Директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов пред „Труд“ за скандала в Хирошима: Това е новина, репродуцирана в България
Директорът на Софийската опера и балет не се е надявал на такова голямо медийно внимание при завръщането си от турнето в Япония. Независимо какви са триумфите на българските актьори зад граница, до момента ползата към тях е бил прекомерно сдържан. Причина учен Пламен Карталов да стане фокус на медийния интерес е абсурдът с графити надписа край Мемориала на мира в Хирошима.
– Маестро Карталов, първо да ви поздравя с сполучливото показване на Софийската опера в Япония. Случвало ли ви се е различен път да ви посрещнат от турне с такова медийно внимание?
– За първи път ми се случи това. Мога да кажа, че съм прелестно сюрпризиран, че има подобен огромен интерес този път към Софийската опера от всички медии.
– Потърсиха ви за изявление и две японски малките екрани. За какво си говорихте?
– Поздравяват ни с триумфа на операта, само че се интересуват от вандалския случай и какви дейности подхващаме. Нормално е да поднесем опрощение. Едната е японска телевизия със седалище във Виена – NHK тв, и една друга със седалище в Лондон – телевизия Асахи.
– И двете са основани в Европа. Как са научили за абсурда?
– Нашите медии очевидно толкоз са мощни, че са популяризирали новината на всички места по целия свят.
– От изявленията през вчерашния ден (бел.ред. – в сряда) излезе, че надали не цяла Япония е шокирана от злодеянието. Но в медиите там съвсем няма известия за случката, с изключение на един ефирен репортаж, в който обаче не се загатва, че надписите са на български. Според вас, по какъв начин се е популяризирала новината?
– Ние научихме от българските медии, което значи, че това е едно производство на новината тук, в България – от уеб сайтове и медийни източници. Японците нямат и хабер от реакцията, която тук толкоз се репродуцира. България не е била във фокуса на новините в Япония и раздухването е станало отсам. Даже самата полиция в Хирошима не е желала да се раздухва този случай, тъй като и преди са имали доста такива надписи. Неведнъж чужденци са драскали с графити по пейки, стени. Обаче за първи път чужденци отиват самички да се извинят и да кажат, че те са го създали това нещо. И това ужасно доста изненадало полицията, която до този миг в никакъв случай не е намирала причинители. Никога! И никой до момента не е желал опрощение за дейностите си.
– Как са реагирали японските служители на реда, когато виновниците са отишли в районното да се предадат?
– Направило им е огромно усещане, че нашите хора са имали доблестта да си признаят за вандализма. Тяхната почтеност е високо оценена от полицията.
– Тоест, не е зародил проблем сред България и Япония, в резултат на тази демонстрация?
– Не. Япония не е желала от България да се извинява. Полицията не е контактувала с посолството на България в Япония. Нашите медии са черпили информация от уеб сайтове. Но от първа ръка няма никаква информация.
– Беше обявено, че Външно министерство се е извинило. На кого и защо е поднесло извинения следователно?
– От посланика ни в Япония зная, че Външно се е извинило, не зная навръх кого. Но единствено поради обстоятелството, че се е случило такова нещо – имало е подобен текст на български „ Локо София “, си заслужава да се сервира опрощение. Но самият дипломат не се е обаждал в България, защото е нямало никаква публична информация от японска страна.
– Как ще бъдат осъдени българите от японските управляващи?
– Вероятно ще бъдат санкционирани за дребно безчинство.
– Казахте пред малките екрани, че става въпрос за „ съществени младежи, на възраст 30-40 година “ Режисьорката Вера Петрова ги дефинира като положителни експерти. Как си обяснявате това тяхно – да го кажем на актуален диалект – „ изтрещяване “?
– Алкохол. Почерпили се след представлението. Всичките ни спектакли прекосяваха при голям триумф. И тази стихия от овации се пренасяше и на сцената. И самите японски техници, и българската бригада от техници също преживяваха тази наслада на публиката. Явно че страстта е победила, почерпили са се и са излезли на разходка. И те дори не са съзнавали къде отиват. Навлизат в парковото пространство на мемориала, виждат една бяла стена – а това е била една преградна стена, само че не е част от мемориала. На самия мемориал няма никакви драскотини. Ние остро осъждаме тази постъпка, без значение къде е била, тъй като това е един противен акт на хулиганска демонстрация. И се дистанцираме от това нещо, сложени сме в неприятното състояние да се обясняваме, само че това самовъзпроизвеждане на вест е едно държание на нещо…, което като се популяризира като една зараза и медиите се заразяват една друга. Това е неприятното. Но министерството на външните работи се извинява поради самия факт, че е имало такова нещо.
– Да изясним – когато се случи това, трупата къде е била отседнала?
– На няколко места, единствено техниците са били в Хирошима, а художествените сформира са били в Токио. На разнообразни точки са спектаклите и постоянно се е търсела непосредственост до местата, където са спектаклите.
– Имате ли информация дали спреят е закупен в Япония, или си го носят от България? Това е доста значим въпрос, който демонстрира възможна провокация.
– По моя информация от техническото управление на гастрола този спрей е взет от България, с цел да могат да се опресняват декори. Наранявания, очуквания някакви… Но какво е правел този спрей в раницата на нашия театрален служащ, той самичък би трябвало да каже – за какво го е взел, за какво го е употребявал. Това е странното.
– Вие подозирате ли, че би могло да има връзка сред орезиляването на триумфалното турне на операта и вашата кандидатура за още един мандат като неин шеф?
– Това аз не мога да го кажа. Ние с най-чисти планове организирахме гастрола с японската организация, готови са прелестно нашите актьори – първокласни солисти, оркестър, хор, балет и техника. И внезапно двама души от 170-членния състав на театъра вършат това грозно действие. А за какво са извадили спрейовете и дали са подготвяли това преднамерено с някаква цел да компрометират, не мога да кажа. Всеки театър минаваше с голям триумф, с дълги овации. Вие бяхте в Полша и видяхте по какъв начин се одобряват там нашите спектакли. Същата еуфория беше и тук, на всичките 11 спектакъла – 8 на „ Кармен “, 3 на „ Турандот “. И към този момент при такава огромна възбуденост очевидно че някой, както се споделя, се е поддал на страстта и алкохола… ние ги чакаме да се върнат и да обяснят какво е възбудило тяхното предпочитание да маскарят тази стена. Колкото и пластмасова да е, това си е един вандалски акт.
– Как реагираха останалите актьори и театрални служащи на това, което са създали техните сътрудници?
– Последното зрелище е минало с огромно напрежение. Това нещо се е разпалило като информация от българска страна. Всички са прочели изявленията с тези страшни обвинявания, че българи са поругали мемориала. А истината е, че поругаване върху самия мемориал няма.
– Как реагира японският импресарио на случилото се?
– Паника в организацията не е имало, просто са посъветвали да се отиде в полицията и отговорните да си кажат какво са създали. Полицаите са се държали доста правилно, деликатно са ги разпитвали, в обособени стаи, показанията им са съвпаднали. Но за какво са го създали – ние не знаем.
– Откъде се е схванало кои са причинителите?
– Когато се е разчуло от българските медии, че българи са били в основата, поради надписа „ Локо София “, тогава Вера Белева (мениджър сцена и помощник режисьор – бел.ред.) ги е събрала и споделила: „ Има такова обвиняване против българи, да не би някой от вас нещо да е направил? “ И двама души са станали и са споделили: „ Да, ние бяхме “. Тогава към този момент импресариото е споделил, че неотложно би трябвало сами да отидат в полицията и да кажат какво са създали.
– Беше обявено, че на идващото зрелище трупата се е извинила за гафа. Как беше посрещнато това от публиката?
– Не мога да ви кажа, тъй като аз не бях на последното зрелище.
– Ще има ли последващо турне следващата година?
– Това, което се случи, с нищо не повлиява на нашите прелестни връзки с японската организация, защото спектаклите ни се правят оценка на доста високо равнище. Искам да ви кажа, че „ Кармен “ беше ужасно впечатлила експертите и японската аудитория, защото там се употребяват детайли на спектакъл Но и Древногръцкия спектакъл. Те споделят, че за първи път виждат подобен прочит на Кармен.
– Коя от двете постановки – „ Турандот “ или „ Кармен “ направи по-голямо усещане?
– „ Кармен “ е нова като режисура, направи им доста мощно усещане точно поради спектакъла. Като прочит на творбата и като идея – беше доста, доста мощно прекарване – да видят един спектакъл на маски, което доста ги приближи до техния жанр на спектакъл Но. А тази режисура на „ Турандот “ се играе за трети път! Първият беше с Гена Димитрова, доста я харесаха, след това поканиха постановката за повторно и в този момент я канят за трети път, тъй като тя е една режисура доста комфортна за бърз градеж, доста екзотична, ефектна, стилова с прелестни костюми, с хубава игра и артисти. Ние играхме в концертни зали, където за първи път се играе опера на концертен подиум. А техните концертни зали са големи, с доста аудитория. Аз на доста места приспособих спектакъла поради мястото. И тази подвижност на декора направи доста мощно усещане, тъй като тя даде опция повече хора на прелестни места с доста хубава аудитория да покажат „ Турандот “. Но за тях новата режисура беше „ Кармен “. Солистите бяха прелестни – Надя Кръстева, Камен Чанев, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Габриела Георгиева, Светозар Рангелов – все първокласни наши реализатори. Двама диригенти – Кейтаро Харада и Григор Паликаров, целият оркестър, който прелестно работи, и изобщо тази отговорност, този почит към нас – всяка аудитория се вдигаше на крайници, беше феноменално прекарване. Истинска горделивост за България и за оперната ни просвета. Този, както аз го назовавам, културен поход ознаменува за седми път наличието на България в Япония. Спонсор ни беше киселото мляко „ Мейджи “, които бяха доста удовлетворени, тъй че ние се чувствахме безусловно покровителствани и обхванати с внимание от страна и на спонсорите, и на уредниците, само че преди всичко на публиката, която пълнеше залите.
– Каква е японската аудитория? Идваха ли след спектаклите фенове, с цел да ви поздравят.
– След всеки театър имаше опашки за подписи от артистите. След всеки театър! В един град – Цу в префектура Мие, шефът на залата – а той е бил сподвижник на Херберт декор Караян и на Карл Бьом, и той сподели по този начин: „ За първи път виждам нашата аудитория да вика „ Браво! “ и да маха с ръце. Обикновено публиката ни е скромна, тя всичко харесва и приема. “
– Как българите одобряват и схващат японската просвета? Трудно ли е да се преценява човек и да прави „ в Рим като римляните “?
– Тяхната организираност, редът, чистотата, усмивките, уважението, поклонът към гения на българите, това беше нещо, което мъчно се претърпява у нас.
– Сезонът в Софийската опера към този момент стартира със мощно начало – мюзикъла „ Мамма миа “. На 27 октомври ще се играе премиерата от края на предишния сезон „ Янините девет братя “ от Л. Пипков. Мислите ли следващата година да предложите тази, както я наричате, „ най-българска “ опера за турнето в Япония?
– Мога да я предложа, само че в Япония има един подобен принцип: избират се повече известни заглавия, с цел да могат елементарно да се продават и да се пълнят залите. Но това не значи, че няма да им предложа и този шедьовър на българската оперна класика.
– И финален въпрос, маестро. Вие, персонално, от кой тим сте?
– Като разпален „ левскар “ не пропусках мач на „ Левски “. Сега нямам време да отивам на мачове.
Нашият посетител
Академик Пламен Карталов е специализирал оперна постановка в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и кино изкуство в София. От 2007 година, когато за повторно заема поста шеф на Софийската опера и балет, вкарва ефикасна организация за самофинансиране на правилото на интернационално съдействие и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, премиите му също са доста, измежду тях са Кристална лира, “Златна книга ” (Русия), медал “Кирил и Методий ” – I степен, и на най-големия държавен бразилски медал “Рицар на южния кръст ”. Едно от най-важните му достижения е че съумя да сложи Вагнер в Бъгария и само с български оперни артисти.
Простотията не е национална линия
Не желая да срутвам националното самочувствие, само че нито сме най-великите на света, нито сме най-простите. Имаме си от всичко, както си имат и другите.
Подобни простотии като японската простотия са се случвали и на други сформира от „ по-развити “ в културно и всякакво друго отношение страни. Помня случая с Deutsche Oper преди към 20 години, когато гостуваха в Израел и в ресторанта пияният валдхорнист се подписа на сметката с „ Адолф Хитлер “. Тогава той също си загуби работата.
Простотията не е национална линия, тя си върви по хората на всички места по света.
Найден Тодоров, шеф на Софийската филхармония
Сгънах един жерав за опрощение
Откакто видях новината за вандалството в Хирошима, не спирам да си мисля… Много ми е мъчно да напиша това. Бил съм няколко пъти на този мемориал. Това е такова място, което те кара да мълчиш. Да мълчиш и да плачеш. Винаги когато отида там, се разтрепервам – толкоз мощно е чувството за страдалчество и тъга, за болежка и беззащитност. Това е място, което е облъчено с добрина. С добротата на това момиче, Садако, което вярвало, че в случай че направи 1000 оригами-жерави, ще оздравее. Стигнало до 644, когато умряло от радиацията. Останалите били довършени от нейните другари. Оттогава хората, които вървят там, оставят хартиени жерави.
Сгънах и аз един жерав. Ей по този начин, с лечебна цел. Пробвайте, оказва помощ. Освен това е добър метод да кажеш „извинявай“ на японски.
Теодор Ушев, аниматор
Плод на духовна мизерия
Преди време, в изблик на неразбиране, написах че се притеснявам дали сънародниците ми са добре душевен. Разбира се, това беше хипербола, подбудена от прочувствената ми реакция към един скандал… Но в действителност все по-често ми се случва да попадам на вести, от които ме втриса, от смут или от позор, до такава степен, че към този момент разтварям фейсбук с известна нерешителност.
Не разбирам какво се случва, не съм социолог, нито обществен терапевт. Но бесовете, които витаят тук, са неоправдани. Те не са плод на беднотия, а на духовна мизерия. За нея няма опрощение, за нея всеки самичък дава отговор и бива съден. А може би това е и самата присъда. Безмилостна е.
Мила Искренова, хореограф
– Маестро Карталов, първо да ви поздравя с сполучливото показване на Софийската опера в Япония. Случвало ли ви се е различен път да ви посрещнат от турне с такова медийно внимание?
– За първи път ми се случи това. Мога да кажа, че съм прелестно сюрпризиран, че има подобен огромен интерес този път към Софийската опера от всички медии.
– Потърсиха ви за изявление и две японски малките екрани. За какво си говорихте?
– Поздравяват ни с триумфа на операта, само че се интересуват от вандалския случай и какви дейности подхващаме. Нормално е да поднесем опрощение. Едната е японска телевизия със седалище във Виена – NHK тв, и една друга със седалище в Лондон – телевизия Асахи.
– И двете са основани в Европа. Как са научили за абсурда?
– Нашите медии очевидно толкоз са мощни, че са популяризирали новината на всички места по целия свят.
– От изявленията през вчерашния ден (бел.ред. – в сряда) излезе, че надали не цяла Япония е шокирана от злодеянието. Но в медиите там съвсем няма известия за случката, с изключение на един ефирен репортаж, в който обаче не се загатва, че надписите са на български. Според вас, по какъв начин се е популяризирала новината?
– Ние научихме от българските медии, което значи, че това е едно производство на новината тук, в България – от уеб сайтове и медийни източници. Японците нямат и хабер от реакцията, която тук толкоз се репродуцира. България не е била във фокуса на новините в Япония и раздухването е станало отсам. Даже самата полиция в Хирошима не е желала да се раздухва този случай, тъй като и преди са имали доста такива надписи. Неведнъж чужденци са драскали с графити по пейки, стени. Обаче за първи път чужденци отиват самички да се извинят и да кажат, че те са го създали това нещо. И това ужасно доста изненадало полицията, която до този миг в никакъв случай не е намирала причинители. Никога! И никой до момента не е желал опрощение за дейностите си.
– Как са реагирали японските служители на реда, когато виновниците са отишли в районното да се предадат?
– Направило им е огромно усещане, че нашите хора са имали доблестта да си признаят за вандализма. Тяхната почтеност е високо оценена от полицията.
– Тоест, не е зародил проблем сред България и Япония, в резултат на тази демонстрация?
– Не. Япония не е желала от България да се извинява. Полицията не е контактувала с посолството на България в Япония. Нашите медии са черпили информация от уеб сайтове. Но от първа ръка няма никаква информация.
– Беше обявено, че Външно министерство се е извинило. На кого и защо е поднесло извинения следователно?
– От посланика ни в Япония зная, че Външно се е извинило, не зная навръх кого. Но единствено поради обстоятелството, че се е случило такова нещо – имало е подобен текст на български „ Локо София “, си заслужава да се сервира опрощение. Но самият дипломат не се е обаждал в България, защото е нямало никаква публична информация от японска страна.
– Как ще бъдат осъдени българите от японските управляващи?
– Вероятно ще бъдат санкционирани за дребно безчинство.
– Казахте пред малките екрани, че става въпрос за „ съществени младежи, на възраст 30-40 година “ Режисьорката Вера Петрова ги дефинира като положителни експерти. Как си обяснявате това тяхно – да го кажем на актуален диалект – „ изтрещяване “?
– Алкохол. Почерпили се след представлението. Всичките ни спектакли прекосяваха при голям триумф. И тази стихия от овации се пренасяше и на сцената. И самите японски техници, и българската бригада от техници също преживяваха тази наслада на публиката. Явно че страстта е победила, почерпили са се и са излезли на разходка. И те дори не са съзнавали къде отиват. Навлизат в парковото пространство на мемориала, виждат една бяла стена – а това е била една преградна стена, само че не е част от мемориала. На самия мемориал няма никакви драскотини. Ние остро осъждаме тази постъпка, без значение къде е била, тъй като това е един противен акт на хулиганска демонстрация. И се дистанцираме от това нещо, сложени сме в неприятното състояние да се обясняваме, само че това самовъзпроизвеждане на вест е едно държание на нещо…, което като се популяризира като една зараза и медиите се заразяват една друга. Това е неприятното. Но министерството на външните работи се извинява поради самия факт, че е имало такова нещо.
– Да изясним – когато се случи това, трупата къде е била отседнала?
– На няколко места, единствено техниците са били в Хирошима, а художествените сформира са били в Токио. На разнообразни точки са спектаклите и постоянно се е търсела непосредственост до местата, където са спектаклите.
– Имате ли информация дали спреят е закупен в Япония, или си го носят от България? Това е доста значим въпрос, който демонстрира възможна провокация.
– По моя информация от техническото управление на гастрола този спрей е взет от България, с цел да могат да се опресняват декори. Наранявания, очуквания някакви… Но какво е правел този спрей в раницата на нашия театрален служащ, той самичък би трябвало да каже – за какво го е взел, за какво го е употребявал. Това е странното.
– Вие подозирате ли, че би могло да има връзка сред орезиляването на триумфалното турне на операта и вашата кандидатура за още един мандат като неин шеф?
– Това аз не мога да го кажа. Ние с най-чисти планове организирахме гастрола с японската организация, готови са прелестно нашите актьори – първокласни солисти, оркестър, хор, балет и техника. И внезапно двама души от 170-членния състав на театъра вършат това грозно действие. А за какво са извадили спрейовете и дали са подготвяли това преднамерено с някаква цел да компрометират, не мога да кажа. Всеки театър минаваше с голям триумф, с дълги овации. Вие бяхте в Полша и видяхте по какъв начин се одобряват там нашите спектакли. Същата еуфория беше и тук, на всичките 11 спектакъла – 8 на „ Кармен “, 3 на „ Турандот “. И към този момент при такава огромна възбуденост очевидно че някой, както се споделя, се е поддал на страстта и алкохола… ние ги чакаме да се върнат и да обяснят какво е възбудило тяхното предпочитание да маскарят тази стена. Колкото и пластмасова да е, това си е един вандалски акт.
– Как реагираха останалите актьори и театрални служащи на това, което са създали техните сътрудници?
– Последното зрелище е минало с огромно напрежение. Това нещо се е разпалило като информация от българска страна. Всички са прочели изявленията с тези страшни обвинявания, че българи са поругали мемориала. А истината е, че поругаване върху самия мемориал няма.
– Как реагира японският импресарио на случилото се?
– Паника в организацията не е имало, просто са посъветвали да се отиде в полицията и отговорните да си кажат какво са създали. Полицаите са се държали доста правилно, деликатно са ги разпитвали, в обособени стаи, показанията им са съвпаднали. Но за какво са го създали – ние не знаем.
– Откъде се е схванало кои са причинителите?
– Когато се е разчуло от българските медии, че българи са били в основата, поради надписа „ Локо София “, тогава Вера Белева (мениджър сцена и помощник режисьор – бел.ред.) ги е събрала и споделила: „ Има такова обвиняване против българи, да не би някой от вас нещо да е направил? “ И двама души са станали и са споделили: „ Да, ние бяхме “. Тогава към този момент импресариото е споделил, че неотложно би трябвало сами да отидат в полицията и да кажат какво са създали.
– Беше обявено, че на идващото зрелище трупата се е извинила за гафа. Как беше посрещнато това от публиката?
– Не мога да ви кажа, тъй като аз не бях на последното зрелище.
– Ще има ли последващо турне следващата година?
– Това, което се случи, с нищо не повлиява на нашите прелестни връзки с японската организация, защото спектаклите ни се правят оценка на доста високо равнище. Искам да ви кажа, че „ Кармен “ беше ужасно впечатлила експертите и японската аудитория, защото там се употребяват детайли на спектакъл Но и Древногръцкия спектакъл. Те споделят, че за първи път виждат подобен прочит на Кармен.
– Коя от двете постановки – „ Турандот “ или „ Кармен “ направи по-голямо усещане?
– „ Кармен “ е нова като режисура, направи им доста мощно усещане точно поради спектакъла. Като прочит на творбата и като идея – беше доста, доста мощно прекарване – да видят един спектакъл на маски, което доста ги приближи до техния жанр на спектакъл Но. А тази режисура на „ Турандот “ се играе за трети път! Първият беше с Гена Димитрова, доста я харесаха, след това поканиха постановката за повторно и в този момент я канят за трети път, тъй като тя е една режисура доста комфортна за бърз градеж, доста екзотична, ефектна, стилова с прелестни костюми, с хубава игра и артисти. Ние играхме в концертни зали, където за първи път се играе опера на концертен подиум. А техните концертни зали са големи, с доста аудитория. Аз на доста места приспособих спектакъла поради мястото. И тази подвижност на декора направи доста мощно усещане, тъй като тя даде опция повече хора на прелестни места с доста хубава аудитория да покажат „ Турандот “. Но за тях новата режисура беше „ Кармен “. Солистите бяха прелестни – Надя Кръстева, Камен Чанев, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Габриела Георгиева, Светозар Рангелов – все първокласни наши реализатори. Двама диригенти – Кейтаро Харада и Григор Паликаров, целият оркестър, който прелестно работи, и изобщо тази отговорност, този почит към нас – всяка аудитория се вдигаше на крайници, беше феноменално прекарване. Истинска горделивост за България и за оперната ни просвета. Този, както аз го назовавам, културен поход ознаменува за седми път наличието на България в Япония. Спонсор ни беше киселото мляко „ Мейджи “, които бяха доста удовлетворени, тъй че ние се чувствахме безусловно покровителствани и обхванати с внимание от страна и на спонсорите, и на уредниците, само че преди всичко на публиката, която пълнеше залите.
– Каква е японската аудитория? Идваха ли след спектаклите фенове, с цел да ви поздравят.
– След всеки театър имаше опашки за подписи от артистите. След всеки театър! В един град – Цу в префектура Мие, шефът на залата – а той е бил сподвижник на Херберт декор Караян и на Карл Бьом, и той сподели по този начин: „ За първи път виждам нашата аудитория да вика „ Браво! “ и да маха с ръце. Обикновено публиката ни е скромна, тя всичко харесва и приема. “
– Как българите одобряват и схващат японската просвета? Трудно ли е да се преценява човек и да прави „ в Рим като римляните “?
– Тяхната организираност, редът, чистотата, усмивките, уважението, поклонът към гения на българите, това беше нещо, което мъчно се претърпява у нас.
– Сезонът в Софийската опера към този момент стартира със мощно начало – мюзикъла „ Мамма миа “. На 27 октомври ще се играе премиерата от края на предишния сезон „ Янините девет братя “ от Л. Пипков. Мислите ли следващата година да предложите тази, както я наричате, „ най-българска “ опера за турнето в Япония?
– Мога да я предложа, само че в Япония има един подобен принцип: избират се повече известни заглавия, с цел да могат елементарно да се продават и да се пълнят залите. Но това не значи, че няма да им предложа и този шедьовър на българската оперна класика.
– И финален въпрос, маестро. Вие, персонално, от кой тим сте?
– Като разпален „ левскар “ не пропусках мач на „ Левски “. Сега нямам време да отивам на мачове.
Нашият посетител
Академик Пламен Карталов е специализирал оперна постановка в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и кино изкуство в София. От 2007 година, когато за повторно заема поста шеф на Софийската опера и балет, вкарва ефикасна организация за самофинансиране на правилото на интернационално съдействие и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, премиите му също са доста, измежду тях са Кристална лира, “Златна книга ” (Русия), медал “Кирил и Методий ” – I степен, и на най-големия държавен бразилски медал “Рицар на южния кръст ”. Едно от най-важните му достижения е че съумя да сложи Вагнер в Бъгария и само с български оперни артисти.
Простотията не е национална линия
Не желая да срутвам националното самочувствие, само че нито сме най-великите на света, нито сме най-простите. Имаме си от всичко, както си имат и другите.
Подобни простотии като японската простотия са се случвали и на други сформира от „ по-развити “ в културно и всякакво друго отношение страни. Помня случая с Deutsche Oper преди към 20 години, когато гостуваха в Израел и в ресторанта пияният валдхорнист се подписа на сметката с „ Адолф Хитлер “. Тогава той също си загуби работата.
Простотията не е национална линия, тя си върви по хората на всички места по света.
Найден Тодоров, шеф на Софийската филхармония
Сгънах един жерав за опрощение
Откакто видях новината за вандалството в Хирошима, не спирам да си мисля… Много ми е мъчно да напиша това. Бил съм няколко пъти на този мемориал. Това е такова място, което те кара да мълчиш. Да мълчиш и да плачеш. Винаги когато отида там, се разтрепервам – толкоз мощно е чувството за страдалчество и тъга, за болежка и беззащитност. Това е място, което е облъчено с добрина. С добротата на това момиче, Садако, което вярвало, че в случай че направи 1000 оригами-жерави, ще оздравее. Стигнало до 644, когато умряло от радиацията. Останалите били довършени от нейните другари. Оттогава хората, които вървят там, оставят хартиени жерави.
Сгънах и аз един жерав. Ей по този начин, с лечебна цел. Пробвайте, оказва помощ. Освен това е добър метод да кажеш „извинявай“ на японски.
Теодор Ушев, аниматор
Плод на духовна мизерия
Преди време, в изблик на неразбиране, написах че се притеснявам дали сънародниците ми са добре душевен. Разбира се, това беше хипербола, подбудена от прочувствената ми реакция към един скандал… Но в действителност все по-често ми се случва да попадам на вести, от които ме втриса, от смут или от позор, до такава степен, че към този момент разтварям фейсбук с известна нерешителност.
Не разбирам какво се случва, не съм социолог, нито обществен терапевт. Но бесовете, които витаят тук, са неоправдани. Те не са плод на беднотия, а на духовна мизерия. За нея няма опрощение, за нея всеки самичък дава отговор и бива съден. А може би това е и самата присъда. Безмилостна е.
Мила Искренова, хореограф
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ