в спорта от пет-шест години без съществени произшествия, значи, че се придържам в граници, в които съм в сигурност или надалеч от травми. Във всички рискови спортове би трябвало да си поставиш граници, като си кажеш: " Това е лимитът. Никога няма да хвърча в гръмотевична стихия или в условия, в които не съм в сигурност ". Само по този начин може да се опазиш.
Какво ви стимулира да продължавате да се занимавате със спорта?
- Мотивацията идва от непрекъснатото предпочитание да се модернизирам. През целия си живот съм следвал този път. Винаги съм желал да се модернизирам, било то в учебно заведение или някъде другаде. То е във всяка част от живота ми. Искам да се модернизирам и всеки ден да ставам по-добра версия на себе си.
Тази настройка пристигна естествено в парапланеризма, когато започнах. Продължих да се модернизирам с всеки минал ден и това е нещото, което ме бута напред.
Каква е основната ви цел в идващите години?
- Целта ми е да реализира спортно дългоденствие. Обичам спорта и желая да го върша до края на живота ми по допустимо най-хубавия метод. Разбира се, като всяко дете бленувам да бъда на подиума и да стана международен първенец. В същото време няма да слага себе си в голословно огромен риск.
Имате ли желание да подобрите върха на Веселен Овчаров за максимален брой завъртания?
- Той стори превъзходна работа в слагането на върха. Наистина това, което направи, е неповторимо. С него сме близки и постоянно сме говорили в интервала, когато сложи върха. Не знам дали съм подготвен и дали желая да го направя. Това несъмнено е нещо, от което съм заинтересован, само че не е нещо, което ще направя непременно.
Как финансирате нещото, което обичате?
- Финансовата част за мен съставлява да се свързвам със спонсори и съм доста признателен, че ги има. В момента повеждам курсове, в които образовам водачите по какъв начин да ръководят парапланера си, когато се случи нещо непредвидено, с цел да може да реагират в действителна обстановка и да останат в сигурност.
Трябва да намериш салдото сред това, да отиваш да летиш и да хвърляш по едно око върху работата си, с цел да получаваш пари. Всичко опира до баланс.
Как може един новак водач да пробие в спорта?
- Ако нямаш пристрастеност и увереност в спорта от началото, нямаш съвсем никакъв късмет да пробиеш. В спорта е мъчно да пробиеш и още по-трудно да се изхранваш от него, само че не е невероятно. Трябва да имаш доста пристрастеност, увереност и неоспоримо предпочитание да успееш.
Бях в сходна обстановка, като живеех в страна, която не му даваше най-хубавите условия и задоволително време за хвърчене Но след няколко години открих някои от най-хубавите места по света.
Понякога упражнявам в продължение на три-четири месеца. Така се слагам в обстановки, в които излизам от зоната си на комфорт всеки ден. Имаш ли пристрастеността и отдадеността, ставаш различим за хората с работата, в която влагаш старания.
Дори да не си измежду най-хубавите, хората те поздравяват, че се справяш добре. Впоследствие създаваш контакти със спонсори и се развиваш.
Бях 15-16-годишен, когато изпращах известия до стотици компании с молба да ми дават облекла и пари. Това не е от тези спортове, в които можеш да се отпуснеш и да се успокоиш, че се справяш добре и спонсорите просто ще дойдат да те намерят. Трябва да се размърдаш и да имаш бизнес схващане.
Кое е обичаното ви място за упражняване на парапланеризъм?
- Любимото ми място е в североизточната част на Испания. Уникално е да упражнявам и хвърча там всеки ден. Така съумях да подобря качествата си през последните години.
© facebook.com/jack.pimblett.5
Какви забавни и страшни случки сте имали в небето?
- Имал съм някои страшни случки. Най-голямата беше на един от Канарските острови. Летях, като имаше облаци в близост и в последна сметка с Орасио (Йоренс) се изгубихме в облаците. Трябваше да заставам покрай него, тъй като единствено той имаше компас. След 5-6 минути излязохме от облака от дясната страна на планината. За наслада всичко беше наред, а можехме да се озовем на гърба на планината или в морето.
За мен най-страшният миг в парапланеризма е, когато нямам надзор над протичащото се и се оставям в ръцете на природата.
Прекараното време измежду природата ли е нещото, което ви зарежда с позитивна настройка?
- Определено. Още от дете съм непрекъснато на открито и съм карал колело и сноуборд. Да бъда на открито е нещо, към което имам огромна пристрастеност. Естествено желая да прекарам живота си на открито и да преживея всичко, което светът може да ми предложи.
Имаме толкоз доста за преоткриване и да бъда част от парапланеризма е едно от най-готините неща, тъй като получавам опцията да върша неща, които множеството хора даже не са си и помисляли.
Кога направихте първите си стъпки в парапланеризма?
- Баща ми ме заведе за пръв път на полет, когато бях на три или четири години. Бях захласнат в желанието си да извозвам цялото си време с него. Така че беше въпрос на време да ме вземе с него някой път. Заради обсебването ми по-късно го придружавах при всеки полет, до момента в който не започнах да упражнявам. Направих първия си полет на 11 години.
Какво ви сграбчи в спорта?
- Грабна ме чистата независимост. Никъде другаде няма такова възприятие. Има толкоз доста неподозирани благоприятни условия, които липсват в живота на хората, като да бъдеш в облаците и да летиш с птиците.
Като млад изобщо не получаваш доста благоприятни условия да имаш цялостна независимост. Където и да отидеш да си играеш с другари, твоите родители се грижат за теб и те би трябвало да те отведат там. Когато искаш да направиш нещо, родителите ти би трябвало да са наоколо. В моя случай татко ми ми разреши да се усещам изцяло свободен.
Какво ви дават полетите в небето?
- Полетите ми носят благополучие, приятност и работят като медитация. Много са нещата, поради които взех решение да последвам пристрастеността си, само че най-много прибавя огромна прочувствена стойност към живота ми.
Как наподобява свободата от високо?
- Свободата може да се появи под формата на доста и разнообразни неща. Например да върша неща, които други хора не са постигнали в живота си, да не се преценявам с избран график.
Парапланеризмът ми дава всичко. Той ми разрешава да хвърча с птиците в небето, а в този момент когато е към този момент моя работа, съставлява всичко за мен. Това е метод да спечелвам пари, да не пъдя периоди. Излизам и си лягам, когато желая. Ако на следващия ден желая да отида да хвърча, ще го направя. Привилегиите са огромни и такива, каквито човек с обикновено работно време от 9 до 5 не получава.
Какви са главните разлики сред акробатичния парапланеризъм и другите дисциплини?
- Акробатичният парапланеризъм наподобява на гимнастиката. В този спорт би трябвало да сте физически квалифициран и да изпълнявате предни и задни салта, завъртания и всевъзможни други съчетания.
По същия метод ние се въртим и имаме цялостната независимост да комбинираме разнообразни маневри. Буквално се усещам като гимнастик в небето.
От друга страна, в дисциплината крос кънтри водачът употребява топли въздушни маси, които се издигат и той набира височина, след които с гладко придвижване полита към мечтаната точка и това може да го повтаря неведнъж, с цел да преодолява огромни дистанции.
В акро кроса имаме композиция сред двете дисциплини, което ще бъде необикновено прекарване.
Как се справяте с заплахите и страха?
- Осмислянето на нещата е единственият метод, който ми разрешава да се оправя. През целия си живот съм се страхувал от височини, само че някак осъзнах, че оборудването ме подсигурява изцяло.
Има устройства, които в незабавни случаи отварят авариен парашут, в случай че нещо се обърка. В допълнение упражнявам в продължение на 6 години без да спирам. Знам, че имам опита и уменията, с цел да се оправя с сложни обстановки и в случай че парапланерът се разпадне, мога да го консолидирам.
Преосмислям всички страхове или мисли, че ще падна или ще се приземя върху дърво. Анализирам тези рискове, като знам, че владея опит и познания и тогава съм подготвен да полетя.
Как упражнявате душeвността си?
- Чета доста книги. Това е нещо, което започнах да упражнявам от няколко години и след много полети. Когато бях на 18-19 години, не летях по метода, по който бях привикнал и бях надалеч от най-хубавото си равнище.
Трябваше да прочета доста за логиката на психиката, с цел да схвана повече за съзнанието си. Положителната настройка ми оказа помощ да се върна към най-хубавите ми дни. Сега имам техники, с които се увещавам, че заслужавам да хвърча по метода, по който го върша, и че упражнявам доста, с цел да мога да се показва на най-високо равнище и да покажа на тълпата и съперниците на какво съм кадърен.
Къде е мястото на риска в парапланеризма?
- Разбира се, че има граници, които не си разрешавам да преминавам. Ако имах бариери, които постоянно преминавам или си разрешавам да съм оттатък безвредната граница, може доста бързо да си навлека неприятности.
Да бъда в спорта от пет-шест години без съществени произшествия, значи, че се придържам в граници, в които съм в сигурност или надалеч от травми. Във всички рискови спортове би трябвало да си поставиш граници, като си кажеш: " Това е лимитът. Никога няма да хвърча в гръмотевична стихия или в условия, в които не съм в сигурност ". Само по този начин може да се опазиш.
Какво ви стимулира да продължавате да се занимавате със спорта?
- Мотивацията идва от непрекъснатото предпочитание да се модернизирам. През целия си живот съм следвал този път. Винаги съм желал да се модернизирам, било то в учебно заведение или някъде другаде. То е във всяка част от живота ми. Искам да се модернизирам и всеки ден да ставам по-добра версия на себе си.
Тази настройка пристигна естествено в парапланеризма, когато започнах. Продължих да се модернизирам с всеки минал ден и това е нещото, което ме бута напред.
Каква е основната ви цел в идващите години?
- Целта ми е да реализира спортно дългоденствие. Обичам спорта и желая да го върша до края на живота ми по допустимо най-хубавия метод. Разбира се, като всяко дете бленувам да бъда на подиума и да стана международен първенец. В същото време няма да слага себе си в голословно огромен риск.
Имате ли желание да подобрите върха на Веселен Овчаров за максимален брой завъртания?
- Той стори превъзходна работа в слагането на върха. Наистина това, което направи, е неповторимо. С него сме близки и постоянно сме говорили в интервала, когато сложи върха. Не знам дали съм подготвен и дали желая да го направя. Това несъмнено е нещо, от което съм заинтересован, само че не е нещо, което ще направя непременно.
Как финансирате нещото, което обичате?
- Финансовата част за мен съставлява да се свързвам със спонсори и съм доста признателен, че ги има. В момента повеждам курсове, в които образовам водачите по какъв начин да ръководят парапланера си, когато се случи нещо непредвидено, с цел да може да реагират в действителна обстановка и да останат в сигурност.
Трябва да намериш салдото сред това, да отиваш да летиш и да хвърляш по едно око върху работата си, с цел да получаваш пари. Всичко опира до баланс.
Как може един новак водач да пробие в спорта?
- Ако нямаш пристрастеност и увереност в спорта от началото, нямаш съвсем никакъв късмет да пробиеш. В спорта е мъчно да пробиеш и още по-трудно да се изхранваш от него, само че не е невероятно. Трябва да имаш доста пристрастеност, увереност и неоспоримо предпочитание да успееш.
Бях в сходна обстановка, като живеех в страна, която не му даваше най-хубавите условия и задоволително време за хвърчене Но след няколко години открих някои от най-хубавите места по света.
Понякога упражнявам в продължение на три-четири месеца. Така се слагам в обстановки, в които излизам от зоната си на комфорт всеки ден. Имаш ли пристрастеността и отдадеността, ставаш различим за хората с работата, в която влагаш старания.
Дори да не си измежду най-хубавите, хората те поздравяват, че се справяш добре. Впоследствие създаваш контакти със спонсори и се развиваш.
Бях 15-16-годишен, когато изпращах известия до стотици компании с молба да ми дават облекла и пари. Това не е от тези спортове, в които можеш да се отпуснеш и да се успокоиш, че се справяш добре и спонсорите просто ще дойдат да те намерят. Трябва да се размърдаш и да имаш бизнес схващане.
Кое е обичаното ви място за упражняване на парапланеризъм?
- Любимото ми място е в североизточната част на Испания. Уникално е да упражнявам и хвърча там всеки ден. Така съумях да подобря качествата си през последните години.
© facebook.com/jack.pimblett.5
Какви забавни и страшни случки сте имали в небето?
- Имал съм някои страшни случки. Най-голямата беше на един от Канарските острови. Летях, като имаше облаци в близост и в последна сметка с Орасио (Йоренс) се изгубихме в облаците. Трябваше да заставам покрай него, тъй като единствено той имаше компас. След 5-6 минути излязохме от облака от дясната страна на планината. За наслада всичко беше наред, а можехме да се озовем на гърба на планината или в морето.
За мен най-страшният миг в парапланеризма е, когато нямам надзор над протичащото се и се оставям в ръцете на природата.
Прекараното време измежду природата ли е нещото, което ви зарежда с позитивна настройка?
- Определено. Още от дете съм непрекъснато на открито и съм карал колело и сноуборд. Да бъда на открито е нещо, към което имам огромна пристрастеност. Естествено желая да прекарам живота си на открито и да преживея всичко, което светът може да ми предложи.
Имаме толкоз доста за преоткриване и да бъда част от парапланеризма е едно от най-готините неща, тъй като получавам опцията да върша неща, които множеството хора даже не са си и помисляли.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ