БГНЕС: Новини от България и Света
В последните години стана съвременно от ден на ден специалности да се причисляват към „ фрийлансър “-ството. По целия свят наклонността „ свободна специалност “ придобива известност поради опцията служащият самичък да избира къде и на кого да „ продава “ времето си, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Не по този начин, обаче, е в България, сочи статистиката. Макар от ден на ден българи да приказват за работа на свободна процедура (фрийланс), гъвкаво работно време и отбягване на класическия офис модел, все по-малко хора избират този модел на работа. Според формалните статистики на Национален статистически институт и Национална агенция за приходите, обаче, зад термина „ свободна специалност “ в България стоят две напълно разнообразни цифри – броят на административно записаните в държавните институции и броят на действително дейните трудещи се.
Данните за последните 5 години обрисуват забавна наклонност: въпреки регистрацията на такива действия да е всеобща, броят на хората, които разчитат само на този модел като главен източник на приходи, гладко понижава. Според данни на Национален статистически институт за „ независимо заетите лица “ (категорията, обхващаща фрийлансъри, занаятчии и специалисти на свободна процедура без нает персонал), през последните години има лек, само че непрекъснат спад.
Статистиката на Национален статистически институт сочи, че в случай че през 2020 година дейните независимо заети лица са 240 хиляди души, то през 2025 година броят им спада до 209 хиляди души. В същото време съгласно статистиката на Национална агенция за приходите през 2021 година вписани в регистъра са били 300 484 души, а през 2025 година броят им остава същия.
Според последните настоящи данни (към края на 2024 г.), от общо към 2.9 милиона заети лица в България, малко над 209 000 души се дефинират като напълно независимо заети. От тях към 130 600 са мъже, а 78 500 са дами.
Разликата от близо 100 000 души сред регистъра на БУЛСТАТ и действително регистрираните от Национален статистически институт дейни фрийлансъри се дължи на спецификата на българското законодателство. То разрешава на хората да се записват като свободна специалност, с цел да изпълнят съответен, еднократен план (например писане на програмен продукт, дизайн, консултантска услуга). След приключването му, те не закриват своя БУЛСТАТ, само че и не генерират настоящи доходи от него. Огромен % от упражняващите свободна специалност имат и непрекъснат трудов контракт като наети лица (над 2.5 млн. българи). В статистиката на Национален статистически институт те най-често попадат в графата „ Наети лица “, макар че имат дейна регистрация за свободна специалност като спомагателен приход.
Въпреки спада в напълно независимата претовареност, режимът на свободната специалност остава извънредно известен за ИТ експерти, публицисти, дизайнери, архитекти и консултанти. Основната причина е в данъчното облагане, защото законът разрешава 25% от добития приход да бъде приспаднат като „ разход за активността “, без за това да се изискват фактури и касови бележки. (При публицистите и дейците на изкуството този % доближава 40%). Така налози и осигуровки се заплащат единствено върху остатъка (75% от заработената сума).
Липсва тежката счетоводна тежест, обвързвана с поддържането на ЕООД/ООД (напр. подаване на нулеви месечни заявления по Данък добавена стойност, в случай че лицето не е записано по този закон), както и не е належащо лицето със свободна специалност да има счетоводство и да бъде обслужвано от счетоводна компания. I БГНЕС
