Дистанционната работа от села и изолирани къщи в отдалечени райони

Дистанционната работа от села и изолирани къщи в отдалечени региони наподобява очарователно, само че в действителност изисква сериозна подготовка и детайлно планиране 
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемия, изолираност, отдалечена работа. Малка къща в отдалечено село, тишина, птичи песни, зеленина. Компютър и интернет. Приблизително по този начин се подреди животът за хиляди хора в последните три години. Животът надалеч от градския звук е прелестен, само че не постоянно е елементарен. И мнозина не са подготвени за неговата „ тъмна страна “.

След като хиляди хора по света започнаха да работят най-вече отдалечено по време и след пандемията, хиляди фамилии се реалокираха да живеят надалеч от града и неговата блъсканица. Някои от тях са задоволително наясно по какъв начин се живее „ надалеч от цивилизацията “, само че други – не. Има и такива, които са вложили самоуверено в най-модерни технологии за дома. Има такива, които имат вяра, че с всичко са наясно, откакто са гледали в YouTube видеоклипове по какъв начин се живее в изолацията на отдалечените села, вили и даже измежду пустошта.
Защо да живееш надалеч от града
Хората, които избират да живеят в актуалната форма на отшелничество, имат разнообразни претекстове. За някои водещ фактор е любовта към природата. Други са водени от търсенето на на ниска цена дом. За някои е значимо това, че са обект на по-малко държавно контролиране. Някои просто бягат от скъпия градски живот.

Каквито и да са претекстовете, за мнозина този метод на живот стана вероятен след пандемията. Тя „ узакони “ отдалечената работа.
Селска идилия
За мнозина визията за живота в отдалечени и изолирани селски региони е сантиментална. Няма авто трафик и блъсканица, няма тапи и клаксони, няма прахуляк и звук. Не се губи време в напредване от едно до друго място. Лятното слънце е лукс. Градината е цялостна с цветя и плодове. Човек си седи на удобен стол с преносим компютър в скута и работи онлайн. Понякога се качва на колата и отива до някой непосредствен град, с цел да се види с другари, да си напазарува и вероятно да иде на кино или спектакъл.

Тази идилия обаче внезапно се изпарява, когато връхлети стихия, наводняване или зимна буря. Изпочупени дървета, скъсани далекопроводи и непроходими пътища оставят фамилиите, отдали се на селската идилия, в истински „ капан “. Водопроводите пресъхват. Събиране и транспортиране на боклука е просто немислимо. Няма ток, а неведнъж и покритие на мобилните оператори. Wi-Fi мрежата „ мълчи “. Компютърът не може да работи, няма и интернет. Няма по какъв начин да се работи.

Дори човек да има електрически автомобил, чиято батерия да употребява за аварийно зареждане, тя не е с безграничен каацитет. А и е добре да се щади – ток може да няма няколко дни.
Оцеляване в „ пустошта “
Някои от хората, решили да се отдадат на тихия живот в отдалечени кътчета, имат повече благоприятни условия за оцеляване от други.

След наводненията по южното Черноморие през септември 2023 година мнозина осъзнаха, че не просто нямат осветяване поради неналичието на ток – те не можеха нито да се стоплят, нито да изсушат мокрите си облекла, още по-малко пък мократа си покъщина.

След изобилния сняг, паднал у нас на 25-26 ноември, дама се оплака в обществените мрежи, че по време на спирането на електрозахванването къщата й се оказала и без отопление. Семейството е гордо, че е вложило в термопомпа – високоефективен способ за отопление. Но едвам в този момент осъзнали, че при прекъсване на тока термопомпата също не работи.

Други пък се похвалиха, че по време на снежната стихия са живели умерено и удобно. Семейства, закупили и конфигурирали фотоволтаични системи с батерии, както и с спомагателни бензинови генератори, продължиха да населяват своите къщи в отдалечени региони без необикновен компромис с комфорта. Спокойно претърпяха по три дни без ток и други фамилии, които са напълно „ нискотехнологични “ – разчитайки на елементарни печки на твърдо гориво.

И в случай че това са линии от картината у нас, още по-пъстра е тя по света. Неотдавна в Съединени американски щати тричленно семейство беше открито мъртво в Скалистите планини на Колорадо – през юли. Една от умрелите, Ребека Ванс, желала да живее надалеч от други хора, тъй като била разочарована от обществото, сподели член на фамилията пред изданието Guardian. Оказа се, че тя, сестра й Кристин и 14-годишният й наследник са умряли от недохранване и хипотермия.

Преди две години мъж на име Ерик Фрики, 43-годишен, избяга от градския звук и се пресели в дребна барака в Колорадо. Търсейки независимост и лична земя, той посрещна зимата умерено, само че стихия разруши колибата му, а не след дълго свърши газта, на която разчиташе за отопление. Фрики оцеля, като натика двете си кучета в спалния си чувал и по този начин тримата споделяха телесна топлота до отминаването на бурята.
Внимателно обмисляне
Филип Ванини, етнограф и професор в Royal Roads University в Британска Колумбия, Канада, е един от престижите в региона на живота в отдалечени, селски и планински региони. Ванини и неговите проучвателен сътрудници са интервюирали стотици хора, живеещи „ надалеч от мрежата “ в Канада. Той споделя, че телевизионните продуценти нормално желаят да показват този тип модерни отшелници като „ космати хипита “ или „ идеолози-революционери “. В реалност множеството, които бягат от градския живот, нормално не са политически стимулирани – те просто желаят успокоение и красива природа.

54-годишната Мейсин Мойър, която живее в остарялата миньорска барака в Скалистите планини, е стимулирана от дълбока обич към околната среда. Тя споделя, че известната просвета е „ цялостна с блестящи изображения, от които живеенето надалеч от градските улеснения наподобява доста елементарно “. В реалност обаче актуалното отшелничество „ може да бъде рисково сложен урок “. Чрез наличието си в обществените медии Мойер (името е псевдоним) се пробва да покаже на феновете „ същинските истории “ за отдалечения живот.

Трябва да сме наясно с действителността, да знаем за същинските истории, споделя Мойер. Когато се извие вихрушка, токът стопира, а пътищата са непроходими. Температурата може да спадне до -20, че и до -30 градуса.

За хората, които се интересуват от живота в изолирани региони, Мойер предложи съществено обмисляне и подготовка. „ Когато е студено през нощта и няма ток, няма отопление, към този момент не е радостно и сантиментално. Имате потребност от необятен набор от умения и запаси, с цел да оцелеете. Здрав покрив, различно отопление, аварийна храна, положителни съседи. Ако ви липсва някое от тези неща, вие сте в неволя “, споделя тя.

В останалото време е прелестно да се любуваме на пеперудите и да публикуваме хубости из Instagram, до момента в който умерено работим отдалечено.