Той се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди

Той се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници.

Цветница е посветена на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.

Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клончета, китки от здравец и други пролетни цветя.

След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят у дома и се слагат пред домашната икона. С тях дамите баят срещу уроки и заболявания.

Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки вълшебен заклинания, гледат през тях облака, с цел да се разнесе той далеко.

Обикновено на Цветница се извършва последният лазарски бит – " кумиченето ".

Преди обяд всички лазарки се насочат заедно към реката. Всяка госпожица носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано " кукла ".

Момите се подреждат една до друга около брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето.

Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, се избира за " кумица " или " кръстница " на лазарките.

От този миг тя се трансформира в обект на особено почитание и респект от страна на останалите девойки.

Днес имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.