Дискусията за това, че минималната заплата трябва да е адекватна,

Дискусията за това, че минималната заплата би трябвало да е съответна, тече в Европа към този момент 100 години. Така че днешният спор не е нищо ново под слънцето. Работодателят желае да заплаща малко за да си подсигурява облагите, а служащият желае да получава съответно. Все отново тук приказваме за хората с минимални заплати, а не за тези с високите заплати. А минималната заплата би трябвало да обезпечи някакъв естествен метод на живот, само че това не се случва.

Това разяснява пред Нова тв гл. икономист на КТ Подкрепа Атанас Кацарчев. 

Минималната заплата не изкривява пазара, а сметките на работодателите. Ние сме с най-ниската минимална заплата на Балканите, а за Европейски Съюз няма да разясняваме. Така че какъв е казусът? В последна сметка центъра на живота е индивидът. Искаме ли да имаме хора в България? Как да живеем с тези пари? А като сложим налозите и осигуровките тая минимална заплата, за която настояваме става 836 лв. нето. И с тази увеличена заплата ще се живее мъчно, коменнтира той.

Единственото пояснение за този спор у нас сега е, че работодателите не желаят да усилят заплатите на хората. Друго пояснение няма, разяснява той.

Бъджетът е функционалност на стопанската система, тъй че би трябвало да се види какво би трябвало да се направи, с цел да се разсъни тази стопанска система, би трябвало да се вземат стратегически решения. Минималната заплата е единствено детайл от цялата система, с цел да задържиш хората в страната. Заради ниски заплати ние не можем да намерим хора за селското стопанство, за туризма и в други браншове, разяснява той.

Ако ще приказваме за заледяване, както желае бизнеса, да вземем първо да замразим цените, а не пенсиите и заплатите. Цените порастват, а ние ще замразяваме приходите. Бизнесът получава поддръжка от страната, получава обезщетения, а мен кой ме компенсира поради цената на сиренето в магазина?, разяснява той.