Джаджи за по-малко от 1 лев защитават банковите ни карти
Джаджи, струващи по-малко от 1 лева, пазят дебитните ни карти от машинация. Устройствата се продават по разнообразни уеб сайтове, като цените им варират и може да стигнат даже близо 200 лева, написа „ Монитор “. Доколко обаче могат да бъдат източени данните ни от картата, е много подозрително, отбелязва още изданието.
Начините да се превърнем в жертва на машинация с банкова карта са доста, а за последните години сходни измамници станаха още по-креативни. Един подобен способ е потреблението на скимиращо устройство на банкоматите, което да „ прочете “ данните от картата ни – на кого е, с какви финанси разполагаме. В подобен случай можем да се защитим със стикери, чиято цена е сред 10-15 лева След залепване стикерите блокират достъпа до данните, записани върху магнитната лента, като в това време подават команда на банкомата да одобри картата. Ако се употребява банкомат, в който е подложен скимер, то той не може да прочете данните от магнитната лента, а вместо това взима тези, записани върху защитната лепенка. Ако ползвателят е в чужбина и е улучил банкомат, който не работи с чип, тогава има 2 разновидността: или отлепва лепенката и прави трансакция на личен риск, или търси различен терминал, работещ с чипове.
Друг небезизвестен способ е потреблението на електромагнитни талази, с които да се получава информация. Той се употребява в доста сфери, в това число при следенето на артикули от фирмите, а по-модерните коли също са оборудвани с технологията. Днес към този момент се ползва и при паспортите, персоналните карти, в това число банковите ни карти. Затова и се появи страхът, че единствено посредством едно устройство с антена някой злоумишлен човек може да източи данните, надлежно и парите на нашата карта, без ние да разберем. Истината е обаче, че такива измами не просто са малко, само че те са на процедура неосъществими.
Причина за това е, че актуалните карти се вършат с доста по-силни отбрани, а информацията, която те предават, е криптирана. Друг мотив срещу сходен тип измами е и фактът, че с цел да се реализира една такава, нарушителят би трябвало да се намира физически доста покрай жертвата си и да бъде заобиколен от голям брой джаджи. Това би означавало някой да ни следи измежду бял ден, без даже да се прикрива, с цел да може да реализира задачите си.
Въпреки това хората се лъжат да си купуват защитни маркови портфейли от по 200 лева от електронни магазини. Офертите не са малко, а някои от тях са и на надалеч по-изгодни цени сред 60-70 лева, само че следователно портфейлът идва без етикет, кутия или противопрахова торба. Ако въпреки всичко решите да вземете сходна джаджа, при избора и покупката потребителите би трябвало да внимават, тъй като не всеки калъф или портфейл е предпазен. Сред предложенията има и такива за напълно елементарни аксесоари, които „ дават обещание “, че ще пазят и паспортите ви.
По-евтиният вид на отбрана е фолиото. С ръчно направена карта от 2 картона, обгърнати в готварско фолио, можем да защитим картите си.
Недостатък е, че при всяко потребление на разплащателното средство би трябвало да махаме хартията. Този минус е относително дребен, тъй като по този начин се икономисват едни 200 лева, че и повече за „ първокласен “ портфейл. Такива употребяват родните пенсионери, които с готварско фолио увиват банковите карти за отбрана. Предпазната мярка им излиза съвсем без пари, от магазина наоколо го купуват за 2-3 лв..
„ Най-важно е да се алармира допустимо най-бързо при зародила обстановка “, сподели изпълнителният шеф на Асоциация „ Активни консуматори “ Богомил Николов за „ Монитор “. По неговите думи всяка една карта е благосъстоятелност на банката и потребителят не носи отговорност за нея, в случай че е спазил всичките си отговорности и правила. Това включва бранене на пинкода в загадка, както и навременно известяван при положение на кражба или загуба. Обикновено разпоредбите идват с контракта, който подписваме с дадената банкова институция. Самият Николов призна, че на два пъти му се е случвало след онлайн извършване на покупки да му бъдат източвани пари, само че банките бързо са реагирали и са му възстановили сумите. „ Картовите организации са дейни в това да преследват такива злоупотреби в интернет до дъно “, разяснява специалистът.
Според него скимингът към този момент е стар способ за кражба, а страната ни не е застрашена от по-големи схеми за източване. „ По-застрашени са страните от Западна Европа или Съединени американски щати, където се допуска, че хората са с повече пари. За момента ние се намираме в безвредна зона, само че това може да се промени в бъдеще “, предизвести Николов. Асоциацията получава по близо 10 недоволства от злоупотреби с банкови карти всяка година, като по думите на Николов броя може да се промени. „ Всичко зависи от работата на банките – в случай че се реагира бързо, то злоупотребите ще намалеят “, означи той. Има и случаи, в които хората не получават парите си назад, само че това е допустимо единствено при неизпълнени отговорности.
Над 35 милиарда $ ще бъдат източени от банковите карти на хората до 2020 година Това демонстрират данни на маркетинговата компания Nilson. За 2016 година източените пари са били 24,71 милиарда $, което е нарастване от 12% единствено за 1 година. Страните, в които най-често се случват сходни неща, са Мексико (56%), Бразилия (49%) и Съединени американски щати (47%). Най-безопасно е в Унгария (8%), както и в други страни в Европа поради по-ранното внедряване на чип технологията. Само с 10 кредитни карти, употребявани в уеб страници, хакерите печелят по 2,2 млн. $, сочат данни на световната софтуерна компания по киберсигурност Symantec.
С 9% са се нараснали кражбите на коли без ключове във Англия за миналата година, сочат данни на Британското бюро за национална статистика. За 2018 година е имало 113 037 такива случая. Освен това английската Асоциация на застрахователите също е отчела растеж в случаите, обаче с цели 11%. „ С приемането на достъп до ключовете ви крадците най-лесно могат да се доберат до колите ви, по тази причина би трябвало добре да ги пазите “, разяснява президентът на английската Автомобилна асоциация Едмънд Кинг. Това може да стане, като държим устройството по-далеч от колата, а не го оставяме в коридора. Трябва добре да се ревизира дали всички порти и прозорци са заключени. През 2017 година Клубът на немските коли тества 237 разнообразни модела, от които едвам 7 не се отключили, а единствено 3 били изцяло предпазени.
Начините да се превърнем в жертва на машинация с банкова карта са доста, а за последните години сходни измамници станаха още по-креативни. Един подобен способ е потреблението на скимиращо устройство на банкоматите, което да „ прочете “ данните от картата ни – на кого е, с какви финанси разполагаме. В подобен случай можем да се защитим със стикери, чиято цена е сред 10-15 лева След залепване стикерите блокират достъпа до данните, записани върху магнитната лента, като в това време подават команда на банкомата да одобри картата. Ако се употребява банкомат, в който е подложен скимер, то той не може да прочете данните от магнитната лента, а вместо това взима тези, записани върху защитната лепенка. Ако ползвателят е в чужбина и е улучил банкомат, който не работи с чип, тогава има 2 разновидността: или отлепва лепенката и прави трансакция на личен риск, или търси различен терминал, работещ с чипове.
Друг небезизвестен способ е потреблението на електромагнитни талази, с които да се получава информация. Той се употребява в доста сфери, в това число при следенето на артикули от фирмите, а по-модерните коли също са оборудвани с технологията. Днес към този момент се ползва и при паспортите, персоналните карти, в това число банковите ни карти. Затова и се появи страхът, че единствено посредством едно устройство с антена някой злоумишлен човек може да източи данните, надлежно и парите на нашата карта, без ние да разберем. Истината е обаче, че такива измами не просто са малко, само че те са на процедура неосъществими.
Причина за това е, че актуалните карти се вършат с доста по-силни отбрани, а информацията, която те предават, е криптирана. Друг мотив срещу сходен тип измами е и фактът, че с цел да се реализира една такава, нарушителят би трябвало да се намира физически доста покрай жертвата си и да бъде заобиколен от голям брой джаджи. Това би означавало някой да ни следи измежду бял ден, без даже да се прикрива, с цел да може да реализира задачите си.
Въпреки това хората се лъжат да си купуват защитни маркови портфейли от по 200 лева от електронни магазини. Офертите не са малко, а някои от тях са и на надалеч по-изгодни цени сред 60-70 лева, само че следователно портфейлът идва без етикет, кутия или противопрахова торба. Ако въпреки всичко решите да вземете сходна джаджа, при избора и покупката потребителите би трябвало да внимават, тъй като не всеки калъф или портфейл е предпазен. Сред предложенията има и такива за напълно елементарни аксесоари, които „ дават обещание “, че ще пазят и паспортите ви.
По-евтиният вид на отбрана е фолиото. С ръчно направена карта от 2 картона, обгърнати в готварско фолио, можем да защитим картите си.
Недостатък е, че при всяко потребление на разплащателното средство би трябвало да махаме хартията. Този минус е относително дребен, тъй като по този начин се икономисват едни 200 лева, че и повече за „ първокласен “ портфейл. Такива употребяват родните пенсионери, които с готварско фолио увиват банковите карти за отбрана. Предпазната мярка им излиза съвсем без пари, от магазина наоколо го купуват за 2-3 лв..
„ Най-важно е да се алармира допустимо най-бързо при зародила обстановка “, сподели изпълнителният шеф на Асоциация „ Активни консуматори “ Богомил Николов за „ Монитор “. По неговите думи всяка една карта е благосъстоятелност на банката и потребителят не носи отговорност за нея, в случай че е спазил всичките си отговорности и правила. Това включва бранене на пинкода в загадка, както и навременно известяван при положение на кражба или загуба. Обикновено разпоредбите идват с контракта, който подписваме с дадената банкова институция. Самият Николов призна, че на два пъти му се е случвало след онлайн извършване на покупки да му бъдат източвани пари, само че банките бързо са реагирали и са му възстановили сумите. „ Картовите организации са дейни в това да преследват такива злоупотреби в интернет до дъно “, разяснява специалистът.
Според него скимингът към този момент е стар способ за кражба, а страната ни не е застрашена от по-големи схеми за източване. „ По-застрашени са страните от Западна Европа или Съединени американски щати, където се допуска, че хората са с повече пари. За момента ние се намираме в безвредна зона, само че това може да се промени в бъдеще “, предизвести Николов. Асоциацията получава по близо 10 недоволства от злоупотреби с банкови карти всяка година, като по думите на Николов броя може да се промени. „ Всичко зависи от работата на банките – в случай че се реагира бързо, то злоупотребите ще намалеят “, означи той. Има и случаи, в които хората не получават парите си назад, само че това е допустимо единствено при неизпълнени отговорности.
Над 35 милиарда $ ще бъдат източени от банковите карти на хората до 2020 година Това демонстрират данни на маркетинговата компания Nilson. За 2016 година източените пари са били 24,71 милиарда $, което е нарастване от 12% единствено за 1 година. Страните, в които най-често се случват сходни неща, са Мексико (56%), Бразилия (49%) и Съединени американски щати (47%). Най-безопасно е в Унгария (8%), както и в други страни в Европа поради по-ранното внедряване на чип технологията. Само с 10 кредитни карти, употребявани в уеб страници, хакерите печелят по 2,2 млн. $, сочат данни на световната софтуерна компания по киберсигурност Symantec.
С 9% са се нараснали кражбите на коли без ключове във Англия за миналата година, сочат данни на Британското бюро за национална статистика. За 2018 година е имало 113 037 такива случая. Освен това английската Асоциация на застрахователите също е отчела растеж в случаите, обаче с цели 11%. „ С приемането на достъп до ключовете ви крадците най-лесно могат да се доберат до колите ви, по тази причина би трябвало добре да ги пазите “, разяснява президентът на английската Автомобилна асоциация Едмънд Кинг. Това може да стане, като държим устройството по-далеч от колата, а не го оставяме в коридора. Трябва добре да се ревизира дали всички порти и прозорци са заключени. През 2017 година Клубът на немските коли тества 237 разнообразни модела, от които едвам 7 не се отключили, а единствено 3 били изцяло предпазени.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ