28 г. от 10 ноември 1989 г. - дългият път на демокрацията
Дир бг. напомня какво се случи на 10 ноември 1989 година и последвалите събития.
Всичко стартира ден по-рано - на 9 ноември - денят, в която пада Берлинската стена. Свидетелствата описват, че тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, с цел да го убедят самичък да се отдръпна от властта и това да бъде обявено на съвещанието на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Причината е напън от Москва. С идването на Михаил Горбачов на власт в Съюз на съветските социалистически републики стартира развой на перестройка и България също афишира курс към преустрояване. За първи път обаче се появяват разлики сред Тодор Живков и руски началник. Така, непредвиденото събитие става факт - Тато, както народът го назовава, пада от власт след цели 35 година
По време на оня диалог пред партийните си приятели той споделя, че ще подаде оставка.
Но на пленума, който стартира сутринта на 10 ноември, Живков явно се надява да му се размине. Произнася отчет за преустройството на стопанската система „ по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало " и даже не наподобява обезпокоен.
Проф. Димитър Луджев по-късно написа в книгата "Революцията в България. 1989-1991 ":
"Може би скрито се е надявал на знамение , на преданост от страна на тези хора, които той издига и които до през вчерашния ден треперят пред него и показват лоялност и смирение ".
По-късно е дадена е отмора, по време на която към този момент мълвата, че се чака Живков да бъде свален от власт се популяризира.
След години тогавашният министър председател Георги Атанасов разкрива пред "24 часа " какво му споделя той в тези минути:
"Георги, мислех, че ме освобождавате единствено като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Сега разбирам, че ще бъда освободен и като ръководител на Държавния съвет. Защо? Бих могъл да ви бъда още потребен ... " "Отговорих му, че този въпрос към този момент е обсъждан и решен на вечерното съвещание на Политбюро на 9 ноември и връщане обратно не може да има! ".
След почивката на Живков въобще не е дадена думата. Атанасов незабавно декларира, че е постъпила молба от него за освобождението му от двете длъжности и афишира "единодушното решение на Политбюро да я одобри ". В залата царува цялостно безмълвие, а Тато не наподобява на себе си, явно осъзнавайки, че против него има същински скрит план.
За нов общоприет секретар на Българска комунистическа партия е препоръчан Петър Младенов - най-дългогодишният външен министър на страната - от 1971 година От трибуната той благодари на Живков.
По-късно в записките си Тато не признава, че е бил свален, написа, че подал оставка поради преклонна възраст и неприятното си здравословно положение.
Пред проф. Недю Недев, който се среща с него няколко пъти през 1996 и 1997 година, пък той споделя: "Оставката, която подадох, е най-голямата ми неточност в живота... "
На другия ден
Още на 11 ноември потисканата до този миг съпротива се засилва. В редакцията на сп. "Социологическа мисъл " се събират 50-на души от Клуба за поддръжка на гласността и преустройството и "Екогласност ". Сред тях е бъдещият първи демократично определен президент - доктор Желю Желев.
"Имаше клюки за придвижване на танкове към София, за заплаха от опозиция на генерали и доближени на Живков. Тогава думата "демокрация " още не можеше да се произнася свободно, да не приказваме за "Долу Българска комунистическа партия! ". Този девиз се появи чак при започване на януари 1990 година ", споделя още Луджев.
Въпреки това, вземат решение да създадат протест в поддръжка на демокрацията и политическите и стопански промени.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по националната малкия екран, Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Още на другия ден се организира първият свободен протест, проведен от КТ „ Подкрепа " и „ Екогласност ", на площада пред храм-паметника „ Свети Александър Невски ".
Младенов за Живков: "След мен - потоп "
В тези условия Петър Младенов поема курс към цялостно отказване на режима, към който е бил част до тогава. За това свидетелстват извадки от отчета му на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 11 декември 1989 година, отпечатан в брой 346 на партийния орган “Работническо дело” на идващия ден:
"През последните години страната навлезе в интервал на сериозна рецесия, на възходящо обществено напрежение и застоялост в своето изцяло развиване.
За всички нас утежняването на ситуацията не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше доста преди да стигнем до настоящия спешен стадий. В сферата на държавното и публичното устройство бе основана конюнктура, сходна с феодалното ръководство. Оформи се дребна група отпред с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която доста бързо закупи семейно-землячески темперамент, се наслоиха властолюбци и кариеристи от друг диаметър. Те получаваха от висшия началник основни постове и облаги , които им позволяваха от негово име и от името на партията и страната да правят произвол, да манипулират съществени публични институции. Това бе надълбоко обидно за нашия народ.
За дълъг интервал от време и изключително през последните години решенията по всички съществени въпроси в стопанската система се вземаха от Тодор Живков, постоянно по силата на инцидентни подбуди и въз основата на спонтанни съждения. Тези деформации се задълбочиха, когато предумишлено се организираше линия на замазване на съществуващото състояние и отлагане на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишението на външните и вътрешните отговорности на страната. Тази политика с съображение може да бъде наречена: „ След мен - потоп”. По подобен метод българският народ получава в завещание от досегашния режим една тежка ипотека.
Главната причина за създалото се състояние бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият цялостен надзор върху производството и разпределението.
Първо: В последните години освен че няма никакъв стопански растеж, а в противен случай, има внезапно връщане обратно.
Второ: Особено рискова е възходящата “пропаст” сред паричните средства на популацията и наличните артикули и услуги. Сега популацията разполага с 25 милиарда лв. в спестовни влогове, а има малко артикули, които може да купи. Само за 1989 година се чакат свободните парични средства да се усилят с още 1.6 милиарда лв.!
Трето: Много години наред държавният бюджет завършва с огромни дефицити. Непризнаването на инфлацията форсира обезценяването на българския лев, понижава неговата вътрешна и външна покупателна мощ. Изключителна паника буди стремителното повишаване на отговорностите ни в свободна конвертируема валута.
“Нагоре” вървеше лъжлива информация , “надолу” – повишени хонорари за безмълвие и съучастничество, един общ скрит план против благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разрастване на “икономика в сянка”, за най-различни мафии. Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прелестната българска природа.
Разклати се вярата на популацията към закона, тъй като той непрекъснато се нарушаваше. Намесата в активността на правозащитните органи стана непрекъснато събитие ".
Опитите на Петър Младенов да убеди българите, че режимът е приключил обаче са компрометирани по доста способи. Първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим се организират повече от половин година по-късно - на 10 и 17 юни 1990 година
Междувременно - през януари 1990 година, вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна заповед - да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната интервенция цели Българска комунистическа партия да резервира контрола на своя агентурен уред и да прочисти архивите от компрометиращи материали.
Съдбата на Тато
В същото време новата остаряла власт продължава да се пробва да се разграничи от Тодор Живков, който единствено два месеца се радва на оставените му екстри - лична пенсия, защита, мерцедес и вила.
На 18 януари 1990 година той е задържан. На 4 септември 1992 година Върховният съд му постанова присъда от 7 години затвор за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред - за жилища, коли и други
На 9 февруари 1996 година обаче Общото заседание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на някогашен държавен глава и приключва делото против него.
На 5 август 1998 година Тодор Живков умира. След гибелта му са прекъснати и другите каузи, заведени против него - за фонд "Москва ", за раздадени помощи на компартии и страни от Третия свят) и за Възродителния развой.
Плахи стъпки към демокрацията
На 7 декември 1989 година е основан Съюзът на демократичните сили (СДС). Месец по-късно стартират съвещания сред представители на опозицията и управлението на Българска комунистическа партия за свикването на "кръгла маса " за кротичък преход. "Кръглата маса " заседава от 16 януари до 15 май 1990 година и приема съглашения за политическата система, за промени и допълнения на Конституцията и законопроекти за политическите партии и изборите за Велико национално заседание (ВНС).
На 3 април 1990 година Народното събрание избира Петър Младенов за президент (председател) на България. В този ден Българска комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия (БСП).
Изборите за седмо Велико народно събрание през юни са извоювани от Българска социалистическа партия. Съюз на демократичните сили оспорва резултата и стартира митинги, подкрепени и от студентите, които в последна сметка водят до свалянето на Младенов. Под натиска им и поради прословутата имитация "По-добре е танковете да дойдат " , той подава оставка на 6 юли 1990 година
На 1 август 1990 година Велико народно събрание избира Желю Желев за президент. Две години по-късно той печели първите демократични избори.
Немалко българи и до през днешния ден не мислят, че преходът е приключил сполучливо, някои даже си спомнят с носталгия за Тодор Живков. Други обаче ценят най-важното за тях - свободата...
Всичко стартира ден по-рано - на 9 ноември - денят, в която пада Берлинската стена. Свидетелствата описват, че тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, с цел да го убедят самичък да се отдръпна от властта и това да бъде обявено на съвещанието на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Причината е напън от Москва. С идването на Михаил Горбачов на власт в Съюз на съветските социалистически републики стартира развой на перестройка и България също афишира курс към преустрояване. За първи път обаче се появяват разлики сред Тодор Живков и руски началник. Така, непредвиденото събитие става факт - Тато, както народът го назовава, пада от власт след цели 35 година
По време на оня диалог пред партийните си приятели той споделя, че ще подаде оставка.
Но на пленума, който стартира сутринта на 10 ноември, Живков явно се надява да му се размине. Произнася отчет за преустройството на стопанската система „ по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало " и даже не наподобява обезпокоен.
Проф. Димитър Луджев по-късно написа в книгата "Революцията в България. 1989-1991 ":
"Може би скрито се е надявал на знамение , на преданост от страна на тези хора, които той издига и които до през вчерашния ден треперят пред него и показват лоялност и смирение ".
По-късно е дадена е отмора, по време на която към този момент мълвата, че се чака Живков да бъде свален от власт се популяризира.
След години тогавашният министър председател Георги Атанасов разкрива пред "24 часа " какво му споделя той в тези минути:
"Георги, мислех, че ме освобождавате единствено като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Сега разбирам, че ще бъда освободен и като ръководител на Държавния съвет. Защо? Бих могъл да ви бъда още потребен ... " "Отговорих му, че този въпрос към този момент е обсъждан и решен на вечерното съвещание на Политбюро на 9 ноември и връщане обратно не може да има! ".
След почивката на Живков въобще не е дадена думата. Атанасов незабавно декларира, че е постъпила молба от него за освобождението му от двете длъжности и афишира "единодушното решение на Политбюро да я одобри ". В залата царува цялостно безмълвие, а Тато не наподобява на себе си, явно осъзнавайки, че против него има същински скрит план.
За нов общоприет секретар на Българска комунистическа партия е препоръчан Петър Младенов - най-дългогодишният външен министър на страната - от 1971 година От трибуната той благодари на Живков.
По-късно в записките си Тато не признава, че е бил свален, написа, че подал оставка поради преклонна възраст и неприятното си здравословно положение.
Пред проф. Недю Недев, който се среща с него няколко пъти през 1996 и 1997 година, пък той споделя: "Оставката, която подадох, е най-голямата ми неточност в живота... "
На другия ден
Още на 11 ноември потисканата до този миг съпротива се засилва. В редакцията на сп. "Социологическа мисъл " се събират 50-на души от Клуба за поддръжка на гласността и преустройството и "Екогласност ". Сред тях е бъдещият първи демократично определен президент - доктор Желю Желев.
"Имаше клюки за придвижване на танкове към София, за заплаха от опозиция на генерали и доближени на Живков. Тогава думата "демокрация " още не можеше да се произнася свободно, да не приказваме за "Долу Българска комунистическа партия! ". Този девиз се появи чак при започване на януари 1990 година ", споделя още Луджев.
Въпреки това, вземат решение да създадат протест в поддръжка на демокрацията и политическите и стопански промени.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по националната малкия екран, Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Още на другия ден се организира първият свободен протест, проведен от КТ „ Подкрепа " и „ Екогласност ", на площада пред храм-паметника „ Свети Александър Невски ".
Младенов за Живков: "След мен - потоп "
В тези условия Петър Младенов поема курс към цялостно отказване на режима, към който е бил част до тогава. За това свидетелстват извадки от отчета му на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 11 декември 1989 година, отпечатан в брой 346 на партийния орган “Работническо дело” на идващия ден:
"През последните години страната навлезе в интервал на сериозна рецесия, на възходящо обществено напрежение и застоялост в своето изцяло развиване.
За всички нас утежняването на ситуацията не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше доста преди да стигнем до настоящия спешен стадий. В сферата на държавното и публичното устройство бе основана конюнктура, сходна с феодалното ръководство. Оформи се дребна група отпред с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която доста бързо закупи семейно-землячески темперамент, се наслоиха властолюбци и кариеристи от друг диаметър. Те получаваха от висшия началник основни постове и облаги , които им позволяваха от негово име и от името на партията и страната да правят произвол, да манипулират съществени публични институции. Това бе надълбоко обидно за нашия народ.
За дълъг интервал от време и изключително през последните години решенията по всички съществени въпроси в стопанската система се вземаха от Тодор Живков, постоянно по силата на инцидентни подбуди и въз основата на спонтанни съждения. Тези деформации се задълбочиха, когато предумишлено се организираше линия на замазване на съществуващото състояние и отлагане на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишението на външните и вътрешните отговорности на страната. Тази политика с съображение може да бъде наречена: „ След мен - потоп”. По подобен метод българският народ получава в завещание от досегашния режим една тежка ипотека.
Главната причина за създалото се състояние бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият цялостен надзор върху производството и разпределението.
Първо: В последните години освен че няма никакъв стопански растеж, а в противен случай, има внезапно връщане обратно.
Второ: Особено рискова е възходящата “пропаст” сред паричните средства на популацията и наличните артикули и услуги. Сега популацията разполага с 25 милиарда лв. в спестовни влогове, а има малко артикули, които може да купи. Само за 1989 година се чакат свободните парични средства да се усилят с още 1.6 милиарда лв.!
Трето: Много години наред държавният бюджет завършва с огромни дефицити. Непризнаването на инфлацията форсира обезценяването на българския лев, понижава неговата вътрешна и външна покупателна мощ. Изключителна паника буди стремителното повишаване на отговорностите ни в свободна конвертируема валута.
“Нагоре” вървеше лъжлива информация , “надолу” – повишени хонорари за безмълвие и съучастничество, един общ скрит план против благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разрастване на “икономика в сянка”, за най-различни мафии. Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прелестната българска природа.
Разклати се вярата на популацията към закона, тъй като той непрекъснато се нарушаваше. Намесата в активността на правозащитните органи стана непрекъснато събитие ".
Опитите на Петър Младенов да убеди българите, че режимът е приключил обаче са компрометирани по доста способи. Първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим се организират повече от половин година по-късно - на 10 и 17 юни 1990 година
Междувременно - през януари 1990 година, вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна заповед - да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната интервенция цели Българска комунистическа партия да резервира контрола на своя агентурен уред и да прочисти архивите от компрометиращи материали.
Съдбата на Тато
В същото време новата остаряла власт продължава да се пробва да се разграничи от Тодор Живков, който единствено два месеца се радва на оставените му екстри - лична пенсия, защита, мерцедес и вила.
На 18 януари 1990 година той е задържан. На 4 септември 1992 година Върховният съд му постанова присъда от 7 години затвор за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред - за жилища, коли и други
На 9 февруари 1996 година обаче Общото заседание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на някогашен държавен глава и приключва делото против него.
На 5 август 1998 година Тодор Живков умира. След гибелта му са прекъснати и другите каузи, заведени против него - за фонд "Москва ", за раздадени помощи на компартии и страни от Третия свят) и за Възродителния развой.
Плахи стъпки към демокрацията
На 7 декември 1989 година е основан Съюзът на демократичните сили (СДС). Месец по-късно стартират съвещания сред представители на опозицията и управлението на Българска комунистическа партия за свикването на "кръгла маса " за кротичък преход. "Кръглата маса " заседава от 16 януари до 15 май 1990 година и приема съглашения за политическата система, за промени и допълнения на Конституцията и законопроекти за политическите партии и изборите за Велико национално заседание (ВНС).
На 3 април 1990 година Народното събрание избира Петър Младенов за президент (председател) на България. В този ден Българска комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия (БСП).
Изборите за седмо Велико народно събрание през юни са извоювани от Българска социалистическа партия. Съюз на демократичните сили оспорва резултата и стартира митинги, подкрепени и от студентите, които в последна сметка водят до свалянето на Младенов. Под натиска им и поради прословутата имитация "По-добре е танковете да дойдат " , той подава оставка на 6 юли 1990 година
На 1 август 1990 година Велико народно събрание избира Желю Желев за президент. Две години по-късно той печели първите демократични избори.
Немалко българи и до през днешния ден не мислят, че преходът е приключил сполучливо, някои даже си спомнят с носталгия за Тодор Живков. Други обаче ценят най-важното за тях - свободата...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ