Павел Балев: За мен е чест да дирижирам първата Русалка в България
Диригентът Павел Балев пред Виолета Тончева за партньорството и другарството с трима от най-големите модерни оперни артисти – Красимира Стоянова, Диана Дамрау и Кирил Манолов; достойнството да сложи и дирижира за пръв път в България " Русалка “ от Антонин Дворжак– петата българска премиера под неговата палка, след " Рейнско злато “, " Валкюра, " Зигфрид “ от Рихард Вагнер и " Хитрата лисичка “ от ЛеошЯначек; музикалната и философска същина на " Русалка “ в прочита на диригента; привилегията първата българска " Русалка “ на Дворжак да влезе в оперната ни история с изключителната вокална техника, артистизма и високата класа на Красимира Стоянова. Премиерата за България на " Русалка “ от Дворжак следва на 20 август в Опера в Летния спектакъл – Варна 2025.
- Маестро Балев, измежду многочислените Ви оперни и симфонични задължения във Франция, Германия и България се открояват постоянните Ви изяви на влиятелни подиуми с елитни оперни реализатори. Трима от тях дирижирате и във Варна – Кирил Манолов с " TuttoVerdi ", Диана Дамрау с церемония концерта ѝ " Sole e Amore ", преди време Красимира Стоянова в " Отело “, неотдавна записахте с нея и оркестъра на БНР компактдиск с творби на Моцарт, а в Опера в Летния спектакъл звездното сопрано ще извърши основната роля в премиерната " Русалка “ на Антонин Дворжак. Каква професионална мотивация предопределя музикалните Ви срещи с тези артисти и по какъв начин те се вписват в персоналния Ви креативен път?
- Ще стартира, несъмнено, с Красимира Стоянова. С нея и с нейния брачен партньор Митко Стоянов сме мощно свързвани към този момент над три десетилетия. Моят професионален път и израстване вървят ръка за ръка с това толкоз скъпо за мен другарство. Аз съм признателен и благополучен, че мога да бъда покрай една от най-големите международни оперни певици на нашето време.
Кирил Манолов ме е завладял с благородството и финеса си на човек и музикант. Истинска, великодушна, духовно извисена персона. Толкова се веселя, че той, както и Краси Стоянова, стартира да предава своето можене на младите оперни артисти в България.
За Диана Дамрау говорихме доста през последните седмици. Мисля, че публиката във Варна видя и почувства нашето същинско другарство и партньорство, което е построено на единодушие, приемливост и на мощното ни предпочитание да вършим музика дружно. Ние можем да се забавляваме на сцената. Радвам се, че съм спечелил нейното доверие и очаквам с неспокойствие нашите последващи планове в другите континенти и страни. Пожелавам си да запазя допустимо най-дълго тези три другарства на сцената и в живота.
Моята професионална мотивация: да съумея да основа музикален комфорт на тези изключителни артисти и актьори, да ги повеждам и да им оказвам помощ, да гълтам с приятност зареждащата страст, идваща от техните прелестни гласове и от тяхната музикална същина - там, на сцената, като техен непосредствен сътрудник.
- Докато търсех отговор на въпроса за какво " Русалка “ от Дворжак не е поставяна в 78-годишната история на Варненската опера, се натъкнах на забавен факт - тази най-известна опера на огромния чешки класик изобщо не попада в българската оперна история. В този смисъл премиерата във Варна на 20 август 2025 година ще бъде и премиера за България. На какви аргументи, съгласно Вас, би могло да се дължи това тотално неявяване на " Русалка “ от Дворжак на българската оперна сцена до момента?
- Трудностите, с които се сблъсква един преводач на оперно заглавие при един възможен превод на български са големи. Трябва извънредно прецизна спомагателна работа от музикален експерт. Вие си спомняте какъв брой труд положихме за превода на " Хитрата лисичка " от Яначек. Не е елементарно също по този начин да се пее и наизустява чешкия език, само че аз имам наблюдението, че нашите артисти се оправят прелестно с тази задача.
Установявам, че това ще бъде петото заглавие, чиято първа премиера в България имам достойнството да ръководя - след " Рейнско злато ", " Валкюра ", " Зигфрид " на Вагнер и след " Хитрата лисичка " на Яначек в този момент пристигна времето и на " Русалка " от Дворжак. Това е голяма чест и отговорност! Пишем една дребна българска оперна история! Благодаря на Варненската опера за това голямо доверие!
- Дирижирали сте " Русалка “ на Дворжак отвън България, само че в този момент я поставяте и дирижирате за пръв път в родината, освен това във Варненската опера, на която продължавате - за наша наслада! - да сте непрекъснат посетител диригент. Какво от предходния си опит с " Русалка “ внасяте в първата българска режисура на това заглавие?
- Вярвам, че съумявам да осмисля доста елементи по нов метод, нови звукови характерности и цветове, нови изречения, откривам от ден на ден въздействието на Сметана и изключително на Вагнер. Имам добър опит с оперите на тези двама композитори и мога все по-детайлирано да посочвам съответните взаимовръзки. Това стимулира също и оркестъра по време на подготовките, прави всички нас по-креативни и по-освободени.
- " Русалка “, по Вашите думи от предходното ни изявление, е " превъзходна опера с извънредно красива музика, прочувствена, топла, гъвкава, приказно-чиста “. Как постигате с оркестъра тези качества, присъщи за късния романтизъм в музиката и по какъв начин въздейства върху тях " фолклорното оцветяване “, както наричате мелодичното благосъстояние на творбата, въодушевена от чешкия фолклор?
- Тук би трябвало да прибавя към типичните славянски, чешки мелодии също и танцовите ритми на славянските нации като да вземем за пример полонез или полка. Намирам паралели и с бавните славянски танци на композитора. Те се чуват при нимфите, елфите и другите по-малки комедийни функции.
А по какъв начин се реализира това с оркестър - с ясна концепция и условия, с меродавност при прочита на музиката и със мощно подстрекателство - на техническо и прочувствено равнище.
- Невъзможната обич сред русалката и принца трогва като лирична приказка за несъвместимостта сред два разнообразни свята, отвеждайки метафорично към разминаването сред материята и духа и отчуждението на индивида от природата. Как разпростирате този настоящ разказ във Вашата интерпретация?
- Ще се опитам звуково да опълчва сцените на изобразителност и феерия с уравновесеността, пленителността и хубостта на тези подиуми, които са с интензивно деяние, драматичност, обезсърчение и болежка.
- Категоричен сте, че " Русалка “ с Красимира Стоянова " би трябвало да бъде чута и претърпяна “. Сигурно има какво да добавите към многочислените суперлативни оценки за нейното великолепно преобразяване в тази роля на международната сцена?
- Краси е на първо място един незабравим музикант, от който ние всички можем доста да се учим. Нейната изключителна вокална техника и облиците, които построява с гласа си, са приети като върхови достижения по целия свят. Нека бъдем щастливи и горди, че тя е с нас тук във Варна.
- Как се отразява наличието на извънреден актьор като Красимира Стоянова върху екипа? Как Вие самият се чувствате в този екип?
- О, наличието на Красимира Стоянова може единствено да ни зарежда позитивно и да ни издига по-близо до равнището на нейния професионализъм.
Аз обичам да работя във Варна. Мисля, че това към този момент се знае от задоволително доста хора и се усеща в репетиционната зала и на сцената.
- Как ще обобщите настроението на първата българска " Русалка “ преди премиерата?
-Чудесно, изобретателно, положително и оптимистично! Заслужава си да работим и представяме " Русалка " във Варна.
" РУСАЛКА “
Опера от Антонин Дворжак
Диригент Павел Балев
Режисьор Сребрина Соколова
Сценограф Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Действащи лица и реализатори:
Русалка (сопран) – Красимира Стоянова, Илина Михайлова, Жана Костова
Принцът (тенор) – Жерар Шнайдер, РейналдоДроз, Артьом Арутюнов
Княгинята (сопран) – Ирина Жекова, Олена Арбузова
Водният дух (бас) – Петър Найденов, Божидар Божкилов
Магьосницата (алт) – Михаела Берова, Величка Минкова, Силвия Ангелова
Горският (тенор) – Артьом Арутюнов, Пламен Райков
Помощник-готвачът (сопран) – Галина Великова, Мария Палматите
Първа русалка (сопран) – Лилия Илиева, Олена Арбузова
Втора русалка (сопран) – Жана Костова, Розалия Желязкова
Трета русалка (алт) – Силвия Ангелова, Величка Минкова
Ловецът (баритон) – Велин Михайлов, Лев Караван.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Тихомир Трифонов, Вероника Минкова, Георги Георгиев
Премиера - 20.08, 21.00, Опера в Летния спектакъл – Варна 2025
Първа режисура в България. Първа режисура в 78-годишната история на Варненската опера
- Маестро Балев, измежду многочислените Ви оперни и симфонични задължения във Франция, Германия и България се открояват постоянните Ви изяви на влиятелни подиуми с елитни оперни реализатори. Трима от тях дирижирате и във Варна – Кирил Манолов с " TuttoVerdi ", Диана Дамрау с церемония концерта ѝ " Sole e Amore ", преди време Красимира Стоянова в " Отело “, неотдавна записахте с нея и оркестъра на БНР компактдиск с творби на Моцарт, а в Опера в Летния спектакъл звездното сопрано ще извърши основната роля в премиерната " Русалка “ на Антонин Дворжак. Каква професионална мотивация предопределя музикалните Ви срещи с тези артисти и по какъв начин те се вписват в персоналния Ви креативен път?
- Ще стартира, несъмнено, с Красимира Стоянова. С нея и с нейния брачен партньор Митко Стоянов сме мощно свързвани към този момент над три десетилетия. Моят професионален път и израстване вървят ръка за ръка с това толкоз скъпо за мен другарство. Аз съм признателен и благополучен, че мога да бъда покрай една от най-големите международни оперни певици на нашето време.
Кирил Манолов ме е завладял с благородството и финеса си на човек и музикант. Истинска, великодушна, духовно извисена персона. Толкова се веселя, че той, както и Краси Стоянова, стартира да предава своето можене на младите оперни артисти в България.
За Диана Дамрау говорихме доста през последните седмици. Мисля, че публиката във Варна видя и почувства нашето същинско другарство и партньорство, което е построено на единодушие, приемливост и на мощното ни предпочитание да вършим музика дружно. Ние можем да се забавляваме на сцената. Радвам се, че съм спечелил нейното доверие и очаквам с неспокойствие нашите последващи планове в другите континенти и страни. Пожелавам си да запазя допустимо най-дълго тези три другарства на сцената и в живота.
Моята професионална мотивация: да съумея да основа музикален комфорт на тези изключителни артисти и актьори, да ги повеждам и да им оказвам помощ, да гълтам с приятност зареждащата страст, идваща от техните прелестни гласове и от тяхната музикална същина - там, на сцената, като техен непосредствен сътрудник.
- Докато търсех отговор на въпроса за какво " Русалка “ от Дворжак не е поставяна в 78-годишната история на Варненската опера, се натъкнах на забавен факт - тази най-известна опера на огромния чешки класик изобщо не попада в българската оперна история. В този смисъл премиерата във Варна на 20 август 2025 година ще бъде и премиера за България. На какви аргументи, съгласно Вас, би могло да се дължи това тотално неявяване на " Русалка “ от Дворжак на българската оперна сцена до момента?
- Трудностите, с които се сблъсква един преводач на оперно заглавие при един възможен превод на български са големи. Трябва извънредно прецизна спомагателна работа от музикален експерт. Вие си спомняте какъв брой труд положихме за превода на " Хитрата лисичка " от Яначек. Не е елементарно също по този начин да се пее и наизустява чешкия език, само че аз имам наблюдението, че нашите артисти се оправят прелестно с тази задача.
Установявам, че това ще бъде петото заглавие, чиято първа премиера в България имам достойнството да ръководя - след " Рейнско злато ", " Валкюра ", " Зигфрид " на Вагнер и след " Хитрата лисичка " на Яначек в този момент пристигна времето и на " Русалка " от Дворжак. Това е голяма чест и отговорност! Пишем една дребна българска оперна история! Благодаря на Варненската опера за това голямо доверие!
- Дирижирали сте " Русалка “ на Дворжак отвън България, само че в този момент я поставяте и дирижирате за пръв път в родината, освен това във Варненската опера, на която продължавате - за наша наслада! - да сте непрекъснат посетител диригент. Какво от предходния си опит с " Русалка “ внасяте в първата българска режисура на това заглавие?
- Вярвам, че съумявам да осмисля доста елементи по нов метод, нови звукови характерности и цветове, нови изречения, откривам от ден на ден въздействието на Сметана и изключително на Вагнер. Имам добър опит с оперите на тези двама композитори и мога все по-детайлирано да посочвам съответните взаимовръзки. Това стимулира също и оркестъра по време на подготовките, прави всички нас по-креативни и по-освободени.
- " Русалка “, по Вашите думи от предходното ни изявление, е " превъзходна опера с извънредно красива музика, прочувствена, топла, гъвкава, приказно-чиста “. Как постигате с оркестъра тези качества, присъщи за късния романтизъм в музиката и по какъв начин въздейства върху тях " фолклорното оцветяване “, както наричате мелодичното благосъстояние на творбата, въодушевена от чешкия фолклор?
- Тук би трябвало да прибавя към типичните славянски, чешки мелодии също и танцовите ритми на славянските нации като да вземем за пример полонез или полка. Намирам паралели и с бавните славянски танци на композитора. Те се чуват при нимфите, елфите и другите по-малки комедийни функции.
А по какъв начин се реализира това с оркестър - с ясна концепция и условия, с меродавност при прочита на музиката и със мощно подстрекателство - на техническо и прочувствено равнище.
- Невъзможната обич сред русалката и принца трогва като лирична приказка за несъвместимостта сред два разнообразни свята, отвеждайки метафорично към разминаването сред материята и духа и отчуждението на индивида от природата. Как разпростирате този настоящ разказ във Вашата интерпретация?
- Ще се опитам звуково да опълчва сцените на изобразителност и феерия с уравновесеността, пленителността и хубостта на тези подиуми, които са с интензивно деяние, драматичност, обезсърчение и болежка.
- Категоричен сте, че " Русалка “ с Красимира Стоянова " би трябвало да бъде чута и претърпяна “. Сигурно има какво да добавите към многочислените суперлативни оценки за нейното великолепно преобразяване в тази роля на международната сцена?
- Краси е на първо място един незабравим музикант, от който ние всички можем доста да се учим. Нейната изключителна вокална техника и облиците, които построява с гласа си, са приети като върхови достижения по целия свят. Нека бъдем щастливи и горди, че тя е с нас тук във Варна.
- Как се отразява наличието на извънреден актьор като Красимира Стоянова върху екипа? Как Вие самият се чувствате в този екип?
- О, наличието на Красимира Стоянова може единствено да ни зарежда позитивно и да ни издига по-близо до равнището на нейния професионализъм.
Аз обичам да работя във Варна. Мисля, че това към този момент се знае от задоволително доста хора и се усеща в репетиционната зала и на сцената.
- Как ще обобщите настроението на първата българска " Русалка “ преди премиерата?
-Чудесно, изобретателно, положително и оптимистично! Заслужава си да работим и представяме " Русалка " във Варна.
" РУСАЛКА “
Опера от Антонин Дворжак
Диригент Павел Балев
Режисьор Сребрина Соколова
Сценограф Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Действащи лица и реализатори:
Русалка (сопран) – Красимира Стоянова, Илина Михайлова, Жана Костова
Принцът (тенор) – Жерар Шнайдер, РейналдоДроз, Артьом Арутюнов
Княгинята (сопран) – Ирина Жекова, Олена Арбузова
Водният дух (бас) – Петър Найденов, Божидар Божкилов
Магьосницата (алт) – Михаела Берова, Величка Минкова, Силвия Ангелова
Горският (тенор) – Артьом Арутюнов, Пламен Райков
Помощник-готвачът (сопран) – Галина Великова, Мария Палматите
Първа русалка (сопран) – Лилия Илиева, Олена Арбузова
Втора русалка (сопран) – Жана Костова, Розалия Желязкова
Трета русалка (алт) – Силвия Ангелова, Величка Минкова
Ловецът (баритон) – Велин Михайлов, Лев Караван.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Тихомир Трифонов, Вероника Минкова, Георги Георгиев
Премиера - 20.08, 21.00, Опера в Летния спектакъл – Варна 2025
Първа режисура в България. Първа режисура в 78-годишната история на Варненската опера
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ