Независимостта на България и Европа от Русия минава през собствен добив на природни ресурси
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
В една от своите книги някогашният държавен секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт показва три аспекта, които съгласно нея образуват общото разбиране за „ глобализация “ – световни пазари, световни технологии и световен тероризъм. Това триединство сплотява в себе си аспекти на стопанската система, сигурността, политиката и осведомителното общество. Ключовото в него остава думата „ съгласуваност “ на световно равнище. Казано по различен метод в един миг страните стават подвластни една от друга по всичко от линията на доставки за производството на най-елементарни артикули за бита до вземането на най-важни и основни политически решения. И до момента в който в едно спокойно и относително умерено време тази система е посочила своята опция да действа и да генерира добавена икономическа стойност в големи размери, то съществуването на някакви затруднение по смисъла на война, световна пандемия или естествен или основан от индивида прелом може да сътвори доста съществени спънки пред стопанската система и да изпрати международната стопанска система в тежка криза и даже меланхолия.
Последните две години потвърдиха точно това – че в силата на световната стопанска система се корени и нейната най-голяма уязвимост и че нарушаването на съществуващата взаимна съгласуваност може да повлияе на безусловно всеки един икономически бранш, да усили внезапно цените на енергоносителите и потребните изкопаеми, а оттова и цените на всеки един артикул от потребителската кошница, без значение дали той бива платен в Мадрид, София, Лондон или Сантяго. Руската инвазия в Украйна сподели доста огромната взаимозависимост на редица западни страни освен от съветския петрол и газ, само че и от редица други потребни изкопаеми. Една от пета от урана, който се употребява в американските атомни централи идва от Руската федерация. Френската нуклеарна компания „ Orano “ употребява складове в Сибир за транспортиране на хиляди тонове отработен уран от френските нуклеарни централи. Москва също се явява най-големия доставчик на компанията „ Boeing “ с исполин, нужен за производството на самолети, а самата компания разгласи, че стопира доставките от Русия на фона на продължаващата война против Украйна, без обаче да има готова различна линия на доставки и разчитаща на своите наличия. Нападната от режима на Путин Украйна също по този начин създава съвсем половината от международния полупроводник неон, необходим за лазерите, употребявани за произвеждане на чипове (чрез своите компании „ Ингас “ и „ Криоин “), което на практика заплашва от международен дефицит на микрочипове (което би блъснало доста мощни съответната промишленост в Китай).
Американският образец не е изолиран. Той може да бъде открит на същия принцип в редица други страни, в това число и в България. Но той още веднъж, изключително поради настоящите условия, повдига един извънредно неотложен въпрос – за нуждата от съответно експлоатиране на националните естествени запаси на една страна, които да ѝ обезпечат най-малко частична самостоятелност и икономическа непоклатимост на фона на един все по-чуплив световен свят. В тази област България има един извънредно мъчителен опит, който сплотява в себе си незадоволително ефикасна регулаторна рамка и усложнени процедури, осъществяване на противоречиви локални референдуми и ерозия на публично мнение във връзка с добивната промишленост посредством неведнъж основан на лъжи политически напън от избрани групи, заявяващи че съставляват „ публичен интерес “. Променящите се времена обаче изискват разнообразни решения.
Един от основните проблеми в региона на добивната промишленост у нас е посочен в отчета MINLEX („ Проучване на правната рамка за рандеман на потребни изкопаеми и процедури за извличане на разрешителни за изследване и употреба в Европейския съюз “) на Европейската комисия, в границите на който е изработен обзор на цялата национална правна рамка на добивната промишленост в Европейския съюз. Правните процедури, свързани с рандеман на потребни изкопаеми, са разпръснати сред разнообразни институции, а регламентацията им се съдържа в разнообразни законови и подзаконови актове, регулиращи друга всъщност материя. Законодателството и регулацията не са консолидирани, което поражда неясноти и утежнява административните процедури. Този аспект се подценява както от гласоподавателите, по този начин и от водачите на политическите сили, само че е добре пояснен в трудовете на нобеловия лауреат Джеймс Бюканън в неговата книга „ The Calculus of Consent “, в които той контрастира нормативното и пожелателно очакване институциите да си свършат работата по отношение на националния интерес с действителната възможност те да го създадат, защото всяка институция и хората в нея имат личен взор и самостоятелен интерес да се свърши, отсрочи или даже провали избрана задача. Или казано по-просто, в случай че всевъзможни над 20 институции в България контролират добивната промишленост, множеството от които не я схващат въобще, вероятността 1 чиновник-ръководител да се уплаши, да го домързи, да се стресне или да бъде безразличен от напредването на стратегически ресурсен план е голяма – и отрицателните последици са за цялата страна, само че не и за него.
Друг основен проблем е ерозията на публичното мнение. Липсата на съответна връзка сред страна, локална власт, вложител и локални общности, подбудена точно от усложнените административни процедури, сътвори поле и предпоставки за ерозията на публичното мнение, появяването на цели хибридни акции против избрана добивна самодейност, циркулиращи клюки и даже откровени тайни теории. Станахме очевидци на неуместни обстановки, в които наплашени поданици на дребни обитаеми места гласоподават против отваряне, създаване или рекултивиране на остарели мини, поради публикувана искрено подправена информация. Видяхме и парализираните европейски институции, разрешили на европейското общество да падне жертва на хибридни офанзиви против локалния европейски рандеман на газ и нефт, които сложиха Стария континент освен в енергийна и ресурсна, само че и екологична взаимозависимост от непредвидими страни отвън Европейски Съюз.
Тези гледки не са изключение за България – хибридни офанзиви против ресурсната и енергийна самостоятелност на Европа се организираха сполучливо из целия район. В Румъния и Гърция бяха блокирани двете евентуално най-големи залежи на мед в Европа, която е основна суровина за аутомотив, аеро-космическата и енергийната промишленост. Испания сега е залята от хибридни акции против създаването на две залежи за редкоземни метали като опит на Европа да се откъсне от съвсем стопроцентовата си взаимозависимост от Китай. На този декор, сполучливо приключилото строителство на рудника за злато и мед в Крумовград наподобява съвсем чудодейно – след 17 години „ вървене по тъгите “ и при четворно по-висока от в началото плануваната концесионна такса, България съумя да вкара в употреба актуален ресурсен план, който може да бъде посочен за добър образец и контра-аргумент на хибридните акции.
Разбира се, въпросът значително има и своето политическо отражение. Руската инвазия в Украйна го сподели, а глобите против Руската федерация на западните страни, които към този миг към момента единствено отчасти засягат търговията с потребни изкопаеми, повече от всеки път обърнаха погледа на Европа от нуждата да придобие по-голяма степен на ресурсна самостоятелност. И определящ миг тук е опцията на всяка една национална страна, която членува в Европейския съюз, е да постави старания за развиване на личната си добивна промишленост. Дори възможното привършване на военните дейности в Украйна и постигането на мир няма да е гаранция за нищо – в изискванията на нов свят, потънал в нова „ студена война “, през зоните на конфликт и границите ще продължи обстрела с хибридни офанзиви и акции против икономическия аспект на националната сигурност. Единственият метод в този нов свят да бъде обезпечена сигурност за стопанския живот и непоклатимост на стопански процеси, които да не зависят от прищевките на властнически и диктаторски режими, е погледът да бъде извърнат към личните благоприятни условия и запаси.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
В една от своите книги някогашният държавен секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт показва три аспекта, които съгласно нея образуват общото разбиране за „ глобализация “ – световни пазари, световни технологии и световен тероризъм. Това триединство сплотява в себе си аспекти на стопанската система, сигурността, политиката и осведомителното общество. Ключовото в него остава думата „ съгласуваност “ на световно равнище. Казано по различен метод в един миг страните стават подвластни една от друга по всичко от линията на доставки за производството на най-елементарни артикули за бита до вземането на най-важни и основни политически решения. И до момента в който в едно спокойно и относително умерено време тази система е посочила своята опция да действа и да генерира добавена икономическа стойност в големи размери, то съществуването на някакви затруднение по смисъла на война, световна пандемия или естествен или основан от индивида прелом може да сътвори доста съществени спънки пред стопанската система и да изпрати международната стопанска система в тежка криза и даже меланхолия.
Последните две години потвърдиха точно това – че в силата на световната стопанска система се корени и нейната най-голяма уязвимост и че нарушаването на съществуващата взаимна съгласуваност може да повлияе на безусловно всеки един икономически бранш, да усили внезапно цените на енергоносителите и потребните изкопаеми, а оттова и цените на всеки един артикул от потребителската кошница, без значение дали той бива платен в Мадрид, София, Лондон или Сантяго. Руската инвазия в Украйна сподели доста огромната взаимозависимост на редица западни страни освен от съветския петрол и газ, само че и от редица други потребни изкопаеми. Една от пета от урана, който се употребява в американските атомни централи идва от Руската федерация. Френската нуклеарна компания „ Orano “ употребява складове в Сибир за транспортиране на хиляди тонове отработен уран от френските нуклеарни централи. Москва също се явява най-големия доставчик на компанията „ Boeing “ с исполин, нужен за производството на самолети, а самата компания разгласи, че стопира доставките от Русия на фона на продължаващата война против Украйна, без обаче да има готова различна линия на доставки и разчитаща на своите наличия. Нападната от режима на Путин Украйна също по този начин създава съвсем половината от международния полупроводник неон, необходим за лазерите, употребявани за произвеждане на чипове (чрез своите компании „ Ингас “ и „ Криоин “), което на практика заплашва от международен дефицит на микрочипове (което би блъснало доста мощни съответната промишленост в Китай).
Американският образец не е изолиран. Той може да бъде открит на същия принцип в редица други страни, в това число и в България. Но той още веднъж, изключително поради настоящите условия, повдига един извънредно неотложен въпрос – за нуждата от съответно експлоатиране на националните естествени запаси на една страна, които да ѝ обезпечат най-малко частична самостоятелност и икономическа непоклатимост на фона на един все по-чуплив световен свят. В тази област България има един извънредно мъчителен опит, който сплотява в себе си незадоволително ефикасна регулаторна рамка и усложнени процедури, осъществяване на противоречиви локални референдуми и ерозия на публично мнение във връзка с добивната промишленост посредством неведнъж основан на лъжи политически напън от избрани групи, заявяващи че съставляват „ публичен интерес “. Променящите се времена обаче изискват разнообразни решения.
Един от основните проблеми в региона на добивната промишленост у нас е посочен в отчета MINLEX („ Проучване на правната рамка за рандеман на потребни изкопаеми и процедури за извличане на разрешителни за изследване и употреба в Европейския съюз “) на Европейската комисия, в границите на който е изработен обзор на цялата национална правна рамка на добивната промишленост в Европейския съюз. Правните процедури, свързани с рандеман на потребни изкопаеми, са разпръснати сред разнообразни институции, а регламентацията им се съдържа в разнообразни законови и подзаконови актове, регулиращи друга всъщност материя. Законодателството и регулацията не са консолидирани, което поражда неясноти и утежнява административните процедури. Този аспект се подценява както от гласоподавателите, по този начин и от водачите на политическите сили, само че е добре пояснен в трудовете на нобеловия лауреат Джеймс Бюканън в неговата книга „ The Calculus of Consent “, в които той контрастира нормативното и пожелателно очакване институциите да си свършат работата по отношение на националния интерес с действителната възможност те да го създадат, защото всяка институция и хората в нея имат личен взор и самостоятелен интерес да се свърши, отсрочи или даже провали избрана задача. Или казано по-просто, в случай че всевъзможни над 20 институции в България контролират добивната промишленост, множеството от които не я схващат въобще, вероятността 1 чиновник-ръководител да се уплаши, да го домързи, да се стресне или да бъде безразличен от напредването на стратегически ресурсен план е голяма – и отрицателните последици са за цялата страна, само че не и за него.
Друг основен проблем е ерозията на публичното мнение. Липсата на съответна връзка сред страна, локална власт, вложител и локални общности, подбудена точно от усложнените административни процедури, сътвори поле и предпоставки за ерозията на публичното мнение, появяването на цели хибридни акции против избрана добивна самодейност, циркулиращи клюки и даже откровени тайни теории. Станахме очевидци на неуместни обстановки, в които наплашени поданици на дребни обитаеми места гласоподават против отваряне, създаване или рекултивиране на остарели мини, поради публикувана искрено подправена информация. Видяхме и парализираните европейски институции, разрешили на европейското общество да падне жертва на хибридни офанзиви против локалния европейски рандеман на газ и нефт, които сложиха Стария континент освен в енергийна и ресурсна, само че и екологична взаимозависимост от непредвидими страни отвън Европейски Съюз.
Тези гледки не са изключение за България – хибридни офанзиви против ресурсната и енергийна самостоятелност на Европа се организираха сполучливо из целия район. В Румъния и Гърция бяха блокирани двете евентуално най-големи залежи на мед в Европа, която е основна суровина за аутомотив, аеро-космическата и енергийната промишленост. Испания сега е залята от хибридни акции против създаването на две залежи за редкоземни метали като опит на Европа да се откъсне от съвсем стопроцентовата си взаимозависимост от Китай. На този декор, сполучливо приключилото строителство на рудника за злато и мед в Крумовград наподобява съвсем чудодейно – след 17 години „ вървене по тъгите “ и при четворно по-висока от в началото плануваната концесионна такса, България съумя да вкара в употреба актуален ресурсен план, който може да бъде посочен за добър образец и контра-аргумент на хибридните акции.
Разбира се, въпросът значително има и своето политическо отражение. Руската инвазия в Украйна го сподели, а глобите против Руската федерация на западните страни, които към този миг към момента единствено отчасти засягат търговията с потребни изкопаеми, повече от всеки път обърнаха погледа на Европа от нуждата да придобие по-голяма степен на ресурсна самостоятелност. И определящ миг тук е опцията на всяка една национална страна, която членува в Европейския съюз, е да постави старания за развиване на личната си добивна промишленост. Дори възможното привършване на военните дейности в Украйна и постигането на мир няма да е гаранция за нищо – в изискванията на нов свят, потънал в нова „ студена война “, през зоните на конфликт и границите ще продължи обстрела с хибридни офанзиви и акции против икономическия аспект на националната сигурност. Единственият метод в този нов свят да бъде обезпечена сигурност за стопанския живот и непоклатимост на стопански процеси, които да не зависят от прищевките на властнически и диктаторски режими, е погледът да бъде извърнат към личните благоприятни условия и запаси.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ