Революционерката Мара Бунева - какво се случи преди 90 г.
Дир.бг напомня събитията от преди тъкмо 90 години, белязали националноосвободителното придвижване в Македония и българската история.
Мара Бунева е родена към 1900 година (в някои източници са посочени и 1901 и 1902 г.) в северозападния македонски град Тетово, тогава още част от Османската империя. Завършва приблизително обучение в Скопие (Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно Кралство Югославия), а по-късно и професионално учебно заведение за шиене в Солун. След първата Световна война идва в България, където получава висше обучение в Софийския университет. Така се омъжва за офицера от българската войска ротмистър Иван Хранков.
Междувременно обаче е привлечена от брат си Борис Бунев в редиците на Вътрешна македонска революционна организация и през 1926 година се връща в Тетово. Месеци по-късно се развежда с мъжа си, открива се при родственици в Скопие и се заема с тайна активност във Вардарска Македония.
Така ориста я сблъсква с Велимир Прелич. Бивш полковник от сръбската полиция, през 1924 година той е назначен за юрист на Скопското велико жупанство. Всъщност той е прокурорът, по чиято заповед през 1927 година - по време на Скопския студентски развой против дейците на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО), подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и даже закопаване живи.
Причината е българското им съзнание и битката за права, ограничавани от сръбските управляващи. Исторически източници цитират поданици на Скопие, които ги разказват като "по-жестоки от башибозуци “. Сръбското държавно управление организира политика на сърбизация, съпроводена с репресии против българските дейци, смяна на фамилните имена, насилствен труд и мощна агитация. Югославските управляващи разполагат 50 000 души войска и жандармерия във Вардарска Македония, а по проект за вътрешна колонизация в региона са учредени към 280 сръбски колонии с 4200 фамилии.
В отговор на тази политика и мъченията, подредени от Прелич, персонално водачът на Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов издава смъртната му присъда . А Мара Бунева се наема да я извърши. Отварила лично шивашко ателие, негова съседка, тя съумява да се сближи със фамилията му.
На 13 януари 1928 година младата жена пресреща Прелич на остарелия Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му. Той пада на земята, само че към момента жив.
Тя прави опит да се хвърли във Вардар, само че е хваната от жандарм. Тогава насочва дулото към себе си и стреля. Също не умира незабавно. Попитана от него за какво е умъртвила Прелич, Бунева дава отговор:
„ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. И тъй като обичам отечеството си! “.
При опитите за разпит по-късно тя споделя единствено:
„ Искам да умра, оставате ме да умра! “.
И Бунева, и Прелич са откарани в болница, където и двамата умират - тя на другия ден, той два дни по-късно.
Ненавършила 30 години, Бунева е заровена без духовник и опело в анонимен гроб. Панихиди в нейна памет обаче са осъществени от македоно-българската емиграция в България, Съединени американски щати и Канада.
Атентатът притегля вниманието на европейската общност. Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “. Вестник „ Франс “ пък написа: „ Истината, която Франция би трябвало да знае, е, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ! “
Австрийският „ Тагеспост “ добавя: „ Лозунгът на организацията е: Свобода или гибел! Нейните последователи не се предават живи на неприятеля. Те знаят единствено едно: битка против непознатото насилническо владичество... “
Чуждите медии означават, че убийството се е случило след голям брой митинги и петиции до Организацията на нациите - предходник на Организация на обединените нации, от които няма изгода.
След освобождението на Вардарска Македония напролет на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е сложена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация при започване на септември 1944, плочата е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия.
На 13 януари 2002 година деятели на ВМРО-БНД и българи в Македония слагат нова паметна плоча . Тя годишно е чупена от вандали и поставяна още веднъж. През 2007 година се стига даже до побой над участниците в събитието.
На идната година, в навечерието на честванията в памет на Мара Бунева, Скопие осъмва с надпис „ Смърт за българите и предателите на 13 януари “, изписан на постройка до българския Културно-информационен център. Правителството в София реагира остро. След това скопските управляващи вземат засилени ограничения всяка година на тази дата.
Мара Бунева е родена към 1900 година (в някои източници са посочени и 1901 и 1902 г.) в северозападния македонски град Тетово, тогава още част от Османската империя. Завършва приблизително обучение в Скопие (Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно Кралство Югославия), а по-късно и професионално учебно заведение за шиене в Солун. След първата Световна война идва в България, където получава висше обучение в Софийския университет. Така се омъжва за офицера от българската войска ротмистър Иван Хранков.
Междувременно обаче е привлечена от брат си Борис Бунев в редиците на Вътрешна македонска революционна организация и през 1926 година се връща в Тетово. Месеци по-късно се развежда с мъжа си, открива се при родственици в Скопие и се заема с тайна активност във Вардарска Македония.
Така ориста я сблъсква с Велимир Прелич. Бивш полковник от сръбската полиция, през 1924 година той е назначен за юрист на Скопското велико жупанство. Всъщност той е прокурорът, по чиято заповед през 1927 година - по време на Скопския студентски развой против дейците на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО), подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и даже закопаване живи.
Причината е българското им съзнание и битката за права, ограничавани от сръбските управляващи. Исторически източници цитират поданици на Скопие, които ги разказват като "по-жестоки от башибозуци “. Сръбското държавно управление организира политика на сърбизация, съпроводена с репресии против българските дейци, смяна на фамилните имена, насилствен труд и мощна агитация. Югославските управляващи разполагат 50 000 души войска и жандармерия във Вардарска Македония, а по проект за вътрешна колонизация в региона са учредени към 280 сръбски колонии с 4200 фамилии.
В отговор на тази политика и мъченията, подредени от Прелич, персонално водачът на Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов издава смъртната му присъда . А Мара Бунева се наема да я извърши. Отварила лично шивашко ателие, негова съседка, тя съумява да се сближи със фамилията му.
На 13 януари 1928 година младата жена пресреща Прелич на остарелия Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му. Той пада на земята, само че към момента жив.
Тя прави опит да се хвърли във Вардар, само че е хваната от жандарм. Тогава насочва дулото към себе си и стреля. Също не умира незабавно. Попитана от него за какво е умъртвила Прелич, Бунева дава отговор:
„ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. И тъй като обичам отечеството си! “.
При опитите за разпит по-късно тя споделя единствено:
„ Искам да умра, оставате ме да умра! “.
И Бунева, и Прелич са откарани в болница, където и двамата умират - тя на другия ден, той два дни по-късно.
Ненавършила 30 години, Бунева е заровена без духовник и опело в анонимен гроб. Панихиди в нейна памет обаче са осъществени от македоно-българската емиграция в България, Съединени американски щати и Канада.
Атентатът притегля вниманието на европейската общност. Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “. Вестник „ Франс “ пък написа: „ Истината, която Франция би трябвало да знае, е, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ! “
Австрийският „ Тагеспост “ добавя: „ Лозунгът на организацията е: Свобода или гибел! Нейните последователи не се предават живи на неприятеля. Те знаят единствено едно: битка против непознатото насилническо владичество... “
Чуждите медии означават, че убийството се е случило след голям брой митинги и петиции до Организацията на нациите - предходник на Организация на обединените нации, от които няма изгода.
След освобождението на Вардарска Македония напролет на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е сложена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация при започване на септември 1944, плочата е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия.
На 13 януари 2002 година деятели на ВМРО-БНД и българи в Македония слагат нова паметна плоча . Тя годишно е чупена от вандали и поставяна още веднъж. През 2007 година се стига даже до побой над участниците в събитието.
На идната година, в навечерието на честванията в памет на Мара Бунева, Скопие осъмва с надпис „ Смърт за българите и предателите на 13 януари “, изписан на постройка до българския Културно-информационен център. Правителството в София реагира остро. След това скопските управляващи вземат засилени ограничения всяка година на тази дата.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ