Ябълката на раздора или защо Пловдив се нуждае от експертен филтър
Дискусията към предлагането за слагане на скулптурна комбинация на Цвятко Сиромашки – „ Фонтан с ябълката “ – на Стълбите на Каменица, отвори от дълго време отлаган диалог: има ли Пловдив потребност от непрекъснат Художествен експертен съвет, който да прави оценка плановете за художествено оформление на обществени пространства и намеси в историческата градска среда?
Прочетете още
Събитията от последните седмици ясно демонстрираха неналичието на структуриран развой. Проектът – без значение от художествените му качества – попадна в поредност от диспути, мнения, спор къде да бъде ситуиран, дискусия за естетическата му стойност и прочие Общинските съветници от Българска социалистическа партия също се ангажираха с позиция, че еклектиката на въпросното място е вповече и припомниха нуждата от основаване на Художествен съвет.
Както бранителите на плана, по този начин и съперниците му имат своите доводи. За едни фонтанът носи историческа отпратка към предишното на града и плодородието на Тракия, съгласно други самодейността е израз на гражданска ангажираност и естетическо обновяване, а трети считат, че на Стълбите на Каменица, където място разделят Мильо, обичаният на туристите надпис TOGETHER и водната каскада, месинговата ябълка ще " пресоли манджата ". Интересното е, че откакто първичната концепция въпросният шадраван да бъде ситуиран до Джумая Джамия бе отхвърлена, Общината тихомълком е предложила друго място за противоречивия паметник – а точно горния завършек на водната каскада на Стълбите на Каменица. Как обаче въпросния шадраван ще се интегрира с водната каската, която също е художествено произведение, минало през утвърждението на НИНКН не е ясно.
И тук поражда разумният въпрос: в случай че имаше настоящ експертен орган с ясни правила и обществена легитимност, щеше ли дебатът да наподобява по този метод?
Един съвет, формиран от експерти с неоспорим престиж – художници, архитекти, урбанисти, историци на изкуството, представители на културни институции и университети евентуално би дал аргументиран отговор на въпроса има ли място този план в сърцето на Пловдив.Той би могъл да дава аргументирани мнения становища по всички артистични и образни намеси в обществената градска среда – статуи, монументи, възпоменателни знаци, художествени детайли и градски дизайн. И ролята му не би трябвало да се лимитира единствено до монументалното изкуство. Този съвет би трябвало да има думата и при построяването на нови здания в историческия център, изключително когато те са в съседство с архитектурни монументи.
В момента плановете за ново строителство се преценяват само със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с настоящите устройствени проекти. Архитекти и вложители имат свободата да проектират каквото преценяват, стига да съблюдават техническите условия – височини, отстояния, компактност на застрояване и така нататък
Но Закон за устройство на територията не дава отговор на въпроса дали новата фасада хармонира с уличната линия, с мащаба, с духа на средата. Така се случва постоянно: редица нови здания, въпреки и изцяло законни, наподобяват непознато, нападателно или просто несъответстващо на средата, в която попадат. Обликът на Пловдив се трансформира фрапантно, освен това не постоянно в посока, която носи добавена културна стойност.
Историческите зони – Капана, Старият град, елементи от централната градска част – се нуждаят не просто от защита по документи, а от дейна образна и културна отбрана. И точно Художествен експертен съвет с ясни пълномощия би могъл да предлага решения, да показва професионално мнение и да слага граници на допустимото.
Ако има подобен съвет, плановете могат да бъдат обсъждани през експертна призма, извън политически, персонални или бизнес ползи. Решенията, несъмнено би трябвало да бъдат аргументирани, обществено налични, с изясненост кой, по какъв начин и за какво е подкрепил или отхвърлил обещано предложение.
Така градската среда ще бъде защитена от самодейни, инцидентни или конфронтационни намеси, даже когато са доброжелателни, ще се насърчи спортния принцип, а новите здания в централната градска част ще се вписват по-добре в съществуващата архитектура.
Пловдив има потребност от система, която да подсигурява, че градът се развива естетически стабилно. Независимо дали приказваме за шадраван с ябълка, модерна статуя, барелеф или нова жилищна постройка до монумент на културата – необходим е орган, който да слага въпросите за мяра, подтекст и културна отговорност.
Учредяването на Художествен експертен съвет към Община Пловдив не е просто рекомендация – това е належаща мярка, в случай че желаеме образът на града да се резервира, надгради и развива със смисъл.
Прочетете още
Събитията от последните седмици ясно демонстрираха неналичието на структуриран развой. Проектът – без значение от художествените му качества – попадна в поредност от диспути, мнения, спор къде да бъде ситуиран, дискусия за естетическата му стойност и прочие Общинските съветници от Българска социалистическа партия също се ангажираха с позиция, че еклектиката на въпросното място е вповече и припомниха нуждата от основаване на Художествен съвет.
Както бранителите на плана, по този начин и съперниците му имат своите доводи. За едни фонтанът носи историческа отпратка към предишното на града и плодородието на Тракия, съгласно други самодейността е израз на гражданска ангажираност и естетическо обновяване, а трети считат, че на Стълбите на Каменица, където място разделят Мильо, обичаният на туристите надпис TOGETHER и водната каскада, месинговата ябълка ще " пресоли манджата ". Интересното е, че откакто първичната концепция въпросният шадраван да бъде ситуиран до Джумая Джамия бе отхвърлена, Общината тихомълком е предложила друго място за противоречивия паметник – а точно горния завършек на водната каскада на Стълбите на Каменица. Как обаче въпросния шадраван ще се интегрира с водната каската, която също е художествено произведение, минало през утвърждението на НИНКН не е ясно.
И тук поражда разумният въпрос: в случай че имаше настоящ експертен орган с ясни правила и обществена легитимност, щеше ли дебатът да наподобява по този метод?
Един съвет, формиран от експерти с неоспорим престиж – художници, архитекти, урбанисти, историци на изкуството, представители на културни институции и университети евентуално би дал аргументиран отговор на въпроса има ли място този план в сърцето на Пловдив.Той би могъл да дава аргументирани мнения становища по всички артистични и образни намеси в обществената градска среда – статуи, монументи, възпоменателни знаци, художествени детайли и градски дизайн. И ролята му не би трябвало да се лимитира единствено до монументалното изкуство. Този съвет би трябвало да има думата и при построяването на нови здания в историческия център, изключително когато те са в съседство с архитектурни монументи.
В момента плановете за ново строителство се преценяват само със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с настоящите устройствени проекти. Архитекти и вложители имат свободата да проектират каквото преценяват, стига да съблюдават техническите условия – височини, отстояния, компактност на застрояване и така нататък
Но Закон за устройство на територията не дава отговор на въпроса дали новата фасада хармонира с уличната линия, с мащаба, с духа на средата. Така се случва постоянно: редица нови здания, въпреки и изцяло законни, наподобяват непознато, нападателно или просто несъответстващо на средата, в която попадат. Обликът на Пловдив се трансформира фрапантно, освен това не постоянно в посока, която носи добавена културна стойност.
Историческите зони – Капана, Старият град, елементи от централната градска част – се нуждаят не просто от защита по документи, а от дейна образна и културна отбрана. И точно Художествен експертен съвет с ясни пълномощия би могъл да предлага решения, да показва професионално мнение и да слага граници на допустимото.
Ако има подобен съвет, плановете могат да бъдат обсъждани през експертна призма, извън политически, персонални или бизнес ползи. Решенията, несъмнено би трябвало да бъдат аргументирани, обществено налични, с изясненост кой, по какъв начин и за какво е подкрепил или отхвърлил обещано предложение.
Така градската среда ще бъде защитена от самодейни, инцидентни или конфронтационни намеси, даже когато са доброжелателни, ще се насърчи спортния принцип, а новите здания в централната градска част ще се вписват по-добре в съществуващата архитектура.
Пловдив има потребност от система, която да подсигурява, че градът се развива естетически стабилно. Независимо дали приказваме за шадраван с ябълка, модерна статуя, барелеф или нова жилищна постройка до монумент на културата – необходим е орган, който да слага въпросите за мяра, подтекст и културна отговорност.
Учредяването на Художествен експертен съвет към Община Пловдив не е просто рекомендация – това е належаща мярка, в случай че желаеме образът на града да се резервира, надгради и развива със смисъл.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ