Динамиката на макроикономическата среда, състоянието на банковия сектор и пътят

Динамиката на макроикономическата среда, положението на банковия бранш и пътят към еврозоната. Това се трите тематики, които открои в своето изявление шефът на БДБ Димитър Радев по време на конференцията „ Банките и бизнеса “. Динамика на макроикономическата среда Динамиката на макроикономическата среда е под мощното въздействие на вътрешнополитически и геополитически фактори. Неизвестните, свързани с развиването на тези фактори, усилват рисковете – и надлежно несигурността – на макроикономическите оценки и прогнози.   Подобна среда допуска, наред с другото, уместно калибриране и хармонизиране на паричната и фискалната политики.  Перспективите пред паричната политика са ясни. Накратко, тези вероятности са свързани с увеличение на лихвените проценти и последователно занемаряване на неконвенционалните ограничения, прилагани през последните години. Отдавна към този момент настоящият въпрос не е за посоката на паричната политика, а за параметрите на нейното стягане. Тези параметри се обрисуват в диапазона от неутрално до рестриктивно ниво на лихвените проценти. Целта на упражнението е ясна: преодоляване и понижаване на инфлацията до здравословни нива посредством ограничение на търсенето, върху което централните банки могат да въздействат. По различен метод казано, централните банки се концентрират доста повече в сравнение с през последните години върху своя главен мандат, а точно – ценовата непоклатимост. Подобно развиване има своята цена и тя е в закъснение на икономическата интензивност, което в рисковия случай може да докара до краткотрайна криза. Логиката зад дейностите на централните банки е, че продължителната висока инфлация би имала доста по-разрушителен резултат за икономическото развиване и благосъстоянието на хората, в сравнение с краткотрайното закъснение на икономическата интензивност. Как тази световна наклонност се пречупва през характерните стопански условия в нашата страна? Краткият отговор е непосредствено заради две аргументи: една обща и една  по-специфична. Общата важи за всички дребни отворени стопански системи в Европейски Съюз и тя е във високата степен на обязаност на тези страни с икономическите процеси и политики в еврозоната, в съответния случай – с паричната политика, провеждана от ЕЦБ. По-специфичната причина е обвързвана с особеностите на нашия паричен режим на закрепен валутен курс на лв. към еврото и с високата степен на синхронизиране на нашия бизнес цикъл с този на еврозоната. Докато посоката на паричната политика е ясна, вероятностите пред фискалната политика съдържат повече въпроси . В подтекста на еврозоната това се дължи на неналичието на фискален съюз, другата фискална позиция на обособените страни и особеното, само че като цяло високо ниво на тяхната дългова тежест. На този декор фискалната позиция на България продължава да бъде солидна – с второто най-ниско съответствие на дълг към Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Фискалната позиция на страната е изправена обаче пред съществени евентуални опасности. Те са свързани със мощно смутения бюджетен развой през последните близо две години и очертаващата се през този интервал наклонност на трайно разхлабване на фискалната политика.  Проблемът не е толкоз в по-високите разноски, които бяха нужни и значително неизбежни, изключително в интервала на Ковид рецесията, а по-скоро в тяхното качество. По-високите разноски през този интервал, които доведоха до по-висок недостиг, бяха замислени като целеви и краткотрайни и това беше верният метод. В рамките на мощно фрагментирания бюджетен развой обаче тези целеви и краткотрайни разноски се трансформираха значително във всеобхватни и непрекъснати и със поръчки за тяхното в допълнение увеличение.  Рисковете в тази ситуация са по две линии. От една страна, трайното и прогресиращо разхлабване на фискалната политика може да ни върне в от дълго време забравеното време на високи дефицити, възходящ дълг и ликвидни усложнения за бюджета. Това ще промени неподходящо и вътрешната конструкция на бюджетните разноски, с увеличаващ се дял на разноските за обслужване на дълга, изключително в изискванията на покачващи се лихвени проценти за сметка на разноските за вложения и обществени потребности. Лекарството в сходни случаи е постигането на първоначални остатъци в бъдеще, а това може да стане по два метода: рязане на непрекъснати разноски или увеличение на налозите. Знаем, в това число от нашия опит през 90-те години, че този развой е мъчителен. От друга страна, съществува действителна заплаха от опълчване на задачите и посоките на фискалната и паричната политики. Затягането на паричните условия и разхлабването на фискалните условия имат противопоставен макроикономически резултат, най-малко що се отнася до търсенето. Към това може да прибавим съществено забавените структурни промени, които биха подкрепили решаването на проблемите, свързани с предлагането, само че към момента не са във фокуса на бюджетната полемика. Комбинацията от тези фактори би затруднила съществено опитите за ограничение и трайно понижаване на инфлацията - освен това, би основала условия за завръщане към макроикономическите несъответствия от близкото минало. Подобно развиване, наред с другото, би имало мощно неподходящ резултат за бизнеса и банките в България. Следователно, от позиция на по-голяма предвидимост на динамичността на макроикономическата среда, една от главните задания в стопански проект в този момент е да се опитаме да синхронизираме във допустимо най-голяма степен паричните и фискалните условия в страната. На бюджетен език това значи реализиране на фискална консолидация, която може да се мери с съответно число: бюджетен недостиг не по-висок от 3% от Брутният вътрешен продукт. Състояние на банковия бранш Динамиката на макроикономическата среда, която е мощно повлияна от вътрешнополитически и геополитически фактори, слага нови провокации и пред банковия бранш. Секторът посреща тези провокации в мощна позиция – институционално и като съответни индикатори. Институционалната рамка се дефинира значително от участието на страната в Европейския банков съюз, една от основните институции на еврозоната, и от открития по отношение на това режим на близко съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ. Нашият банков контрол, да вземем за пример, е неразделна част от Единния контролен механизъм на Европейския банков съюз – от присъединяване в взаимните надзорни екипи, през мрежата  от хоризонтални контакти до процеса на взимане на решения посредством пълноправно присъединяване в работата на Надзорния съвет на ЕЦБ. В този смисъл, Единният контролен механизъм е щемпел за качество по повод стандартите на надзорната активност, реализирана от Българска народна банка, както и във връзка с качеството на регулаторната, пруденциалната и аналитично-методическата рамка на надзорния развой.  Консолидацията на институционалната рамка в допълнение на промените през последните години изяснява положителното положение на банковия бранш. Ще илюстрирам това с няколко цифри: - Отношението на ликвидно покритие в края на октомври е 253.5%, а ликвидният буфер е 38.4 милиарда лева при продължаваща наклонността на напредък на привлечените средства; - Адекватността на капитала по последни данни е 20.47%, като финансовият остатък над общото надзорно условие за капитал и макропруденциални буфери е в размер на почти 2.9 милиарда лева.; - Нетната стойност на необслужваните заеми за последните 12 месеца понижава с над 660 млн. лева Делът им съставлява 2.66% от общата чиста стойност на заемите и задатъците, като размерът им е напълно затрупан от финансовия остатък над регулаторните условия и буферите; - Доходността, измерена посредством размера на облагата от 1,7 милиарда лева, подсигурява възвръщаемост на активите и капитала и е сериозен източник за вътрешна поддръжка на балансите при нужда. В този подтекст главните провокации пред банковия бранш към днешна дата могат да бъдат систематизирани в три посоки – динамичността на макроикономическата среда, процикличното държание на банките и евентуалните опасности за доходността им . - Макроикономическата среда, както означих първоначално, се характеризира с висока неустановеност и капацитет за ескалиране на рискови сюжети. Това допуска продължение на провеждането на стрес тестванията за банковия бранш с разнообразни хипотетични отрицателни сюжети. - Процикличното държание на банките е обвързвано с продължаващия напредък на заемите. При възходяща кредитна динамичност от време на време се надценява потенциалът на кредитополучателите да обслужват своите отговорности. Ето за какво надзорната политика ще продължи да бъде ориентирана към това кредитните институции да работят консервативно. - Доходността на банките е сложена под риск по едно и също време по две линии. Първо, заради нуждата от заделяне на спомагателни хранителни запаси при възходяща възможност за необслужване на заеми, и второ, заради ограничение на опциите на банките да генерират приход от съществена активност. Например, повишаващите се лихвени проценти носят риск за негативни преоценки в балансите на банките. При тези условия Българска народна банка ще продължи да следва консервативна пруденциална политика, ориентирана към продължаващо подсилване на финансовата позиция на банките посредством серия от микро- и макропруденциални ограничения. Следователно, най-малко в кратковременен проект, ние не виждаме учредения за разхлабване на нашата пруденциална политика. Пътят към еврозоната Пътят към еврозоната има капацитет да се трансформира в катализатор на процеси, които да консолидират политическата и макроикономическата рамка. Свидетели сме към този момент на такива първи проблясъци. Съвсем неотдавна Народното събрание одобри решение с съвсем конституционно болшинство за ускорение процеса на подготовка за въвеждане на еврото с целева дата 1 януари 2024 година Трудно може да намерим през днешния ден друга тематика, която получава толкоз внушителна политическа поддръжка. Изпълнението на номиналните, така наречен Маастрихтски критерии, наложително изискване за присъединение към еврозоната, допуска провеждането на политики, които са положителни за страната, даже отвън подтекста на еврозоната, и по този метод биха помогнали за консолидиране на макроикономическата рамка. Тези политики са ориентирани към преодоляване и понижаване на инфлацията – огромната тематика на деня, както и към дисциплиниране на фиска, поддържане на дълготрайните лихви на здравословно за стопанската система ниво и опазване на валутната непоклатимост. Въпреки проблемите, с които се сблъскваме, България към момента се нарежда добре във връзка с Маастрихтските критерии. В момента за нас единствената отворена тематика е критерият за инфлацията, само че и във връзка с него нещата не са еднопосочни. От една страна, инфлацията е с високи темпове освен у нас, само че и в целия Европейски Съюз. От друга страна, през октомври за първи път от повече от година темпът на инфлация у нас обърна траекторията си на непрекъснато повишаване. Ще следим деликатно по какъв начин този развой се развива, само че той би трябвало интензивно да бъде подсилен с съответни антиинфлационни ограничения, в това число с един задоволително порядъчен бюджет. Това, върху което като централна банка се фокусираме сега във връзка с еврозоната, са два въпроса: правната рамка и техническата подготовка. По отношение на правната рамка чакаме безусловно до дни да се внесат в Народното събрание измененията в Закона за Българска народна банка, с които да се преодолеят правни несъответствия, установени в конвергентните отчети на ЕЦБ. Сериозен прогрес има и в подготовката на план на Закон за въвеждане на еврото в границите на работна група към Координационния съвет за подготовката на  Република България за участие в еврозоната. Разбира се, това е единствено началото. Аз нямам подозрения, че страната разполага с експертизата и потенциала да приготви всички планове в точния момент и с положително качество. Това, което е належащо, е да имаме държавно управление, което да ги внесе и парламент, който да ги утвърди. Техническата подготовка е друго голямо предизвикателство, пред което е изправена главно Българска народна банка. Ние имаме цялостната подготвеност „ да натиснем крепко педалите “ по тази тематика. За това сме основали нужната организация и работим доста тясно и интензивно с сътрудниците от ЕЦБ. Очаквам да имаме доста благоприятни условия да осведомяваме по-подробно публиката за постигнатия прогрес. Заключение Намираме се в интервал на фрагментация и неустановеност както във връзка с политическата, по този начин и на макроикономическата рамка.  В такава среда е извънредно значимо да се реализира във допустимо най-висока степен синхронизиране на паричните и фискалните условия в страната. При ясна посока на паричната политика фокусът пада върху идните бюджетни решения. В актуалната среда на неустановеност банковия бранш продължава да стои устойчиво със солидна финансова и ликвидна позиция и е подготвен да посрещне новите провокации. Пътят към еврозоната има капацитета да се трансформира в катализатор за консолидиране на политическата и макроикономическата рамка. Това е действителна опция, която не би трябвало да пропущаме.