Дайнов за Скрипал: Изборът, който направи България е гибелен
dir.bg
Управляващите заедно се пробват да ни откачат от Запада – и надлежно да ни прикачат към Русия – в най-неудачния вероятен миг.
Това съобщи политологът Евгений Дайнов във връзка решението на Съвета за сигурност към Министерски съвет по случая " Скрипал ". Българското държавно управление оповести, че поддържа Англия, само че няма да гони съветски дипломати.
реклама
Ето какво разяснява още Дайнов:
" Това е сегашният миг, в който, след дълго разпръскване, общността на демократичните и развитите страни подхваща дейности за личната си отбрана от външна експанзия. Да напомня малко история. Западните демокрации по природа не са нападателни. Никога две такива страни не са воювали между тях. Техните управници са под контрола на популацията и работят за едно – същото това население да живее все по-добре всяка минала година. Това прави западните демокрации неповторимо бавни, когато към тях някой, който по нищо не наподобява на тях, стартира нападателни дейности. До последната допустима секунда – даже след последната допустима секунда – западните водачи не се активизират за отпор. Надяват се нещата да се разминат, с цел да не натоварват своите жители с спомагателните грижи по самозащита.
Нарастващата експанзия на Русия е добра илюстрация. През 2008 година съветски войски нападнаха Грузия и поеха застъпничество върху два отделили се грузински района, Абхазия и Южна Осетия. Западът шумно преглътна и – нищо. Няколко години по-късно съветски войски взеха Крим от Украйна. Руски подразделения поддържаха украински сепаратисти, чиято цел бе да отделят от Украйна – и трансферират към Русия – териториален пояс, който да съедини Донбас, през Мариупол, с Крим; и, след това, да погълне Одеса. Руската войска трябваше да излезе на румънската граница, лишавайки Украйна от достъп до море. Западът този път много се разшумя. Но съветският проект пропадна не поради този звук, а поради изцяло непредвидения подвиг на жителите на Мариупол, които опасаха града си със защитни уреди и ясно обявиха, че ще се отбраняват постройка по постройка, в случай че бъдат нападнати. Последва опит за прелом в Одеса, не съумял – още веднъж – не поради някакъв отпор от страна на Запада, а поради нежеланието на популацията да живее под брезентовия ботуш на съветските бойци. Не след дълго съветските служби съвсем съумяха да създадат прелом в Черна гора. И там черногорците се оправиха сами, до момента в който Западът се чудеше, по какъв начин да гледа в друга посока.
Всеки историк ще ви подсети, че тъкмо това бе държанието на западните демокрации във връзка нападателните дейности на Мусолини и на Хитлер през 1930-те години. Западът се разяри едвам тогава, когато Хитлер, към този момент погълнал няколко страни, атакува Полша. Този път Западът, предизвикан по подобен метод от Владимир Путин, се разяри преди да се е стигнало до огромна война.
Все отново се стигна до нахлуване с военни средства – отравянето на някогашния съветски сътрудник Скрипал и щерка му Юлия. Това нахлуване бе извършено с бойно отровно вещество (БОВ) на територията на водеща западна страна, Англия. БОВ е боен инструмент и се ползва (макар по принцип да е забранен) от армии по време на война. След като си дадоха сметка, че са нападнати с военни средства, западните демокрации се разяриха. „ Хайде стига толкоз! ” – заваляха репликите на западни водачи, европейски и американски. Войната, обикаляща около Запада от години, беше влезнала вътре в него. И всяка обособена страна си направи ясната сметка: през днешния ден жертви са англичаните – на следващия ден може да сме ние.
Разяряването на западните демокрации изяснява изцяло невижданото всеобщо изпъждане на съветски дипломати и шпиони от Съединени американски щати и от страните на Европейския съюз. Западът най-накрая реши да се отбранява, преди да се е стигнало до огромна война. Може би се сетиха, че предишния път, когато проспаха всички провокации и се стигна до огромна война, най-после сметката сподели 60 милиона натрупа и разрушена Европа. Преживяваме един от тези редки моменти в историята, които трансформират всичко. Нещата, които са били вероятни преди него, към този момент не са вероятни. И неща, невъзможни до тогава, стават вероятни.
В такива моменти всеки избира, на коя страна да застане. От този избор зависи неговото бъдеще за десетилетия или за генерации напред. Изборът, който сега се пробват да създадат българските държавни мъже и дами, ще предопредели ориста на България за доста време напред. А този избор е пагубен. В момента, в който западният свят се активизира за самозащита, нашите предводители се пробват да ни подредят до Русия. Нямало да гонят никакви съветски дипломати, тъй като нямали били информация. Е, отлично... Тридесетина страни, наши съдружници в НАТО и Европейски Съюз, имат информация. Само нашите нямат.
А когато идната седмица дойде информацията от лабораториите на другите интернационалните организации, занимаващи се с химическа война – и тогава ли няма да имат информация? Липсата на информация няма никакво отношение към държанието на политици в такива случаи. В такива случаи те вземат политически решения, избирайки сред разнообразни политики – т.е. сред разнообразни разновидности на бъдещето. Истински обезпокоително е плътното обединяване сред премиера, президента и водача на опозиционната Българска социалистическа партия към избора да обърнем тил на нашите западни съдружници, с цел да се подредим до Русия. Още по-тревожни са съвсем бащинските поздравления, които те получават от съветското посолство.
Не в неналичието на информация, несъмнено, е „ заровено кучето ”, както споделяше преди време съветският болшевишки предводител Ленин. Къде е заровено кучето – това можем да разберем от изявленията както на Бойко Борисов, по този начин и на Корнелия Нинова от последните две денонощия. И двамата желаят България да стане... „ мост ” (Нинова) или „ медиатор ” (Борисов) сред Европа и Русия. Чакайте малко... Цялото това известие е потопено в пропагандна неистина. По „ мостове ” елементарно минават, гърмейки с ботушите си, военни подразделения. За ходатайство пък въобще не може да става въпрос. Как по този начин България ще е медиатор сред Европа (и, допуска се, Съединени американски щати, които изгониха най-вече съветски лица) – откакто същата тази България е член както на Европейски Съюз, по този начин и на НАТО? Посредник може да бъде единствено някой, който е външен както на Запада, по този начин и на Русия. Ние сме вътрешни на Запада, част от всички негови интернационалните структури и институции. Нашите закони са уеднаквени със „ западните ”. Нашите деца живеят на Запад и нашата стопанска система е изцяло обвързана със западните.
Намерението на нашите държавни предводители е повече от ясно: да се употребява разколът сред Запада и Русия, с цел да бъде България опозорена пред своите съдружници по този начин, щото да й остане само Русия като съдружник. Това е желанието както на ръководещата партия, имаща в заглавието си „ европейско ”, по този начин и на опозиционната Българска социалистическа партия, която е член на Партията на европейските социалисти. За да е по-сигурно това развиване на нещата, българската войска е оставена без бойна авиация, която е връчена на... Русия за ремонт и поддръжка. При състояние, че в американските наказания против авиационната съветска компания МиГ ясно е казано: всеки, който си има работа с МиГ, може да се окаже в режим на наказания. За да си държим бойните самолети в Русия сме подготвени да поемем наказания, налагани ни от основния ни през днешния ден световен съдружник и поръчител на нашата самостоятелност, Съединени американски щати.
Става ли ясна картинката? Не за пръв път български държавници работят по този начин, все едно ползват на дело наредбите в Наказателния кодекс, събрани в главата „ Държавна измяна ”. Днес, когато Западът се е активизира за защита против съветската експанзия, сходно държание е бременно с същинска, действителна държавна измяна. Западните страни – нашите съдружници от над десетилетие – рядко се активизират и разяряват по едно и също време. В момента са. А когато са – не простят изменничества. А пък е ясно, че както от измените, по този начин и от тяхното не-прощаване страдат елементарните хора. Накрая сметката още веднъж ще платим ние. Каква беше онази българска легенда за стоте тояги, торбата сол и това другото нещо?
Управляващите заедно се пробват да ни откачат от Запада – и надлежно да ни прикачат към Русия – в най-неудачния вероятен миг.
Това съобщи политологът Евгений Дайнов във връзка решението на Съвета за сигурност към Министерски съвет по случая " Скрипал ". Българското държавно управление оповести, че поддържа Англия, само че няма да гони съветски дипломати.
реклама
Ето какво разяснява още Дайнов:
" Това е сегашният миг, в който, след дълго разпръскване, общността на демократичните и развитите страни подхваща дейности за личната си отбрана от външна експанзия. Да напомня малко история. Западните демокрации по природа не са нападателни. Никога две такива страни не са воювали между тях. Техните управници са под контрола на популацията и работят за едно – същото това население да живее все по-добре всяка минала година. Това прави западните демокрации неповторимо бавни, когато към тях някой, който по нищо не наподобява на тях, стартира нападателни дейности. До последната допустима секунда – даже след последната допустима секунда – западните водачи не се активизират за отпор. Надяват се нещата да се разминат, с цел да не натоварват своите жители с спомагателните грижи по самозащита.
Нарастващата експанзия на Русия е добра илюстрация. През 2008 година съветски войски нападнаха Грузия и поеха застъпничество върху два отделили се грузински района, Абхазия и Южна Осетия. Западът шумно преглътна и – нищо. Няколко години по-късно съветски войски взеха Крим от Украйна. Руски подразделения поддържаха украински сепаратисти, чиято цел бе да отделят от Украйна – и трансферират към Русия – териториален пояс, който да съедини Донбас, през Мариупол, с Крим; и, след това, да погълне Одеса. Руската войска трябваше да излезе на румънската граница, лишавайки Украйна от достъп до море. Западът този път много се разшумя. Но съветският проект пропадна не поради този звук, а поради изцяло непредвидения подвиг на жителите на Мариупол, които опасаха града си със защитни уреди и ясно обявиха, че ще се отбраняват постройка по постройка, в случай че бъдат нападнати. Последва опит за прелом в Одеса, не съумял – още веднъж – не поради някакъв отпор от страна на Запада, а поради нежеланието на популацията да живее под брезентовия ботуш на съветските бойци. Не след дълго съветските служби съвсем съумяха да създадат прелом в Черна гора. И там черногорците се оправиха сами, до момента в който Западът се чудеше, по какъв начин да гледа в друга посока.
Всеки историк ще ви подсети, че тъкмо това бе държанието на западните демокрации във връзка нападателните дейности на Мусолини и на Хитлер през 1930-те години. Западът се разяри едвам тогава, когато Хитлер, към този момент погълнал няколко страни, атакува Полша. Този път Западът, предизвикан по подобен метод от Владимир Путин, се разяри преди да се е стигнало до огромна война.
Все отново се стигна до нахлуване с военни средства – отравянето на някогашния съветски сътрудник Скрипал и щерка му Юлия. Това нахлуване бе извършено с бойно отровно вещество (БОВ) на територията на водеща западна страна, Англия. БОВ е боен инструмент и се ползва (макар по принцип да е забранен) от армии по време на война. След като си дадоха сметка, че са нападнати с военни средства, западните демокрации се разяриха. „ Хайде стига толкоз! ” – заваляха репликите на западни водачи, европейски и американски. Войната, обикаляща около Запада от години, беше влезнала вътре в него. И всяка обособена страна си направи ясната сметка: през днешния ден жертви са англичаните – на следващия ден може да сме ние.
Разяряването на западните демокрации изяснява изцяло невижданото всеобщо изпъждане на съветски дипломати и шпиони от Съединени американски щати и от страните на Европейския съюз. Западът най-накрая реши да се отбранява, преди да се е стигнало до огромна война. Може би се сетиха, че предишния път, когато проспаха всички провокации и се стигна до огромна война, най-после сметката сподели 60 милиона натрупа и разрушена Европа. Преживяваме един от тези редки моменти в историята, които трансформират всичко. Нещата, които са били вероятни преди него, към този момент не са вероятни. И неща, невъзможни до тогава, стават вероятни.
В такива моменти всеки избира, на коя страна да застане. От този избор зависи неговото бъдеще за десетилетия или за генерации напред. Изборът, който сега се пробват да създадат българските държавни мъже и дами, ще предопредели ориста на България за доста време напред. А този избор е пагубен. В момента, в който западният свят се активизира за самозащита, нашите предводители се пробват да ни подредят до Русия. Нямало да гонят никакви съветски дипломати, тъй като нямали били информация. Е, отлично... Тридесетина страни, наши съдружници в НАТО и Европейски Съюз, имат информация. Само нашите нямат.
А когато идната седмица дойде информацията от лабораториите на другите интернационалните организации, занимаващи се с химическа война – и тогава ли няма да имат информация? Липсата на информация няма никакво отношение към държанието на политици в такива случаи. В такива случаи те вземат политически решения, избирайки сред разнообразни политики – т.е. сред разнообразни разновидности на бъдещето. Истински обезпокоително е плътното обединяване сред премиера, президента и водача на опозиционната Българска социалистическа партия към избора да обърнем тил на нашите западни съдружници, с цел да се подредим до Русия. Още по-тревожни са съвсем бащинските поздравления, които те получават от съветското посолство.
Не в неналичието на информация, несъмнено, е „ заровено кучето ”, както споделяше преди време съветският болшевишки предводител Ленин. Къде е заровено кучето – това можем да разберем от изявленията както на Бойко Борисов, по този начин и на Корнелия Нинова от последните две денонощия. И двамата желаят България да стане... „ мост ” (Нинова) или „ медиатор ” (Борисов) сред Европа и Русия. Чакайте малко... Цялото това известие е потопено в пропагандна неистина. По „ мостове ” елементарно минават, гърмейки с ботушите си, военни подразделения. За ходатайство пък въобще не може да става въпрос. Как по този начин България ще е медиатор сред Европа (и, допуска се, Съединени американски щати, които изгониха най-вече съветски лица) – откакто същата тази България е член както на Европейски Съюз, по този начин и на НАТО? Посредник може да бъде единствено някой, който е външен както на Запада, по този начин и на Русия. Ние сме вътрешни на Запада, част от всички негови интернационалните структури и институции. Нашите закони са уеднаквени със „ западните ”. Нашите деца живеят на Запад и нашата стопанска система е изцяло обвързана със западните.
Намерението на нашите държавни предводители е повече от ясно: да се употребява разколът сред Запада и Русия, с цел да бъде България опозорена пред своите съдружници по този начин, щото да й остане само Русия като съдружник. Това е желанието както на ръководещата партия, имаща в заглавието си „ европейско ”, по този начин и на опозиционната Българска социалистическа партия, която е член на Партията на европейските социалисти. За да е по-сигурно това развиване на нещата, българската войска е оставена без бойна авиация, която е връчена на... Русия за ремонт и поддръжка. При състояние, че в американските наказания против авиационната съветска компания МиГ ясно е казано: всеки, който си има работа с МиГ, може да се окаже в режим на наказания. За да си държим бойните самолети в Русия сме подготвени да поемем наказания, налагани ни от основния ни през днешния ден световен съдружник и поръчител на нашата самостоятелност, Съединени американски щати.
Става ли ясна картинката? Не за пръв път български държавници работят по този начин, все едно ползват на дело наредбите в Наказателния кодекс, събрани в главата „ Държавна измяна ”. Днес, когато Западът се е активизира за защита против съветската експанзия, сходно държание е бременно с същинска, действителна държавна измяна. Западните страни – нашите съдружници от над десетилетие – рядко се активизират и разяряват по едно и също време. В момента са. А когато са – не простят изменничества. А пък е ясно, че както от измените, по този начин и от тяхното не-прощаване страдат елементарните хора. Накрая сметката още веднъж ще платим ние. Каква беше онази българска легенда за стоте тояги, торбата сол и това другото нещо?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ