Свободата на словото не се измерва с кафе пред камерите,

" Свободата на словото не се мери с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма! " Така журналистът от GlasNews и TrafficNews коментира събитията, свързани с освобождението на Мария Цънцарова от малкия екран и последвалата остра реакция на журналистическата колегия и обществеността. 

" Винаги съм считала, че не е значим журналистът, а това, което прави. И че публицистиката би трябвало да е в интерес на хората, не на медията и не на егото на журналиста ", написа Ивалйова.

" И тъй като познавам всички, които „ пият кафе “, за жалост не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова взех решение, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкоз лицемерна, не е моето. Когато ме атакува кметът и регионален координатор на ГЕРБ в Бургас поради случая с детската градина в Каблешково и обществено отбрани упреквана в педофилия учителка, никой „ избавител “ на словото не се и сети за „ кафе “. ", добавя Ивайлова. 

Вижте и цялата позиция, споделена от Тина Ивайлова:

" Свободата на словото не се мери с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма! Реших да кажа и аз нещо за свободата на словото, тъй като виждам, че тези дни е съвременно.
 
Но ще го кажа като един елементарен публицист, не като „ значим “, а като тези най-обикновените, които си пият кафето у дома и то когато имат време.
 
В тази връзка и по отношение на нервността от последните дни взех решение да напомня част от един мой пост, оповестен преди време.
 
И тъй като, за разлика от пиещите кафе пред bTV, аз нямам политически желания, нито „ вярна “ позиция съгласно
конюнктурата, тъй като считам, че всички в прословутия триъгълник на властта са едни и същи и еднообразно неработещи в полза на хората.
 
За разлика от,,пиещите кафе " пред bTV, аз си потеглих безшумно и от NOVA, и от bTV. Винаги съм считала, че не е значим журналистът, а това, което прави.
 
И че публицистиката би трябвало да е в интерес на хората, не на медията и не на егото на журналиста.
 
Никога не съм имала упоритост да бъда в студио, с цел да ме виждат. Интересувал ме е резултатът след всеки материал. Предпочитам да съм в институциите, от които зависи този резултат, и да се боря за него.
 
И тъй като познавам всички, които „ пият кафе “, за жалост не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова взех решение, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкоз лицемерна, не е моето.
 
Когато ме атакува кметът и регионален координатор на ГЕРБ в Бургас поради случая с детската градина в Каблешково и обществено отбрани упреквана в педофилия учителка, никой „ избавител “ на словото не се и сети за „ кафе “.

Сетиха се хората, тези „ елементарните “.

Защо ли по този начин стана?
 
Може би тъй като ставаше въпрос за едно 4-годишно дете, а не за пълен, слаб, измършавял или какъвто и да е там политик.
Аз не знам, задайте си въпроса вие.
 
Който е схванал тогава, ще разбере и в този момент:
 
„ Телевизията ме е научила на доста, и в позитивен, и в негативен смисъл.

Научи ме механически по какъв начин се работи в подобен тип медия.

Научи ме също и каква не желая да съм.

Най-важното, на което ме научи през последните години, е, че в рамката на екрана доста истории остават недоизказани.

Всяка секунда ефир е скъпа, а всяка дума се „ претегля “, първо от продуценти, след това от адвокати, след това отново от продуценти и отново от адвокати.

И по този начин, до момента в който ефирното време не остане прекомерно малко за същинско следствие.

И не тъй като по принцип ефирът е къс, а тъй като някои истории и персони са с „ приоритет “.

Голяма част от хората, които вземат решение кое и по какъв начин да бъде излъчено, нямат нито един ден работа на терен.

Ако имат, то е било като стажанти, с цел да отразят някое събитие.

Тези хора нямат визия по какъв начин се работи отвън постройката на малкия екран.

Не приказвам за следствие, даже за отразяване на събитие.

През всичките тези години съм се борила с това.

Може би и по тази причина не станах „ фаворитка “ на никого от тях.

По-голямата част от тях, продуценти и адвокати, не ги интересуват хората, които снимаш, тези, на които разказваш историите, или тези, които преследваш, с цел да покажеш какво са създали.

Мнозина нямат смелостта да покажат истината такава, каквато е.

И го споделям най-отговорно, на по-високо равнище казусът не е цензурата, а автоцензурата.

Моето мнение е, че нито на едната, нито на другата от двете водещи малките екрани им трябват следствия.

И не приказвам за самите малките екрани, а за хората, които ръководят процеса в тях.

Те избират да не носят отговорност и да им е комфортно там, където са.

Защото да премълчиш е най-лесният избор и не изисква темперамент.

Затова на този стадий предпочитам да работя отвън малките екрани или най-малко отвън тези условия.

Защото няма смисъл.

Смисълът е в резултатите.

Аз и екипът ни в никакъв случай не сме се водили от това кое ще се гледа или ще носи рейтинг.
Сигналите и случаите, по които работим, постоянно са били в интерес на хората, с концепцията да помогнем.
В над 90 % от случаите сме имали триумф.

По останалите продължаваме да работим до крайния резултат.

Благодаря на Александър Апостолов за доверието.
 
Благодаря на екипа на GlasNews.bg и TrafficNews.bg за работата ни дружно.

П.С. Да ви е сладко. "