Динко Вълев: Карам си танка и не ме е*е! Ще намеря тоя Миленко и ще го…
Динко Вълев, прочул се като Ловеца на хора, към този момент е на независимост след 72 часа престой в ареста. Той бе арестуван по тъжба от собствен бизнес сътрудник, който твърдеше, че е обичай и ограбен. В последна сметка Вълев бе освободен, а потърпевшият си отдръпна жалбата, като призна, че Динко не го е бил. Това бе следващ скандал, в който Вълев се замеси през последните седмици. За ареста, побоите и контракта за добросъседство сред България и Македония той беседва с „България Днес“
– Господин Вълев, пуснаха ви на независимост тъкмо преди подписването на контракта за добросъседство сред България и Македония. С какви усеща посрещате това историческо събитие?
– Новият министър председател на Македония е доста прекрасен човек и го почитам. Подкрепят решението за положителни връзки за разлика от оня Миленко, който отново се изрича неопитен.
– Отдавна имате търкания с въпросния състезателен публицист, изключително откакто потроши българската паметна плоча с чук. Още ли сте му сърдит?
– Кой е тоя Миленко, бе? Той е никой да си дава мнението. Когато на Миленко хората управляваха Македония, тогава той можеше да споделя какво да става и се усещаше безнаказан. Затова си разреши да разрушава монументи. Сега няма право на глас, а и нищо не схваща. Само не разбрах по какъв начин той стана прочут с това, че непрестанно прави нещо неприятно и хора македонци и българи да се ненавиждат. Кой му слушаше мнението, преди да стартира да вреди и да приказва неприятно за България? Никой не го познаваше. Счупи една плоча и взе да си дава мнението. Всички огромни разбирачи станаха. Като е огромен публицист и посланик, що счупи монумент на културата? Повечето знаят, че той поддържаше предходното държавно управление и в този момент нападна хората, които желаят да пернат Македония напред. Сега ръководи млад, рационален човек, някогашен кмет на Струмица и той към този момент няма глас и отново се заяде с България.
– Отказахте ли се от срещата си с него?
– Да, ще се срещна с него и ще му оставя незабравими мемоари от срещата. Приготвил съм му подарък. А плочата, която той потроши, ще я сложа. Щом на ръководещите им е мъчно, за мен е елементарно. Ще я слага още веднъж. Дали спечелвам, дали изгубвам, ще го направя за България. Плочата си е подарък към контракта за добросъседство и ще я има, без значение какво иска ми се случи. Хората ги правят оценка така и така, откакто ги няма към този момент на тоя свят.
– Напоследък постоянно се озовавате в ареста, много сигнали за принуждение са подадени против вас. На какво се дължи това?
– Ако съм отговорен, да ме осъдят. Полицаите си гледат тяхната работа, пазят си хляба, в случай че би трябвало, влизам в пандиза!
– Как ще запомните трите дни в ареста?
– С това, че не беше вярно да ме задържат, без да си ревизират добре информацията и индивида, който им я дава. Оплакалият се е един низък лъжец, който искаше да ми бръкне в джоба и да ми вземе парите, без да ми даде стоката. За един пестник и един телефон от 89 лв. ме държаха три дни, а наркопласьори и оръжейници ги пускат незабавно. Разочарован съм.
– Как беше вътре?
– Като в клетка бях. Кофти.
– Беше ли урок?
– Нещата, които не ни убиват, ни вършат по-силни! Искат да ме изкарат неприятния може би, тъй като си споделям каквото мисля. Когато човек има повече почитатели, той стартира да има и власт. Имам над 180 хиляди почитатели в обществените мрежи. Истински хора, а не роботи. Това би могло да е причина, тъй като отхвърлих и да вляза в политиката.
– Искате ли да сте ръководещ – да сте президент или министър-председател?
– Времето ще покаже, към този момент нямам такива упоритости. Както обичам да споделям: имам си бизнес, който без мен няма да върти колелото. Не мога да го оставя елементарно. Засега нямам планове да се занимавам с политика, но знаеш ли… Никога не съм си мислил и че е допустимо да ме закопчаят поради човек, който се пробва да ме измами, при изискване че съм постоянен в заплащанията си на налози, в връзките си с страната. Този измекяр ме въртеше по през целия ден по телефона, криеше се, наскърбяваше ме, лазеше ми по нервите… не знам различен на мое място по какъв начин би постъпил.
– Какво се случва с обичаните ви машини – хеликоптер, танк?
– Вече не се лаская, тъй като доста хора завидяха и взеха да приказват нелепости по мой адрес. Иначе какво неприятно има – возя се на танка си, тъй като мога да си разреша да си го зареждам. Карам си и не ме е*е. Гори по 120 литра на час, огромен звяр е. Не виждам какво неприятно върша на някой.
– Имате ли си воин от българската история или съвремието, на който подражаваш или те въодушевява?
– Разбира се, че Христо Ботев! Но най ми е на сърце Капитан Петко челник. Него турците не го убиват в толкоз рискови обстановки, трудности, сложни моменти и най-после българите му виждат сметката.
– Май сте изгубили религия в българите в последно време?
– Много! Разочарован съм. Може да съм експлозивен, да съм по-рязък, да приказвам без термини и високопарни етапи, само че най-малко съм почтен. За жал българите все гледат да те обидят, да те осмеят, да те излъгват. Гледам ги по какъв начин се радват на ареста ми и дават ум, но пред мен всичките мълчат. Но ще им кажа: Има по-големи нарушители, създали повече от това да ударят един пестник на някой, който си го е заслужил. Не виждам какво толкоз съм направил, като съм защитил моралните си полезности.
– В този ред на мисли десетки осъдиха държанието с приятелката ви Деси, която твърди, че сте я пребили.
– Тя е доста евтина жена, че да се разясняват нейните изказвания.
– И друга жена се оплака от вас – журналистката Татяна Кристи, която твърди, че сте я заплашвали по интернет. Така ли е?
– Тя се опита да добие популярност на мой тил, тъй като никой нито я знае коя е, нито е огромен публицист. За първи път й чух името тогава. И също така тя не ме нападна с репортаж, ами се прави на някаква комичка, на актриса, която играе скечове и ми се подиграва в тях. Е, не е ли очаквала да ме предизвика? Тя напълно умишлено е търсела контакт с мен, моята реакция за нейна реклама. И като желае да ме осмива, да ми напише текст, да покаже уменията си. Не да се прави на актриса, тъй като тя не е такава по специалност. Явно търси себе си, дамата, няма лошо…
– Приключиха ли проблемите с полицията? Очаквате ли нови арести?
– Не, заобикалям да пакостя на хората. Може да си изпусна нервите, само че не съм лъжец, нито урод. Най-тежко за мен бе да отида да се предам самичък и когато ме закопчаха. Тежко ми беше, че знам къде отивам, и бях сам-самичък. Отидох в клетка, все едно съм в зоопарк. Това беше тежко.
– Господин Вълев, пуснаха ви на независимост тъкмо преди подписването на контракта за добросъседство сред България и Македония. С какви усеща посрещате това историческо събитие?
– Новият министър председател на Македония е доста прекрасен човек и го почитам. Подкрепят решението за положителни връзки за разлика от оня Миленко, който отново се изрича неопитен.
– Отдавна имате търкания с въпросния състезателен публицист, изключително откакто потроши българската паметна плоча с чук. Още ли сте му сърдит?
– Кой е тоя Миленко, бе? Той е никой да си дава мнението. Когато на Миленко хората управляваха Македония, тогава той можеше да споделя какво да става и се усещаше безнаказан. Затова си разреши да разрушава монументи. Сега няма право на глас, а и нищо не схваща. Само не разбрах по какъв начин той стана прочут с това, че непрестанно прави нещо неприятно и хора македонци и българи да се ненавиждат. Кой му слушаше мнението, преди да стартира да вреди и да приказва неприятно за България? Никой не го познаваше. Счупи една плоча и взе да си дава мнението. Всички огромни разбирачи станаха. Като е огромен публицист и посланик, що счупи монумент на културата? Повечето знаят, че той поддържаше предходното държавно управление и в този момент нападна хората, които желаят да пернат Македония напред. Сега ръководи млад, рационален човек, някогашен кмет на Струмица и той към този момент няма глас и отново се заяде с България.
– Отказахте ли се от срещата си с него?
– Да, ще се срещна с него и ще му оставя незабравими мемоари от срещата. Приготвил съм му подарък. А плочата, която той потроши, ще я сложа. Щом на ръководещите им е мъчно, за мен е елементарно. Ще я слага още веднъж. Дали спечелвам, дали изгубвам, ще го направя за България. Плочата си е подарък към контракта за добросъседство и ще я има, без значение какво иска ми се случи. Хората ги правят оценка така и така, откакто ги няма към този момент на тоя свят.
– Напоследък постоянно се озовавате в ареста, много сигнали за принуждение са подадени против вас. На какво се дължи това?
– Ако съм отговорен, да ме осъдят. Полицаите си гледат тяхната работа, пазят си хляба, в случай че би трябвало, влизам в пандиза!
– Как ще запомните трите дни в ареста?
– С това, че не беше вярно да ме задържат, без да си ревизират добре информацията и индивида, който им я дава. Оплакалият се е един низък лъжец, който искаше да ми бръкне в джоба и да ми вземе парите, без да ми даде стоката. За един пестник и един телефон от 89 лв. ме държаха три дни, а наркопласьори и оръжейници ги пускат незабавно. Разочарован съм.
– Как беше вътре?
– Като в клетка бях. Кофти.
– Беше ли урок?
– Нещата, които не ни убиват, ни вършат по-силни! Искат да ме изкарат неприятния може би, тъй като си споделям каквото мисля. Когато човек има повече почитатели, той стартира да има и власт. Имам над 180 хиляди почитатели в обществените мрежи. Истински хора, а не роботи. Това би могло да е причина, тъй като отхвърлих и да вляза в политиката.
– Искате ли да сте ръководещ – да сте президент или министър-председател?
– Времето ще покаже, към този момент нямам такива упоритости. Както обичам да споделям: имам си бизнес, който без мен няма да върти колелото. Не мога да го оставя елементарно. Засега нямам планове да се занимавам с политика, но знаеш ли… Никога не съм си мислил и че е допустимо да ме закопчаят поради човек, който се пробва да ме измами, при изискване че съм постоянен в заплащанията си на налози, в връзките си с страната. Този измекяр ме въртеше по през целия ден по телефона, криеше се, наскърбяваше ме, лазеше ми по нервите… не знам различен на мое място по какъв начин би постъпил.
– Какво се случва с обичаните ви машини – хеликоптер, танк?
– Вече не се лаская, тъй като доста хора завидяха и взеха да приказват нелепости по мой адрес. Иначе какво неприятно има – возя се на танка си, тъй като мога да си разреша да си го зареждам. Карам си и не ме е*е. Гори по 120 литра на час, огромен звяр е. Не виждам какво неприятно върша на някой.
– Имате ли си воин от българската история или съвремието, на който подражаваш или те въодушевява?
– Разбира се, че Христо Ботев! Но най ми е на сърце Капитан Петко челник. Него турците не го убиват в толкоз рискови обстановки, трудности, сложни моменти и най-после българите му виждат сметката.
– Май сте изгубили религия в българите в последно време?
– Много! Разочарован съм. Може да съм експлозивен, да съм по-рязък, да приказвам без термини и високопарни етапи, само че най-малко съм почтен. За жал българите все гледат да те обидят, да те осмеят, да те излъгват. Гледам ги по какъв начин се радват на ареста ми и дават ум, но пред мен всичките мълчат. Но ще им кажа: Има по-големи нарушители, създали повече от това да ударят един пестник на някой, който си го е заслужил. Не виждам какво толкоз съм направил, като съм защитил моралните си полезности.
– В този ред на мисли десетки осъдиха държанието с приятелката ви Деси, която твърди, че сте я пребили.
– Тя е доста евтина жена, че да се разясняват нейните изказвания.
– И друга жена се оплака от вас – журналистката Татяна Кристи, която твърди, че сте я заплашвали по интернет. Така ли е?
– Тя се опита да добие популярност на мой тил, тъй като никой нито я знае коя е, нито е огромен публицист. За първи път й чух името тогава. И също така тя не ме нападна с репортаж, ами се прави на някаква комичка, на актриса, която играе скечове и ми се подиграва в тях. Е, не е ли очаквала да ме предизвика? Тя напълно умишлено е търсела контакт с мен, моята реакция за нейна реклама. И като желае да ме осмива, да ми напише текст, да покаже уменията си. Не да се прави на актриса, тъй като тя не е такава по специалност. Явно търси себе си, дамата, няма лошо…
– Приключиха ли проблемите с полицията? Очаквате ли нови арести?
– Не, заобикалям да пакостя на хората. Може да си изпусна нервите, само че не съм лъжец, нито урод. Най-тежко за мен бе да отида да се предам самичък и когато ме закопчаха. Тежко ми беше, че знам къде отивам, и бях сам-самичък. Отидох в клетка, все едно съм в зоопарк. Това беше тежко.
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ