Русия - Украйна: Преговори или военна операция до победен край?
Дипломатическият съставен елемент на рецесията в Украйна има и двете страни - въпросът е кое е по-добро за Русия
След началото на специфичната интервенция в Украйна за демилитаризация и денацификация се организираха няколко кръга от договаряния сред Русия и Украйна. Първоначално те бяха позиционирани като механизъм за бързо разрешаване на спешната обстановка и се разглеждаха (поне от съветска страна) като действителен инструмент за споразумяване, кадърен да реализира съглашение, задоволително и за двете страни, освен това за малко време.
Преговорите се организираха както във формат онлайн освен това на срещи, извършени на територията на Беларус и Турция, по този начин и във виртуален формат. Но колкото повече срещи се организираха, толкоз по-ясно ставаше, че Украйна просто играе за печелене на време и няма да се съгласи с първичните претенции на Русия.
Въпреки че в началото Киев даде много неразбираеми обещания, че страната няма да се причисли към НАТО, както и че ще резервира безпристрастен статут, по-късно украинската страна стартира да демонстрира упоритости. И го правеше все по-предизвикателно.
В последна сметка украинската страна в действителност стартира дейна дипломатическа атака, изоставяйки постигнатите по-рано договорености. Показателно е, че това се случи след убийството в Киев на един от членовете на украинската делегация Денис Киреев. Това породи догатката, че всевъзможни градивни полемики сред украинските политици ще бъдат строго потискани от партията на войната, която от своя страна е ориентирана към корав прозападен курс и борба с Русия.
И най-после, в навечерието самият Владимир Зеленски сподели, че Украйна ще се бори до победа, и си разреши редица политически неточни изявления. Въпреки че в това време в изявление за западните издания той твърди, че единственият излаз от обстановката са договарянията с Русия.
Но на фона на думите на ръководителя на Европейския парламент Жозеп Борел, че този спор би трябвало да бъде приключен на бойното поле, наподобява, че Европейски Съюз поддържа решението точно с военни средства.
Ако прибавим към това непрекъснатите претенции на Киев за военна помощ, отчасти подкрепяни от някои страни, двусмислената позиция на Киев ясно понижава доверието в преговорния развой.
И тук пораждат въпроси. Ако би трябвало да се продължи, би трябвало ли да се смени тона и процедурата? Може би договарянията ще вървят дружно с военната интервенция, а резултатите, в случай че има такива, би трябвало единствено да консолидират военните достижения?
Проучванията на публичното мнение в тг-каналите в Русия демонстрират, че форматът на договарянията, най-малко подобен, какъвто е бил до момента, няма смисъл и е належащо специфичната интервенция да се докара до разумния й край и по-късно да се седне на масата за договаряния с цел да одобри капитулацията на Киев. Особено се посочи неуспехът на ръководителя на съветската договаряща група Владимир Медински.
Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров даже го укори, че употребява неверна дефиниция за вероятни отстъпки. А преди този момент самият той предложи да отиде на договарянията и бързо да реши казуса. На 11 април, след ДНР и ЛНР, той даде обещание да освободи останалите украински градове от " нацики и шайтани ".
Украинската страна естествено преглежда това като уязвимост. Това евентуално е повлияло частично на решението на Киев да провежда провокациите в Буча и Краматорск, с последвалото обвиняване на Русия. Очевидно е, че информационно-психологическите интервенции от Украйна и Запада са се засилили, както върху целевата публика, показана от жителите на Украйна, по този начин и върху други страни.
На договарянията участва и трета страна. Докато Беларус и Турция действаха като медиатори, европейските политици се опитваха да повлияят на съветския президент Владимир Путин. Шефът на Франция Еманюел Макрон не съумя. Той беше последван от други водачи на европейски страни.
Австрийският канцлер Карл Нехамер дойде в Москва на 11 април, с цел да се срещне с Владимир Путин, с цел да разиска обстановката в Украйна. Преди това, на 9 април, той беше в Киев, където се срещна със Зеленски. Но може ли да се смята за делегат на украинската страна, макар че се нарежда като миротворец? Според формалното му изказване това посещаване е контрактувано с Германия, затова може да се смята, че до известна степен отразява груповата воля на Европа.
Самият Нехамер туитира, че „ са ни нужни филантропични коридори, преустановяване на огъня и цялостно следствие на военни закононарушения “. Но Русия неведнъж е предложила филантропични коридори и едностранно е серпантина стрелбата. Това беше употребявано от въоръжените сили на Украйна и неонацистите, с цел да обстрелват колони от бежанци и други провокации, в случай че въобще се съгласяваха със основаването на коридори.
Що се отнася до следствието на закононарушенията, това би трябвало да стартира с случаите в Одеса през май 2014 година и други градове в Украйна, които бяха бомбардирани и обстрелвани от украинските войски в продължение на осем години. Разбира се, закононарушенията, осъществени от спецслужбите на Украйна през последните дни в Буча и Краматорск също би трябвало да бъдат задълбочено и обективно разследвани, а техните основатели и причинители да бъдат осъдени.
Някои медии считат, че задачата на Нихамер е опит за освобождение на хванатите (или блокирани в Мариупол) инструктори и офицери на НАТО.
Тъй като договарянията се водеха при закрити порти без достъп до пресата и откриване на детайлности, тази версия не може да бъде отхвърлена. В този случай Русия има мощен коз за по-нататъшни договаряния със Запада, който в действителност е главният спонсор на дълготрайната украинска рецесия.
Въпреки че съгласно резултатите е известно, че груповият Запад има намерение да ускори глобите против Русия. Е, както се споделя, в случай че си предизвестен, значи си въоръжен. А Русия ще се готви да вкара спомагателен пакет от контрасанкции против Запада.
Що се отнася директно от украинската страна, преди всичко би трябвало да се има поради, че Русия и Украйна сега нямат дипломатически връзки. Те бяха разрушени по самодейност на украинската страна след признаването на ДНР и ЛНР от Русия. Следователно това основава ново и неповторимо поле за интернационално правно взаимоотношение. Прецедентът в действителност стопира подписаните по-рано съглашения сред двете страни, макар че осъществяването им може да продължи.
Има аргументи за спиране на дипломатическите връзки като въоръжен спор, загуба на правосубектност и промяна на политическото управление по противоконституционен метод. Последният миг е изключително забавен, защото през февруари 2014 година в Украйна се случи държавен прелом, който в доста връзки сътвори основата за по-нататъшно утежняване на руско-украинските връзки.
Въпреки че след явно несправедливите и непрозрачни избори през 2014 година и успеха на Петро Порошенко, съветската страна се оправи с него. Същото беше и откакто Владимир Зеленски пристигна на власт. Въпреки че легитимността на тази последователност на последните двама президенти е под подозрение.
Що се отнася до прекратяването на дипломатическите връзки, значимо е да се разбере, че през последните 15 години доста страни са прекъснали връзките между тях, тъй че руско-украинският случай не е нещо извънредно. От необикновен интерес обаче е самият развой на договаряния.
Първо, какво костват териториалните искания на Украйна към Русия. Например, в връзките сред Япония и Русия има неразгадаем проблем с Курилските острови. А мирният контракт след резултатите от Втората международна война сред Япония и Русия към момента не е подписан.
И сключването му е директно обвързвано с териториалните искания на Токио. Но това не пречи на двустранните връзки и съдействие, което обаче понижа поради сегашните наказания. А Япония, макар че е сътрудник на Съединените щати, даже не мечтаеше да си върне Курилските острови със мощ.
В Украйна, съдейки по хванатите документи и разследващите данни, имаше такива проекти. Следователно тук не Русия би трябвало да дава гаранции, а Украйна, че ще се държи безшумно и няма да протяга ръка на сигурността на Русия и нейните съдружници. В идеалния случай контролът върху сходни гаранции би претендирал непрекъснато военно-политическо наличие на Русия на украинска територия.
Второто е настоящото неспазване на Украйна на голям брой интернационалните конвенции, от вярното отношение към съветските военнопленници до умишленото основаване на филантропична злополука в редица области (включително с потреблението на военна сила), с цел да се упрекна Русия за това. Подобно държание недвусмислено подкопава доверието и разобличава Украйна като недееспособна страна.
Предвид многочислените проблеми в страната на фона на цялостна дисфункция на управляващите (например грабежи, линчове и рейдерски заграбвания), става явно, че върховенството на закона като такова не съществува на територията на Украйна. Дори киевският режим да надвиши правната рамка във вътрешната политика, има ли смисъл да се водят спомагателни договаряния с него?
Вероятно да, само че единствено при положение, че Киев освен се съгласи с всички условия, сложени по-рано от Русия, само че и извърши редица нови условия, а точно:
1) подпомагане за намиране и наказване на виновните за подбуждането към русофобия и популяризирането на неонацистката идеология както в Украйна, по този начин и в чужбина посредством представители на украинската страна и обособени жители на тази страна;
2) цялостно съдействие при следствието на всички закононарушения, осъществени от украинските военни, специфични служби и паравоенни групировки против съветски военни и украински граждани;
3) прекачване на съветската страна на документите на Службата за сигурност на Украйна, Въоръжените сили на Украйна, Генералната прокуратура на Украйна и други органи по отношение на всевъзможни ограничения за въздействие върху украински жители заради тяхната проруска позиция или присъединяване в Руската православна църква;
4) прекачване на активи от юрисдикцията на правоприлагащите органи за възобновяване и преструктуриране на гражданска правна инфраструктура;
5) апел към Запада да отстрани всички наказания, наложени против Русия от 2014 година насам.
Препоръчително е всичко това да се одобри в пакетно съглашение, посочващо съответни периоди за осъществяване от украинската страна.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
След началото на специфичната интервенция в Украйна за демилитаризация и денацификация се организираха няколко кръга от договаряния сред Русия и Украйна. Първоначално те бяха позиционирани като механизъм за бързо разрешаване на спешната обстановка и се разглеждаха (поне от съветска страна) като действителен инструмент за споразумяване, кадърен да реализира съглашение, задоволително и за двете страни, освен това за малко време.
Преговорите се организираха както във формат онлайн освен това на срещи, извършени на територията на Беларус и Турция, по този начин и във виртуален формат. Но колкото повече срещи се организираха, толкоз по-ясно ставаше, че Украйна просто играе за печелене на време и няма да се съгласи с първичните претенции на Русия.
Въпреки че в началото Киев даде много неразбираеми обещания, че страната няма да се причисли към НАТО, както и че ще резервира безпристрастен статут, по-късно украинската страна стартира да демонстрира упоритости. И го правеше все по-предизвикателно.
В последна сметка украинската страна в действителност стартира дейна дипломатическа атака, изоставяйки постигнатите по-рано договорености. Показателно е, че това се случи след убийството в Киев на един от членовете на украинската делегация Денис Киреев. Това породи догатката, че всевъзможни градивни полемики сред украинските политици ще бъдат строго потискани от партията на войната, която от своя страна е ориентирана към корав прозападен курс и борба с Русия.
И най-после, в навечерието самият Владимир Зеленски сподели, че Украйна ще се бори до победа, и си разреши редица политически неточни изявления. Въпреки че в това време в изявление за западните издания той твърди, че единственият излаз от обстановката са договарянията с Русия.
Но на фона на думите на ръководителя на Европейския парламент Жозеп Борел, че този спор би трябвало да бъде приключен на бойното поле, наподобява, че Европейски Съюз поддържа решението точно с военни средства.
Ако прибавим към това непрекъснатите претенции на Киев за военна помощ, отчасти подкрепяни от някои страни, двусмислената позиция на Киев ясно понижава доверието в преговорния развой.
И тук пораждат въпроси. Ако би трябвало да се продължи, би трябвало ли да се смени тона и процедурата? Може би договарянията ще вървят дружно с военната интервенция, а резултатите, в случай че има такива, би трябвало единствено да консолидират военните достижения?
Проучванията на публичното мнение в тг-каналите в Русия демонстрират, че форматът на договарянията, най-малко подобен, какъвто е бил до момента, няма смисъл и е належащо специфичната интервенция да се докара до разумния й край и по-късно да се седне на масата за договаряния с цел да одобри капитулацията на Киев. Особено се посочи неуспехът на ръководителя на съветската договаряща група Владимир Медински.
Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров даже го укори, че употребява неверна дефиниция за вероятни отстъпки. А преди този момент самият той предложи да отиде на договарянията и бързо да реши казуса. На 11 април, след ДНР и ЛНР, той даде обещание да освободи останалите украински градове от " нацики и шайтани ".
Украинската страна естествено преглежда това като уязвимост. Това евентуално е повлияло частично на решението на Киев да провежда провокациите в Буча и Краматорск, с последвалото обвиняване на Русия. Очевидно е, че информационно-психологическите интервенции от Украйна и Запада са се засилили, както върху целевата публика, показана от жителите на Украйна, по този начин и върху други страни.
На договарянията участва и трета страна. Докато Беларус и Турция действаха като медиатори, европейските политици се опитваха да повлияят на съветския президент Владимир Путин. Шефът на Франция Еманюел Макрон не съумя. Той беше последван от други водачи на европейски страни.
Австрийският канцлер Карл Нехамер дойде в Москва на 11 април, с цел да се срещне с Владимир Путин, с цел да разиска обстановката в Украйна. Преди това, на 9 април, той беше в Киев, където се срещна със Зеленски. Но може ли да се смята за делегат на украинската страна, макар че се нарежда като миротворец? Според формалното му изказване това посещаване е контрактувано с Германия, затова може да се смята, че до известна степен отразява груповата воля на Европа.
Самият Нехамер туитира, че „ са ни нужни филантропични коридори, преустановяване на огъня и цялостно следствие на военни закононарушения “. Но Русия неведнъж е предложила филантропични коридори и едностранно е серпантина стрелбата. Това беше употребявано от въоръжените сили на Украйна и неонацистите, с цел да обстрелват колони от бежанци и други провокации, в случай че въобще се съгласяваха със основаването на коридори.
Що се отнася до следствието на закононарушенията, това би трябвало да стартира с случаите в Одеса през май 2014 година и други градове в Украйна, които бяха бомбардирани и обстрелвани от украинските войски в продължение на осем години. Разбира се, закононарушенията, осъществени от спецслужбите на Украйна през последните дни в Буча и Краматорск също би трябвало да бъдат задълбочено и обективно разследвани, а техните основатели и причинители да бъдат осъдени.
Някои медии считат, че задачата на Нихамер е опит за освобождение на хванатите (или блокирани в Мариупол) инструктори и офицери на НАТО.
Тъй като договарянията се водеха при закрити порти без достъп до пресата и откриване на детайлности, тази версия не може да бъде отхвърлена. В този случай Русия има мощен коз за по-нататъшни договаряния със Запада, който в действителност е главният спонсор на дълготрайната украинска рецесия.
Въпреки че съгласно резултатите е известно, че груповият Запад има намерение да ускори глобите против Русия. Е, както се споделя, в случай че си предизвестен, значи си въоръжен. А Русия ще се готви да вкара спомагателен пакет от контрасанкции против Запада.
Що се отнася директно от украинската страна, преди всичко би трябвало да се има поради, че Русия и Украйна сега нямат дипломатически връзки. Те бяха разрушени по самодейност на украинската страна след признаването на ДНР и ЛНР от Русия. Следователно това основава ново и неповторимо поле за интернационално правно взаимоотношение. Прецедентът в действителност стопира подписаните по-рано съглашения сред двете страни, макар че осъществяването им може да продължи.
Има аргументи за спиране на дипломатическите връзки като въоръжен спор, загуба на правосубектност и промяна на политическото управление по противоконституционен метод. Последният миг е изключително забавен, защото през февруари 2014 година в Украйна се случи държавен прелом, който в доста връзки сътвори основата за по-нататъшно утежняване на руско-украинските връзки.
Въпреки че след явно несправедливите и непрозрачни избори през 2014 година и успеха на Петро Порошенко, съветската страна се оправи с него. Същото беше и откакто Владимир Зеленски пристигна на власт. Въпреки че легитимността на тази последователност на последните двама президенти е под подозрение.
Що се отнася до прекратяването на дипломатическите връзки, значимо е да се разбере, че през последните 15 години доста страни са прекъснали връзките между тях, тъй че руско-украинският случай не е нещо извънредно. От необикновен интерес обаче е самият развой на договаряния.
Първо, какво костват териториалните искания на Украйна към Русия. Например, в връзките сред Япония и Русия има неразгадаем проблем с Курилските острови. А мирният контракт след резултатите от Втората международна война сред Япония и Русия към момента не е подписан.
И сключването му е директно обвързвано с териториалните искания на Токио. Но това не пречи на двустранните връзки и съдействие, което обаче понижа поради сегашните наказания. А Япония, макар че е сътрудник на Съединените щати, даже не мечтаеше да си върне Курилските острови със мощ.
В Украйна, съдейки по хванатите документи и разследващите данни, имаше такива проекти. Следователно тук не Русия би трябвало да дава гаранции, а Украйна, че ще се държи безшумно и няма да протяга ръка на сигурността на Русия и нейните съдружници. В идеалния случай контролът върху сходни гаранции би претендирал непрекъснато военно-политическо наличие на Русия на украинска територия.
Второто е настоящото неспазване на Украйна на голям брой интернационалните конвенции, от вярното отношение към съветските военнопленници до умишленото основаване на филантропична злополука в редица области (включително с потреблението на военна сила), с цел да се упрекна Русия за това. Подобно държание недвусмислено подкопава доверието и разобличава Украйна като недееспособна страна.
Предвид многочислените проблеми в страната на фона на цялостна дисфункция на управляващите (например грабежи, линчове и рейдерски заграбвания), става явно, че върховенството на закона като такова не съществува на територията на Украйна. Дори киевският режим да надвиши правната рамка във вътрешната политика, има ли смисъл да се водят спомагателни договаряния с него?
Вероятно да, само че единствено при положение, че Киев освен се съгласи с всички условия, сложени по-рано от Русия, само че и извърши редица нови условия, а точно:
1) подпомагане за намиране и наказване на виновните за подбуждането към русофобия и популяризирането на неонацистката идеология както в Украйна, по този начин и в чужбина посредством представители на украинската страна и обособени жители на тази страна;
2) цялостно съдействие при следствието на всички закононарушения, осъществени от украинските военни, специфични служби и паравоенни групировки против съветски военни и украински граждани;
3) прекачване на съветската страна на документите на Службата за сигурност на Украйна, Въоръжените сили на Украйна, Генералната прокуратура на Украйна и други органи по отношение на всевъзможни ограничения за въздействие върху украински жители заради тяхната проруска позиция или присъединяване в Руската православна църква;
4) прекачване на активи от юрисдикцията на правоприлагащите органи за възобновяване и преструктуриране на гражданска правна инфраструктура;
5) апел към Запада да отстрани всички наказания, наложени против Русия от 2014 година насам.
Препоръчително е всичко това да се одобри в пакетно съглашение, посочващо съответни периоди за осъществяване от украинската страна.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ