Дий Гарнс е била масажистка, но животът я среща с

Дий Гарнс е била масажистка, само че животът я среща с доктор Уейн Дайър и тя му става асистентка. За него споделя, че е учителят, от който е научила доста. Д-р Уейн Дайър е лекар по философия, знаменит преподавател и създател на над 40 книги в региона на самоусъвършенстването. Двамата често разговаряли за това, че за Бог знаят най-вече тези, които до неотдавна са били в обятията на Божественото: бебетата и дребните деца. Всъщност самата Дий провела с дребния си наследник диалог, който я убедил, че той познава нашия Първоизточник. Заинтригувани от този феномен, Уейн и Дий стигнали до концепцията да насочат покана към родители от целия свят да споделят прекарванията си. Огромният брой отговори, които получили, ги подтикнал да приготвят книгата „ Спомени от парадайса “ (издателство „ Кибеа “), която включва най-интересните и показателни истории, в които момченца и момиченца приказват за спомените си от „ времето, преди да се родят “. 
Ето какво ни описа Дий Гарнс:
- Дий, концепцията за написването на книгата „ Спомени от парадайса “ идва от диалог с твоя наследник Маркъс, който като дребен твърдял, че познава нашия Първоизточник. Какво тъкмо ти сподели той тогава? 
- През целия си живот синът ми е бил доста подсъзнателен и интелигентен. Като бебе хората отбелязваха какъв брой беше „ безсънен “. По време на бременността ми с него работех за доктор Уейн Дайър. Той постоянно ме насърчаваше да чета на към момента неродения ми наследник. Когато Маркъс се роди, Уейн ме подтикваше да го запитвам къде е бил, преди да се появи в коремчето ми, и какъв е Бог. Маркъс стартира да приказва рано. Една вечер го попитах: „ Откъде пристигна? “. Той ме погледна, пусна вилицата си и извърна взор нагоре, вдигайки двете си ръце към небето. Продължих да запитвам: „ Какъв е Бог? “. А той ми отвърна: „ Светлина. “ Почувствах такова успокоение и схващане... На идващия ден споделих на Уейн и публикувахме случката на фейсбук страницата му. Коментарите бяха невероятни. Хора от целия свят споделяха истории за това какво са казвали децата им.
- Има ли нещо общо сред историите на децата? 
- Интересното е, че доста от тях бяха съвсем идентични, макар че идваха от целия свят. Наймного ме впечатли историята на майка, която беше дочула двете си дъщери да беседват за това, че стартират да не помнят какво е било, преди да се родят. От моите изследвания научих, че множеството не помнят към 5-годишна възраст. - Д-р Уейн Дайър имаше ли обичан роман от книгата и кой?
 - Той беше изумен от историята за майка, която пеела измислена ария на бебето си всеки ден. За злощастие, момиченцето умряло. Много години по-късно тя родила друго. Никога не є запяла същата ария, тъй като било прекомерно мъчително за нея. Един ден, когато втората є щерка била съвсем на две години, тя я чула да си пее тъкмо тази ария. Майката била изумена. Попитала я къде я е чула. Отговорът бил: „ Не си ли спомняш, че ми я пееше, когато бях бебе? “. В този миг дамата схванала, че първата є щерка се е върнала.
- Твоята персонална философия за живота промени ли се след прочитането на всички тези истории?
 - Те затвърдиха убеждението ми, че животът ни е доста повече от нашето земно преживяване. И че би трябвало да поддържаш разум, който е отворен към всичко и непривързан към нищо. Вярвам, че да си отворен към всичко, е добродетел. Можеш да научиш толкоз доста, в случай че мозъкът ти е отворен и в случай че оставиш привързаностите настрани. Това е най-ценният урок, който научих от доктор Уейн Дайър.
- Има ли метод знанието, което децата донасят на този свят, да бъде съхранено и по какъв начин? 
- Вярвам, че е допустимо. Говорила съм с доста възрастни, чиито мемоари от времето, преди да се родят, са непокътнати. Чела съм за мнозина, които си спомнят минал живот посредством регресия.
- Кое е най-мъдрото нещо, което ние, възрастните, можем да научим от децата? 
- Гледай към света през техните очи. Гледай на всичко, като че ли го виждаш за първи път и бъди изумен от хубостта, която ни заобикаля. Да прощаваме без терзание и да обичаме с цялото си сърце.