Династията Мин управлявала от 1368 до 1644 г., оставяйки след

Защо китайските наложници се страхували да получат червена кърпичка като подарък от императора? По женски

Династията Мин управлявала от 1368 до 1644 година, оставяйки след себе си спорно завещание. Това било време на подем на културата и изкуството, само че макар дейния теоретичен напредък, съществуването на жестоките обичаи продължавали да съществуват.

Харемът на китайския император се състоял най-вече от дами от по-ниска и междинна класа. Представителките на висшето общество имали по-голям късмет да избегнат попадането си в харема на императора.

Освен че взели участие в неистова конкуренция за вниманието на императора, в интриги, злословия и отравяния, в императорския замък всички наложници принадлежали абсолютно на владетеля и постоянно били вечно лишавани да се виждат с членове на фамилиите си.

Династията Мин била считана за една от най-жестоките в Китай. На наложниците им било забранявано да напущат Забранения град, а краката им били оковавани, с цел да не могат да избягат.

Император Дзя Цин бил прочут с любовта си към ужасяващите опити в търсене на еликсира на младостта. Той вярвал, че менструалната кръв на девойките ще го защищити от остаряване и гибел. А с цел да бъде еликсирът първокласен, девойките били от време на време бити и хранени единствено с черници и пиели роса. За страдание, наложниците запазвали статута си на " обичаните неща " на императора даже след гибелта му.

След като императорът отивал в отвъдното, няколко десетки девойки от харема получавали като подарък алена копринена кърпичка, което означавало единствено едно нещо - гибел. Наложниците трябвало да служат на господаря даже след гибелта му и по тази причина били длъжни да го последват.

Подобна история се случила при третия император от династията Мин - Джу Ди, когато след гибелта му през 1424 година тридесет деликатно подбрани наложници получили този ужасяващ подарък. Един странник написа, че нещастните дами били ескортирани плачещи в огромна зала, където били сложени на дървени стълбове и им било подредено да се обесят на примките, сложени пред всяка една от тях.

За страдание, историята познава още по-брутални способи за екзекуция на наложници. Според учения Мао Цилин първият император от династията Мин - Джу Юенджан, който умира в края на 14. век, бил заровен с четиридесет и шест наложници и 10 прислужници. Момичетата били заровени живи.

Само наложници от уважавани фамилии можели да избегнат ужасната орис. Те били освобождавани от приемането на съдбовната кърпичка, с цел да не предизвикат спор с авторитетни родственици. Има добре прочут епизод от историята, разказващ за дъщерята на изтъкнат пълководец, която едвам не починала за императора. Баща ѝ обаче реагирал толкоз остро на тази вест, че ръководещото семейство избрало друго момиче.

Уви, други наложници, произхождащи от по-бедни фамилии, били лишени от сходен късмет за оцеляване. Родителите на тези девойки, които били избирани да последват императора в пътя му към другия свят, получавали огромни финансови хонорари и почести от императорския замък.

Краят на този абсолютизъм е подложен от шестия и осми император - Джу Циджън, от династията, който царувал два пъти. Преди гибелта си той споделил на най-големия си наследник, че не може да продължи жестоката традиция да убива дами от харема и помолил това да не се повтаря в бъдеще.

Решението донесло на императора славата и репутацията на един от най-великодушните и обективни владетели. Но това не изкоренило изцяло кървавия бит. Съществуват исторически сведения за убийства на наложници след гибелта на император, които били осъществени след манджурското завземане на Китай през династията Цин.