Има ли стол за Бойко Борисов?
"Дивангейт " повдигна два остри въпроса в Европейския съюз: Къде да седне значима личност, в случай че се окаже без стол във висшите среди, и може ли диванът да го замести? Премиерът Бойко Борисов се подсигури на тези избори не с един, а с два стола. Записа се отпред на две листи и завоюва два депутатски мандата. Но се отхвърли и от двата, тъй като не му би трябвало депутатски имунитет. Въпреки това евентуално ще му би трябвало заплата, тъй като - както ни е убедил - няма други приходи, а за пенсия не е подготвен. Задава се риск да стане жертва на пословицата
"От два стола - та на земята "
Трудоустрояването на някогашен министър-председател е комплицирана задача, която може да има интернационалните измерения. Най-логично е да си потърси стол наоколо - да вземем за пример от другата страна на бул. "Дондуков ". Щом излезе от Министерския съвет и пресече ларгото, насреща е президентството. Още когато почукваше по челото новоизбрания през 2012 година президент Росен Плевнелиев, Борисов съобщи на висок глас: "Следващия път съм аз ". Вярно е, че пропусна идващото завъртане на президентската рулетка през 2017 година, само че може да опита тази есен. Така ще се отърве от омразния си комшия Румен Радев, стига да се оправи с една задача: да го победи на изборите, за които той към този момент е претендент. Проблемът е, че Румен Радев към този момент му издърпа килимчето под краката, тъй като е всекидневен водач на фронта "Антибойко ", който го надделя на парламентарните избори.
Ако не се осмели да влезне в преден конфликт с президента, в който може да загуби всички шансове за оцеляване в политическия живот, ще би трябвало да си търси работа в чужбина, тъй като комфортните за него столове в България ще свършат. Борисов има "голяма интернационална експертиза ". Сам го твърди. Оставил е другари във всяка столица. Специалистът по бойкознание Георги Марков съобщи по Би Ти Ви:
"Меркел на Бойко заложи и той не я изложи "
Къде ще го поканят, какво ще му предложат - остава единствено да изчакаме, тъй като при тези качества офертите няма да закъснеят. Липсата на езикови знания не е проблем. Ценните хора си имат преводачи, секретари, водачи, които владеят по няколко езика, тъй като не са заети с управнически грижи и намират свободно време да учат. Българската политическа школа е дала към този момент двама някогашни министър председатели да работят за интернационалното богатство. Първият е Филип Димитров, който макар едногодишния си мандат (1991-1992 г.) бе видян в чужбина и през 2010 година бе пратен за дипломат на Европейски Съюз в Грузия, а през 2015 година стана член на Венецианската комисия, която е нещо като съвет на старейшините по юридическите въпроси към Съвета на Европа. Вторият е Сергей Станишев, който употребява премиерския си пост (2005-2009 г.) и водачеството си на Българска социалистическа партия от 2005 до 2014 година като трамплин, с цел да оглави през 2011 година Партията на европейските социалисти (ПЕС). Той съчетава в Брюксел тази функционалност със отговорностите си на евродепутат.
Борисов се показва като авторитетен фактор в Европейската национална партия. Но там управителният пост е ангажиран от неговия изповедник Доналд Туск (Полша), който прояви самообладание на 2 октомври 2020 година да го изслуша по какъв начин Мата Хари му цялостни чекмеджето в спалнята с евро и злато. Оттогава го държи на отдалеченост освен поради ковид. Той пропусна да го поздрави за успеха на парламентарните избори, макар че Борисов има остра нужда от външна поддръжка, с цел да не наподобява успеха му като проваляне, както си мислят мнозина в България. Тишина долита и от Германия, където Ангела Меркел до неотдавна се отнасяше към него като ангел-хранител, тъй като го хранеше с месото от своята паница на формалните вечери на Европейския съвет.
Докато чака чуждестранен пост, може да си откри за своя сметка комфортен стол в чужбина, както постъпи Васил Божков, който върти от Дубай политическа интензивност в България. Но там е скъпо. Божков изясни през първите дни на емиграцията си предходната година, че с цел да се устрои, разчита на положителни хора: "Приятелите ми дават пари, милион, два, пет - това не е проблем. Но аз нямам нищо ". Борисов също се изкарва непретенциозен българин, тъй като твърди, че парите в чекмеджето му не са от заплати, а са подхвърлени злонамерено. Следователно за разлика от Божков няма по какъв начин да каже, че другари му дават милиони за командировка в чужбина. Всяко харчене на по-големи суми от сбора на заплатите му би го разобличило като нелегално обогатил се от служебното си състояние.
Ако не се откри интернационален стол за Борисов,
може би ще се задоволи с диван,
както се помири в Анкара председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Диван има и в шоуто на Слави Трифонов, само че там надали ще му бъде комфортно по към този момент известни политически аргументи. Трябва му нещо по-самостоятелно.
Ако погледнем други някогашни политици, ориста им отреди не стол, а доста семпло сходство на диван. Бившият министър председател и президент на Косово Хашим Тачи получи затворнически нар, който не е удобен, само че му подсигурява усамотение в чужбина (Хага) поради закононарушения против човечеството. Борисов не е претендент за подобен интернационален диван, само че и България би могла да му предложи подобаващи условия. Неколкомесечните митинги против неговото ръководство издигаха лозунга "Борисов е срам - оставка и затвор ". Слизането му от власт би могло да отвори очите на прокуратурата за това, което виждат протестиращите българи.
И най-после остава да проверим дали немската канцлерка Ангела Меркел може да служи като интернационален печат за качеството на другите политици. Бившата фаворитка на Меркел - Анегрет Крамп-Каренбауер - се провали като нейна наследничка отпред на партията й ХДС. Следващият - Армин Лашет - се държи като бледа политическа сянка на Меркел и буди подозрения дали става за канцлер. Друга фаворитка на Меркел, само че в чужбина - Урсула фон дер Лайен - изтезава и себе, и Европейски Съюз на поста, който не й отива. Нито един от тях не се потвърди като огромен политик. Меркел наподобява не се оправя с последната си задача - да си приготви заслужен правоприемник. Защото край високите дървета порастват единствено шубраци. Може би поетът Георги Марков би трябвало да поработи над друга рима: "На който Меркел заложи, все ще я изложи ".
Светослав Терзиев, "Сега "
"От два стола - та на земята "
Трудоустрояването на някогашен министър-председател е комплицирана задача, която може да има интернационалните измерения. Най-логично е да си потърси стол наоколо - да вземем за пример от другата страна на бул. "Дондуков ". Щом излезе от Министерския съвет и пресече ларгото, насреща е президентството. Още когато почукваше по челото новоизбрания през 2012 година президент Росен Плевнелиев, Борисов съобщи на висок глас: "Следващия път съм аз ". Вярно е, че пропусна идващото завъртане на президентската рулетка през 2017 година, само че може да опита тази есен. Така ще се отърве от омразния си комшия Румен Радев, стига да се оправи с една задача: да го победи на изборите, за които той към този момент е претендент. Проблемът е, че Румен Радев към този момент му издърпа килимчето под краката, тъй като е всекидневен водач на фронта "Антибойко ", който го надделя на парламентарните избори.
Ако не се осмели да влезне в преден конфликт с президента, в който може да загуби всички шансове за оцеляване в политическия живот, ще би трябвало да си търси работа в чужбина, тъй като комфортните за него столове в България ще свършат. Борисов има "голяма интернационална експертиза ". Сам го твърди. Оставил е другари във всяка столица. Специалистът по бойкознание Георги Марков съобщи по Би Ти Ви:
"Меркел на Бойко заложи и той не я изложи "
Къде ще го поканят, какво ще му предложат - остава единствено да изчакаме, тъй като при тези качества офертите няма да закъснеят. Липсата на езикови знания не е проблем. Ценните хора си имат преводачи, секретари, водачи, които владеят по няколко езика, тъй като не са заети с управнически грижи и намират свободно време да учат. Българската политическа школа е дала към този момент двама някогашни министър председатели да работят за интернационалното богатство. Първият е Филип Димитров, който макар едногодишния си мандат (1991-1992 г.) бе видян в чужбина и през 2010 година бе пратен за дипломат на Европейски Съюз в Грузия, а през 2015 година стана член на Венецианската комисия, която е нещо като съвет на старейшините по юридическите въпроси към Съвета на Европа. Вторият е Сергей Станишев, който употребява премиерския си пост (2005-2009 г.) и водачеството си на Българска социалистическа партия от 2005 до 2014 година като трамплин, с цел да оглави през 2011 година Партията на европейските социалисти (ПЕС). Той съчетава в Брюксел тази функционалност със отговорностите си на евродепутат.
Борисов се показва като авторитетен фактор в Европейската национална партия. Но там управителният пост е ангажиран от неговия изповедник Доналд Туск (Полша), който прояви самообладание на 2 октомври 2020 година да го изслуша по какъв начин Мата Хари му цялостни чекмеджето в спалнята с евро и злато. Оттогава го държи на отдалеченост освен поради ковид. Той пропусна да го поздрави за успеха на парламентарните избори, макар че Борисов има остра нужда от външна поддръжка, с цел да не наподобява успеха му като проваляне, както си мислят мнозина в България. Тишина долита и от Германия, където Ангела Меркел до неотдавна се отнасяше към него като ангел-хранител, тъй като го хранеше с месото от своята паница на формалните вечери на Европейския съвет.
Докато чака чуждестранен пост, може да си откри за своя сметка комфортен стол в чужбина, както постъпи Васил Божков, който върти от Дубай политическа интензивност в България. Но там е скъпо. Божков изясни през първите дни на емиграцията си предходната година, че с цел да се устрои, разчита на положителни хора: "Приятелите ми дават пари, милион, два, пет - това не е проблем. Но аз нямам нищо ". Борисов също се изкарва непретенциозен българин, тъй като твърди, че парите в чекмеджето му не са от заплати, а са подхвърлени злонамерено. Следователно за разлика от Божков няма по какъв начин да каже, че другари му дават милиони за командировка в чужбина. Всяко харчене на по-големи суми от сбора на заплатите му би го разобличило като нелегално обогатил се от служебното си състояние.
Ако не се откри интернационален стол за Борисов,
може би ще се задоволи с диван,
както се помири в Анкара председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Диван има и в шоуто на Слави Трифонов, само че там надали ще му бъде комфортно по към този момент известни политически аргументи. Трябва му нещо по-самостоятелно.
Ако погледнем други някогашни политици, ориста им отреди не стол, а доста семпло сходство на диван. Бившият министър председател и президент на Косово Хашим Тачи получи затворнически нар, който не е удобен, само че му подсигурява усамотение в чужбина (Хага) поради закононарушения против човечеството. Борисов не е претендент за подобен интернационален диван, само че и България би могла да му предложи подобаващи условия. Неколкомесечните митинги против неговото ръководство издигаха лозунга "Борисов е срам - оставка и затвор ". Слизането му от власт би могло да отвори очите на прокуратурата за това, което виждат протестиращите българи.
И най-после остава да проверим дали немската канцлерка Ангела Меркел може да служи като интернационален печат за качеството на другите политици. Бившата фаворитка на Меркел - Анегрет Крамп-Каренбауер - се провали като нейна наследничка отпред на партията й ХДС. Следващият - Армин Лашет - се държи като бледа политическа сянка на Меркел и буди подозрения дали става за канцлер. Друга фаворитка на Меркел, само че в чужбина - Урсула фон дер Лайен - изтезава и себе, и Европейски Съюз на поста, който не й отива. Нито един от тях не се потвърди като огромен политик. Меркел наподобява не се оправя с последната си задача - да си приготви заслужен правоприемник. Защото край високите дървета порастват единствено шубраци. Може би поетът Георги Марков би трябвало да поработи над друга рима: "На който Меркел заложи, все ще я изложи ".
Светослав Терзиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ