Преди 32 г. 7 души загинаха в совалката ”Чалънджър”
Дир. бг напомня събитията към първата такава злополука, която се случва пред очите на милиони фенове. Хиляди хора се стичат на космодрума във Флорида, с цел да следят излитането на совалката, стотици камери снимат и по този начин по целия свят феновете гледат в действително време.
Първият полет на "Чалънджър " - част от програмата на НАСА Space Shuttle, се състоя на 4 април 1983 година Совалката прави 9 сполучливи полета, само че десетият се оказва съдбовен.
Излитането се забавя повече от седмица поради неприятното време. В ясната заран на 28 януари метеорологичните сонди демонстрират, че всичко е наред, има единствено един проблем - поради извънредно ниските температури - под нулата, стартовата площадка е заледена. Според предписанията е добре совалките да летят при плюс 11, само че Централното ръководство за полети отсрочва старта единствено с няколко часа, с цел да може по-голямата част от леда да се разтопи.
Така "Чалънджър " излетява. Започва да прави завой съвсем незабавно, откакто се откъсва от земята. След излизане на нужната траектория скоростта е равна на 1600 км/ч. На 66-ата секунда совалката влиза в разредените горни пластове на атмосферата.
Всичко наподобява обикновено до 73-тата секунда, когато моторите стартират да работят на цялостна двигателна сила. В този миг феновете по целия свят виждат детонация. Но коментаторът на НАСА Стив Несбит към момента продължава да чете данни за височината и местоположението на совалката. След няколко секунди той е пресечен от собствен сътрудник, който възклицава:
"Какво беше това? "
Известно време Несбит не знае какво да каже. Никой от контролния център не заявава гласно, че корабът се е разпаднал. Затова споделя:
"Контролерите на полета следят доста деликатно зародилата обстановка. Очевидно е, че има огромна нередовност ".
Макар по всичко да наподобява, че няма по какъв начин екипажът да жив, той не смее да го разгласи без удостоверение. Постепенно обаче става несъмнено, че е станала злополука - совалката се откъсва, пробива горивния контейнер и по този начин се взривява. Отломки от галактическия транспортен съд падат в Атлантическия океан от 19 км височина със скорост над 320 км/ч и хората вътре нямат никакъв късмет. От совалката остава единствено ракетата притежател, която унищожават отдалечено от съображения за сигурност.
Някои хора обаче към момента не схващат какво се случва, даже стартират да приветстват, мислейки си, че такова би трябвало да бъде отделянето на ускорителя.
Минават още 39 секунди преди Несбит да се осмели да каже:
"Разполагаме с отчет от служителя на полетната динамичност, че совалката е експлодирала ".
Преподавателка в екипажа
7-членният екипаж на "Чалънджър “ се състои от Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Криста Маколиф (специалисти на мисията), Грегъри Джарвис (специалист по потребния товар).
Няколко месеца преди злополуката - през август 1984 година, президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън афишира програмата на НАСА "Учител в космоса ". Идеята е в границите на полетите на галактическите совалки от време на време да летят елементарни жители, само че точно учители, с цел да може да опишат на учениците си претърпяното и да ги вдъхновят да се занимават с просвета и технологии.
Така за полета на "Чалънджър " е определена 38-годишната Криста Маколиф, която е учител по изкуства в университета Конкорд в Ню Хемпшир.
"Тогава си мислехме: това е НАСА, при тях не може нещо да не е наред ", споделя след гибелта й нейната майка, която била изцяло спокойна, че пътуването със аероплан или автомобил е доста по-рисковано.
На 23 юли 2004 година Криста е наградена посмъртно от Конгреса на Съединени американски щати с Космически орден на достойнството – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в региона на аерокосмическите проучвания.
Още вечерта след нещастието обаче президентът Рейгън споделя телевизионно изказване:
"Загинаха седем герои. Те заплатиха с живота си за пионерския дух на човечеството. Бъдещето принадлежи на смелите “.
Причината за нещастието
Пет месеца специфична комисия проверява аргументите за злополуката.
Неизправен се оказва първият твърдогоривен ускорител. Той се състои от четири съединени сегмента, а мястото на съединяването им е запечатано с два гумени пръстена. Процесът на запалване лишава една стотна от секундата и заради претоварването, което поражда, сред стоманените сегменти се образува процеп. Гуменият пръстен мигновено се уголемява и предотвратява приключването на гориво и газ от ускорителя.
Разследващите откриват, че поради ниските температури в деня на старта пръстените на най-ниското равнище не са се разширили както би трябвало, нагорещеният газ се е издигнал нагоре и това е станало причина за нещастието.
Когато совалката доближава зоната на оптимален скоростен натиск, пламъкът унищожава връзката сред ускорителя и външния горивен контейнер. Долната част на ускорителя се освобождава, носът й се врязва в горната част на резервоара, което води до мощния гърмеж.
Освен това е открито, че са употребена гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури.
Катастрофата коства на Съединени американски щати 8 милиарда $.
След нея НАСА подхваща съществени промени в ограниченията за сигурност. За две години и половина е наложено насилственото спиране на стартовете на совалки. Преразгледана е цялата стратегия, доработени са системите на корабите, осъществени са многочислени инспекции на работата на възлите и системите. Инженерите внасят 120 промени в структурата на орбиталния транспортен съд и 100 - в компютрите.
Въпреки това, години по-късно - на 1 февруари 2003 година, совалката “Колумбия” не съумява да приключи 28-мата си задача в космоса. Командирът Рик Хъсбанд, водачът Уилям Маккул, ръб инженерите Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и израелският астронавт Илан Рамон се прибират след проучване на микрогравитацията и наблюдения на Земята. 8 минути преди да кацнат на пистата в “Кейп Канавъръл” обаче, при нахлуване в плътните пластове на атмосферата, совалката се разпада. Отново умира целият седемчленен екипаж.
През 2011 година НАСА поставя завършек на Space Shuttle.
Първият полет на "Чалънджър " - част от програмата на НАСА Space Shuttle, се състоя на 4 април 1983 година Совалката прави 9 сполучливи полета, само че десетият се оказва съдбовен.
Излитането се забавя повече от седмица поради неприятното време. В ясната заран на 28 януари метеорологичните сонди демонстрират, че всичко е наред, има единствено един проблем - поради извънредно ниските температури - под нулата, стартовата площадка е заледена. Според предписанията е добре совалките да летят при плюс 11, само че Централното ръководство за полети отсрочва старта единствено с няколко часа, с цел да може по-голямата част от леда да се разтопи.
Така "Чалънджър " излетява. Започва да прави завой съвсем незабавно, откакто се откъсва от земята. След излизане на нужната траектория скоростта е равна на 1600 км/ч. На 66-ата секунда совалката влиза в разредените горни пластове на атмосферата.
Всичко наподобява обикновено до 73-тата секунда, когато моторите стартират да работят на цялостна двигателна сила. В този миг феновете по целия свят виждат детонация. Но коментаторът на НАСА Стив Несбит към момента продължава да чете данни за височината и местоположението на совалката. След няколко секунди той е пресечен от собствен сътрудник, който възклицава:
"Какво беше това? "
Известно време Несбит не знае какво да каже. Никой от контролния център не заявава гласно, че корабът се е разпаднал. Затова споделя:
"Контролерите на полета следят доста деликатно зародилата обстановка. Очевидно е, че има огромна нередовност ".
Макар по всичко да наподобява, че няма по какъв начин екипажът да жив, той не смее да го разгласи без удостоверение. Постепенно обаче става несъмнено, че е станала злополука - совалката се откъсва, пробива горивния контейнер и по този начин се взривява. Отломки от галактическия транспортен съд падат в Атлантическия океан от 19 км височина със скорост над 320 км/ч и хората вътре нямат никакъв късмет. От совалката остава единствено ракетата притежател, която унищожават отдалечено от съображения за сигурност.
Някои хора обаче към момента не схващат какво се случва, даже стартират да приветстват, мислейки си, че такова би трябвало да бъде отделянето на ускорителя.
Минават още 39 секунди преди Несбит да се осмели да каже:
"Разполагаме с отчет от служителя на полетната динамичност, че совалката е експлодирала ".
Преподавателка в екипажа
7-членният екипаж на "Чалънджър “ се състои от Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Криста Маколиф (специалисти на мисията), Грегъри Джарвис (специалист по потребния товар).
Няколко месеца преди злополуката - през август 1984 година, президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън афишира програмата на НАСА "Учител в космоса ". Идеята е в границите на полетите на галактическите совалки от време на време да летят елементарни жители, само че точно учители, с цел да може да опишат на учениците си претърпяното и да ги вдъхновят да се занимават с просвета и технологии.
Така за полета на "Чалънджър " е определена 38-годишната Криста Маколиф, която е учител по изкуства в университета Конкорд в Ню Хемпшир.
"Тогава си мислехме: това е НАСА, при тях не може нещо да не е наред ", споделя след гибелта й нейната майка, която била изцяло спокойна, че пътуването със аероплан или автомобил е доста по-рисковано.
На 23 юли 2004 година Криста е наградена посмъртно от Конгреса на Съединени американски щати с Космически орден на достойнството – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в региона на аерокосмическите проучвания.
Още вечерта след нещастието обаче президентът Рейгън споделя телевизионно изказване:
"Загинаха седем герои. Те заплатиха с живота си за пионерския дух на човечеството. Бъдещето принадлежи на смелите “.
Причината за нещастието
Пет месеца специфична комисия проверява аргументите за злополуката.
Неизправен се оказва първият твърдогоривен ускорител. Той се състои от четири съединени сегмента, а мястото на съединяването им е запечатано с два гумени пръстена. Процесът на запалване лишава една стотна от секундата и заради претоварването, което поражда, сред стоманените сегменти се образува процеп. Гуменият пръстен мигновено се уголемява и предотвратява приключването на гориво и газ от ускорителя.
Разследващите откриват, че поради ниските температури в деня на старта пръстените на най-ниското равнище не са се разширили както би трябвало, нагорещеният газ се е издигнал нагоре и това е станало причина за нещастието.
Когато совалката доближава зоната на оптимален скоростен натиск, пламъкът унищожава връзката сред ускорителя и външния горивен контейнер. Долната част на ускорителя се освобождава, носът й се врязва в горната част на резервоара, което води до мощния гърмеж.
Освен това е открито, че са употребена гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури.
Катастрофата коства на Съединени американски щати 8 милиарда $.
След нея НАСА подхваща съществени промени в ограниченията за сигурност. За две години и половина е наложено насилственото спиране на стартовете на совалки. Преразгледана е цялата стратегия, доработени са системите на корабите, осъществени са многочислени инспекции на работата на възлите и системите. Инженерите внасят 120 промени в структурата на орбиталния транспортен съд и 100 - в компютрите.
Въпреки това, години по-късно - на 1 февруари 2003 година, совалката “Колумбия” не съумява да приключи 28-мата си задача в космоса. Командирът Рик Хъсбанд, водачът Уилям Маккул, ръб инженерите Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и израелският астронавт Илан Рамон се прибират след проучване на микрогравитацията и наблюдения на Земята. 8 минути преди да кацнат на пистата в “Кейп Канавъръл” обаче, при нахлуване в плътните пластове на атмосферата, совалката се разпада. Отново умира целият седемчленен екипаж.
През 2011 година НАСА поставя завършек на Space Shuttle.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ