Посрещаме Димитровден със събори и поклонение
Димитровден е един от най-силно тачените празници в нашия край, а и доста селища тогава палят свещи за своя светец. Храмов празник и събор ще посрещат хората в Звъничево, събори обичайно ще има още в Пищигово и Сарая.
Специален е и денят за една от най-старите църкви в района - единайсетвековната " Свети Димитър " в Паталеница. Краеведът и историограф Стефан Захариев разгласява разчетен от него гръцки надпис от стената на храма “Димитър ”. Оттам идва и името му. Според преданията, непокътнати и до наши дни, преди нашествието на турците при започване на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била непокътната, “куртулисала ” се, откъдето се основало и известното и до през днешния ден име “Света Куртулещица ”. С времето на мястото на й се образувал рид.
И в наши дни е непокътнат споменът от разкриването на църквата, което станало към средата на XIX век. Един селяндур си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята железен предмет. След като разровил, разкрил железен кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената черква. Под управлението на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. Според друга легенда, след една мощна стихия овчар видял, че на върха на могилата в югозападния завършек на селото било съборено огромно дърво, а до дънера му била зейнала дълбока дупка. Селяните спуснали в нея двама мъже с въже и по този начин разкрили заровената в земята черква.
На 26 октомври църквата уважава свети великомъченик Димитрий Миротворец. Син на солунския шеф, той е измежду най-ревностните бранители на христовата религия. Заради своята смелост и неподчинение бил посечен от император Галерий. Но споменът за добродетелния му живот и чудесата, които сторил, стига чак до Тракия и Македония.
По-късно култът към св. Димитър става част от традицията на българите. Светецът е разгласен за патрон на Втората българска страна. На този ден през 1185 година братя Асен и Петър афишират национално въстание против византийското иго.
В националния календар 26 октомври е известен като Димитровден, а св. великомъченик Димитър Миротворец е един от обичаните български светци. Познат като боец с невероятна мощ, в него предците ни припознават собствен покровител, чиято святост и геройство били почтени за поклонение. В националните показа той е и брат близнак на св. Георги. Така както си поделили света на две половини, по този начин си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден - зима. Свети Димитър станал настойник на зимата, яздел на червен кон и носел дълга бяла брада, от която идвал снегът.
Българският Димитровден е измежду най-жизнерадостните есенни празници. В този ден овчарите се прибират със извоюваното по домовете. По този мотив се провежда огромен събор, коли се курбан за здраве. Нарежда се обилна софра, за която дамите подготвят курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рачел, пестил от сини сливи, варена царевица. Веселбата продължава до среднощ, когато врачки и баячки гадаят по луната, по кое време ще се завърне пролетта, дали ще е щастлива и берекетлия
Днес черпят всички, които носят имената Димитър, Димитра, Димо, Дима, Димтрина, Димитринка, Митко, Митьо, Митра, Митруна.
4 012 са имениците в община Пазарджик. Най-често срещано е името Димитър – при 3 463-ма, следвано от Митко – 340 и Димо – 32, демонстрират данни на ГРАО. Най-популярното в нашия край женско име е Димитрина – 58, следвано от Дима – 39, Митка – 38, Митра – 19 и Димана – 23.
Най-много именици живеят в общинския център – 2 523, 131 са в Мало Конаре, 101 - Ивайло, 96 - в Главиница, 86 - в Звъничево. Само един именик има в Крали Марко, а четирима – в Тополи дол.
Специален е и денят за една от най-старите църкви в района - единайсетвековната " Свети Димитър " в Паталеница. Краеведът и историограф Стефан Захариев разгласява разчетен от него гръцки надпис от стената на храма “Димитър ”. Оттам идва и името му. Според преданията, непокътнати и до наши дни, преди нашествието на турците при започване на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била непокътната, “куртулисала ” се, откъдето се основало и известното и до през днешния ден име “Света Куртулещица ”. С времето на мястото на й се образувал рид.
И в наши дни е непокътнат споменът от разкриването на църквата, което станало към средата на XIX век. Един селяндур си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята железен предмет. След като разровил, разкрил железен кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената черква. Под управлението на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. Според друга легенда, след една мощна стихия овчар видял, че на върха на могилата в югозападния завършек на селото било съборено огромно дърво, а до дънера му била зейнала дълбока дупка. Селяните спуснали в нея двама мъже с въже и по този начин разкрили заровената в земята черква.
На 26 октомври църквата уважава свети великомъченик Димитрий Миротворец. Син на солунския шеф, той е измежду най-ревностните бранители на христовата религия. Заради своята смелост и неподчинение бил посечен от император Галерий. Но споменът за добродетелния му живот и чудесата, които сторил, стига чак до Тракия и Македония.
По-късно култът към св. Димитър става част от традицията на българите. Светецът е разгласен за патрон на Втората българска страна. На този ден през 1185 година братя Асен и Петър афишират национално въстание против византийското иго.
В националния календар 26 октомври е известен като Димитровден, а св. великомъченик Димитър Миротворец е един от обичаните български светци. Познат като боец с невероятна мощ, в него предците ни припознават собствен покровител, чиято святост и геройство били почтени за поклонение. В националните показа той е и брат близнак на св. Георги. Така както си поделили света на две половини, по този начин си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден - зима. Свети Димитър станал настойник на зимата, яздел на червен кон и носел дълга бяла брада, от която идвал снегът.
Българският Димитровден е измежду най-жизнерадостните есенни празници. В този ден овчарите се прибират със извоюваното по домовете. По този мотив се провежда огромен събор, коли се курбан за здраве. Нарежда се обилна софра, за която дамите подготвят курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рачел, пестил от сини сливи, варена царевица. Веселбата продължава до среднощ, когато врачки и баячки гадаят по луната, по кое време ще се завърне пролетта, дали ще е щастлива и берекетлия
Днес черпят всички, които носят имената Димитър, Димитра, Димо, Дима, Димтрина, Димитринка, Митко, Митьо, Митра, Митруна.
4 012 са имениците в община Пазарджик. Най-често срещано е името Димитър – при 3 463-ма, следвано от Митко – 340 и Димо – 32, демонстрират данни на ГРАО. Най-популярното в нашия край женско име е Димитрина – 58, следвано от Дима – 39, Митка – 38, Митра – 19 и Димана – 23.
Най-много именици живеят в общинския център – 2 523, 131 са в Мало Конаре, 101 - Ивайло, 96 - в Главиница, 86 - в Звъничево. Само един именик има в Крали Марко, а четирима – в Тополи дол.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ