Димитрия Хаджиева бе отличена с приза Учител на годината за

• Димитрия Хаджиева бе отличена с наградата " Учител на годината " за 2023 година на Асоциацията на Кеймбридж учебните заведения в България.

• Не би трябвало да си нито непоколебим, нито другар с тях, само че възпитаниетоу дома е най-важно
• Майка ми също преподава британски, от дребна се стараехда ѝ имитирам. Винаги към нея се обръщам за съвет
• Заради резултатите от PISA най-удачно
  е да планираме промени и нововъведения

Още от дете тя мечтае да бъде преподавател, въодушевена от образеца, който има вкъщи – нейната майка. После като младеж взема решение, че би могла да бъде и престъпен психолог, само че в последна сметка същинското предопределение надвива. Някога отлична ученичка, изпълнителна и проведена, през днешния ден Димитрия Хаджиева справедливо завоюва наградата „ Учител на годината “ за 2023 година на Асоциацията на Кеймбридж учебните заведения в България. Млада, харизматична и отдадена на специалността си, преподавателката по британски език в Неврокопската професионална гимназия „ Димитър Талев “ в Гоце Делчев с образеца си дава вяра за по-светло бъдеще в просветителната система на фона на мрачните резултати от PISA.

– Очаквахте ли да бъдете отличена като „ Учител на годината “? Как ви кара да се чувствате това самопризнание?

– Като учител постоянно се стремя да реализира най-хубавото за своите възпитаници, да предам познания и умения посредством модерни способи. Отличието „ Учител на годината “ за 2023 година за мен беше изненада. Надявах се, несъмнено, само че не чаках да бъда отличена за втора поредна година. От награждаването ми измина повече от седмица, само че аз към момента препълвам от страсти. Щастлива съм, че толкоз способени хора, експерти в своята област, са оценили моя труд, старания и ангажираност. Това за мен е, меко казано, мотивация, с цел да продължа напред. Нещо повече, въодушевявам се да сътворявам, работя и поддържам връзка.

– Миналата година бяхте на косъм от първото място, като останахте на второ. Радва ли ви фактът, че и тогава работата ви не остана незабелязана?

– Разбира се, че това ме радва! Имайки поради, че аз съм преподавател с към момента непретенциозен опит – 6 години, да бъда наградена в две следващи години и високо оценена от хора, на които се удивлявам и от чиято работа и достижения се въодушевявам, за мен е голяма чест.

– Кога разбрахте, че преподаването е вашето предопределение?

– Заслуга към моя професионален избор има преди всичко моята майка, която също е преподавател по британски език. Още от дребна се пробвах даѝ имитирам, като влизах в ролята на преподавател по британски език, математика, литература напълно на смешка. Ученето за мен в никакъв случай не е било неприятно обвързване, а в противен случай –страст, която сезасилваше с годините.Тук желая да загатна от какво голямо значение е образецът, който имаме у дома и в обкръжението си. Понякога неосъзнато, само че ние порастваме с него и той става част от нас.

Винаги съм знаела, че ще се занимавам с езици. Без съмнения аплайвах британска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където получих основите и професионалното си ентусиазъм от изключителните експерти там – моите преподаватели. Четири години по-късно получих убеденост с помощта на стажа си в езикова школа.

Миналата година Хаджиева е на второ място в категорията “Учител на годината ”.

– Имаше ли и различен път пред вас в кариерно отношение, само че все пак избрахте класната стая?

– Като всяко дете, по-късно младеж, през главата ми са минавали какви ли не специалности, само че в никакъв случай не съм си представяла, че ще работя нещо друго от учител. Много съм щастлива, чене се лутахв своя избор,който не беше сложен, както и че имах хора до себе си, които ме направляваха и поучаваха от самото начало.

– В момента просветителни специалисти и родители са мощно обезпокоени от резултатите в последното издание на PISA за 2022 година, посочили ниска функционална просветеност на българските възпитаници. Как ще ги коментирате?

– Последните резултати от проучването в действителност може да се преглеждат като предизвикателство, пред което просветителната система се изправя. През последните години се работи интензивно в посока възстановяване на тъкмо тези резултати в просветителния развой, които бяха най-ниски, и позитивното в тази ситуация е, че те са разпознати от всички участници, като се усилват непрекъснато напъните, самодейностите и подхванатите ограничения както от министерството, по този начин и от всички учители на локално равнище. Важно е да се поддържат всевъзможни старания в посока промени и нововъведения, както и да се насърчава непрекъснатото рационализиране на образователните практики за възстановяване на актуалното българско обучение с фокус към нужните познания, умения и компетентности на 21-и век.

– С дисциплината в клас или още с възпитанието вкъщи се поставят основите на положителното обучение?

– Тук съм безусловно безапелационна в мнението си, че възпитанието вкъщи е най-основополагащият детайл в развиването на едно дете/ученик. Семейното образование играе основна роля във образуването на съществени полезности, темперамент и правила. Така се поставяосновата на моралнитеи етичните убеждения,които след това оформят метода на взаимоотношение с другите хора. От друга страна, дисциплината в клас има надграждаща роля към всичко това. Тя учи на принадлежност към клас, учебно заведение, общество, учи на отговорност и почитание към обкръжението. Възпитанието у дома и в учебно заведение не би трябвало да се преглеждат като два обособени фактора, те имат идентичен принос към образуването и развиването на ученика.

– Смятате ли, че пандемията от COVID-19 и отдалеченото образование имат отражение в резултатите от PISA?

– Със сигурност. Дистанционното образование беше предизвикателство както за учениците, по този начин и за учители и родители. В началото не всички възпитаници имаха идентични благоприятни условия за сполучливо пригаждане към онлайн образованието заради разнообразни аргументи като липса на достъп до технологии, усложнения в самодисциплината или липса на подобаваща среда за учене вкъщи. Тези промени в образователния развой и възможните им последици се отрази на постигнатите резултати.

– Делът на децата под сериозния предел на достижения в трите изследвани области е обезпокоително огромен – 54% по математика, 53% по четене и 48% по естествени науки. Какви са вашите наблюдения що се отнася до британския език?

– Ще го споделя с огромна горест, само че моите наблюдения са, че равнището на учениците по британски език е по-високо от това на родния им език – български. Интересът и ангажираността към британския език нормално са по-големи спрямо другите предмети. Много възпитаници се стремят да подобрят своите езикови умения, защото схващат значимостта на британския език като интернационален език и търсенето на квалифицирани фрагменти, владеещи британски език, на пазара на труда.

Резултатите сатакива, каквито са.В момента най-удачно би било не да установяваме, а да планираме и работим в екип – в екип с сътрудници и родители, с цел да можем да чакаме по-високи резултати във допустимо най-скоро време.

За учителката е ентусиазъм да вижда по какъв начин нейните възпитаници минават през компликации и стигат до заемане на призови места в разнообразни надпревари.

– С какво се разграничаваме от най-ефективните просветителни системи на Сингапур, Китай, Япония, Швейцария, Канада и така нататък?

– Най-ефективните просветителни системи постоянно се отличават с акцент върху дейното учене, сериозното мислене, решаването на проблеми и използването на познания в действителни обстановки. Това се отразява на методите на образование, които постоянно се насочват към стимулиране на самостоятелността и аналитичното мислене на учениците.

Не мисля, че българската просветителна система се отличава фрапантно от водещите модели в света. Аз съм очевидец и участник в екипи, които създават смислени и значими STEM и STEAM планове, както и интер- и трансдисциплинарни уроци, в които сплотяваме фокуса върху няколко предметни области и се концентрираме в планово основаното образование. В България има страхотни експерти, които оферират качествено обучение на високо равнище.

– Към какви способи на преподаване се придържате и смятате за най-ефективни?

– Когато приказваме за способи на преподаване, би трябвало да имаме поради класа, в който преподаваме, възрастта на учениците и самостоятелните потребности на всеки възпитаник. В учебното заведение, в което преподавам, имам опция да употребявам най-съвременни технологии, платформи и приложения, които вършат образователното наличие по-достъпно и по-привлекателно за учениците. В практиката си употребявам още способи, които предизвикват екипната работа, и устно изложение/презентиране на хрумвания, тъй като това са уменията, които се изискват както във висшите образователни заведения, по този начин и от работодателите.

Прилагам ученечрез преживяванеи ситуационни способи,чрез които учениците се приближават оптимално до действителна житейска среда. Разработвам интердисциплинарни и STEAM уроци, по време на които работя с сътрудници от друга предметна област. Моето мнение е, че не би трябвало да злоупотребяваме с потреблението на интерактивни способи и ИКТ, тъй като несъразмерната и непрекъснатата им приложимост всекидневно може да докара до досада у учащите се.

– Как се справяте с недостига на внимание измежду подрастващите?

– Щастливка съм да заявя, че при учениците, на които преподавам, няма недостиг на внимание. Особено към предмета британски език, за който има запаси на всички места из интернет пространството, както и гратис налични спомагателни пособия и литература. Нещо повече, като професионална гимназия, нашите възпитаници учат непознат език по специалността в 11-и и 12-и клас. Там те учат спецификите и терминологията по специалността си на британски език. А тук става въпрос за специалности като счетоводство, икономическа информатика, компютърна техника и технологии, които сами по себе си са забавни, желани и проспериращи специалности. Нещо повече, учениците демонстрират огромен интерес освен към британския език, само че и към извънкласните действия. Ръководител съм на учебния подкаст, в който екипът от възпитаници самичък взема решение кой ще бъде идващият посетител, вършат изследване, насочат покана, снимат и обработват епизода с огромен интерес.

Хаджиева признава, че децата в клас я учат да се усмихва по-често и да бъде по-позитивна.

– Позволявате ли телефони в час?

– Използването на телефони в класната стая е неразрешено. За задачите на урока, плана или съответно сложена задача всяка класна стая или кабинет разполага с портативни компютри, таблети и интерактивни бордове.

– Ще измести ли цифровата раница хартиените учебници?

– Идеята за достъп на възпитаници, родители и преподаватели до платформата и ресурсите в нея е страхотна. Гледайки от вероятността на преподавател, това е идеално място преподавателят да основава авторски запаси с обществен достъп, изключително по предмети и дисциплини, за които няма задоволително запаси или те са на непознати езици. От друга страна, не мисля, че цифровата раница ще размени хартиените учебници или платформи и запаси, употребявани до момента. Тя ще бъдаедна прекраснаи комфортна алтернативав просветителната система.

– За вас какво е най-важно в връзката с децата?

– На първо място взаимно почитание. Други значими аспекти са: емпатия, създаване на доверие, обработване на автономия и свободно изложение на персонално мнение и не на последно място, стимулиране на креативност и ентусиазъм.

– От кого търсите професионални препоръки, в случай че имате потребност от такива?

– Първият човек, към който се обръщам за съвет, е учителят в моето семейство – моята майка. Най-правилните препоръки и работещи техники постоянно ми е давала тя. Освен това доста постоянно участвам на семинари и образования, където получавам информация за най-новите трендове, технологии и техники.

– Каква е тайната на положителния преподавател – да бъде непоколебим или да бъде другар?

– В никакъв случай другар, никога непоколебим. Едно от най-труднопостижимите неща в специалността е тъкмо този баланс. Учениците би трябвало да са наясно с ролята на учителя в класната стая. Не мога да кажа, че съм разкрила тайната, само че съм схванала еднаистина,която е общовалидна.Когато покажеш на някого, че в действителност те е грижа за него – не за оценките, а за неговото развиване, за това той да става по-добър с всеки ден, да остане в своята татковина и да оказва помощ на хората тук, ето това се прави оценка от отсрещната страна, без значение дали хората против теб са на 13, или 18 години.

– На какво ви учат децата?

– Учат ме да се усмихвам по-често и да бъда по-позитивна. Не можете да си визиите доколко учениците ни подражават и „ попиват “ както нашите думи, по този начин и държание, усещат, в случай че нещо ни тревожи или бързаме. От друга страна, те ме учат на неизменност и непримиримост. Да виждаш по какъв начин учениците ти стартират да учат езика, минават през компликации и стигат до заемане на призови места в разнообразни надпревари – това е ентусиазъм.

– Като дете каква мечтаехте да станете? Каква ученичка бяхте?

– Първата ми, напълно по детски фантазия бе да стана преподавател. В тийнейджърските си години за малко помечтах за друга специалност в филантропичната област – да бъда психолог-криминалист, само че както се споделя, да бъдеш преподавател, е предопределение и това, несъмнено, надви.

Винаги съм била изпълнителна ученичка, проведена с от време на време изразена придирчивост. Имах отлични оценки по всички предмети, само че имаше два предмета, които ми бяха (и към момента са) на сърце. История и френски език. Преподавателите ми по тези предмети са моят образец в живота, образец за качество, човещина, висока просветеност и безпределно ентусиазъм – хора, които за жал, са толкоз рядко срещани.

Източник: " 24 часа ",Хортензия Маркова