9 души изгоряха във влака София-Кардам преди 10 г.
Дир.бг напомня нещастието и какво се случи по време на правосъдното дело.
Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци покрай гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона - 35. След като огънят лумва, влакът е спрян и стартира евакуация на пасажерите. Не всички обаче съумяват да излязат. Пламъците са загасени към 5.30 сутринта от пожарникари и тогава страшните последици стават ясни. Първоначално се счита, че жертвите са 8, само че по-късно са открити остатъци от още едно тяло.
Според заключението на пожаро-техническата експертиза, направена по време на следствието, причина за огъня е доста превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими субстанции - дезодорант или парфюм. Експертите установяват и голям брой неизправности в електрическата и отоплителна система.
Причина за гибелта на всички 9 души, които са били в кушет-вагона, пък е отравяне с токсични субстанции. След това телата на пасажерите са изгорели до неразбираемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.
На 5 март в страната е разгласен Ден на народен печал за жертвите, които са разпознати публично няколко дни след нещастието: студентките Валерия Желева (20 г.), Антоанета Тодорова (22 г.), корабният инженер Даниел Вичев (25 г.), проф. Рашо Рашев - шеф на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.
Прокуратурата повдига обвинявания на трима чиновници на БДЖ . Единият от тях е зам.-директорът на "Пътнически транспорти " Георги Иванов, който съгласно обвиняването е издал заповед, в която наредил страничните порти на вагона да се заключват с каре и щифт, което блокира пасажерите, опитващи да се излязат от горящия трен.
Кондукторът на влака Георги Георгиев пък е упрекнат в незаконно безучастие - не спрял влака в точния момент, употребил неспособен пожарогасител, работил е безредно и не е предизвестил пасажерите за пожара.
Обвинение в причиняване на гибел по несъобразителност получи и шеф влака Иванка Костадинова. Прокуратурата изиска за всеки от тях оптималните вероятни санкции - 15 години затвор.
Съдебният развой - от ефикасни до условни присъди
През май 2010 година Плевенският областен съд произнесе първите присъди по делото за трегедията - шафнерът беше наказан на 12 години отнемане от независимост, началничката на влака - 8 години, а зам.-директорът беше оневинен. Магистратите постановиха, че точно първите двама носят персонална отговорност за дейности при пожар и за поддържането на противопожарните уреди в редовност. Освен това съдът одобри, че по време на случая Георгиев е използвал алкохол.
По-късно обаче Апелативният съд във Велико Търново понижи присъдите на двамата наказани - Георгиев получи 8,5 години затвор, а Костадинова - 5.
През 2011 година делото стигна до Върховния касационен съд, само че той го върна за ново разглеждане. Тогава висшите магистрати обявиха, че има доста смекчаващи виновността на Георги Георгиев и Иванка Костадинова условия и те са наказани при неизяснена фактическа конюнктура – експертизата по делото не потвърждава дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като неточност беше регистрирано и че е оневинен Иванов.
Така, през септември 2012 година, нов състав на Апелативния съд във Велико Търново издаде напълно разнообразни присъди - наказванията на кондуктора и шеф влака бяха понижени на условни - 3 години с 4-годишен изпитателен период за шафнера, и 2 години и половина, също с 4 години изпитателен период. И оправданият началник този път бе приет за отговорен, само че и той не получи дейно наказване - 1 година и шест месеца условно, с 3 години изпитателен интервал.
Постановено беше още тримата солидарно да платят на 19 близки на починалите - 1,9 млн. лева
В последна сметка, през 2013 година Върховен касационен съд произнесе окончателните присъди, макар митингите на прокуратурата и роднините - доказани бяха условните присъди и на тримата подсъдими.
Това се случи, въпреки те да бяха приети за отговорни.
"Нито един от оживелите не удостоверява обясненията на касатора, че той уведомил хората за пожара и им обезпечил път за овакантяване на вагона. Напротив, излиза наяве, че не кондукторът, а пасажери чукали по вратите на купетата и будели спящите . Установено е, че Д.В. (Даниел Вичев - б.р.), който държал междинните порти сред кушет-вагона и спалния вагон, с цел да могат пасажерите да напущат горящото пространство, и намерил там гибелта си ", записаха в решението си магистратите.
Освен това, следственият опит е посочил, че Георгиев и Костадинова са имали опция да оказват помощ на жертвите преди обгазяването да стане прекалено. За осъществяване на нужните дейности за евакуация и гасене на пожара, на кондуктора са били нужни малко повече от 3 минути, а токсична централизация се е основала за към 5.
Свидетели пък дали показания, които опровергават думите на Костадинова, че е положила старания за евакуацията им. Напротив, подсъдимата бързо напуснала влака, а вратата на спалния вагон, която твърди, че е отключила и извеждала пасажерите, е била открита затворена.
В решението си Върховен касационен съд обаче изясни за какво въпреки всичко не ефикасни, а условни присъди са обективни .
"Двамата подсъдими са попаднали в изключителна обстановка, за която са нямали задоволителна практическа подготовка, защото не са били подготвени за гасене на пожар и екипна работа. Те разполагали с лимитирано време за деяние и всяка пропиляна в неправилни операции, суматоха и лутане минута имала съдбовни последствия ", мотивираха се съдиите.
Според тях Георгиев е позволил нарушавания, само че не бездействал, а се опитал, въпреки и безуспешно, да гаси пожара и да проникне в задимения вагон. Костадинова пък схванала, че влакът гори чак след спешното прекъсване. Тя се поддала на зародилата суматоха и не могла да се опълчи.
Така никой не влезе в пандиза за гибелта на 9 души.
А някои от околните даже не пожелаха да получат "кръвнина ". Семейството на Валерия Желева, което взе 200 000 лв. обезщетение, го подари на всички образователни заведения, в които е учила.
Шафнерът: Никого не съм умъртвил
През 2015 година шафнерът Георги Георгиев, който продължаваше да работи като кондуктор в спален вагон, призна, че не се усеща отговорен.
"Нямам виновност, с цел да усещам за виновност. Убиец е вагонът. Не съм предизвиквал пожар, не съм натискал никого да остава вътре. Не съм запречвал порти. Каквото съм могъл, съм го направил. Аз съм извикал. Мога ли всяко настрана купе да разтварям и да споделям. Цялата работа е за едни чанти. Добруджанецът си обича чантите - преносимия компютър и останалото (няколко от жертвите бяха от Добрич - б.р.). Нищо не могат да ми създадат, без да съм направил нарушаване. Аз не съм избавител, аз съм кондуктор . Това е ситуацията ", съобщи тогава той в телевизионно изявление.
На въпрос какво би споделил на родителите на починалите, той отговори:
"Какво да кажа на родителите? Да кажа: "Извинете, аз убих вашето дете! ". Така ли да им кажа? Аз умъртвил ли съм тяхното дете? Не съм убивал никого ".
Георгиев отхвърли обвиняванията на околните жертвите, че е консумирал алкохол в деня на случая.
В отговор татко на един от изгорелите съобщи:
„ Този човек не го считам за мъж. Пожарът е можел да бъде сподавен още в самото начало. Кондукторът е можел просто да затвори вратата. БДЖ не са оценили риска ".
Междувременно - през 2014 година, умря машинистът Христо Колев, който избави десетки пасажери, само че поради вдишания пушек получи тежко белодробно заболяване.
Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци покрай гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона - 35. След като огънят лумва, влакът е спрян и стартира евакуация на пасажерите. Не всички обаче съумяват да излязат. Пламъците са загасени към 5.30 сутринта от пожарникари и тогава страшните последици стават ясни. Първоначално се счита, че жертвите са 8, само че по-късно са открити остатъци от още едно тяло.
Според заключението на пожаро-техническата експертиза, направена по време на следствието, причина за огъня е доста превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими субстанции - дезодорант или парфюм. Експертите установяват и голям брой неизправности в електрическата и отоплителна система.
Причина за гибелта на всички 9 души, които са били в кушет-вагона, пък е отравяне с токсични субстанции. След това телата на пасажерите са изгорели до неразбираемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.
На 5 март в страната е разгласен Ден на народен печал за жертвите, които са разпознати публично няколко дни след нещастието: студентките Валерия Желева (20 г.), Антоанета Тодорова (22 г.), корабният инженер Даниел Вичев (25 г.), проф. Рашо Рашев - шеф на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.
Прокуратурата повдига обвинявания на трима чиновници на БДЖ . Единият от тях е зам.-директорът на "Пътнически транспорти " Георги Иванов, който съгласно обвиняването е издал заповед, в която наредил страничните порти на вагона да се заключват с каре и щифт, което блокира пасажерите, опитващи да се излязат от горящия трен.
Кондукторът на влака Георги Георгиев пък е упрекнат в незаконно безучастие - не спрял влака в точния момент, употребил неспособен пожарогасител, работил е безредно и не е предизвестил пасажерите за пожара.
Обвинение в причиняване на гибел по несъобразителност получи и шеф влака Иванка Костадинова. Прокуратурата изиска за всеки от тях оптималните вероятни санкции - 15 години затвор.
Съдебният развой - от ефикасни до условни присъди
През май 2010 година Плевенският областен съд произнесе първите присъди по делото за трегедията - шафнерът беше наказан на 12 години отнемане от независимост, началничката на влака - 8 години, а зам.-директорът беше оневинен. Магистратите постановиха, че точно първите двама носят персонална отговорност за дейности при пожар и за поддържането на противопожарните уреди в редовност. Освен това съдът одобри, че по време на случая Георгиев е използвал алкохол.
По-късно обаче Апелативният съд във Велико Търново понижи присъдите на двамата наказани - Георгиев получи 8,5 години затвор, а Костадинова - 5.
През 2011 година делото стигна до Върховния касационен съд, само че той го върна за ново разглеждане. Тогава висшите магистрати обявиха, че има доста смекчаващи виновността на Георги Георгиев и Иванка Костадинова условия и те са наказани при неизяснена фактическа конюнктура – експертизата по делото не потвърждава дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като неточност беше регистрирано и че е оневинен Иванов.
Така, през септември 2012 година, нов състав на Апелативния съд във Велико Търново издаде напълно разнообразни присъди - наказванията на кондуктора и шеф влака бяха понижени на условни - 3 години с 4-годишен изпитателен период за шафнера, и 2 години и половина, също с 4 години изпитателен период. И оправданият началник този път бе приет за отговорен, само че и той не получи дейно наказване - 1 година и шест месеца условно, с 3 години изпитателен интервал.
Постановено беше още тримата солидарно да платят на 19 близки на починалите - 1,9 млн. лева
В последна сметка, през 2013 година Върховен касационен съд произнесе окончателните присъди, макар митингите на прокуратурата и роднините - доказани бяха условните присъди и на тримата подсъдими.
Това се случи, въпреки те да бяха приети за отговорни.
"Нито един от оживелите не удостоверява обясненията на касатора, че той уведомил хората за пожара и им обезпечил път за овакантяване на вагона. Напротив, излиза наяве, че не кондукторът, а пасажери чукали по вратите на купетата и будели спящите . Установено е, че Д.В. (Даниел Вичев - б.р.), който държал междинните порти сред кушет-вагона и спалния вагон, с цел да могат пасажерите да напущат горящото пространство, и намерил там гибелта си ", записаха в решението си магистратите.
Освен това, следственият опит е посочил, че Георгиев и Костадинова са имали опция да оказват помощ на жертвите преди обгазяването да стане прекалено. За осъществяване на нужните дейности за евакуация и гасене на пожара, на кондуктора са били нужни малко повече от 3 минути, а токсична централизация се е основала за към 5.
Свидетели пък дали показания, които опровергават думите на Костадинова, че е положила старания за евакуацията им. Напротив, подсъдимата бързо напуснала влака, а вратата на спалния вагон, която твърди, че е отключила и извеждала пасажерите, е била открита затворена.
В решението си Върховен касационен съд обаче изясни за какво въпреки всичко не ефикасни, а условни присъди са обективни .
"Двамата подсъдими са попаднали в изключителна обстановка, за която са нямали задоволителна практическа подготовка, защото не са били подготвени за гасене на пожар и екипна работа. Те разполагали с лимитирано време за деяние и всяка пропиляна в неправилни операции, суматоха и лутане минута имала съдбовни последствия ", мотивираха се съдиите.
Според тях Георгиев е позволил нарушавания, само че не бездействал, а се опитал, въпреки и безуспешно, да гаси пожара и да проникне в задимения вагон. Костадинова пък схванала, че влакът гори чак след спешното прекъсване. Тя се поддала на зародилата суматоха и не могла да се опълчи.
Така никой не влезе в пандиза за гибелта на 9 души.
А някои от околните даже не пожелаха да получат "кръвнина ". Семейството на Валерия Желева, което взе 200 000 лв. обезщетение, го подари на всички образователни заведения, в които е учила.
Шафнерът: Никого не съм умъртвил
През 2015 година шафнерът Георги Георгиев, който продължаваше да работи като кондуктор в спален вагон, призна, че не се усеща отговорен.
"Нямам виновност, с цел да усещам за виновност. Убиец е вагонът. Не съм предизвиквал пожар, не съм натискал никого да остава вътре. Не съм запречвал порти. Каквото съм могъл, съм го направил. Аз съм извикал. Мога ли всяко настрана купе да разтварям и да споделям. Цялата работа е за едни чанти. Добруджанецът си обича чантите - преносимия компютър и останалото (няколко от жертвите бяха от Добрич - б.р.). Нищо не могат да ми създадат, без да съм направил нарушаване. Аз не съм избавител, аз съм кондуктор . Това е ситуацията ", съобщи тогава той в телевизионно изявление.
На въпрос какво би споделил на родителите на починалите, той отговори:
"Какво да кажа на родителите? Да кажа: "Извинете, аз убих вашето дете! ". Така ли да им кажа? Аз умъртвил ли съм тяхното дете? Не съм убивал никого ".
Георгиев отхвърли обвиняванията на околните жертвите, че е консумирал алкохол в деня на случая.
В отговор татко на един от изгорелите съобщи:
„ Този човек не го считам за мъж. Пожарът е можел да бъде сподавен още в самото начало. Кондукторът е можел просто да затвори вратата. БДЖ не са оценили риска ".
Междувременно - през 2014 година, умря машинистът Христо Колев, който избави десетки пасажери, само че поради вдишания пушек получи тежко белодробно заболяване.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ