Димитър Талев би бил потресен и огорчен, както всички ние

Димитър Талев би бил покъртен и наскърбен, както всички ние сме потресени и огорчени, тъй като на два милиона българи дедите са оттова. Ние сме два милиона наследници на бежанци от Македония и от Тракия някои, тъй че би било следващото му оскърбление. Той беше доста огорчаван от комунистическата власт, затварян в лагери, и така нататък, би било следващото му оскърбление.

Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Кирил Топалов, който довечера показа най-новата си книга, озаглавена „ Живот по наложителност ", в която споделя своите срещи с огромните българи, измежду които са и най-известните писатели, какъвто е и Димитър Талев.

„ Това, което знам за него, съм го разказал в книгата. За мен беше забавно това, че той не се държеше като някакъв популярен публицист, който е на Олимп. Напротив, той се държеше като напълно елементарен човек ", означи проф. Топалов. Той описа, че като млад публицист, към момента студент, дружно с художника Иван Димов отиват при Димитър Талев, с цел да създадат изявление с него, защото е щял да става депутат. Още щом Талев вижда проф. Топалов му споделя: „ Момче, ти си от Дебър. "

„ В този миг помислих, че ме разпознава, че съм наследник на татко ми, който му е бил помощник във в. „ Македония " и по тази причина дружно бяха на лагер в Куциян ", изясни проф. Топалов. Талев, обаче, му декларира, че е френолог и познава генотипа на всички македонски българи. В края на диалога Талев изяснява, че няма да даде изявление на студентите, тъй като никой не го е питал дали желае да стане депутат. Той кани студентите да отидат през месец април на последната му книга от поредицата „ Гласовете ви слушам " с обещанието, че тогава ще им даде изявление за книгата.

„ Излязохме, създали печални физиономии. Той внезапно сподели „ обаче като остарял публицист знам, че младият публицист не би трябвало да се връща във вестника си с неизпълнена задача, по тази причина елате след два дни, ще ви дам ", и отидох след два дни, няколко фрази беше написал ", описа още проф. Топалов.

Идеята за книгата „ Живот по наложителност " се ражда доста от дълго време, показа нейният създател, като посочи, че тя е замислена като биографичен разказ. „ Просто ми трябваше малко повече време да се съсредоточа, да събера мислите си след онази книга, която преди две години издадох – „ Софийски истории ". Фактически аз от този момент пиша тази книга – две години ", акцентира проф. Топалов. Той добави, че в една избрана възраст човек стига до предпочитание да си опише неща от живота и точно по този начин се случва и с него.

„ По-голямата част от моя живот мина в това време, предходното, и то беше в действителност живот по наложителност, тъй като никой не те питаше по какъв начин искаш да живееш, а ти се определяше по какъв начин да живееш, и в случай че не живееш по този метод, ти се случваха най-лошите неща ", описа за какво е избрал за заглавие на книгата точно „ Живот по наложителност " писателят.

„ И по тази причина беше по наложителност – искаш ли да оцелееш, искаш ли да живееш, неизбежно приемаш изискванията на това време ", добави още той.

От всички персони, разказани в мемориалния разказ, проф. Топалов е научил, че човек би трябвало да живее честно, когато може да споделя истината, да я споделя, да не се преценява с политическа обстановка или нещо друго. „ Това е част от щастието – да можеш да живееш, да разсъждаваш и да приказваш по този начин, както мислиш ", безапелационен е той.

На въпроса с кого от всички разказани персони в книгата „ Живот по наложителност " е бил непосредствен, проф. Топалов отговори: „ С мнозина. Бих ощетил някого, в случай че кажа. С огромна част от тези, за които съм писал, съм бил доста непосредствен. "

Проф. Топалов пожела на Агенция БГНЕС да има постоянно доста читатели и фенове, какъвто, означи, е и той самият.

Книгата „ Живот по наложителност " беше показана от доцент Йордан Евтимов. В мемориалния разказ, с изключение на своите мемоари с Димитър Талев, създателят разказва срещите си Емилиян Станев, Радой Ралин, Иван Давидков и доста други писатели, с учени, професори, учени, измежду които Михаил Арнаудов, Петър Динеков, както и с доста задгранични и български политици и дипломати, а също и с примата на българската сцена Лили Иванова. В книгата си проф. Топалов не е пореден, разказът върви по-скоро наративно-белетристично. Той написа в трето лице, което дава и независимост на изрече. Използвани са комизъм и автоирония, с цел да се премине през житейските истории, оставили дълбока диря в съзнанието на проф. Топалов, като обрисува чудесно и културно-политическата конюнктура в страната по това време.

На премиерата на книгата „ Живот по наложителност " участваха столичният кмет Йорданка Фандъкова, новият длъжностен министър на външните работи Иван Кондов, писателката Здравка Евтимова, вицепрезидентът на България (2012 – 2017) и министър на правораздаването (2009 – 2011) Маргарита Попова, артистът и общински консултант Веселин Калановски, проф. Михаил Неделчев, както и доста други посетители./БГНЕС