Анализатор: Путин вероятно не е получил очакваната практическа подкрепа от Китай
Димитров разяснява срещата на Шанхайската организация за съдействие в Узбекистан.
" Китайците се отнасят много внимателно към този боен спор, тъй като се притесняват, че в случай че прекомерно намерено оказват помощ на Русия да заобикалят глобите, могат да слагат под опасност търговията си с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Ако съпоставим размера на износа за Съединените щати и Европа с този за Русия, излиза наяве, че е неведнъж по-важна търговията на Китай със Запада, в сравнение с с Руската федерация. За това Китай се държи внимателно и мисля, че и за в бъдеще не можем да чакаме някаква по-осезаема поддръжка ".
Има един съответен план, който Русия се пробва да прокара стопански с Китай, сподели още Димитров.
" Става все по-ясно, че Русия няма да може да изнася огромни размери газ за Европейския съюз в бъдеще и единственият вид този газ да бъде пренасочен на някъде е да бъде издигнат един великански газопровод - няколко хиляди километра от Ямалския полуостров в Северозападен Сибир до източното крайбрежие на Китай ".
" Това може да стане единствено в случай че китайците кажат " да " и в случай че кредитират това начинание. Отделно, в случай че те кажат " да " ще би трябвало да чакаме най-малко 7-8 години. Но парите се чакат от Китай и има доста подмятания от съветски министри, публични лица, че Русия ще пренасочи своят газ в експорт, само че за в този момент виждаме, че Китай нищо не споделя. Така че е доста евентуално и по това направление Путин да не е получил никаква поддръжка ".
В Шанхайската организация за съдействие членуват Русия, Индия, Китай, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Пакистан и Узбекистан, като тече процедура по приемане на Иран. Има и страни-наблюдатели - Афганистан, Беларус, Иран (все още попада със статут наблюдател) и Монголия. А страни партньорки са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция и Шри Ланка.
От този лист излиза наяве, че това е една незападна организация, само че не бих споделих, че е антизападна, тъй като е много хетерогенен състава й, като членска маса. Това са страни от центъра и източната част на Евразийския материк. Влизат двете най-големи страни в света - Индия и Китай. Но измежду тези страни има такива, които не биха се съгласили тази организация да придобие анти-западен темперамент, разяснява Димитров.
" Не би се съгласила да вземем за пример Индия, която, с изключение на в Шанхайската организация, членува и в една друга организация, дружно със Съединени американски щати, Австралия и Япония. Освен това Централно-Азиатските републики, изключително Казахстан, Узбекистан, също се стремят да поддържат многовекторна външна политика и не биха влезнали в анти-западно обединяване, в каквото вероятно биха поискали да се трансформира Русия, Иран, който следва да бъде признат, а може би и Китай ".
Поради тази разнородност е много мъчно да се каже какъв е предметът на активност на тази организация. Очевидно е, че това не е организация от индикационен вид като Европейски Съюз, не е и военна организация, каквато е НАТО или Организацията на контракта за групова сигурност, където са някогашните Съветски републики, акцентира гостът. " Най-песимистично настроените за ролята на тази организация споделят, че това е един спорен клуб, където се събират да обменят отзиви. Преди 10-на години, обаче, бяха обрисувани едни сфери на взаимна активност, където може да се каже, че нещо действително прави организацията. Ставаше дума за битка с тероризма, сепаратизма и проведената престъпност. Има някакво взаимоотношение на равнище полицейски служби и звена за битка с тероризма. Но несъмнено не е военна ".
" Понеже Китай участва, е разумно да се запитаме дали пък тя не е икономическа, тъй като Китай е втора икономическа мощ в света и фактически Китай се пробва да усилва икономическото съдействие ".
Двете най-големи страни, като изключим Индия, това са Китай и Русия. Русия се стреми да ускори военното съдействие, а Китай натъртва на икономическото, само че нито едното, нито другото е на такова равнище. Доколкото Китай има комерсиално съдействие с тези страни, то не минава по линия на ШОС, а по линия на двустранния търговски продан, сподели още събеседникът.
По отношение на обстоятелството, че Германия поема ръководството на три рафинерии на " Роснефт ", гостът сподели, че сме очевидци на енергийно разкачване на Германия от Русия. " Оказва се, войната и глобите направиха доста очевидно това, че немската стопанска система се е обвръзала надълбоко с съветските енергийни източници ". Възможни ли са аналогии и със обстановката в България?
Относно така наречен " български договаряния с Газпром " и новината, че има отговор от Газпром, който бил подготвен да разисква българските изискания, Пламен Димитров съобщи:
" Това значи евентуално, че договаряния няма да може би няма и да има. Не знам какви са българските условия, само че то може да бъдат едно само - изпълнявайте си контракта и доставяйте газ. Всичко друго е отклоняване от съществуващия контракт и ще подкопае позициите на България при възможен арбитраж, в случай че нашата страна реши да се отклони от контракта. Но не трябва да гледаме на съветските доставки за България единствено като на двустранен въпрос сред Москва и София. Ясно е, че Русия има една обща газова тактика във връзка с Европейски Съюз в този момент и България е просто един подробност от тази картина ".
Стратегията е да бъдат намалявани целеустремено доставките, първо, с цел да скочат цените на хъбовете и съветския газ да коства по-скъпо и второ - да бъде провокирана енергийна суматоха, която да принуди страните от Европейски Съюз или да анулират глобите, или да ги смекчат, или да отворят " Северен поток 2 ", сподели Димитров. " За това най-силният напън е върху Германия. Ако руснаците кажат - балканското направление не е толкава значимо, можем да пуснем газа, дано да го пуснат. Но за в този момент няма сигнали, че това може да се случи ".
Какво бе отношението към Владимир Путин на срещата на ШОС на фона на войната в Украйна, защото това бе първата среща на организацията след експлоадирането на войната? Какво ни приказва това отношение? Може ли да се чака някаква реакция от Организацията за групова сигурност във връзка с спора сред Таджикистан и Киргистан? Какво се случва сред Азербайджан и Армения? Има ли крах на съветското въздействие в Организацията за групова сигурност? Какво е смисъла на изявлението на Нарендра Моди от Индия към съветския президент Владимир Путин, че " днешната ера не е епоха на война "?
" Китайците се отнасят много внимателно към този боен спор, тъй като се притесняват, че в случай че прекомерно намерено оказват помощ на Русия да заобикалят глобите, могат да слагат под опасност търговията си с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Ако съпоставим размера на износа за Съединените щати и Европа с този за Русия, излиза наяве, че е неведнъж по-важна търговията на Китай със Запада, в сравнение с с Руската федерация. За това Китай се държи внимателно и мисля, че и за в бъдеще не можем да чакаме някаква по-осезаема поддръжка ".
Има един съответен план, който Русия се пробва да прокара стопански с Китай, сподели още Димитров.
" Става все по-ясно, че Русия няма да може да изнася огромни размери газ за Европейския съюз в бъдеще и единственият вид този газ да бъде пренасочен на някъде е да бъде издигнат един великански газопровод - няколко хиляди километра от Ямалския полуостров в Северозападен Сибир до източното крайбрежие на Китай ".
" Това може да стане единствено в случай че китайците кажат " да " и в случай че кредитират това начинание. Отделно, в случай че те кажат " да " ще би трябвало да чакаме най-малко 7-8 години. Но парите се чакат от Китай и има доста подмятания от съветски министри, публични лица, че Русия ще пренасочи своят газ в експорт, само че за в този момент виждаме, че Китай нищо не споделя. Така че е доста евентуално и по това направление Путин да не е получил никаква поддръжка ".
В Шанхайската организация за съдействие членуват Русия, Индия, Китай, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Пакистан и Узбекистан, като тече процедура по приемане на Иран. Има и страни-наблюдатели - Афганистан, Беларус, Иран (все още попада със статут наблюдател) и Монголия. А страни партньорки са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция и Шри Ланка.
От този лист излиза наяве, че това е една незападна организация, само че не бих споделих, че е антизападна, тъй като е много хетерогенен състава й, като членска маса. Това са страни от центъра и източната част на Евразийския материк. Влизат двете най-големи страни в света - Индия и Китай. Но измежду тези страни има такива, които не биха се съгласили тази организация да придобие анти-западен темперамент, разяснява Димитров.
" Не би се съгласила да вземем за пример Индия, която, с изключение на в Шанхайската организация, членува и в една друга организация, дружно със Съединени американски щати, Австралия и Япония. Освен това Централно-Азиатските републики, изключително Казахстан, Узбекистан, също се стремят да поддържат многовекторна външна политика и не биха влезнали в анти-западно обединяване, в каквото вероятно биха поискали да се трансформира Русия, Иран, който следва да бъде признат, а може би и Китай ".
Поради тази разнородност е много мъчно да се каже какъв е предметът на активност на тази организация. Очевидно е, че това не е организация от индикационен вид като Европейски Съюз, не е и военна организация, каквато е НАТО или Организацията на контракта за групова сигурност, където са някогашните Съветски републики, акцентира гостът. " Най-песимистично настроените за ролята на тази организация споделят, че това е един спорен клуб, където се събират да обменят отзиви. Преди 10-на години, обаче, бяха обрисувани едни сфери на взаимна активност, където може да се каже, че нещо действително прави организацията. Ставаше дума за битка с тероризма, сепаратизма и проведената престъпност. Има някакво взаимоотношение на равнище полицейски служби и звена за битка с тероризма. Но несъмнено не е военна ".
" Понеже Китай участва, е разумно да се запитаме дали пък тя не е икономическа, тъй като Китай е втора икономическа мощ в света и фактически Китай се пробва да усилва икономическото съдействие ".
Двете най-големи страни, като изключим Индия, това са Китай и Русия. Русия се стреми да ускори военното съдействие, а Китай натъртва на икономическото, само че нито едното, нито другото е на такова равнище. Доколкото Китай има комерсиално съдействие с тези страни, то не минава по линия на ШОС, а по линия на двустранния търговски продан, сподели още събеседникът.
По отношение на обстоятелството, че Германия поема ръководството на три рафинерии на " Роснефт ", гостът сподели, че сме очевидци на енергийно разкачване на Германия от Русия. " Оказва се, войната и глобите направиха доста очевидно това, че немската стопанска система се е обвръзала надълбоко с съветските енергийни източници ". Възможни ли са аналогии и със обстановката в България?
Относно така наречен " български договаряния с Газпром " и новината, че има отговор от Газпром, който бил подготвен да разисква българските изискания, Пламен Димитров съобщи:
" Това значи евентуално, че договаряния няма да може би няма и да има. Не знам какви са българските условия, само че то може да бъдат едно само - изпълнявайте си контракта и доставяйте газ. Всичко друго е отклоняване от съществуващия контракт и ще подкопае позициите на България при възможен арбитраж, в случай че нашата страна реши да се отклони от контракта. Но не трябва да гледаме на съветските доставки за България единствено като на двустранен въпрос сред Москва и София. Ясно е, че Русия има една обща газова тактика във връзка с Европейски Съюз в този момент и България е просто един подробност от тази картина ".
Стратегията е да бъдат намалявани целеустремено доставките, първо, с цел да скочат цените на хъбовете и съветския газ да коства по-скъпо и второ - да бъде провокирана енергийна суматоха, която да принуди страните от Европейски Съюз или да анулират глобите, или да ги смекчат, или да отворят " Северен поток 2 ", сподели Димитров. " За това най-силният напън е върху Германия. Ако руснаците кажат - балканското направление не е толкава значимо, можем да пуснем газа, дано да го пуснат. Но за в този момент няма сигнали, че това може да се случи ".
Какво бе отношението към Владимир Путин на срещата на ШОС на фона на войната в Украйна, защото това бе първата среща на организацията след експлоадирането на войната? Какво ни приказва това отношение? Може ли да се чака някаква реакция от Организацията за групова сигурност във връзка с спора сред Таджикистан и Киргистан? Какво се случва сред Азербайджан и Армения? Има ли крах на съветското въздействие в Организацията за групова сигурност? Какво е смисъла на изявлението на Нарендра Моди от Индия към съветския президент Владимир Путин, че " днешната ера не е епоха на война "?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ