Директорката на Лувъра призна за „ужасен провал“ след обира за 88 млн. евро
Директорката на музея „ Лувър “ в Париж призна за „ ужасяващ неуспех “ единствено дни откакто крадци съумяха за седем минути да обхванат през прозорец и да откраднат бижута на стойност 88 млн. евро. Тя призна, че наблюдението с охранителни камери по външните стени на голямата постройка е било „ извънредно незадоволително “, написа.
Френски сенатори разпитаха Лоренс де Кар по отношение на зрелищния грабеж, при който четирима мъже употребявали камион с разгъваща се стълба и елеватор, с цел да стигнат до балкон, да разбият прозорец и да откраднат бижута от изящната изложба „ Аполон “ - по време на работното време на музея.
„ Целият свят е шокиран, а ние сега не се нуждаем от сходно нещо във Франция “, съобщи сенаторът Жак Гросперен от дясната партия Републиканците, добавяйки, че „ интернационалните медии се смеят на Франция “ .
Неговият сътрудник от същата партия, Макс Брисон, добави, че страната не трябва да се трансформира в „ първенец по прекачване на отговорност “ за този грабеж.
Говорейки обществено за първи път след случая, Де Кар призна:
„ Въпреки нашите старания и всекидневната ни работа - ние се провалихме. “
Тя съобщи, че всички алармени системи са сработили по време на кражбата, само че удостовери, че камерите не са покривали съответно точката на навлизане.
„ Единствената камера, която беше конфигурирана, е ориентирана на запад и затова не обгръща балкона, откъдето е осъществено проникването “, изясни тя.
„ Имаме няколко периметрови камери, само че те са остарели “, призна директорката и добави, че наблюдението на външните стени е „ извънредно незадоволително “.
Сенаторите попитаха по какъв начин е било допустимо камион с елеватор и разгъваща се стълба да спре в нарушаване на посоката на придвижване - на тротоара, директно до стената на музея - и да остане там цели два часа на претрупан бул. край река Сена, без никой да се усъмни.
Де Кар описа в детайли събитията, описвайки по какъв начин крадците сложили защитни колчета на тротоара, като че ли правят ремонтни действия. В момента, в който разрушили прозорец и влезнали, алармата се задействала и бил прибавен протоколът за сигурност.
Но крадците напуснали музея единствено минути по-късно. Според Де Кар, охранители от частната компания, отговаряща за външната защита, които чули сигнала по радиостанциите си, съумели да стигнат до мястото и да предотвратят опита на нарушителите да подпалят камиона, преди да избягат. Това помогнало да се запазят скъпи доказателства.
Директорката изясни, че някои от витрините в изложба „ Аполон “ били актуализирани през последните години, само че фокусът бил върху отбрана от огнестрелни офанзиви - патрони и изстрели. Вместо това, крадците употребявали ъглошлайф, с цел да прорежат стъклото. Въпреки това, стъклото издържало отчасти, принуждавайки ги да вадят бижутата през дребен отвор с ръце.
По време на бягството им, открадната диадема, обсипана с диаманти и изумруди, паднала и по-късно била върната на музея. Експерти към този момент правят оценка вредите.
„ Първоначалните оценки демонстрират, че е допустима деликатна реституция “, сподели Де Кар. Според нея уврежданията не били от рухването, а от опита на крадците да издърпат предмета през тесния отвор. „ Стъклото издържа… и някои от обектите бяха смачкани, до момента в който се опитваха да ги извадят “, изясни тя.
Директорката разкри, че е подала оставка още в неделя след обира, само че министърът на културата Рашида Дати я е отказала.
Де Кар отбрани проекта за сигурност на музея на стойност 80 млн. евро, отхвърляйки изказвания в отчет за „ непрекъснати забавяния “. Тя посочи, че се уголемява видеонаблюдението на целия 37-хектаров комплекс в сърцето на Париж, който съхранява скъпи сбирки – от древноегипетски артефакти до най-известната картина в света, „ Мона Лиза “.
Тя настоя, че в музея би трябвало да бъде ситуиран непрекъснат полицейски пост.
Де Кар добави, че още при поемането на поста през 2021 година е поискала цялостен отчет за положението на сигурността. В проектите били включени „ видеонаблюдение на всички фасади “ и „ инсталиране на закрепени термални камери “. Това обаче изисквало съществени електрически усъвършенствания - съгласно различен чиновник на музея, нужни са към 60 км кабели.
По-рано президентът на Франция Еманюел Макрон подреди ускорение на всички ограничения за сигурност в Лувъра.
Един от най-известните музеи в света, Лувърът в Париж, се оказа в центъра на интернационален скандал след дръзък грабеж на бижута на 19 октомври. Инцидентът, избран от директорката на музея като " ужасяващ неуспех " на системите за сигурност, повдигна съществени въпроси за отбраната на скъпото културно завещание на Франция. В ранните часове на неделния ден, по време на работното време на музея, четирима мъже съумяха да обхванат в изложба „ Аполон “. Използвайки камион с разгъваща се стълба и елеватор, те доближиха до балкон, където с ъглошлайф прорязаха прозорец и за по-малко от седем минути откраднаха бижута на стойност 88 милиона евро. Крадците сложиха защитни колчета, създавайки илюзията за ремонтни действия на оживения бул. край река Сена, където престояха с камиона цели два часа без да бъдат видяни. Въпреки че алармите сработиха по време на проникването, защитата не съумя да предотврати бързото бягство на нарушителите. Те направиха опит да подпалят камиона, само че чиновници на частната охранителна компания съумяха да се намесят, запазвайки скъпи доказателства. По време на бягството една диадема, инкрустирана с диаманти и изумруди, падна и по-късно беше върната на музея, въпреки и развалена. Директорката на Лувъра, Лоренс де Кар, призна няколко дни по-късно пред френски сенатори, че е налице " извънредно незадоволително " видеонаблюдение по външните стени на постройката. Тя изясни, че единствената камера е била ориентирана на запад и не е обхващала балкона, употребен за навлизане, а другите периметрови камери са били остарели. Това разобличаване провокира остра рецензия, като сенаторите показаха потрес от това по какъв начин сходен грабеж е станал вероятен в един от най-охраняваните музеи в света. Де Кар разкри, че е подала оставка, само че министърът на културата Рашида Дати я е отказала. Обирът акцентира отдавнашни провокации пред сигурността на музея. Още при встъпването си в служба през 2021 година Де Кар е поискала цялостен отчет за положението на сигурността. Плановете за рационализация на стойност 80 милиона евро включват разширение на видеонаблюдението и инсталиране на термални камери, само че осъществяването им е възпрепятствано от нуждата от огромни електрически усъвършенствания. Президентът Еманюел Макрон подреди ускорение на всички ограничения за сигурност, а Де Кар настоя за непрекъснат полицейски пост в 37-хектаровия комплекс. Междувременно следствието продължава, до момента в който специалисти правят оценка вредите по откраднатите предмети.
Френски сенатори разпитаха Лоренс де Кар по отношение на зрелищния грабеж, при който четирима мъже употребявали камион с разгъваща се стълба и елеватор, с цел да стигнат до балкон, да разбият прозорец и да откраднат бижута от изящната изложба „ Аполон “ - по време на работното време на музея.
„ Целият свят е шокиран, а ние сега не се нуждаем от сходно нещо във Франция “, съобщи сенаторът Жак Гросперен от дясната партия Републиканците, добавяйки, че „ интернационалните медии се смеят на Франция “ .
Неговият сътрудник от същата партия, Макс Брисон, добави, че страната не трябва да се трансформира в „ първенец по прекачване на отговорност “ за този грабеж.
Говорейки обществено за първи път след случая, Де Кар призна:
„ Въпреки нашите старания и всекидневната ни работа - ние се провалихме. “
Тя съобщи, че всички алармени системи са сработили по време на кражбата, само че удостовери, че камерите не са покривали съответно точката на навлизане.
„ Единствената камера, която беше конфигурирана, е ориентирана на запад и затова не обгръща балкона, откъдето е осъществено проникването “, изясни тя.
„ Имаме няколко периметрови камери, само че те са остарели “, призна директорката и добави, че наблюдението на външните стени е „ извънредно незадоволително “.
Сенаторите попитаха по какъв начин е било допустимо камион с елеватор и разгъваща се стълба да спре в нарушаване на посоката на придвижване - на тротоара, директно до стената на музея - и да остане там цели два часа на претрупан бул. край река Сена, без никой да се усъмни.
Де Кар описа в детайли събитията, описвайки по какъв начин крадците сложили защитни колчета на тротоара, като че ли правят ремонтни действия. В момента, в който разрушили прозорец и влезнали, алармата се задействала и бил прибавен протоколът за сигурност.
Но крадците напуснали музея единствено минути по-късно. Според Де Кар, охранители от частната компания, отговаряща за външната защита, които чули сигнала по радиостанциите си, съумели да стигнат до мястото и да предотвратят опита на нарушителите да подпалят камиона, преди да избягат. Това помогнало да се запазят скъпи доказателства.
Директорката изясни, че някои от витрините в изложба „ Аполон “ били актуализирани през последните години, само че фокусът бил върху отбрана от огнестрелни офанзиви - патрони и изстрели. Вместо това, крадците употребявали ъглошлайф, с цел да прорежат стъклото. Въпреки това, стъклото издържало отчасти, принуждавайки ги да вадят бижутата през дребен отвор с ръце.
По време на бягството им, открадната диадема, обсипана с диаманти и изумруди, паднала и по-късно била върната на музея. Експерти към този момент правят оценка вредите.
„ Първоначалните оценки демонстрират, че е допустима деликатна реституция “, сподели Де Кар. Според нея уврежданията не били от рухването, а от опита на крадците да издърпат предмета през тесния отвор. „ Стъклото издържа… и някои от обектите бяха смачкани, до момента в който се опитваха да ги извадят “, изясни тя.
Директорката разкри, че е подала оставка още в неделя след обира, само че министърът на културата Рашида Дати я е отказала.
Де Кар отбрани проекта за сигурност на музея на стойност 80 млн. евро, отхвърляйки изказвания в отчет за „ непрекъснати забавяния “. Тя посочи, че се уголемява видеонаблюдението на целия 37-хектаров комплекс в сърцето на Париж, който съхранява скъпи сбирки – от древноегипетски артефакти до най-известната картина в света, „ Мона Лиза “.
Тя настоя, че в музея би трябвало да бъде ситуиран непрекъснат полицейски пост.
Де Кар добави, че още при поемането на поста през 2021 година е поискала цялостен отчет за положението на сигурността. В проектите били включени „ видеонаблюдение на всички фасади “ и „ инсталиране на закрепени термални камери “. Това обаче изисквало съществени електрически усъвършенствания - съгласно различен чиновник на музея, нужни са към 60 км кабели.
По-рано президентът на Франция Еманюел Макрон подреди ускорение на всички ограничения за сигурност в Лувъра.
Един от най-известните музеи в света, Лувърът в Париж, се оказа в центъра на интернационален скандал след дръзък грабеж на бижута на 19 октомври. Инцидентът, избран от директорката на музея като " ужасяващ неуспех " на системите за сигурност, повдигна съществени въпроси за отбраната на скъпото културно завещание на Франция. В ранните часове на неделния ден, по време на работното време на музея, четирима мъже съумяха да обхванат в изложба „ Аполон “. Използвайки камион с разгъваща се стълба и елеватор, те доближиха до балкон, където с ъглошлайф прорязаха прозорец и за по-малко от седем минути откраднаха бижута на стойност 88 милиона евро. Крадците сложиха защитни колчета, създавайки илюзията за ремонтни действия на оживения бул. край река Сена, където престояха с камиона цели два часа без да бъдат видяни. Въпреки че алармите сработиха по време на проникването, защитата не съумя да предотврати бързото бягство на нарушителите. Те направиха опит да подпалят камиона, само че чиновници на частната охранителна компания съумяха да се намесят, запазвайки скъпи доказателства. По време на бягството една диадема, инкрустирана с диаманти и изумруди, падна и по-късно беше върната на музея, въпреки и развалена. Директорката на Лувъра, Лоренс де Кар, призна няколко дни по-късно пред френски сенатори, че е налице " извънредно незадоволително " видеонаблюдение по външните стени на постройката. Тя изясни, че единствената камера е била ориентирана на запад и не е обхващала балкона, употребен за навлизане, а другите периметрови камери са били остарели. Това разобличаване провокира остра рецензия, като сенаторите показаха потрес от това по какъв начин сходен грабеж е станал вероятен в един от най-охраняваните музеи в света. Де Кар разкри, че е подала оставка, само че министърът на културата Рашида Дати я е отказала. Обирът акцентира отдавнашни провокации пред сигурността на музея. Още при встъпването си в служба през 2021 година Де Кар е поискала цялостен отчет за положението на сигурността. Плановете за рационализация на стойност 80 милиона евро включват разширение на видеонаблюдението и инсталиране на термални камери, само че осъществяването им е възпрепятствано от нуждата от огромни електрически усъвършенствания. Президентът Еманюел Макрон подреди ускорение на всички ограничения за сигурност, а Де Кар настоя за непрекъснат полицейски пост в 37-хектаровия комплекс. Междувременно следствието продължава, до момента в който специалисти правят оценка вредите по откраднатите предмети.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ