Хардкор пънк пионерите Discharge за пръв път в България
Discharge се събират в Сток-он-Трент, Англия, през 1977 година и стават една от най-влиятелните пънк банди от втората вълна. Тяхното въздействие върху пънка, хардкора и даже рисковия метъл е извънредно. С бруталния си метод и ангажирани анархо-пацифистки текстове, Discharge поставят основите нацяло едно ново придвижване.
В началото на 80-те Discharge развиват своя запазена марка: тежък, мощно дисторшън китарен звук, минималистична структура на песните и сурови, крещящи вокали с политически лозунги. Тяхната музика е аудио офанзива, която се характеризира с натоварен едносъставен темп. Този тон, изключително в албуми като паметния “Hear Nothing See Nothing Say Nothing ” (1982), се трансформира в пример за политически стимулираните, ядосани и шумни ъндърграунд групи от онази ера.
Най-значимият принос на Discharge към музиката е изобретяването на барабанния темп, кръстен на тях – D-Beat (съкратено от Discharge Beat). D-Beat е характерен темп, който се отличава с бързо, непрекъснато и повтарящо се звучене. Барабанистът на Discharge Тери „ Тез “ Робъртс улавя темпото на Motörhead, само че го форсира и го прави централен детайл на цялата комбинация. D-Beat основава чувство за бързане и необходимост, като акцентите на барабаните леко изпреварват обичайното отброяване. Осигурява немилостив мотор на песните, които постоянно са с избухлива дълготрайност от минута-две. Ритъмът става мигновено различим и е общопризнат от стотици групи по целия свят.
Влиянието на Discharge се простира надалеч оттатък пънк сцената. Тяхната грубост и звукова експанзия оказват голямо влияние върху образуването на кръст пънка, траш метъла и групи като Metallica и Anthrax, даже върху рисковите грайндкор и блек метъл.
С минималистичните си текстове и максималистичен тон, Discharge основават музикална формула, която е по едно и също време елементарна и унищожителна. Те трансформират лицето на ъндърграунд музиката и потвърждават, че най-силните послания постоянно се предават с максимален звук и вик.
В началото на 80-те Discharge развиват своя запазена марка: тежък, мощно дисторшън китарен звук, минималистична структура на песните и сурови, крещящи вокали с политически лозунги. Тяхната музика е аудио офанзива, която се характеризира с натоварен едносъставен темп. Този тон, изключително в албуми като паметния “Hear Nothing See Nothing Say Nothing ” (1982), се трансформира в пример за политически стимулираните, ядосани и шумни ъндърграунд групи от онази ера.
Най-значимият принос на Discharge към музиката е изобретяването на барабанния темп, кръстен на тях – D-Beat (съкратено от Discharge Beat). D-Beat е характерен темп, който се отличава с бързо, непрекъснато и повтарящо се звучене. Барабанистът на Discharge Тери „ Тез “ Робъртс улавя темпото на Motörhead, само че го форсира и го прави централен детайл на цялата комбинация. D-Beat основава чувство за бързане и необходимост, като акцентите на барабаните леко изпреварват обичайното отброяване. Осигурява немилостив мотор на песните, които постоянно са с избухлива дълготрайност от минута-две. Ритъмът става мигновено различим и е общопризнат от стотици групи по целия свят.
Влиянието на Discharge се простира надалеч оттатък пънк сцената. Тяхната грубост и звукова експанзия оказват голямо влияние върху образуването на кръст пънка, траш метъла и групи като Metallica и Anthrax, даже върху рисковите грайндкор и блек метъл.
С минималистичните си текстове и максималистичен тон, Discharge основават музикална формула, която е по едно и също време елементарна и унищожителна. Те трансформират лицето на ъндърграунд музиката и потвърждават, че най-силните послания постоянно се предават с максимален звук и вик.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ