Димо Хранов е българин награден със седем ордена заради участието

Димо Хранов е българин награден със седем ордена поради присъединяване му в Освободителната война и за службата му в разнообразни държавни институции след Освобождението на България. Той е преподавател, читалищен деятел, редактор и литератор. В историята ни името му е известно още като Димитър Хранов, той самият го трансформирал. Известен е с това, че става създател на земеделския периодичен щемпел.

Роден е в дребното възрожденско градче Лясковец през 1846 година Баща му Вълчо Хранов е бил възпитаник на Христаки Павлович в Свищов. От него синът наследява устрема към познание, само че и хубавия му глас. 

Първоначално Димо Хранов учи при даскал Манол Стателов в родния си град, а след това отива да се учи в село Златарица при даскал Радко Радославов. Осемнадесетгодишен се главил за преподавател и псалт в родния си град. Прославил се като добър черковен артист. В Лясковец преподава в учебното заведение на махала „ Св. Никола “ в продължение на четири години.

Славата му на църковен артист и добър преподавател стигнала до село Арнауткьой, Разградско, от където изпратили човек, с цел да го предложения за тамошното школо. Димитър Хранов се съгласил и останал там една година. През 1869 година първенци от Разград го повикали за класен преподавател. Там взе участие в основаването на читалище „ Съгласие “, което по-късно е преименувано в „ Развитие “. В него Хранов чете сказки, доставя книги и списания, показва драмата „ Геновева “ и една негова комедия – „ Бабата и дяволът “. Читалището поставя доста старания и за образователното дело в Разград и покрайнините.

През есента на 1871 година Хранов напуща Разград и със спестени пари отпътува за Австрия, с цел да продължи с науките, само че евентуално не съумява. Постъпва във Висше земеделско учебно заведение в град Крижевац, Хърватско, където се дипломира. Той е първият българин в турската империя, който получава тапия от сходно учебно заведение.

Завърнал се в България и постъпил още веднъж като преподавател във видинското основно учебно заведение. През 1874 година е определен за ръководител на читалище „ Цвете “. Там показва беседи по селскостопански въпроси. През същата година почнал да издава вестник „ Ступан “, който представял публикации за просвета, спестовност и земеделие. Българските земеделци към този момент имали опция да получат професионални препоръки, с цел да получават по-добра годишна продукция. Димо Хранов поставя началото на земеделския щемпел у нас.

Сътрудници имал от цялата страна. Печатал изданието в Букурещ. Вестникът е издаван един път, а след това и два пъти месечно. Излиза в продължение на две години и три месеца до Априлското въстание през 1876 година Вестникът се трансформира в добър асистент на земеделците в цяла България. Под негово въздействие почнали да се основават аграрни сдружения. А с това се подобрявали методите за обработка на земята, което влияело и на реколтата.

През лятото на 1875 година Хранов напуснал Видин и се преселил в Русе. Там взел участие в революционния комитет. Той е един от доверениците на Любен Каравелов. Тъкмо в неговата печатница Хранов печата вестник „ Ступан “. Но освен това – настоятел е в България на Каравеловото списание „ Знание “.

Самият Каравелов го убедил да се реалокира в Букурещ, с цел да работят дружно – да редактират и издават вестниците. През 1876 година Хранов към този момент е в румънската столица. Той изплатил половината от каравеловата печатница, внесъл и други пари и двамата станали съдружници за печатане на книжни издания. Общата им работа издържала до оповестяването на Руско-турската война. Тогава Хранов станал преводач в щаба на военачалник Гурко. Придружавал армията му в целия боен поход. След време написва „ Спомени за военачалник Гурко от времето на Освободителната война “, отпечатани в София през 1902 година

След Освобождението заема висши длъжности в наши министерства. Бил е шеф на поделение в дипломатическия отдел, секретар на дипломатическото агентство в Белград. През 1881 година е заемал поста основен секретар в Министерството на външните работи и изповеданията. Той е първият основен секретар на новооткритото през юли 1882 година

Министерство на публичните здания, земеделието и търговията. Става член на Кодификационната комисия, а след това е извикан от българската Екзрхия в Цариград за деловодител на образователното дело в Македония и Одринско. На тази работа остава девет години - до 1893 година

След това напуснал чиновническата си работа и се отдал на литературен труд. След като Стефан Стамболов си отишъл от властта и се основала Народната партия, Димитър Хранов станал първия редактор на вестник „ Мир “. Бил е и депутат в две национални събрания, произнасял речи по въпроси свързани със земеделието, скотовъдството и градинарството. Той е измежду създателите на Българското земеделско сдружение, редактор е и на издаваното от него списание „ Орало “.

На 3 януари 1899 година земеделското сдружение в София чества 25 – годишния празник на Хранов, като основател на първото земеделско списание „ Ступан “. Няколко години по-късно, през 1904 година, е празнуван и в разградското читалище „ Развитие “ като негов създател. Гражданите на Разград го оповестили за почетен ръководител на читалището. Във Видин поради заслугите му към образователното дело и читалището на града го афишират за почетен жител.

Написал е два учебника – „ Нравоучение “ (1894), по които са учили българските деца. Превеждал е от френски език художествена литература. Сред преводите му от съветски е книгата на Н. Зандрок „ За земята (почвата) и за нейното подготвяне да се обработват на нея разнообразни жита, сеитби и треви за добитък “. 

Преди Освобождението е сътрудничил във вестници и списания: „ Право “, „ Читалище “, „ Училище “, „ Знание “, „ Стара планина “, а след Освобождението в „ Марица “, „ Български глас “, „ Библиотека “, „ Българска колекция “, „ Орало “. Известен е и с историческите си публикации.  

Днес премия на името на възрожденеца в Разград се присъжда от Народно читалище „ Развитие 1869 “, която е обвързвана с подкрепяне на неговото битие и развиване.