Най-младоликата ни учителка обучавала министър в Мозамбик
Димитрия Господарска е на 70 години, само че не личат. Изглежда най-малко с 20 по-млада. Родена е в Хасково и откакто приключва гимназия там, кандидатства в Пловдивския университет и става преподавател по биология и химия. Започва кариерата си като биолог в Кръвопреливния център в родния град по систематизиране, но след две години се реалокира още веднъж под тепетата и стартира да преподава в учебно заведение. Първоначално била преподавател в някогашната гимназия " Васил Коларов ", в този момент СУ " Свети Константин-Кирил Философ ", а след това и в Царацово и Костиево. След 35 години в клас се пенсионира, това написа " Марица ".
През 1985 година Димитрия Господарска взема решение да учи френски език, с цел да отиде да упражнява специалността си в африканска страна, защото тогава набирали фрагменти. Групата по френски обаче била запълнена и оферират да се запише в групата по португалски. Амбицирана да учи език и да работи на втория в света по величина и население континент, тя натъртва над учебниците и за една година в София усвоява езика. Имала опция да избира сред Мозамбик и Ангола и пловдивчанката предпочела първата страна. Така Димитрия попада в столицата Мапуто.
„ Там е същински парадайс. Няма мраз и зима, климатът е екваториален, сред април и септември е сухият сезон и оптималната температура е към 25 градуса, а през останалото време варира сред 30 и 35. Днешните земи на Мозамбик били открити от Вашку да Гама през 1498-а и са станали португалска колония през 1505-а. Там почвата е червеникава, а реколтата от зеленчуците по два пъти в годината я събират. Сякаш от небето валят банани и кашу, щом вдигнеш глава, и те са пред очите ти. Мапуто е прелестен град, архитектурата и пътищата са на извънредно високо равнище “, удивена е пловдивчанката.
Тя преподавала две години биология в едно от елитните учебни заведения в португалската столица. Куриозът е, че неин възпитаник бил безусловно шефът - министърът на образованието. „ Когато отидох в страната, бяха минали 16 години от гибелта на португалския деспот Антониу ди Оливейра Салазар, беше предходна Революцията на карамфилите, която поставя завършек на португалската колониална империя. Мозамбик към този момент беше самостоятелна република с президент и африканците сами трябваше да се оправят с властта. Така се получи, че преподавах на министъра на просветата. Момчето беше към 28-годишно. Той ми подписа контракта за предопределение, а след това му преподавах. А в това учебно заведение учеха деца на известни персони тогава, бяха сред 16 и 25 години. В клас бяха по 30 души. Ние, учителите, бяхме към стотина, събрани от Европа, всеки си имаше кабинет за преподаване и бяхме настанени в хотел. Местните, които са по-бедни, живееха в специфични жилища, а богаташите - в огромни къщи, като именията им наложително бяха с басейни. Сградата на учебното заведение беше с открити външни коридори, защото там не е студено. Ако искаш да видиш какво вършат учениците в стаята, поглеждаш единствено през прозорците. Кабинетът по биология беше доста оборудван, подобен не съм виждала в Пловдив и София ", споделя някогашната учителка.
Тя няма да не помни и един различен миг от престоя си там. С другарка, лекарка от София, решили да се разхождат из Мапуто. Отишли на пазар с колата, на една от улиците попаднали на сиромаси, насядали на земята, които имали рани по лицето, деформирани носове и загуба на фаланги на пръстите. Пловдивчанката се стъписала, а лекарката обяснила, че са заболели от проказа, и я посъветвала каква стерилизация да направи. Димитрия споделя, че преди да отидат в африканската страна, били ваксинирани против редица болести. Там обаче доста от сътрудниците се заразили с малария, а тя извадила шанс. Знаела, че от дребна комарите не я хапят.
„ В Мозамбик доста от локалните ми станаха другари. Дори ме предупреждаваха: Сеньорита, не напускай Мапуто, тъй като има групировки, които работят като днешната Ислямска страна. От африканската страна си донесох сувенири и скъпоценни камъни, там ги продават на кг. И несъмнено, прелестни мемоари. Исках един ден отново да се върна там, само че по този начин се стече животът ми, че не съумях “, споделя някогашната учителка.
Тя поучава младите, които учат за учители, да преценяват добре дали могат да се отдадат на специалността. „ Да си преподавател е задача, колкото и изтъркано като факсимиле да звучи. Ти освен даваш познания на учениците, само че ги възпитаваш, определяш бъдещето им. Трябва да имаш специфичен метод към всяко дете, да го амбицираш да покаже най-хубавите си качества. Тази виновна и хуманна специалност не е за всеки “, уверена е някогашната преподавателка по биология.
И щерка й - политолог
Съпругът е бил един от известните пловдивски музиканти - баскитаристът Никола Господарски. За него Димитрия споделя, че бил извънреден брачен партньор и татко и върл филибелия. Преди осем години обаче умрял. Дъщеря знае пет езика и работи като преводач. Димитрия има две внучки, които са ученички. Баба им се гордее с тях, издава единствено, че у дома си приказват постоянно на британски. А когато дойдат на посетители, най обичат да им подготвя баница със сирене и мусака.
На кафе със съмърсет Моъм
След като се пенсионирала, някогашната учителка траяла да преподава, но не биология, а португалски, на хора, които желаят да научат езика на Вашку да Гама, Фернандо Магелан, Кристияно Роналдо, Жозе Барозу. Тя има подбрана библиотека в жилището си и в този момент препрочита част от книгите си. Любим е британският белетрист и драматург Уилям Съмърсет Моъм. Чете го, до момента в който си пие кафето.
През 1985 година Димитрия Господарска взема решение да учи френски език, с цел да отиде да упражнява специалността си в африканска страна, защото тогава набирали фрагменти. Групата по френски обаче била запълнена и оферират да се запише в групата по португалски. Амбицирана да учи език и да работи на втория в света по величина и население континент, тя натъртва над учебниците и за една година в София усвоява езика. Имала опция да избира сред Мозамбик и Ангола и пловдивчанката предпочела първата страна. Така Димитрия попада в столицата Мапуто.
„ Там е същински парадайс. Няма мраз и зима, климатът е екваториален, сред април и септември е сухият сезон и оптималната температура е към 25 градуса, а през останалото време варира сред 30 и 35. Днешните земи на Мозамбик били открити от Вашку да Гама през 1498-а и са станали португалска колония през 1505-а. Там почвата е червеникава, а реколтата от зеленчуците по два пъти в годината я събират. Сякаш от небето валят банани и кашу, щом вдигнеш глава, и те са пред очите ти. Мапуто е прелестен град, архитектурата и пътищата са на извънредно високо равнище “, удивена е пловдивчанката.
Тя преподавала две години биология в едно от елитните учебни заведения в португалската столица. Куриозът е, че неин възпитаник бил безусловно шефът - министърът на образованието. „ Когато отидох в страната, бяха минали 16 години от гибелта на португалския деспот Антониу ди Оливейра Салазар, беше предходна Революцията на карамфилите, която поставя завършек на португалската колониална империя. Мозамбик към този момент беше самостоятелна република с президент и африканците сами трябваше да се оправят с властта. Така се получи, че преподавах на министъра на просветата. Момчето беше към 28-годишно. Той ми подписа контракта за предопределение, а след това му преподавах. А в това учебно заведение учеха деца на известни персони тогава, бяха сред 16 и 25 години. В клас бяха по 30 души. Ние, учителите, бяхме към стотина, събрани от Европа, всеки си имаше кабинет за преподаване и бяхме настанени в хотел. Местните, които са по-бедни, живееха в специфични жилища, а богаташите - в огромни къщи, като именията им наложително бяха с басейни. Сградата на учебното заведение беше с открити външни коридори, защото там не е студено. Ако искаш да видиш какво вършат учениците в стаята, поглеждаш единствено през прозорците. Кабинетът по биология беше доста оборудван, подобен не съм виждала в Пловдив и София ", споделя някогашната учителка.
Тя няма да не помни и един различен миг от престоя си там. С другарка, лекарка от София, решили да се разхождат из Мапуто. Отишли на пазар с колата, на една от улиците попаднали на сиромаси, насядали на земята, които имали рани по лицето, деформирани носове и загуба на фаланги на пръстите. Пловдивчанката се стъписала, а лекарката обяснила, че са заболели от проказа, и я посъветвала каква стерилизация да направи. Димитрия споделя, че преди да отидат в африканската страна, били ваксинирани против редица болести. Там обаче доста от сътрудниците се заразили с малария, а тя извадила шанс. Знаела, че от дребна комарите не я хапят.
„ В Мозамбик доста от локалните ми станаха другари. Дори ме предупреждаваха: Сеньорита, не напускай Мапуто, тъй като има групировки, които работят като днешната Ислямска страна. От африканската страна си донесох сувенири и скъпоценни камъни, там ги продават на кг. И несъмнено, прелестни мемоари. Исках един ден отново да се върна там, само че по този начин се стече животът ми, че не съумях “, споделя някогашната учителка.
Тя поучава младите, които учат за учители, да преценяват добре дали могат да се отдадат на специалността. „ Да си преподавател е задача, колкото и изтъркано като факсимиле да звучи. Ти освен даваш познания на учениците, само че ги възпитаваш, определяш бъдещето им. Трябва да имаш специфичен метод към всяко дете, да го амбицираш да покаже най-хубавите си качества. Тази виновна и хуманна специалност не е за всеки “, уверена е някогашната преподавателка по биология.
И щерка й - политолог
Съпругът е бил един от известните пловдивски музиканти - баскитаристът Никола Господарски. За него Димитрия споделя, че бил извънреден брачен партньор и татко и върл филибелия. Преди осем години обаче умрял. Дъщеря знае пет езика и работи като преводач. Димитрия има две внучки, които са ученички. Баба им се гордее с тях, издава единствено, че у дома си приказват постоянно на британски. А когато дойдат на посетители, най обичат да им подготвя баница със сирене и мусака.
На кафе със съмърсет Моъм
След като се пенсионирала, някогашната учителка траяла да преподава, но не биология, а португалски, на хора, които желаят да научат езика на Вашку да Гама, Фернандо Магелан, Кристияно Роналдо, Жозе Барозу. Тя има подбрана библиотека в жилището си и в този момент препрочита част от книгите си. Любим е британският белетрист и драматург Уилям Съмърсет Моъм. Чете го, до момента в който си пие кафето.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ