Дискредитиран Висш съдебен съвет (ВСС), станал фокус на обществени критики

Дискредитиран Висш правосъден съвет (ВСС), станал фокус на публични рецензии и цивилен митинги, ще избира новия ръководител на Върховния касационен съд (ВКС), който да оглави съда за идващите седем години. Междувременно стана известно, че в съдилищата се популяризира подписка, инициирана от съдии във Върховен касационен съд, с която се приканват четиримата членове на съвета, определени от правосъдната квота - Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова, да си подадат оставките като метод за дефинитивна делегитимация на Висш съдебен съвет. " Това ще бъде решителен акт за преустановяване на мандата на този Висш правосъден съвет, тъй като администриращ правосъдната власт групов орган, който не включва членове, излъчени от съдиите, е изцяло лишен от легитимност и не може да продължи да действа ", се споделя в обръщението до четиримата, п. Няма никакви гаранции, че изборът, който този Висш съдебен съвет ще направи за ръководител на Върховен касационен съд, ще бъде друг от избора за основен прокурор, се споделя още там.

Всъщност всичко, случило се до момента в сегашния правосъден съвет, дава учредения да се счита, че изборът на ръководител на Върховен касационен съд ще бъде дирижиран от основния прокурор и прокурорската гилдия, върху която той има цялостно въздействие, и от членовете на съдийската гилдия от парламентарната квота. Парадоксът прокурорът да избира съдията е един от дефектите на системата, които от дълго време са разпознати и поради които съществени политически сили сякаш се ангажираха с промяна на Висш съдебен съвет, само че до момента все несполучливо.

В четвъртък Пленумът на Висшия правосъден съвет реши, че процедурата за избор на нов ръководител на Върховния касационен съд ще бъде открита на 30 септември, а изборът ще бъде извършен на 14 януари, директно откакто бъдат изслушани претендентите. Номинациите ще се вършат на четири съвещания на пленума през октомври.
Последният бастион
" BKC ocтaнa eдин oт мaлĸoтo нeпpeвзeти бacтиoни нa нeзaвиcимocт в cъдeбнaтa влacт и тoвa пoвишaвa знaчeниeтo и зaлoга нa пpoцeдypaтa. Πoлитичecĸaтa ĸoнюнĸтypa в мoмeнтa e пpoмeнeнa, нo плacтoвeтe нe ca paзмecтeни дo cтeпeн нa нeoбpaтимocт и зaтoвa нe e бeз знaчeниe ĸoй щe бъдe избpaн зa cлeдвaщ пpeдceдaтeл нa BKC. " Това се споделя в на Българския институт за правни начинания (БИПИ) от предходната седмица.

На процедура това е последна опция на досегашното статукво да наложи " собствен човек " за ръководител на основния съд, доколкото разбъркването по върховете на властта води до упования и за промени в правосъдната власт. Политическата неустановеност е сложен миг за хора, които са привикнали да вземат решения по инструкции. Задкулисното кадруване в правосъдната система реализира своето въздействие главно посредством назначение на административните ръководители, от които се чака да обезпечават напън за " вярно " решение на значими за властта и избрани бизнеси каузи. Това срутва престижа на съда и правораздаването като цяло.

Значението на избора на ръководителя на съда е в доста направления. От една страна, това е фигура, която е мощна със своя професионален престиж и персонален образец. Ако той е експерт с интегритет, значи ще чака същото от сътрудниците си. Ако взе участие в корупционни и лобистки схеми, значи всички в съда ще се усещат свободни да вършат това. Неговите обществени анонси са значим публичен ориентир за проблемите и настройките в съда. От друга страна, въпреки че ръководителите на съдилища не са началници на съдиите (за разлика от системата в прокуратурата), те разполагат със съществени лостове за административен напън, с които да обезпечават резултати по избрани каузи, в това число и за кадруване по линия на командироването.