На шест километра от границата
Димитровград, днешното име на Цариброд, е единствено на шест километра от границата със Сърбия, и на шейсет от София. Цариброд е преименуван в чест на комунистическия лидер Георги Димитров, основен последовател и мотор на концепцията на Сталин и Комунистическия интернационал за обединяването на България и Сърбия в Балканска федерация.
Слава Богу, че " Бащата на народите " и югославският водач Тито се скарват и концепцията си остава мъртвородена. Неотдавна стана прочут любопитен епистоларен диалог сред честолюбивите вождове. Тито написал на Сталин: " Престани да ми пращаш наемни убийци, че най-после аз ще ти пратя един и нашата преписка ще завърши ".
През 1993 и 2004 година са правени два референдума за смяна на името на Димитровград, само че жителите предпочели да не се сменя.
На входа на скромното градче, което се намира в най-бедната част на Сърбия, посреща мраморен Апостол на свободата, улиците, с надписи на български и сръбски, са с имена " Софийска " и " Христо Ботев ", музеят е " Пеньо Пенев ", а театърът - " Апостол Карамитев ". Сякаш човек е у нас, само че преди години.
Няма тузарски заведения за хранене и кафенета, казина и игрални домове. По улиците на фучат мощни скъпи коли. Няма юпита, които играят от телефоните си на тържищата в Лондон, Ню Йорк и Токио... Но няма и мутри, най-малко не локални.
Тук е чисто, зелено и умерено. Хората, които приказват на някакъв остарял, само че безпределно сладостен български, са спокойни, усмихнати и отзивчиви. Никой не бърза, никой не се блъска, никой не приказва високо. Никой не краде, дървата за огрев са подредени от вън. " Заставите " са отключени. Носи се мирис на бурек. Кръчмите са мънички, само че в тях дават чудно хубави содени питки, айвар, павлак, ущипци, плескавици, вешалици и кебапчини.
© създателят
Сега е Празникът на сушеницата. Производители, а не прекупвачи, са надошли от цяла Сърбия, от Пирот, от Ниш, от Крива Паланка, с цел да си оферират стоката. Надошли са и хиляди купувачи - основно българи. Местните ни чакат като спасители. " Целият град живее с помощта на вас, българите ", споделя сервитьорът Миле.
Пристигнали с десетки автобуси от цялата страна българите се държат като че ли са вкъщи си. Ама в действителност са си вкъщи. Всички цени са в български левове, тук, на пазара и в " Менячниците " българската валута се цени повече от еврото. Тук е едно от дребното места в Европа, където могат да се почувстват значими, богати хора - всичко е по-евтино от България. А си коства. Сиренето, кашкавалът, маслото, млякото са без растителни мазнини. Фасулът, лещата, орехите, доматите, краставиците, сушените чушки, чесънът и лукът на плитки, ябълките, крушите, медът, надениците, суджуците, луканките, колбасите, месата са същински, с мирис и дори с усет. Ракиите са от сливи, круши и дюли, а виновността, бели и червени, са си от грозде. Домашни.
Слава Богу, че " Бащата на народите " и югославският водач Тито се скарват и концепцията си остава мъртвородена. Неотдавна стана прочут любопитен епистоларен диалог сред честолюбивите вождове. Тито написал на Сталин: " Престани да ми пращаш наемни убийци, че най-после аз ще ти пратя един и нашата преписка ще завърши ".
През 1993 и 2004 година са правени два референдума за смяна на името на Димитровград, само че жителите предпочели да не се сменя.
На входа на скромното градче, което се намира в най-бедната част на Сърбия, посреща мраморен Апостол на свободата, улиците, с надписи на български и сръбски, са с имена " Софийска " и " Христо Ботев ", музеят е " Пеньо Пенев ", а театърът - " Апостол Карамитев ". Сякаш човек е у нас, само че преди години.
Няма тузарски заведения за хранене и кафенета, казина и игрални домове. По улиците на фучат мощни скъпи коли. Няма юпита, които играят от телефоните си на тържищата в Лондон, Ню Йорк и Токио... Но няма и мутри, най-малко не локални.
Тук е чисто, зелено и умерено. Хората, които приказват на някакъв остарял, само че безпределно сладостен български, са спокойни, усмихнати и отзивчиви. Никой не бърза, никой не се блъска, никой не приказва високо. Никой не краде, дървата за огрев са подредени от вън. " Заставите " са отключени. Носи се мирис на бурек. Кръчмите са мънички, само че в тях дават чудно хубави содени питки, айвар, павлак, ущипци, плескавици, вешалици и кебапчини.
© създателят
Сега е Празникът на сушеницата. Производители, а не прекупвачи, са надошли от цяла Сърбия, от Пирот, от Ниш, от Крива Паланка, с цел да си оферират стоката. Надошли са и хиляди купувачи - основно българи. Местните ни чакат като спасители. " Целият град живее с помощта на вас, българите ", споделя сервитьорът Миле.
Пристигнали с десетки автобуси от цялата страна българите се държат като че ли са вкъщи си. Ама в действителност са си вкъщи. Всички цени са в български левове, тук, на пазара и в " Менячниците " българската валута се цени повече от еврото. Тук е едно от дребното места в Европа, където могат да се почувстват значими, богати хора - всичко е по-евтино от България. А си коства. Сиренето, кашкавалът, маслото, млякото са без растителни мазнини. Фасулът, лещата, орехите, доматите, краставиците, сушените чушки, чесънът и лукът на плитки, ябълките, крушите, медът, надениците, суджуците, луканките, колбасите, месата са същински, с мирис и дори с усет. Ракиите са от сливи, круши и дюли, а виновността, бели и червени, са си от грозде. Домашни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ