-485320.png)
Шедьоври на християнското изкуство от България ще гостуват на Третяковската галерия в Москва
Директорът на Националния исторически музей (НИМ) доцент доктор Бони Петрунова отпътува на посещаване в Москва по отношение на организирането на идна галерия на икони, църковна утвар и ръкописи от България. Забележителните експонати ще бъдат изложени през 2018 година в Третяковската изложба – знаменит музей, дом на най-голямата в света колекция с съветско изкуство.
На срещата на доцент доктор Бони Петрунова с генералния шеф на Третяковската изложба госпожа Зелфира Трегулова, ще бъдат конкретизирани детайлите по организацията и реализацията на това впечатляващо културно събитие.
Изложбата се провежда със съдействието на българския дипломат в Русия Бойко Коцев и на шефа на Българския културен институт в съветската столица Павел Васев.
Снимка: НИМ
Освен НИМ, са поканени да вземат участие са още седем влиятелни български научни и културни институции – Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките, Музей за християнско изкуство - Крипта на храм-паметник „ Св. Александър Невски “ към Националната художествена изложба, Център за славяно-византийски изследвания „ Проф. Ив. Дуйчев “ към СУ „ Климент Охридски “, Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод, Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, Археологически музей, Несебър и Регионален исторически музей, Велико Търново.
Предвижда се в експозицията да бъдат включени над 50 експоната, които са измежду най-ценните притежания на своите складове. Най-много са движимите културни полезности от НИМ, който ще бъде уредник на събитието. Сред тях са Двустранна икона с изображение на св. Христос Пантократор от XIII в. и Христос в гроба от XVII-XVIII в., икона с облика на св. Йоан Златоуст от края на XIV – началото на XV в., олтарни двери от XVI в., рисувани най-вероятно от фамозния зограф Онуфрий, Дечанската дарохранителница от 1626 година и архиепископската митра на охридския архиепископ Йоасаф II (1719-1745), направена във Венеция с инкрустации на голям брой скъпоценни камъни.
Снимка:НИМ
Изключителни монументи на културата от останалите участващи музеи са: неповторима мозаечна икона от първата четвърт на XIV в. от Археологическия институт с музей, впечатляваща Йерусалимия от XIX в. от Криптата, скъпи ръкописни евангелия с присъща за интервала декорация и миниатюри от XIII и XIV в. от националната библиотека, както и гръцки ръкописи от скъпата сбирка на Центъра за славяно-византийски изследвания и др.
На срещата на доцент доктор Бони Петрунова с генералния шеф на Третяковската изложба госпожа Зелфира Трегулова, ще бъдат конкретизирани детайлите по организацията и реализацията на това впечатляващо културно събитие.
Изложбата се провежда със съдействието на българския дипломат в Русия Бойко Коцев и на шефа на Българския културен институт в съветската столица Павел Васев.
Снимка: НИМ
Освен НИМ, са поканени да вземат участие са още седем влиятелни български научни и културни институции – Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките, Музей за християнско изкуство - Крипта на храм-паметник „ Св. Александър Невски “ към Националната художествена изложба, Център за славяно-византийски изследвания „ Проф. Ив. Дуйчев “ към СУ „ Климент Охридски “, Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод, Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, Археологически музей, Несебър и Регионален исторически музей, Велико Търново.
Предвижда се в експозицията да бъдат включени над 50 експоната, които са измежду най-ценните притежания на своите складове. Най-много са движимите културни полезности от НИМ, който ще бъде уредник на събитието. Сред тях са Двустранна икона с изображение на св. Христос Пантократор от XIII в. и Христос в гроба от XVII-XVIII в., икона с облика на св. Йоан Златоуст от края на XIV – началото на XV в., олтарни двери от XVI в., рисувани най-вероятно от фамозния зограф Онуфрий, Дечанската дарохранителница от 1626 година и архиепископската митра на охридския архиепископ Йоасаф II (1719-1745), направена във Венеция с инкрустации на голям брой скъпоценни камъни.
Снимка:НИМ
Изключителни монументи на културата от останалите участващи музеи са: неповторима мозаечна икона от първата четвърт на XIV в. от Археологическия институт с музей, впечатляваща Йерусалимия от XIX в. от Криптата, скъпи ръкописни евангелия с присъща за интервала декорация и миниатюри от XIII и XIV в. от националната библиотека, както и гръцки ръкописи от скъпата сбирка на Центъра за славяно-византийски изследвания и др.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ