Динка Негалова: Искаме да си възвърнем мястото в доболничната помощ и в патронажната грижа
Динка Негалова е акушерка, приключила е образованието си в Медицински лицей към МУ - Пловдив. Работи в Родилна зала на АГ болница " Селена ". От 2025 година е ръководител на Алианса на българските акушерки.
По мотив Деня на родилната помощ беседваме с нея за компликациите пред акушерската прoфeсия и задачите, над които съсрeдоточава напъните си съсловната организация през днешния ден.
Г-жо Негалова, да стартираме с обичайния въпрос – какъв брой са акушерките в България през днешния ден?
Около 4000. Но незабавно бързам да уточня, че една част от тях не работят специалността, макар, че са се дипломирали като акушерки. Или работят като медицински сестри, или отпътуват за чужбина.
Професията ни е прелестна, тя доста остаряла, с богати обичаи, само че с това отношение на обществото към нея, тя е изправена пред доста компликации.
Кои от тях са най-сериозните?
Като цяло застаряването. Имаме колежки, които работят след пенсионна възраст – над 60-70 години. Няма млади акушерки, които да навлизат и това се дължи на ниското възнаграждение. Няма нищо нелогично в това предпочитание – това са млади девойки, получили положително обучение и подготовка след доста труд, те са на прага на живота, следва им да основат фамилии, да отгледат деца. Естествено е да желаят да са добре платени.
Реално имаме прелестни бази за образование, прелестни условия за работа – и в държавните, и в частните лечебни заведения. Оборудването е модерно, с съвременна инсталация, само че искащи да работят акушерската специалност няма.
Освен това желая да се спра на друга наша огромна болежка – мястото ни в доболничната помощ, където можем да бъдем доста потребни. Тази наша роля беше забравена, а това не трябваше да се случва. Патронажната грижа, консултирането, психопрофилактиката – това се все области, в които имаме своето място и желаеме да си го възвърнем.
В последните години някои общини и лечебни заведения започнаха да демонстрират интензивност и до подпомогат финансово образованието на акушерки. Имате ли усещане, че тази процедура се усилва?
Да, на доста места към този момент се върви по този път. Особено в дребни лечебни заведения в отдалечени райони, в общини, които са надалеч от огромните градове, това се случва, отпускат се стипендии, дават се по-високи заплати на новопостъпващите акушерки.
Как Асоциацията на българските акушерки си партнира с преподавателите от медицинските колежи, с сдружението на акушер-гинеколозите?
Имаме доста положителни контакти и взаимоотношение. Много от нашите преподаватели са лектори в обичайните ни конгреси, дружно с тях подготвихме наръчници по патронажна грижа, които са една доста потребна самодейност.
Държа да подчертая, че нашата организация има построени партньорства и с други сродни съсловни интернационалните и задгранични организации. Каним задгранични лектори на нашите прояви, ние пътуваме за образования в други страни, бяхме неотдавна на образование в Дубай да вземем за пример. Стремим се да надграждаме знанията и уменията си.
Каква е политиката на алианса във връзка с младите акушерки?
Стараем се да им дадем опция да вземат участие пълноценно в нашите срещи и образования. Провеждаме летни на практика семинари, тази година е 10-то издание, през октомври ще се състои 14-то издание на годишната Академия за акушерки с интернационално присъединяване. Традиционен е студентският конгрес, който се организира всяка година взаимно с един от медицинските универрситети. Тази година хазаин ще бъде Бургаският държавен Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “, форумът е предвиде за април, на него ще обявим и резултатите от състезанието за есе на тематика „ Моята професионална реализация като акушерка в България “.
И един финален въпрос – коя е най-важната цел, която се стремите да постигнете като съсловна организация по повод статута на акушерската специалност?
Да си възвърнем мястото в доболничната помощ и в патронажната грижа. Искам да подчертая, че не сме спирали разговора по тази тематика със здравното министерство и парламентарната Комисия по опазване на здравето. Ще продължим и откакто се образува идващият парламент.
По мотив Деня на родилната помощ беседваме с нея за компликациите пред акушерската прoфeсия и задачите, над които съсрeдоточава напъните си съсловната организация през днешния ден.
Г-жо Негалова, да стартираме с обичайния въпрос – какъв брой са акушерките в България през днешния ден?
Около 4000. Но незабавно бързам да уточня, че една част от тях не работят специалността, макар, че са се дипломирали като акушерки. Или работят като медицински сестри, или отпътуват за чужбина.
Професията ни е прелестна, тя доста остаряла, с богати обичаи, само че с това отношение на обществото към нея, тя е изправена пред доста компликации.
Кои от тях са най-сериозните?
Като цяло застаряването. Имаме колежки, които работят след пенсионна възраст – над 60-70 години. Няма млади акушерки, които да навлизат и това се дължи на ниското възнаграждение. Няма нищо нелогично в това предпочитание – това са млади девойки, получили положително обучение и подготовка след доста труд, те са на прага на живота, следва им да основат фамилии, да отгледат деца. Естествено е да желаят да са добре платени.
Реално имаме прелестни бази за образование, прелестни условия за работа – и в държавните, и в частните лечебни заведения. Оборудването е модерно, с съвременна инсталация, само че искащи да работят акушерската специалност няма.
Освен това желая да се спра на друга наша огромна болежка – мястото ни в доболничната помощ, където можем да бъдем доста потребни. Тази наша роля беше забравена, а това не трябваше да се случва. Патронажната грижа, консултирането, психопрофилактиката – това се все области, в които имаме своето място и желаеме да си го възвърнем.
В последните години някои общини и лечебни заведения започнаха да демонстрират интензивност и до подпомогат финансово образованието на акушерки. Имате ли усещане, че тази процедура се усилва?
Да, на доста места към този момент се върви по този път. Особено в дребни лечебни заведения в отдалечени райони, в общини, които са надалеч от огромните градове, това се случва, отпускат се стипендии, дават се по-високи заплати на новопостъпващите акушерки.
Как Асоциацията на българските акушерки си партнира с преподавателите от медицинските колежи, с сдружението на акушер-гинеколозите?
Имаме доста положителни контакти и взаимоотношение. Много от нашите преподаватели са лектори в обичайните ни конгреси, дружно с тях подготвихме наръчници по патронажна грижа, които са една доста потребна самодейност.
Държа да подчертая, че нашата организация има построени партньорства и с други сродни съсловни интернационалните и задгранични организации. Каним задгранични лектори на нашите прояви, ние пътуваме за образования в други страни, бяхме неотдавна на образование в Дубай да вземем за пример. Стремим се да надграждаме знанията и уменията си.
Каква е политиката на алианса във връзка с младите акушерки?
Стараем се да им дадем опция да вземат участие пълноценно в нашите срещи и образования. Провеждаме летни на практика семинари, тази година е 10-то издание, през октомври ще се състои 14-то издание на годишната Академия за акушерки с интернационално присъединяване. Традиционен е студентският конгрес, който се организира всяка година взаимно с един от медицинските универрситети. Тази година хазаин ще бъде Бургаският държавен Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “, форумът е предвиде за април, на него ще обявим и резултатите от състезанието за есе на тематика „ Моята професионална реализация като акушерка в България “.
И един финален въпрос – коя е най-важната цел, която се стремите да постигнете като съсловна организация по повод статута на акушерската специалност?
Да си възвърнем мястото в доболничната помощ и в патронажната грижа. Искам да подчертая, че не сме спирали разговора по тази тематика със здравното министерство и парламентарната Комисия по опазване на здравето. Ще продължим и откакто се образува идващият парламент.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ